РЕШЕНИЕ
№ 1323
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330100175 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във
връзка с чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Ц., чрез пълномощник *** В.Г. е
предявил против В. Д. СТ., ЕГН: **********, от *** иск за признаване на установено, че
ответникът дължи част от присъдената по частно гр. дело № 10444/ 2021 г. на ПРС, IV бр. с-в, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5718/ 29.06.2021 г., сума в
размер на 204, 90 лева, представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
22.03.2018 г.- 22.07.2018 г. по договор с клиентски номер ***/ 14.11.2016 г., сключен с „БТК“
ЕАД, ЕИК: *********, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК:
*********- с договор от 16.10.2018 г., а в последствие- и на ищеца, с договор от 01.10.2019 г.,
дължима по фактури № **********/ 22.04.2018 г., № **********/ 22.05.2018 г., № **********/
22.06.2018 г. и № **********/ 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата
на постъпване на заявлението в съда- 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските
по делото в общ размер на 205 лева.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 10444/ 2021 г. на ПРС, IV бр. с-в, в
полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в указания срок се предявявал установителен иск.
Претенцията произтичала от договор между ответника и „БТК“ ЕАД, ЕИК: *********, вземането
по който било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК:
*********, а в последствие- и на ищеца, с нова цесия от 01.10.2019 г. Ответникът бил сключил с
„БТК“ ЕАД, ЕИК: *********, договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/
1
14.11.2016 г., по който били издадени фактури № **********/ 22.04.2018 г., № **********/
22.05.2018 г., № **********/ 22.06.2018 г. и № **********/ 22.07.2018 г., за периода 22.03.2018 г.-
22.07.2018 г. Въпреки потреблението, абонатът не бил заплатил за 4 месеца предоставените му
услуги, възлизащи на обща стойност от 204, 90 лева. Според ОУ на оператора при неплащане в
срок, било налице неизпълнение на потребителя и операторът имал право да прекрати едностранно
договора. Вземането по договора било прехвърлено с цесии, като то фигурирало като приложения
към тях и нямало пречка длъжникът да бъде уведомен чрез пълномощник на стария кредитор,
особено когато той бил неизправната страна. Възражения той можел да прави само, ако бил платил
на стария кредитор, но в случая това не било така. Моли за признаване съществуването на
вземането по заповедта. Претендират се и разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на 09.02.2022г., на адреса на
работодателя, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно
призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК на
23.03.2022г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за
насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 13.04.2022г., на което е даден ход
на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма
взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В
първото заседание по делото ищецът чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с
исковата молба писмени доказателства – договори за мобилни услуги, заверени копия на фактури,
общи услоовия на мобилен оператор, два договора за цесия и приложения към тях, уведомление за
цесия, както и от документите по приложеното ч. гр. дело № 10444/2021 г. по описа на ПРС, IV-ти
бр. състав може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените
искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 204, 90 лева – главница по заповедта.
Доколкото в исковата молба е заявен отказ от претенцията по заповедта за сумата 48,
11 лева мораторна лихва, то заповедта за изпълнение в тази й част следва да бъде обезсилена
поради непредявяване на иск за нея.
По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.
Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били
2
присъдени със заповедта в претендираните размери – 25 лева - държавна такса и 180 лева -
адвокатско възнаграждение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е
продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в
горепосочените размери.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 25
лева - довнесена държавна такса, и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю.Ц., чрез пълномощник адв. В.Г. и В. Д. СТ., ЕГН: **********, от ***, че В.
Д. СТ., ЕГН: ********** дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 204, 90 лева (двеста
и четири лева и деветдесет стотинки), представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода 22.03.2018 г.- 22.07.2018 г. по договор с клиентски номер ***/ 14.11.2016 г., сключен с
„БТК“ ЕАД, ЕИК: *********, прехвърлена с договори за цесия, първо на „С.Г.Груп“ ЕООД, ЕИК:
*********- с договор от 16.10.2018 г., а в последствие- и на ищеца, с договор от 01.10.2019 г.,
дължима по фактури № **********/ 22.04.2018 г., № **********/ 22.05.2018 г., № **********/
22.06.2018 г. и № **********/ 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията от датата
на постъпване на заявлението в съда- 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за заплащане на
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5718/29.06.2021г.,
постановена по ч. гр. дело № 10444/2021г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 5718/29.06.2021г.,
постановена по ч. гр. дело № 10444/2021г. по описа на ПРС, IV-ти бр. с-в в частта й досежно
сумата от 48, 11 лева (четиридесет и осем лева и единадесет стотинки) – мораторна лихва за забава
за периода 08.08.2018г. – 30.11.2020г.
ОСЪЖДА В. Д. СТ., ЕГН: **********, от *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю.Ц., чрез пълномощник *** В.Г. разноските по делото, както следва: сумата
от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, сумата 180 лева
(сто и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата от 25
лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в исковото производство, и сумата от 180 лева (сто
и осемдесет лева) - адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 10444/2021г. по описа на ПРС,
IV-ти бр. с-в да се изпрати на ПРС, IV-ти бр. с-в.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4