Мотиви към присъда по НОХД № 708 по
описа за 2010г. на ШРС
От Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт срещу Х.К.Ю.
и А.К.Ю. за извършено от тях престъпление от общ
характер наказуемо по чл.196,ал.1,т.2 от НК вр. чл.195,ал.1,т.3
и т.5 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка чл.20,ал.2 от НК вр. с
чл.26,ал.1 от НК вр. чл.18,ал.1 от НК вр. чл.29,ал.1,б.”б” от НК за Х.Ю. и по чл.195,ал.1,
т.3,т.5 и т.7 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка чл. 20,ал.2 от НК
вр. с чл.26 ал.1 от НК вр. чл.18,ал.1 от НК вр. чл.28,ал.1 от НК за А.Ю.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 18.12.09г. в гр. Шумен, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители, след предварителен
сговор, като деянието не представлява маловажен случай и чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот, направили опит да отнемат чужди движими вещи –
бойлер ”Елдом инвест”,
аспиратор “Мултиджет”, мивка от алпака, биеща дрелка
“Райдер”, шлай сендер за шпакловки ”Флекс”, акумулаторен
винтоверт “Енхел”,
акумулаторен винтоверт “Скил”,
1 ролка стъклофибърна
мрежа, 1брой смолиста хартия за покривна изолация и алуминиев нивел с дължина 3 м., на обща стойност 624,50 лева, собственост на Н.В.Н. и
самоделна печка “циганска любов”, 4 бр.
тръби за печка, 1 брой чук, 1 брадвичка, лозарска ножица, туч
за печка и 30 кг отпадъчно желязо на стойност 124,40 лева, собственост на М.Х.В., всичко на
обща стойност 748,90 лева, от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на повторност за подс. А.К.Ю. и като деянието
представлява опасен рецидив по отношение подс. Х.К.Ю..
В съдебно заседание представителят
на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимите и
предлага на съда, след като ги признае за виновни да наложи наказание “лишаване
от свобода” в размери – около 5 години за Х.Ю. и
малко над минималния
– около 3 години за А.Ю. като наказанието бъде
изтърпяно ефективно от двамата. Подсъдимите Х.Ю.
и А.Ю. не се признават за виновни. Назначеният служебен
защитник и на двамата подсъдими, моли съда да признае, подзащитните му за
невиновни, като излага подробни доводи в пледоарията си. В последната си дума, подс. Х.Ю. поддържа показанията
на адвоката си. В последната си дума подс. А. К. Ю. желае да бъде оправдан.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимите са братя и са
многократно осъждани за престъпления против собствеността на гражданите.
В следобедните часове на 18.12.09г., двамата подсъдими
се разхождали във вилната зона в местността “Под манастира” гр. Шумен, където
живеел подс. А.Ю. и търсели
отпадно желязо, което предавали с цел прехрана на семействата си. Двамата братя
стигнали до имот № 309, собственост на свидетеля Н.В.Н.
и като не видели, че същия да бил обитаван, срязали оградната мрежа на имота и влезли
в двора. След това взломили и катинара на вратата на
една от стаите. Там свидетелят Н. имал следните вещи – бойлер ”Елдом инвест”,
аспиратор “Мултиджет”, мивка от алпака, биеща дрелка
“Райдер”, шлай сендер за шпакловки ”Флекс”,
акумулаторен винтоверт “Енхел”,
акумулаторен винтоверт “Скил”;
1 брой ролка стъклофибърна
мрежа, 1 брой смолиста хартия за покривна изолация и алуминиев нивел с
дължина 3 метра. При взломяването обаче на катинара се задействала алармената
система, поставена от собственика, което ги принудило да напуснат бързо имота. Насочили се към съседен вилен имот № 310 стопанисван от свидетелката М. В., където за да влязат отново срязали оградната мрежа. На част от прозорците на
триетажната сграда в имота бил поставен
шперплат и решетки и подсъдимите
избутали шперплата, изкривили решетките и проникнали в част от помещенията на
първия етаж. На втория етаж влезли, като взломили
вратата.
От вилата
на свид. М.В. двамата
подсъдими подготвили за отнемане като изнесли и струпали на двора следните
вещи - самоделна печка “циганска любов”, 4 броя тръби за печка, 1
чук, 1 брадвичка, лозарска ножица, туч за печка и 30
кг. отпадъчно желязо. В този момент пристигнал собственика на
съседния имот – свид. Н.Н. с
приятелката си, поради
задействалата се аларма за което той получил
телефонно съобщение. Свидетелят Н.Н. и свид. Д. видели добре двамата подсъдими, намиращи се в имота на съседката им – свид. В..
Свид. Н. им
извикал, в резултат на което подсъдимите оставили подготвените вещи и избягали.
