Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 с-в, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа търговско дело № 874 по
описа за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******, с адрес: ***, представлявано от управителя Ю.Т.и
„Б.ГмбХ&Ко.КГ”, вписано в отделение А на ТР при
Районен съд Хеган под № 4016, член на Търговско
промишлената палата на Западна Вестфалия, регистрирано под № 806097, като част
от учреденото от тези дружества по реда на ЗЗД гражданско дружество „П.-Б.“ ДЗЗД, с ЕИК ******, срещу М.Н.О.на Р.Б.с
адрес: гр. София, ул. „******, ЕИК ******, с която са предявени кумулативно
обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, във
вр. чл. 327 ТЗ за заплащане на сумата от 220 364,95 лева, представляваща част от задължението
на ответника за заплащане на цената за доставени от ищеца десантни парашутни
системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST по договор за доставка №
УД-03-4/20.06.2014 година към рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014 година
и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 96 943,68 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 220 364,95 лева за периода от 08.01.2015 година /един месец след
датата на доставката, съгл. чл.4 от договора/ до датата на предявяване на иска
/09.05.2019г./, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното заплащане на сумите.
Ищците твърдят, че за обединяване на
усилията си за организиране и осъществяване на съвместна дейност с цел
съвместно кандидатстване по обществени поръчки за доставка на парашути и друго
специално оборудване в Р. България, на 10.09.2013 година създали гражданско
дружество Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД. Излагат, че след проведена ограничена
процедура по възлагане на обществена поръчка между Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД /в
което участват/ и ответника възникнали договорни отношения по сключен Договор №
УД-03-4/20.06.2014 година към рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014 година,
с предмет доставка на 26 бр. десантна парашутна система с „кръгъл купол“ модел
35T-ST и 6 бр. десантна парашутна система тип „летящо крило“ модел PGS9-32ML.
Сочат, че сключеното между
Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД и ответника рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014
година, представлява намерение за извършване на бъдещи доставки на десантни
парашутни системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST до 156 комплекта и десантна
парашутна системи „летящо крило“ модел PGS9-32ML до 26 комплекта.
След писмено уведомяване на
ответника, на 08.12.2014 година в изпълнение на сключения Договор №
УД-03-4/20.06.2014 година Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД доставило във военно
формирования 32990 – Пловдив заявените
26 бр. десантна парашутна система с „кръгъл купол“ модел 35T-ST и 6 бр.
десантна парашутна система тип „летящо крило“ модел PGS9-32ML. Двата вида
парашутни системи предмет на договора не били приети от възложителя, въпреки липсата
на констатирани отклонения или забележки. Излага се, че вместо предвидения в
чл.4, ал.1 от договора ППП за приемане на изделията се съставил ППП за
съхранение на парашутно-материална част и доставените изделия. На провелата се
на 12.12.2014 година във военното формирование в
Пловдив среща между представители на военното формирование и Обединение „П.-Б.“
ДЗЗД отново не се съставил ППП по чл. 4, ал.1 от договора. Вместо това бил
изготвен констативен протокол, в който представител на военното формирование
оспорил съответствието на изделията с техническите спецификации за двата вида
системи. За неправомерните действия на представителите на военното ведомство по
приемането на изделията Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД подало сигнал до министъра на
отбраната.
Излага се, че на 23.12.2014 година се провела нова
среща, този път с присъствие на немски парашутни експерти, който обяснили че
доставените парашутни системи напълно съответстват на изискванията и
техническите спецификации на възложителя. Поддържа се, че въпреки всички срещи
и разяснения парашутните системи не били приети от ответника и били върнати на
ищеца.
Сочи, че срещу експерт в
командването на сухопътните войски и член на комисията, изготвила техническите
спецификации е образувано наказателно производство за злоупотреба със служебно
положение. Ищците намират връзка между отказа да се приемат изделията и
констатациите на прокуратурата.
Твърди се, че 18.03.2015 година,
след изразената от ответника готовност да приеме десантни парашутни системи тип
„летящо крило“ PGS9-32ML, предмет на договора, Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД
доставило 6 броя от тези парашутни системи. За доставката и приемането се
съставил и подписал протокол за оценка на съответствието № 14-80-1/18.03.2015
година. За доставените и приети 6 броя десантни парашутни системи тип „летящо
крило“ PGS9-32ML Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД издало на 24.03.2015 година фактура за
сумата от 185 178,00 лв., заплатена изцяло от ответника.
