№ 31825
гр. София, 28.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110124819 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л. С. И. срещу
Столична община с предявени осъдителни искови претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумиата от 2 111,11 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.04.2021 г. до 10.05.2022 г. върху дължимо обезщетение за неимуществени вреди в размер
от 20 000 лева и на сумата от 138,91 лева, представляваща лихва за забава за периода от
26.04.2021 г. до 10.05.2022 г. върху дължимо обезщетение за имуществени вреди в размер от
1316,67 лева.
С постановено по делото определение от 03.09.2024 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК производството по делото е спряно – до приключване с окончателен съдебен акт на
производството по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-11
състав.
По делото е постъпило писмо с вх. № 254236/23.07.2025 г. от СГС, I-11 състав, с което
приложено се изпраща заверен препис от влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по гр. дело № 24819/2024 г., видно от който решението е влязло в сила на
30.05.2025 г.
Съдът, като съобрази изложеното, намира, че на основание чл. 230, ал. 1 ГПК спряното
производство следва да бъде възобновено.
Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ГПК при възобновяването производството
делото продължава от това действие, при което е било спряно, поради което и предвид
осъщественото по делото връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответната страна и постъпилият по делото писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, то делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид това, съдът намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на
страните проекта за доклад по делото, както следва:
В исковата молба и депозираната по делото уточнителна молба от 14.06.2024 г. ищцата
излага твърдения, че с Решение № 339 от 26.03.2024 г. по в.гр. дело № 2121/2023 г. по описа
на Софийски апелативен съд, 14 състав е потвърдено Решение от 02.05.2023 г. по гр. дело №
4784/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 1-11 състав, с което Столична община е
осъдена да заплати на Л. С. И. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1 316,67 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от непозволено увреждане, осъществено на
01.06.2018 г. в град София в резултат от падане в необезопасена и несигнализирана дупка на
1
пътна настилка (тротоар) под надзор на общината, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 11.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба. Посочва, че в
производствата по така предявените главни искове ищцата не е предявила и съответно не е
разглеждана претенция за законна лихва върху обезщетенията за вреди от момента на
деликта до момента на подаване на исковата молба, респ. такава не е присъждана със
съдебните актове. Излага, че на основание чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е
задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в
страната. Предвид това в настоящото производство претендира присъждане на лихвите за
забава върху двете присъдени главници за период от 26.04.2021 г. до 10.05.2022 г., при
съобразяване изтичането на тригодишния давностния срок по отношение на изтеклите
лихви за периода преди 26.04.2021 г.
В депозирания по делото писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична
община, чрез пълномощника си юрк. Тодорова, оспорва исковите претенции като
недопустими на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, доколкото с исковата си молба, въз основа на
която е образувано производството по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на СГС, ГО, 1-11
състав, ищцата вече е предявила искане за присъждане на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на инцидента – 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата. Наред с това се оспорва постановеното по това дело
решение да е влязло в сила, тъй като производството по делото е висящо във връзка с
депозирана от Столична община касационна жалба срещу решение № 339/26.03.2024 г. по
в.гр.дело № 2121/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, 14 състав, с което е
потвърдено първоинстанцинното решение.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови
претенции, с оглед изричния довод, изложен в отговора на исковата молба, намира за
необходимо да отбележи, че съгласно представения препис от решение, постановено по гр.
дело № 4784/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО I-11 състав, със същото в полза
на ищцата е присъдена лихва за забава върху присъдените обезщетения, но за период от
депозиране на исковата молба – 11.05.2023 г. до окончателното им заплащане, който не е
идентичен с периода на процесните вземания, претендирани за времето от 26.04.2021 г. до
10.05.2022 г., поради което и същите не се явяват недопустими.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на главен дълг и конкретно на вземания за обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане - спъване в
необезопасена и несигнализирана дупка, падане върху тротоар и получаване на телесни
увреждания на 01.06.2018 г., за което носи отговорност ответната страна, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетенията за претендирания период.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
възраженията си, както и, че е заплатил сумите, в случай на такива твърдения.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали са допустими, относими към предмета
на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети
като писмени доказателства по делото.
По делото следва да се приложи и представеният заверен препис от решението,
постановено по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО-11 състав.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
2
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по настоящото гр.
дело № 24819/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2025 г. от
11:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата - с
препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ПРИЛАГА по делото представеният заверен препис от Решение № 2222/02.05.2023 г.,
постановено по гр. дело № 4784/2022 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО-11 състав.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3