Свидетелите сигнализирали служители на РПУ Шумен. Малко по-късно със
съдействието на свид. Н.Н.,
който разпознал двамата подсъдими, които бил видял в двора на съседката си,
измежду група лица, движещи се из вилната зона и ги посочил на служителите на
РПУ, двамата били
заловени .
Стойността
на вещите предмет на посегателството възлизала на 748,90 лева, видно от съдебно
икономическата експертиза .
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: част от обясненията на подсъдимите, дадени
по време на съдебното следствие, показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Н.В.Н., М.В., Ц.Д., Д.А., И.Г.,
Д.Д., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство.
Анализирайки всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че автори на процесното деяние са
именно двамата подсъдими. Горният извод настоящия съдебен състав прави от показанията
на свид. Н.Н., свид.
Ц.Д., свид. А., свид. Г. и свид. Д., чиито свидетелски
показания кредитира изцяло.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. и Д., които
при пристигането си на място, след сигнала от алармената система, са видели
подсъдимите в съседния имот. Свид. Н.В.Н. ***., проведено на 07.07.10г. /л.98 от делото/
заявява:”.....Разпознах ги по дрехите, с които бяха
облечени. На единия видях със сигурност лицето, беше облечен с черни дрехи –
горнище и долнище черно. Другият беше с гръб като излезе от помещението с
железата. Беше с шапка, светло яке, надолу не си спомням.....Казах на
полицаите, че тези съм видял преди малко....Като пресрещнах лицатата
на пътя, за якето, с което беше облечен, за горнището, с което беше облечен съм
абсолютно сигурен в цвета, дължината, фигурата на тялото. Едното момче беше
по-слабо, с черното. Другото беше по-едро. С шубата си личеше, че фигурата е
по-обемна. За мен това бяха лицата...”
Свидетелката Ц.Д., в прочетените на основание
чл.281,ал.1,т.2 от НПК, показания дадени в
с. з. проведено на 04.02.10г. /л. 119 от делото/ заявява: ”....На единият господин по ясно видях лицето,
който се чудеше какво да прави в случая.
Това лице е в залата / сочи подс. Х.Ю./”
Съдът кредитира изцяло и показанията на служителите на РПУ Шумен - свидетелите А., Г. и Д..
Казаното от свидетеля Н. относно установяването на извършителите се потвърждава и от разпита на тримата служители на РПУ Шумен. И тримата заявяват, че свидетелят е разпознал и посочил именно двамата подсъдими
от групата роми спрени за проверка
непосредствено след деянието. Това обстоятелство се потвърждава
и от показанията на поисканите от страна на защитата на подсъдимите –
свидетелите Д. и С. и двамата без лични карти, присъствали на спирането и
проверката от страна на полицейските служители, предвид факта че никой от присъстващите не е
имал лична карта , а е извършена
проверка само на подсъдимите. Тезата твърдяна от тези свидетели, а именно, че
подсъдимите преди спирането им от служителите на РПУ, са били в дома си при болната си майка и били тръгнали да
пазаруват, съдът, намира само и единствено като опит за
създаване на алиби от страна на приятелка и близък родственик на подсъдимите.
Съдът не споделя твърдяното от страна на защитника на двамата
подсъдими, относно
наличие на избирателност
при изброяването на вещите предмет на посегателството и твърдението, че свид. Н.Н. не е изброил вещите които са били в стаята със взломената врата. Още в
протокола му за разпит в качеството на свидетел от 18.12.2009г. в досъдебното
производство, същият е описал подробно вещите, намиращи се във вилната му
постройка, чийто катинар бил взломен.
От събраните доказателства по делото съдът намира,
че подсъдимите са извършили престъпното
посегателство, за което са обвинени. Събраните и обсъдени
по този начин
доказателства по делото са без
противоречиви и взаимно допълващи се, намират
се в хармонично единство, водят до извод, не
пораждащ съмнение във вътрешно убеждение
на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подс. Х.К.Ю. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията от общ характер чл.196,ал.1,т.2
от НК във връзка с чл.195,ал.1,т.3 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във
връзка чл.20,ал.2 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК във връзка с чл.18,ал.1
от НК във връзка с чл.29,ал.1,б.”б” от НК поради следното:
* обект на престъплението -
обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна - подсъдимия чрез своите
действия направил опит да отнеме чужди движими вещи с определена стойност от
владението на свид. Н.Н. и свид. М.В., без тяхно съгласие, като направил опит да
прекрати фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се
упражнявала от съответния владелец и собственик и
да установи своя фактическа власт върху тях; отсъствието
на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е
направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа
власт върху предмета; деянието е останало недовършено поради независещи от
подсъдимите обстоятелства –
включването на алармената инсталация и пристигането на свидетеля Н.