Ищците считат, че със заплащане на
фактурата договорът е частично изпълнен, като оставал висящ въпросът за
приемане на доставените 26 бр. десантни парашутни системи с „кръгъл купол“
модел 35T-ST. Излагат, че от ответната страна не е представен официален
документ с конкретизация на причините за забавяне на приемането на доставените
26 бр. десантни парашутни системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST.
Сочи се, че на 19.05.2015 година в
района на летище Балчик в изпълнение на договора е извършено обучение за работа
с парашутните системи на част от състава
на Бригада 68 „Специални сили“ от представители на ищеца.
Поддържат, че на 05.06.2015 година
до ответника е изпратена нотариална покана чрез нотариус Александър Димов, с
рег. № 404 и район на действие РС София. С поканата отправили искане за
приемане на 26-те бр. десантни парашутни системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST
и определили едноседмичен срок от получаване на поканата, в който ответника да
вземе решение за приемането на изделията. Едновременно с това, ответникът бил
уведомен, че ако не вземе решение Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД ще счита че е налице
отказ да се приемат системите. В отговор на поканата ответната страна изразила
становище, че не може да приеме 26-те бр. десантни парашутни системи с „кръгъл
купол“ модел 35T-ST, поради невъзможност към дадения момент да бъде направена
оценка за съответствието им от експертите на възложителя.
Ищците считат, че поведението на
възложителя е неправомерно.
Твърдят, че доставеното оборудване
отговаря на поставените от възложителя технически изисквания и е напълно годно
за употреба съобразно предназначението му. Поддържат, че са изправна страна по
договор № УД-03-4/27.06.2014 година, по отношение на които в качеството им на
участници в Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД е възникнало правото да бъде заплатена от
възложителя изцяло стойността на доставените 26 броя парашутни системи с „кръгъл
купол“ модел 35Т-ST. Излагат, че са завели и друг частичен иск пред СГС, по
който е постановено решение в тяхна полза.
Молят да бъде осъден ответникът да
заплати на Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД сумата от 220 364,95 лева, представляваща
част от цялата дължима главница в размер на 320 364,95 лева с ДДС,
представляваща договорената стойност на доставени парашутни системи с „кръгъл
купол“ модел 35Т-ST, съгласно Договор № УД-03-4/27.06.2014 година и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД лихва върху сумата от 220 364,95 лева, която представлява
обезщетение за забавено плащане, възлизащо на 96 943,68 лева, за периода от
08.01.2015 година /един месец след датата на доставката, съгласно чл.4, ал.1 от
договора/ до датата на предявяване на исковата молба /09.05.2019 г./, ведно със
законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски. Представя писмени доказателства.
С уточнителна
молба излага, че активно легитимирана страна в производството са българското
дружество „П. ЕООД, ЕИК ****** и немското дружество „Б.ГмбХ&Ко.КГ”
вписано в отделение А на ТР при Районен съд Хеган под
№ 4016, член на Търговско промишлената палата на Западна Вестфалия,
регистрирано под № 806097, които са съдружници в неперсонифицираното гражданско
дружество, учредено по реда на ЗЗД „П.-Б.“ ДЗЗД, с ЕИК ******. Сочи, че в
конкретното производство „П.“ ЕООД се представлява от своя управител, а „Б.ГмбХ&Ко.КГ” от изрично упълномощен адвокат. Представя
доказателства по опис.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва
претенцията като недопустима, неоснователна и погасена по давност. Твърди, че
за ищците липсва правно основание да претендират престация
по развален договор и след неизпълнение в дадения допълнителен срок. Поддържа,
че „П.-Б.“ ДЗЗД не е доставил изделията изцяло съответстващи на изискванията,
установени в техническата спецификация по проведената обществена поръчка и с
международните стандарти за подобен тип оборудване. Твърди, че не дължи плащане
на цената и претендираното обезщетение, тъй като
изпълнителят не е изправна страна по договора, поради което М.Н.О.не носи вина.
Излага, че след констатираните
отклонения в парашутните системи, на основание чл. 87 ЗЗД и чл. 30, т.8 и чл.18
от договора с писмо 30-04-160/09.09.2015 г.
възложителят определил допълнителен 15 дневен срок /от получаване на уведомлението/
за изпълнение, след изтичането на който и при неизпълнение щял да счита
договора за развален. Поддържа, че
договорът е валидно развален от възложителя. Позовава се на разпоредбите на чл.
30, т.1 и чл. 18 от договора. Счита, че преценката за годността на изделията
следва да бъде направена с оглед разпоредбите на ТЗ и ЗОП. Сочи, че
констативния протокол от 12.12.2014 година, съдържа
точно описание на несъответствията с техническата спецификация. Намира, че в
правилата на договора за обществена поръчка и техническите спецификациите са
записани точните изисквания на възложителя, от които изпълнителят не може да се
отклонява.
Направено е възражение за изтекла
погасителна давност на цялата искова претенция. Посочва за крайна дата на
изискуемостта 30 дни от съставяне на приемо-предавателния
протокол от 08.12.2014 година. Намира за приложима 3 годишната давност, която
при настъпила изискуемост на 08.01.2015 година твърди да е изтекла на
08.01.2018 година или на 12.08.2018 година, при изчисляване на давността от
изтичане на 30 дневния срок от съставяне на констативния протокол от 12.12.2014 година, като посочва, че исковата молба е с входящ
номер от 09.05.2019 година. Твърди, че давността по подадената искова претенция
не е спирана или прекъсвана, съгл. ТР 3/2016/22.04.2019 година на ВКС.
Поддържа, че с предявяване на частичен иск, прекъсването на давността настъпва
само за онази част от вземането, за която е предявена претенцията, а
непредявената част остава извън предмета на делото и за нея давността не спира
и не прекъсва.
Моли иска да бъде отхвърлен като
погасен по давност, недопустим и неоснователен – поради обстоятелството, че
ищецът е неизправна страна по договора. Направено е искане за допускане на СТЕ,
представя доказателства. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците оспорват всички
възраженията на ответника. Излагат, че вземането на „П.-Б.“ ДЗЗД за заплащане
на изработените и доставени парашути е станало изискуемо на 08.01.2015 година.
Поддържат, че погасителната давност за това вземане е пет годишна и ще настъпи
на 08.01.2020 г., респ. към датата на депозиране на ИМ давността не е изтекла,
а с предявяването на иска тя се счита прекъсната, на основания чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Сочат, че въпросът за разваляне на
договора не следва да се разглеждане в процеса, тъй като правопораждащия
юридически факт, на който се основава вземането им, е установен с влязло в сила
съдебно решение по търг.д. № 779/2016 година на СГС, преминало инстанционен контрол. Молят исковете да бъдат уважени.
Представят доказателства. Направено е искане да се приложи т.д. № 779/2016 по
описа на СГС, ТО VI-7 състав.
Ответникът депозира в срок отговор по ДИМ, с който подържа, че исковата молба е недопустима и неоснователна, както и че давността на предявената претенция е три
годишна. Акцентира, че самите ответници са посочили
08.01.2015 година за начален момент, от който давността започва да тече. Поддържа отговора. Уточнява,
че давностният срок следва се счита изтекъл и
изчисляван от изтичане на 30 дневния срок от съставянето на констативния
протокол от 12.12.2014 година. Намира, че за начало
на давностния срок може да се приеме и подаването на отговора с рег. №
30-04-160/05.08.2015г. от М.Н.О.по нотариалната покана от 05.08.2015 година от „П.Б.“
ДЗЗД. Ответникът твърди, че в този случай, изчислявайки три годишния срок от
датата на изискуемостта на изпълнението /06.08.2015г./, давностният
срок за завеждане на иска би изтекъл на 06.08.2018 година. Поддържа всички
изложени в отговора възражения, вкл. че давността не е прекъсвана и спирана. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
По делото е приложено търг.д. №
779/2016 година по описа на СГС , събрани са писмени доказателства, проведено е
о.с.з., депозирани са писмени бележки.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото се установи, че през 2016
година на същото основание и във връзка със същия договор за доставка на
десантни парашутни системи ищците са предявили срещу ответника частичен иск за
сумата от 100 000 лева /от дължима главница в общ размер на 320 364,95 лв. с ДДС/, по който е образувано търг.дело №
779/2016 година, по описа на СГС, приключило с влязло в сила Решение
№470/06.03.2018 година, с което предявеният частичен иск е изцяло уважен.
Разглеждания в конкретното производство
иск e за разликата до пълния размер на
вземането, незаявен с частичния иск по търг.д. 779/2016 година, по описа на
СГС. В този смисъл настоящото производство е за остатъка от претенцията за накърненото
субективното материалното право и правоотношението, предмет по приключилото
търг.д.
779/2016 година на СГС.
Тълкувателно Решение № 3/2016 от 22.04.2019
г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС очертава пределите, с които
се ползва силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право в друг исков процес, за защита на вземането за разликата до пълния размер
на паричното вземане, произтичащо от същото право, какъвто е разглеждания
случай.
Прието е, че решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
При
съобразяване на постановките на ТР № 3/22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
ползващите се със СПН по влязлото в сила Решение №470/06.03.2018 година, постановено
по търг. д. № 779/2016 година на СГС, правопораждащи
факти на спорното субективно материално право, предмет на настоящото делото /л.446,
л.459/, а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на парашутно оборудване № УД-03-4/27.06.2014
година в
изпълнение на рамково споразумение за доставка на 26 броя десантни парашутни
системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST сключено помежду им, съгласно технически
спецификации и обща договорена стойност от 136 500 евро без ДДС, а с ДДС –
от 163 800 евро; предоставяне на стоката на 08.12.2014 година /в срока на
доставка по договора/; отказ от приемане поради несъответствие с изискванията
на техническите спецификации по договора; точно изпълнение от страна на ищеца
по договор за доставка на парашутно оборудване в изпълнение на рамково
споразумение, сключено между ищецът - изпълнител /ДЗЗД,
образувано от двете ищцови дружества/ и ответника –
възложител/купувач; че доставените от ищеца по договора парашутни системи с „кръгъл
купол“ модел 35T-ST са годни за ползване; че на 08.01.2015 година е настъпила
изискуемостта за заплащане на цената за парашутните системи с „кръгъл купол“
модел 35T-ST, съгласно процесния договор.
Страните не спорят, че процесните парашутни системи се намират във владение на
ищеца, поради отказа на ответника да ги приеме.
Няма данни, а и твърдения ответникът да
е заплатил претендираната в това производство сума в
размер от 220 364,95 лева, представляваща остатъка от вземането до пълния му
размер от 320 364,95 лева.
В производството по частичния иск по т.д. № 779/2016
година на СГС, VІ-7 състав, ответникът е въвел твърдения с отговора на исковата
молба, че е определил допълнителен срок за изпълнение с писмо рег.№ 30-04-160
от 09.09.2015 година,
в което е заявил че след изтичане на срока, в случай на неизпълнение ще
счита договора за развален в частта за доставка на десантни парашутни системи с
кръгъл купол 35Т-ST поради пълно неизпълнение.
Решаващият състав на две инстанции е приел, че не е
налице пълно неизпълнение, а установените отклонения са несъществени, поради
което доставеното е годно за предвиденото в договора предназначение-надеждна,
сигурна и безопасна експлоатация, респ. че е налице точно изпълнение на
дължимия от ищеца резултат –изработка и
доставка на парашутни системи с кръгъл купол, 26 броя, като липсва основание за
освобождаването на ответника от отговорността за заплащане на цената.
При така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното от
правна страна:
Предмет на предявения
иск е искане за осъждане на ответника на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ да заплати на ищците сумата от 220 364,95 лева,
представляваща част от задължение на ответника за заплащане на цената за
доставени от Обединение „П.-Б.“ ДЗЗД /в което ищците участват/ десантни
парашутни системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST по договор за доставка №
УД-03-4/20.06.2014 година към рамково споразумение № УД-03-3/20.06.2014 година
и на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 96 943,68 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 08.01.2015 година /един месец след
датата на доставката, съгл. чл.4 от договора/ до датата на предявяване на иска
/09.05.2019г./.
Между същите
страни, на същото основание е бил предявен частичен иск за сумата от 100 000
лева - част от цялата претендирана сума от 320 364,95
лева, по който е образувано търг.д. № 779/2016 г. по описа на СГС и по което е
постановено влязлото в сила решение 470/06.03.2018 година. С това решение СГС
се е произнесъл като изцяло е уважил предявения частичен иск. В мотивите си,
съдът приел, че не е налице основание за освобождаване на ответника от
договорната му отговорност за заплащане на цената за доставени от ищеца парашутни
системи модел 35 Т- ST/с „кръгъл купол“/, по възникналата между страните
облигационна връзка по Договор № УД-03-4/27.06.2014 година, както и че е налице
валидно облигационно правоотношение между страните, както и че процесните парашутни системи са напълно годни за ползване,
респ. спорът дали е налице неточно изпълнение/пълно неизпълнение по договора е
разрешен с влязло в сила решение.
Поради
изложеното, ответникът не може да оспорва в настоящото производство валидността
на облигационната връзка между страните и съответствието на стоката с
техническата спецификация, както и да оспорва елементи от установеното или
отречено от съда спорно право,
включително основанието и правната квалификация на иска. В случая ответникът не
твърди новонастъпили факти и обстоятелства, а такива
заявени в производството по частичния иск.
С
оглед извода за изправност на изпълнителя по процесния
договор и наличие на точно изпълнение на дължимия от ищеца резултат-изработване
и доставка на парашутни системи, първоинстанционният съд/и въззивната
инстанция/, разгледала частичния иск са приели същият за основателен. Следователно
изявлението, че договорът е развален, направеното с отговора на исковата молба
в производството по частичния иск по т.д.№ 779/2016 г. по описа на СГС, /поддържано и
в настоящото производство/ не е породило прекратителен
ефект върху спорното правоотношение.
Настоящият
състав е обвързан от СПН и не може да пристъпва към нова проверка на фактите,
обуславящи съдебно установеното право, нито към ново прилагане на закона към
установените факти.
С решение №470/06.03.2018
година, по описа на СГС е установено със СПН съществуването на вземането от
100 000 лева, представляваща
част от цялата дължима главница в размер на 320 364,95 лева с ДДС,
представляваща договорената стойност на доставени парашутни системи модел 35 Т-
ST /с „кръгъл купол“/, съгласно Договор № УД-03-4/27.06.2014год, сключен между
същите страни.
Частичният
иск за реално изпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД е предявен и уважен изцяло, поради
което изцяло недопустими са възраженията на ответника за различна правна
квалификация на иска. Преклудираи са и правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното. Възраженията
на ответника, че е развалил договора, че парашутните системи не съответстват на
спецификациите по договора, а съдът по търг.д. №779/2016 година не е приложил
съответстващата правна квалификация на иска, като е достигнал е до погрешни
изводи, не могат да бъдат направени в настоящото производство.
Следва да се
има предвид, че възраженията че постановеното влязло в сила решение по
частичния иск е неправилно и нищожно, подлежат на разглеждане по друг съдопроизводствен
ред.
Поради
изложеното, и с оглед формираната СПН, настоящият съдебен състав приема, че на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за ответника съществува задължение да заплати остатъка
от цената на 26 броя парашутни системи модел 35 Т- ST /с „кръгъл купол“/
съгласно Договор № УД-03-4/27.06.2014 година към рамково споразумение за
доставка на 26 броя десантни парашутни системи с кръгъл купол модел 35T-ST по
технически спецификации и обща договорена стойност от 136 500 евро без ДДС, а с
ДДС – от 163 800 евро /320 364,95 лв /.
В хода на
настоящото производство не се твърди и не се установява ответникът да е
заплатил на ищеца сумата от 220 364,95 лева, представляваща претендирания
и непредявения до този момент остатък от цената за доставените парашутни
системи по договора.
Също така в
производството по частичния иск е установено, че парашутните системи са
предоставени за приемане, но представители на възложителя са отказали приемане
на доставката, като са се позовали на твърдени от тях несъответствия на
техническите спецификации. Изпратена е и нотариална покана от ищеца на
05.06.2015 година за приемане на системите в едноседмичен срок от получаването
й , но с отговор от 05.08.2015 година ответникът заявява, че доставката не може
да бъде приета.
Съгласно
чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното
му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.
Ответникът
не е заявил изрично с отговора на исковата молба, че упражнява дилаторно възражение по чл.90 от ЗЗД за неизпълнен договор,
а само такова, че вземането е отпаднало с обратна сила, поради разваляне на
договора, упражнено и при разглеждане на частичния иск. Всички подобни защитни
права имат потестативен характер, поради което е
следвало изрично да се заявят от ответника, в противен случай съдът не може
служебно да ги приложи – дори и да са налице предпоставките за това. Доколкото
ответникът не е направил изрично искане в производството по частичния иск ,
както и с отговора на исковата молба, че в случай че искът бъде уважен - да
бъде осъден да изпълни едновременно с ищеца, то същият не е упражнил надлежно правото си по чл.
90, ал. 1 ЗЗД. Такова искане е направено едва в писмените бележки по делото
в настоящото производство, като в хода на процеса е поддържано, че искът е
неоснователен.
Настъпила е и изискуемостта
за заплащане на цената. Твърдението на ответника за извършена доставка и
последвал отказ от приемане от негова страна, поради несъответствие със
зададените техническите параметри, принципно не може да доведе до липсата на
задължение за заплащане на възнаграждение за изработеното, по отношение на което
е установено, с влязло в сила съдебно решение, че е налице точно изпълнение.
Ето
защо, съдът приема че са налице всички предпоставки за изискуемостта на претендираната сума от 220 364,95 лева, част от цялата
главница в размер на 320 364, 95 лева, представляваща договорена стойност
на парашутни системи модел 35 T-ST, съгласно процесния договор № УД-03-4 от 27.06.2014 година към
рамково споразумение.
Относно правопогасяващото възражение на ответника – за изтекла
погасителна давност
Предявяването
на иска за парично вземане като частичен няма за последица спиране и прекъсване
на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
Спорното
право има за предмет заплащане на остатък от цена по договор за доставка
на десантни
парашутни системи с „кръгъл купол“ модел 35T-ST, което вземане се погасява с общата
петгодишна давност, съгласно чл.110 ЗЗД. От началото на давностния
период -08.01.2015 година /датата на настъпилата изискуемост за заплащане на
цената за парашутните системи с кръгъл купол модел 35T-ST по договора/ не е
изтекъл петгодишния период към датата на предявяване на иска – 09.05.2019
година. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че се касае за
обезщетение за неизпълнен договор и за неправилна правна квалификация на
частичните искове, включително и тези, по които производството е приключило с
влязло в сила решение, като такива за пропуснати ползи, погасяващи се с
кратката тригодишна давност, а не като искове за реално изпълнение.
Несъстоятелни са и твърденията, че по отношение на иска за заплащане на цена по
договора е приложима тригодишната давност, както при исковете за обезщетение за
забавено изпълнение, предвид неправилната правна квалификация, дадена от съда.
Поради
изложеното искът за главницата следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.
По
отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземания за мораторна
лихва за забавено плащане за периода от 08.01.2015 година до 09.05.2019 година
върху главницата от 220 364,95 лева /цената за доставени от ищеца десантни
парашутни системи с „кръгъл купол“ модел
35T-ST по договор за доставка № УД-03-4/20.06.2014 година към рамково
споразумение № УД-03-3/20.06.2014 година/, съдът намира за приложима кратката
тригодишна давност по смисъла на чл.111, буква ”в” ЗЗД, която не е спирала или
прекъсвала при хипотезите на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, преди завеждане на исковата
молба.
Съгласно
практиката на ВКС, лихвите се дължат за всеки изминал ден след изпадане на
длъжника в забава и когато искът е предявен след изтичането на три години от
възникване на вземането, не се погасят всички лихви, а само тези които са били
дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска /така решение №
46/25.06.2020г. по т.д. № 1328/2019г. на І т.о., решение № 24/17.02.2009г. по
т.д.№ 547/2008г. на І т.о., решение № 20/30.06.2010г. по т.д.№ 484/2009г. на ІІ
т.о. и решение № 2648/10.10.1978г. по гр.д.№
1767/1978г. на І г.о./.
По
делото се прие за безспорна датата на настъпилата изискуемост за заплащане на
цената на парашутните системи с кръгъл купол модел 35T-ST по договора -
08.01.2015г. В този смисъл вземането за забава в размер на
законната лихва е погасено по давност за периода, по-дълъг от три години преди
предявяване иска или от 08.01.2015г. до 09.05.2016г., а не е погасено за
периода от три години преди предявяване на иска – от 09.05.2016г. до
09.05.2019г.
По
изложените съображения искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е частично основателен.
Размерът на законната лихва за забавено плащане на незаплатената част от цената
на доставените парашутни системи с кръгъл купол модел 35T-ST за периода от
09.05.2016г. до датата на исковата молба 09.05.2019г. върху главницата от 220
364,95 лева, възлиза на сума в размер от 67 030,93 лева, изчислена служебно
от съда по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор www.calculator.bg. За разликата над сумата от 67 030,93
лева до претендираната сума от 96 943,68 лева, искът
за мораторна лихва за забавено плащане на цената за
доставените парашутни системи с кръгъл купол модел 35T-ST за периода от
08.01.2015г. до 09.05.2016г. /по-дълъг от три години преди предявяване иска/, следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност .
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата от датата
на исковата молба до окончателното заплащане.
За разноските:
Отговорността
на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се разпределя
съобразно правилата на чл.78 ГПК.
С оглед
изхода на процеса право на разноски имат
имат и двете страни. Ищецът представя списък
за разноски по чл.80 ГПК за направени разноски в размер на 12 692, 35 лева за държавна такса и
17 000 лева за адвокатски хонорар. Представен е договор за правна защита и
съдействие № 17/2020 , сключен между „П.“ ЕООД и адв.Б.В.
с договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 8000 лева. Представен
е договор за правна помощ от клиент Б.ГмбХ§Ко.КГ с
договорено възнаграждение 17 000 лева, платена по сметка на адвоката и
платежно нареждане за същата сума с наредител и получател на сумата адв.
Н.П.. Съдът намира за недоказана и неоснователна претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на ищеца „Б.ГмбХ§Ко.КГ“.
Липсват доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено от посоченото
дружество на адвоката.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
неоснователно, доколкото адвокатското
възнаграждението, заплатено от ищеца „П.“ ЕООД е в размер близък до минималния.
Поради изложеното
на ищеца „П.“ ЕООД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 7280 лева, съразмерно на уважената част на исковете, а на „Б.ГмбХ§Ко.КГ“ сумата от 11 550,04 лева за държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Процесуалният
закон - чл.78, ал.8 ГПК, предвижда, че когато страна по делото е юридическо
лице или едноличен търговец, който е защитаван от юрисконсулт, в полза на
страната се присъжда и адвокатско възнаграждение. По делото ответникът е
представляван от юрисконсулт. С решението главният иск е изцяло уважен, а акцесорният иск е частично отхвърлен. Ответникът има право
на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената с решението част от иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД, в размер на 40 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.О.на Р.Б.с адрес: гр.
София, ул. „******, ЕИК ******, да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю.Т.и „Б.ГмбХ&Ко.КГ”, Германия, вписано в отделение А на ТР при
Районен съд Хеган под № 4016, член на Търговско
промишлената палата на Западна Вестфалия, регистрирано под № 806097, като участници
в неперсонифицираното гражданско дружество, учредено по реда на ЗЗД „П.-Б.“
ДЗЗД, с ЕИК ******, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
327 ТЗ сумата от 220 364,95 лева, представляваща част от цялата
главница в размер на 320 364,95 лева с ДДС, представляваща договорената
стойност на доставени парашутни системи модел 35 Т- ST/ с „кръгъл купол“/
съгласно Договор № УД-03-4/27.06.2014год. , ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба - 09.05.2019 година до окончателното изплащане на
сумата и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 67 030,93 лева, представляваща обезщетение за
забава, в размер на законната лихва за забава върху главницата от 220
364,95 лева, за периода 09.05.2016
година до 09.05.2019 година, като отхвърля иска за сумата от 29 912,75 лева, за
периода от 08.01.2015 година до 09.05.2016 година,
представляваща разликата над уважената сума от 67 030,93 лева до пълния претендиран размер от 96 943,68 лева, като погасен по
давност.
ОСЪЖДА М.Н.О.на Р.Б.с адрес: гр.
София, ул. „******, ЕИК ****** да заплати на „П.“ ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Ю. Т., на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 7280 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА М.Н.О.на Р.Б.с адрес: гр.
София, ул. „******, ЕИК ****** да заплати на „Б.ГмбХ&Ко.КГ”вписано
в отделение А на ТР при Районен съд Хеган под № 4016,
член на Търговско промишлената палата на Западна Вестфалия, регистрирано под №
806097, сумата от 11 498,15 лева – представляваща разноски за държавна
такса, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Ю.Т.и „Б.ГмбХ&Ко.КГ”, Германия,
вписано в отделение А на ТР при Районен съд Хеган под
№ 4016, член на Търговско промишлената палата на Западна Вестфалия,
регистрирано под № 806097, като съдружници в неперсонифицираното гражданско
дружество, учредено по реда на ЗЗД „П.-Б.“ ДЗЗД, с ЕИК ****** да заплатят на М.Н.О.на Р.Б.с адрес: гр. София, ул.
„******, ЕИК ****** направените
разноски, съразмерно
на отхвърлената част на исковете в размер на 40 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: