РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Харманли, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. ТЕ.а
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело №
20245630100315 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79
ал.1 от ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. С.,
ЕГН:********** от село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково, К. Н. Т.,
ЕГН:********** от село Елена, общ.Хасково, обл.Хасково, С. Н. С., ЕГН:**********
от село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково против О., ЕИК:,,,,,,, пл.„Възраждане”
№1, представлявана от Мария Киркова - кмет.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на нст, б.ж. на село Поляново,
общ.Харманли, обл.Хасково, починал на 17.11.1994г., който наследодател бил
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57434.12.81 по КК и КР на село
Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД- 18857/08.12.2017г.
на ИД на АК, находящ се в местността „ДО СЕЛО“, незастроен, целият с площ от 1
067 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 5, с номер по предходен план 012081, при съседи: 57434.888.9901,
57434.12.80, 57434.12.677.
Ищците твърдят, че имотът от 1936г. бил във владение на техния наследодател,
а след смъртта му бил в тяхно владение, който имот никога не бил владян от никой
друг. Наследодателят им, а след неговата смърт и ищците осъществявали явно,
спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. Имотът до сега винаги бил
1
обработван, стопанисван и поддържан от наследодателя им и от тях.
Ищците твърдят, че единствено те обработвали и прибирали плодовете от него.
Всички подобрения в имота били извършвани от техния наследодател, докато бил
жив, а след това и от тях. След смъртта му продължили да ползват имота. Никога
нямало каквито и да е претенции и спорове от трети лица за този имот.
Имотът не бил одържавяван или отчуждаван и не бил включван в ТКЗС.
Наследодателят им бил член на ТКЗС и имал правото да притежава земеделска земя за
лично ползване в размер на имота. Имотът не подлежал и на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил заявяван за възстановяване, не бил
отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и спрямо него не следвало
да се прилага разпоредбата на чл. 9 от ЗСПЗЗ. В приложното поле на тази разпоредба
попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този
смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски
организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ.
Въпреки това в момента имотът бил записан, без да било налице законово
основание за това, като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и собствеността им се оспорвала от
ответника, който издал Акт за частна общинска собственост №12664/14.01.2020г. на
Кмета на О., вписан под №87 том 1 рег.№133 от 29.01.2020г. в службата по
вписванията Харманли. Актът за общинска собственост бил констативен и не доказвал
правото на собственост върху имота на ответника и не било налице никакво основание
имотът да се считал собственост на общината. Ищците посочват, че при справка
установили, че процесният имот бил записан като собственост на ответника — О.,
което пораждало правния им интерес от предявяване на настоящата искова претенция,
че са собственици на имота, който владеели.
Поради това молят да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за
установено по отношение на О., че ищците - К. Д. С. ЕГН ********** от село
Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково, К. Н. Т. ЕГН ********** от село Елена,
общ.Хасково, обл.Хасково, С. Н. С. ЕГН ********** от село Поляново,
общ.Харманли, обл.Хасково са собственици при равни права за всяка една от тях по
давностно владение и наследство на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 57434.12.81 по КК и КР на село Поляново, общ.Харманли,
обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД- 18857/08.12.2017г. на ИД на АК, находящ се
в местността „ДО СЕЛО“, незастроен, целият с площ от 1 067 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5,
с номер по предходен план 012081, при съседи: 57434.888.9901, 57434.12.80,
57434.12.677. Молят да се присъдят и разноските по делото.
2
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
страна на ответника О..
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.К.а поддържа иска и
моли за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът чрез писмено становище оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че с протоколно решение от 08.07.2008г., одобрено със Заповед
№44/17.07.2008г. на Директор на ОСЗ-Хасково процесният имот бил характеризиран
като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ и за него бил издаден АЧОС. Същият станал общинска
собственост по силата на закона след влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това
опровергавало владението на ищците. Приложим бил чл.86 от ЗОС, като бил налице
мораториум за придобиване на имоти общинска собственост чрез давностно владение
Поради това ищците не могли да придобият имота по давност. Моли за отхвърляне на
иска като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената скица №15-257306 от 14.03.2024г. на СГКК-Хасково,
процесният недвижим имот с идентификатор 57434.12.81, находящ се в землището на
с.Поляново, общ.Харманли, местност „До село“ е записан като собственост на
ответника О..
За процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост №12664 от
14.01.2020г.
Съгласно Удостоверение за наследници №39 от 28.08.2023г. на О., С. Н. С,
починал на 21.08.2020г., е низходящ - син на общия наследодател нст, починал на
17.11.1994г., като след смъртта на Ст.С. негови наследници са ищцата и негова съпруга
К. С. и низходящите на починалия преди него син Никола С. (починал на 13.11.2006г.)
ищците К. Т. и С. С..
Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза на КиРП
на село Поляново, одобрен със Заповеди No. 140 и No. 648 от 1928 г. били нанесени:
- дворно място с планоснимачен номер 21, изцяло попадащо в регулационните
граници на населеното място. В разписния лист към плана за собственик според
заключението е вписан С. Димитров, вид на имота „Дв.“ - дворище. За дворното място
са отредени парцели I-21 и II-21 в квартал 22. Към парцел I -21 вещото лице е
констатирало придаваемо място по дворищна регулация от дворно място с пл. номер
213 (югозападната част от дворно място 213 )
- дворно място с планоснимачен номер 213, изцяло попадащо в регулационните
граници на населеното място. В разписния лист към плана за собственик е вписан
3
Сталю Славчев, вид на имота „гр.“ - градина. Югозападната част от дворното място се
придавала към парцел I -21, югоизточната се придавала към парцел IV-22, северната се
отчуждавала за улица.
Съгласно заключението на КиРП на село Поляново, одобрен със Заповед No.
186 от 1972 г. било нанесено дворно място с планоснимачен номер 93, цялото с площ
2331 кв.м. По този план, южната част от дворното място ( 1264 кв.м ) попадала в
регулационните граници на населеното място, а северната част ( 1067 кв.м ) попадала
извън тях. В рамките на регулационните граници за дворното място бил отреден
парцел I-93 в квартал 11. В разписния лист към плана за собственик бил вписан С. Н.
С..
Дворното място с планоснимачен номер 93 по плана от 1972 г. според вещото
лице е почти изцяло идентично с парцели I -21 и II -21 в квартал 22 по плана от 1928 г.
Според експертизата на плана за земеразделяне на землище с. Поляново,
впоследствие КВС ( карта на възстановената собственост ), бил нанесен поземлен имот
с номер 012081 с площ 1067 кв.м, вид територия - селскостопански фонд, начин на
трайно ползване - ниви / орна земя, категория - 5, местност „До село“, вид собственост
- стопанисвано от общината, собственик - Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. От тази
информация е видно, че процесния имот не е заявяван за възстановяване, респ. не е
възстановяван и към него няма реституционни претенции.
На кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Поляново е нанесен ПИ
с ид. 57434.12.81, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, категория - 5, местност „До село“, площ 1067 кв.м, вид
собственост общинска частна, собственик - ,,,,,, О., предишен идентификатор - няма,
номер по предходен план - 012081.
Вещото лице е установило, че процесният имот с идентификатор 57434.12.81 по
КККР на село Поляново ( с площ 1067 кв.м ), е напълно идентичен със северната част
от дворното място с планоснимачен номер 93 по плана от 1972 г. ( с площ 1067 кв.м ),
попадаща извън регулационните граници на населеното място. Площта на процесния
имот с идентификатор 57434.12.81 по КККР е 1067 кв.м, толкова колкото е и площта
на северната част от дворното място с планоснимачен номер 93 по плана от 1972 г.,
попадаща извън регулационните граници на населеното място.
Съгласно експертизата процесният имот не е бил обект на реституционни
процедури, не е бил отнеман, не е одържавяван, не е отчуждаван, не е бил възстановен
и не е бил заявяван за възстановяване.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.
ГЕ. и К. Т. се установява, че процесният имот, находящ се в землището на с.Поляново,
общ.Харманли, местност „До село“ бил наследствен и навремето бил обработван от
наследодателя С. Н. С., а понастоящем мястото било обработвано от ищците.
4
Свидетелите сочат, че ищците и техните наследодатели работили имота повече от 20
години, като същият бил ограден с чилия и в него имало къща. Според свидетелите
едната част от имота била в регулацията на селото, а другата – извън регулацията, като
собственически претенции по отношение на имота от други лица не е имало.
Свидетелите знаят имота като собственост на ищците по делото. Горните факти не
бяха опровергани от доказателства в обратна насока, поради което съдът кредитира
показанията на свидетелите като непротиворечиви, логични и убедителни.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗС е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид
оспорването на претендираното от ищците право на собственост от страна на
ответника съгласно данните в представената скица №15-257306 от 14.03.2024г. на
СГКК-Хасково и депозираното от ответника становище по делото.
В тежест на ищците е провеждане на главно и пълно доказване на следните
юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици
на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като
оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно
доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се
позовават – наследствено правоприемство и придобивна давност, но не и липсата на
пречки за настъпването на вещноправните му последици.
Във връзка с подлежащия на установяване факт на владение като обективен
елемент от придобния способ придобиване по давност, съдът трябва да изследва и
обстоятелството дали за периода на упражняване на владението не е налице законова
забрана за придобиване на собствеността върху имота на това основание. Такава
забрана е въведена с нормата на чл.86 от ЗС, според която не може да се придобие по
давност вещ, която е социалистическа собственост, а впоследствие - държавна или
общинска собственост /съгласно трайната съдебна практика - Решение №224/
27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г., ІІ гр. отд. на ВКС, забраната на чл.86 ЗС е
приложима и по отношение на земите със статут на кооперативно земеползване/.
Давността за придобиване на държавни и общински имоти също е спряна съгласно
пар.1 от ДР на ЗДЗС, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022г. (ДВ, бр.7, в сила от
31.12.2017г.). Такива забрани се съдържат още в чл.29, т.4 от ЗСГ (отм.), както и в
чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се възстановяват по реда на този
закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване по давност
съдът счита, че по делото не са налице данни процесният имот някога да е бил
държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно
5
земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му
по давностно владение. Няма никакви доказателства по делото процесният имот да е
бил одържавен по реда на чл.12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е
доказателства по делото, че имотът е бил земеделска земя, включена в ТКЗС или друго
подобно образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова
доказателствена тежест (Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., 2-ро г.о на
ВКС – „При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост
върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка
за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата
на чл. 127 ГПК (отм.), респ. чл. 154 ГПК, обн. ДВ. бр. 59/2007 г., тежестта да докаже
осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право,
респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да
докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищците не могат да придобият по давност правото на собственост върху
един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ,
негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищците не носят доказателствената тежест да
установят обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска
собственост. В същия смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I
ГО на ВКС. Съставеният акт за частна общинска собственост №12664 от 14.01.2020г.
за процесния имот има само декларативен характер, т.е. той не доказва право на
собственост в случай на оспорване. В тежест на ответника бе да докаже своето
основание за придобиване правото на собственост върху процесния имот, каквито
доказателства не бяха ангажирани по делото.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от
ЗСГ (отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на
частна собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и
основание да бъде включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за
общинска собственост (Решение № 12 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2008 г.,
IV г. о., ГК Определение № 142/08 г. на ІІ гр. отд. на ВКС).
Тези обстоятелства, че имотът не е бил обект на реституционни процедури, не е
бил отнеман, не е одържавяван, не е отчуждаван, не е бил възстановен и не е бил
заявяван за възстановяване се доказва и от заключението по съдебно-техническата
6
експертиза.
С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава
допустима като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са
били реално отнети от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от
приложното поле на ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящия случай, не се прилага и
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтеклата придобивна давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се
зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997г. Такива
имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за процесния имот,
доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска собственост,
поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл.86 от ЗС
също не важи
В случая, съгласно неопроверганите и кредитирани с доверие показания на
свидетелите Мирослав ГЕ. и Красимира Тилева се установява, че процесният имот,
находящ се в землището на с.Поляново, общ.Харманли, местност „До село“ бил
наследствен и преди била обработвана от наследодателя С. Н. С. като наследник на
общия наследодател Никола Тинков, а понастоящем мястото било ползвано от ищците.
Свидетелите сочат, че ищците и техните наследодатели работили имота повече от 20
години, като същият бил ограден и в него имало къща. Свидетелите знаят имота като
собственост на ищците по делото, без предявявани от други лица досега
собственически претенции спрямо него. Следователно и съгласно гласните
доказателства според съда доказано е по делото давностно владение върху имота
продължило явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от десет години съгл. чл.79,
ал.1 от ЗС, започнало от общия наследодател Н.Тинков, продължено впоследствие от
наследодателя Ст.С. и понастоящем от ищците. Имайки предвид гореизложеното и
отчитайки липсата на законови пречки за придобиване на имота по давност, съдът
счита, че от събраните по делото непротиворечиви и неопровергани гласни
доказателства по безспорен начин се доказа обективният елемент (corpus) на
оригинерния придобивен способ по чл.79 от ЗС – придобиване по давност.
От гласните доказателства по несъмнен начин се потвърди наличието и на
субективния елемент на придобиването по давност (animus), доколкото се установи, че
ищците и техните наследодатели преди това считат и са считали имота за свой
собствен, а не го владеят за другиго, като са демонстрирали това и пред свидетелите
ГЕ. и Тилева, които също знаят имота като тяхна собственост. Следователно доказа се,
че ищците, а преди това техните наследодатели, държат имота като свой собствен, а не
го държат за другиго. Също така от ответника не се ангажираха доказателства,
опровергаващи презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно която се предполага, че
владелецът държи веща като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
7
Предвид установеното и доказано по делото давностно владение върху имота от
страна на ищците, продължили владението на своите наследодатели Н.Тинков и С.С.,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и
необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху него, при това с намерение
за държане на имота като свой собствен съгл. чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, съдът
следва да приеме за доказано придобиването правото на собственост върху имота на
основание давностно владение.
Правото на собственост на ищците е при следните квоти 1/2 идеална част за К.
Д. С., 1/4 идеална част за К. Н. Т. и 1/4 идеална част за С. Н. С.. Съгласно чл.9 ал.1 от
ЗН съпругата наследява част равна на частта на всяко дете. В случая ищцата К. С. е
съпруга на наследодателя С. Н. С., починал на 21.08.2020г. (син на общия наследодател
Никола Тинков-починал на 17.11.1994г.) и като такава получава ½ ид.ч. от имота, а
другата ½ се наследява по право на заместване от децата на починалия преди
наследодателя Ст.С. негов син -Никола С. (починал на 13.11.2006г.) съгласно чл.10 ал.1
от ЗН, като всеки от тях съответно наследява по ¼ ид. част от имота. Следователно
ищците К. Т. и С. С. (като низходящи на Никола С. - починал преди наследодателя
Ст.С.) притежават по ¼ идеална част всеки от тях от правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск се явява основател и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на общо 950 лв. за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника О., ЕИК/Булстат:...., с
адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане” №1, представляван от Кмета МИК, че ищците К.
Д. С., ЕГН:********** от село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково, К. Н. Т.,
ЕГН:********** от село Елена, общ.Хасково, обл.Хасково и С. Н. С., ЕГН:**********
от село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково са собственици на основание давностно
владение съответно на 1/2 идеална част за К. Д. С., 1/4 идеална част за К. Н. Т. и 1/4
идеална част за С. Н. С. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57434.12.81 по КК и
КР на село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-
18-857/08.12.2017г. на ИД на АК, находящ се в с.Поляново, местност „ДО СЕЛО“,
8
незастроен, целият с площ от 1 067 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 5, предишен
идентификатор – няма, с номер по предходен план 012081, при съседи: 57434.888.9901,
57434.12.80, 57434.12.677.
ОСЪЖДА ответника О., Булстат:......, с адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане”
№1, представляван от Кмета МИК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на
ищците К. Д. С., ЕГН:********** от село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково, К.
Н. Т., ЕГН:********** от село Елена, общ.Хасково, обл.Хасково и С. Н. С.,
ЕГН:********** от село Поляново, общ.Харманли, обл.Хасково направените по
делото разноски в размер на общо 950 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Хасково в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9