и свидетелката Д. на местопроизшествието, което възпрепятствало довършването на
деянието;
- квалификацията по т.3 на чл.195 ал.1 от НК за деянието е налице, тъй като за
осъществяване на съответното деяние подсъдимия е разрушил
преграда, здраво направена за защита
на имот – срязана е оградна мрежа,
взломен е катинара на входна врата;
- квалификацията по т.5, настоящия съдебен състав намира, че не е налице, предвид обстоятелството, че не се
установиха и събраха доказателства, че двамата подсъдими са се сговорили предварително за осъществяването на опита за кражба, поради което го оправда по първоначално повдигнатото му
обвинение за това;
- квалификацията
на деянието е по чл.20,ал.2 от НК, поради обстоятелството, че подсъдимият е
участвал наравно с другия извършител;
Квалификацията на престъплението
следва да се приложи във връзка с чл.26,ал.1 от НК, тъй като са извършени две деяния на 18.12.09г. в гр.
Шумен, по отношение на различни собственици, осъществяващи поотделно един
състав на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината,
при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото.
Квалификацията на престъплението
при условията на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че процесното
деяние се явява опасен рецидив съгласно разпоредбите на чл.29,ал.1,б.“б”
от НК, предходните осъждания на Х.К.Ю. за тежки
умишлени престъпления, по които е осъждан
на лишаване от свобода
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице - подсъдимия не е имал фактическа власт върху
движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че прави опит да лиши от фактическа
власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на
престъплението имал е намерение
противозаконно да ги присвои - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подс. А.К.Ю. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпленията от общ характер по по
чл.195,ал.1,т.3 и т.7 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка чл.20,ал.2
от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК във
връзка с чл.18,ал.1 от НК във връзка с чл.28,ал.1 от НК, поради следното:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват и гарантират нормалните условия за
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна - подсъдимия чрез своите
действия е направил опит да отнеме чужди движими вещи с определена стойност от
владението на свид. Н.Н. и свид. М.В., без тяхно
съгласие, като направил опит да прекрати фактическата власт върху
вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и
собственик и да
установи своя фактическа власт
върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее
или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът
да установи фактическа власт върху предмета; деянието е останало недовършено поради
независещи от подсъдимите обстоятелства – включването на алармената инсталация и
пристигането на свидетеля Н. и свидетелката Д. на местопроизшествието е
възпрепятствало довършването на деянието;
- квалификацията по т.3 на чл.195,ал.1 от НК за деянието е налице, тъй като за
осъществяване на съответното деяние подсъдимия е разрушил
преграда, здраво направена за защита
на имот – срязана е оградна мрежа ,
взломен е катинар на входна врата;
- квалификацията по т.5, настоящия
съдебен състав намира, че не е
налице, предвид обстоятелството, че не се установиха и събраха
доказателства, че двамата подсъдими са се сговорили предварително за осъществяването на опита за кражба, поради което го оправда по първоначално повдигнатото му
обвинение за това;
Квалификацията на престъплението следва да се приложи
във връзка с чл.20,ал.2 от НК по
отношение на двамата, тъй като
подсъдимите са съучастници в извършването
на това престъпление
– всеки един от тях
е участвал в самото изпълнение на престъплението,
т.е. те са
съизвършители по смисъла на закона;
Квалификацията на престъплението
следва да се приложи във връзка с чл.26,ал.1 от НК, тъй като двете деяния
са извършени на 18.12.09г в гр. Шумен, по отношение на
различни собственици, осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината,
при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото;
- квалификацията по т.7 по
отношение на подсъдимия А.Ю. е налице, тъй като кражбата е извършена повторно, като случаят е немаловажен: По смисъла на
чл.28,ал.1 от НК престъплението е извършено повторно, ако деецът
след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова
престъпление, в случая подсъдимият е осъждан с други 17 присъди също за
извършени от него кражби - влезли
в законна сила. Според ВС еднакви по вид престъпления по смисъла на
чл.28 от НК са тези, с които се
осъществяват едни и същи или различни
състави на едно и също престъпление,
включително и когато то е квалифицирано или привилегировано. От това следва, че
повторно извършване на кражба ще
има когато деецът я е извършил след като е осъждан
с влязла в сила присъда за друга
кражба. Наличието на смекчаващо обстоятелство предвид предишните
осъждания именно за престъпления против собствеността също не може да бъде
обсъждано с оглед евентуалната преценка на чл.93, т.9 от НК. Следва да се
отбележи, че кражбите по предишните осъждания също са за случай, които не е
маловажен и в този смисъл също не може да се обсъжда чл.93, т.9 от НК - в този
смисъл са и ППВС № 2/1970г. - т.2 и Р № 203/1994г. на ВКС, ІІ н.о.
* субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице; подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите
вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;
* от субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че прави опит да лиши от фактическа
власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя
фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на
престъплението имал е намерение
противозаконно да ги присвои - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Х.К.Ю. за извършеното него престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като невисока, степента на обществена опасност на подсъдимия, която
съдът преценява като висока, изхождайки от данните за личността му, както мотивите
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
за определяне на наказанието:
смекчаващи отговорността, обстоятелства – много тежко материално и
семейно положение, липса на нанесени материални щети;
отегчаващи, вината обстоятелства – предишните осъждания на подсъдимия са
включени в квалификацията на деянието, поради което съда счита, че в настоящия
случай не са налице такива.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде
определено при превес на смекчаващите над отегчаващите вината, обстоятелства,
при условията на чл. 54 от НК. За престъплението по чл.196,ал.1,т.2 от НК е
предвидено наказание "лишаване от свобода" от 3 до 15 години. Съдът,
намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде налагане на наказание “лишаване от
свобода” при условията на чл.54 от НК в размер на минимума предвиден в закона -
3 години “лишаване от свобода”. Също така по отношение на така определеното
наказание "лишаване от свобода", като се налага ефективно изтърпяване
на наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК не
би могло да бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, а отделно от това
предишното му осъждане е обективна пречка за приложението на чл.66 от НК.
Определеният размер на наказанието, съдът намира, че следва да бъде изтърпян
при първоначален “строг” режим съобразно разпоредбата на чл.61, т.2 от ЗИНЗС .
На основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип
Съдът намери основание за
приложение на чл. 25 от НК вр. чл. 23 от НК
като бъде определено общо наказание между наказанието по настоящата
присъда и наказанията, наложени с Присъда по НОХД №77/10г на ШРС, влязла в
законна сила на 22.01.2010 г., с Присъда по НОХД №762/201г. на ШРС, влязла в
законна сила на 28.07.2010г. и с Определение по НОХД №1524/2010г. на ШРС,
влязло в законна сила на 13.10.2010г. в размер на най-тежкото от определените
наказания, а именно 3 /три/ години
“лишаване от свобода”, при първоначален “строг” режим на изтърпяване на
наказанието, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл.59,ал.1 от НК от така определеното общо
наказание, съдът зачете времето, през което Х.Ю. е
бил с МНО “задържане под стража”, считано от 28.12.2009г. до 22.01.2010г. по
НОХД №77/2010г. на ШРС. На основание чл.25,ал.2 от НК съдът приспадна от
определеното общо наказание, изтърпяната част от наказанието “лишаване от
свобода” по включените в групата присъди и определения.
При определяне на наказанието на
подсъдимия А.К.Ю. за извършеното него
престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, която съдът преценява като невисока, степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява също
като висока, изхождайки от данните за личността му, както и мотивите и подбудите
за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства за
определяне на наказанието:
смекчаващи отговорността, обстоятелства – много тежко материално и
семейно положение, липса на нанесени материални щети;
отегчаващи, вината обстоятелства – представеното от ШРП доказателство
за висящи наказателни производства,
деянието на едното от които извършено
след процесното деяние, което от своя
страна говори за трайна престъпна нагласа у посдсъдимия.
предишните осъждания на
подсъдимия са включени в квалификацията на деянието, поради което съда не ги
отчита.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде
определено известен превес на смекчаващите над отегчаващите вината,
обстоятелства и при условията на чл. 54 от НК. За престъплението по чл.195
ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 1 до 10
години.
Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимия ще бъде също налагане
на наказание “лишаване от свобода” в размер на минимума, предвиден в закона - 1
/една/ година “лишаване от свобода”. По отношение на така определеното
наказание "лишаване от свобода" съдът счита, че следва да изтърпи ефективно.
Съдът намери основание за
приложение на чл.25,ал.1 от НК във връзка с чл. 23,ал.1 от НК като бъде
определено общо наказание измежду наказанието по настоящата присъда и
наказанията, наложени с Присъда по НОХД №77/10г на ШРС, влязла в законна сила
на 22.01.2010 г. и с Определение по НОХД №436/2010г. на ШРС, влязло в законна
сила на 17.06.2010г., в размер на най-тежкото от определените наказания, а
именно Една година “лишаване от свобода”.
На основание чл.61,т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на
изтърпяване на така определеното общо наказание, като на основание чл.60, ал.1
от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от
закрит тип.
На основание чл.59,ал.1 от НК съдът зачете времето, през което А.Ю. е бил с МНО “задържане под стража” , считано от
19.12.2009г. до 22.01.2010г. по НОХД №77/2010г. на ШРС, а на основание
чл.25,ал.2 от НК приспадна от определеното общо наказание, изтърпяната част от
наказанието “лишаване от свобода” по включените в групата присъди и
определения.
По този начин и с тези наказания,
съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната
превенция.
Съдът възложи на подсъдимите Х.Ю. и А.Ю. направените деловодни
разноски на основание чл.189,ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: