№ 26631
гр. София, 28.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110105486 по описа за 2024 година
Настоящото определение е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Своевременно с писмено изявление от 14. 05. 2024 г., наименовано "въззивна жалба",
ответникът К. В. Д. иска изменяване на решението в частта за разноските. С отделно
разпореждане № 85295 от 14. 06. 2024 г. първостепенният съд вече обоснова защо това
писмено изявление, макар и наименовано въззивна жалба, има характера единствено и само
на искане за изменение на решението в частта за разноските. С искането по чл. 248 ГПК
ответникът излага подробни доводи, че всъщност ищецът е бил в забава на кредитора и че
следователно ответникът не е дал повод за завеждането на делото. Иска от съда да му издаде
съдебни удостоверения, с които да се снабди със справки и становища от *** и ***, от които
да се установи кога и от кого е била закрита платежната сметка, на която е заплащал наема,
съответно кога и от кого е преустановено електрозахранването на наетия имот. Иска освен
това съдът да отмени решението в частта за разноските, с която ответникът е осъден да
заплати разноски в полза на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от ищеца А. К.
С.. Оспорва доказателствените искания на ответника, изтъквайки, че в
първоинстанционното производство той е бил представляван от адвокат, както и че съдът е
указал точно и ясно на страните какви действия следва да предприемат за защита на правата
си. Ответникът обаче прави искане за събиране на доказателства след постановяване на
съдебното решение и след преклузивния процесуален срок. Твърди, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Иска от съда да отхвърли въззивната
жалба.
След като съобрази доводите на страните съдът направи следните изводи.
Искането по чл. 248 ГПК, наименовано "въззивна жалба", е направено своевременно от
заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради
което е процесуално допустимо.
1
С влязлото в сила съдебно решение № 7991 от 30. 04. 2024 г., постановено при признание на
иска, съдът уважи изцяло иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), като осъди ответника да опразни и предаде на ищеца
наетия имот. Действително, ответникът призна предявения иск още с отговора на исковата
молба. За да бъде освободен обаче от отговорността за разноски, ответникът трябва не само
да признае иска с отговора на исковата молба, но освен това и да не е дал повод за
завеждането на делото - чл. 78, ал. 2 ГПК. Тези две предпоставки трябва да са налице
кумулативно, за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски.
Както вече изложи с мотивите към решението, първостепенният съд намира, че ответникът е
дал повод за завеждането на делото. Действително, той твърдеше с отговора на исковата
молба, че ищецът не е оказал дължимото съдействие за изпълнението на задължениета на
ответника като наемател - закрил платежната си сметка, по която ответникът му превеждал
наема на недвижимия имот, подал молба за прекъсване на електроснабдяване на наетия
имот, укривал се и не се свързвал с ответника, така че да не бъдат уредени сметките и да не
получи ключовете от имота. Всички тези доводи, направени от ответника с отговора на
исковата молба, бяха правилно квалифицирани от първостепенния съд с доклада по делото
като възражение за забава на кредитора с правно основание чл. 95 ЗЗД. Отново с доклада
по делото първостепенният съд указа на ответника, че не сочи доказателства да е
изпълнявал договора за наем своевременно и с гриждата на добрия стопанин, както и да е
предал ключовете от апартамента на ищеца. При това положение и доколкото той така и не
представи съответни доказателства спрямо ответника следва да бъдат приложени
неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да се приеме, че той виновно не е
изпълнявал задълженията си по договора за наем, съответно че не е налице забава на
кредитора. Доказателствените искания, направени с искането по чл. 248 ГПК, както
правилно изтъква ищецът, са преклудирани и трябва да бъдат оставени без уважение. За
пълнота следва само да се отбележи, че закриването на платежната сметка на кредитора не
съставлява пречка пред изпълнението на паричните задължения на длъжника, защото
последният винаги може да вложи парите на името на кредитора в банка на основание чл.
97, изр. второ ЗЗД без да е необходимо разрешение на съда, дори кредиторът да е закрил
преди това всичките си платежни сметки.
При това положение правилно първостепенният съд прие, че ответникът е дал повод за
образуването на делото с виновното неизпълнение на задълженията си, произтичащи от
договора за наем. След като ответникът е дал повод за воденето на делото, то разноските
следва да бъде възложени в негова тежест независимо от своевременното признание на иска.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника К. В. Д. за издаването
на съдебни удостоверения, направени с искането по чл. 248 от Гражданския процесуален
2
кодекс, наименовано "въззивна жалба", с вх. номер *** от 14. 05. 2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника К. В. Д. по чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс, наименовано "въззивна жалба", с вх. номер *** от 14. 05. 2024 г., с
което се иска измение на решение № 7991 от 30. 04. 2024 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
частта, в която искането за изменение на решението в частта за разноските се оставя без
уважение, в двуседмичен срок от връчването на преписите.
Електронни преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3