Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 20.11.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и пети октомври,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 1073 по описа на Районен съд-Тетевен
за 2017 година,със страни:
Ищец: Е.М.В. ***,
Ответник: С.С.П. *** за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за прогласяване нищожност на съдебна спогодба,постигната по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч,поради противоречие с императивна законова норма,с посочено основание чл.366 от ЗЗД,във в-ка с чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,съединен в условия на евентуалност с иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба,поради заобикаляне на закона,накърняване на добрите нрави,невъзможен предмет и унищожаемост,поради грешка,със сочени основания чл.26,ал.1,пр.2,пр.3,чл.27,пр.3 от ЗЗД,съединен с иск за преустановяване на неоснователни действия на ответника,с които пречи на ищеца да осъществява достъп до жилищната си сграда,както и за премахване на изградена ограда с мрежа и железни тръби,с посочено основание чл.109 от ЗС.
Ищцата излага,че е собственик на недвижим имот,представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот,целият с площ по скица от 181 кв.м. ,като имотът съответства по КККР на град Тетевен на имот с идентификатор ххх,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-ниско застрояване,при описаните в исковата молба граници,заедно с цялата находяща се в западната част на имота жилищна сграда,еднофамилно,на един етаж,със застроена площ от 79 кв.м.,с идентификатор ххх
Ответникът е собственик на другата ½ ид.ч. от описаното дворно място.
С определение по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч е обезсилено решение на РС-Тетевен,постановено по гр.дело№638/2016г. и с определение от 20.06.2017г е одобрена спогодба между страните за разпределение на ползването на поземления имот,като е прието,че дворното място ще бъде разпределено по скица вариант 2 на вещо лице инж.Присадашки и С.П. еднолично ще ползва 87.5 кв.м. от посочения имот,а Е.М.В. ще ползва площта в контура ,определен по точки 8,9,10,11.
Така постигнатата спогодба е нищожна,поради противоречие с императивни норми на закона,а в условие на евентуалност поради заобикаляне на закона,накърняване на добрите нрави,поради невъзможен предмет и унищожаемост поради грешка.
Между изявленията на ищцата и нейният адвокат Д. има съществено разминаване,така че трудно може да се изведе действителната воля на тази страна за постигане на спогодба.
Предмет на разпределение е дворно място от 181 кв.м.,което представлява обща част на жилищни сгради,принадлежащи на различни собственици в режим на хоризонтална етажна собственост.Начинът,по който е извършено разпределението на ползването с посочената спогодба реално не позволява на ищцата да ползва пълноценно жилищната си сграда,тъй като е осуетен нормалният и достъп до част от жилището и по този начин тя е лишена от право на ползване върху него.
Към стаите,за които е посочен вход откъм северозапад на жилищната сграда е невъзможно да се внесе каквото и да било обзавеждане,за да се ползват те по предназначение.Така посочения вход не е съобразен с вещото лице при изработения от него втори вариант,по който е постигната спогодбата.
В тази връзка следва да се приеме,че с постигнатата спогодба неоснователно се пречи на ищцата да ползва жилището си по предназначение.
Дворното място в случай е обща част по смисъла на чл.40 от ЗС и дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения,които те притежават,изчислени при учредяване на етажната собственост.Доколкото чл.40,ал.1 от ЗС изключва възможността да бъдат валидни съглашения за разпределение на ползването,които не са съответни на съотношението между стойностите на отделните жилища,такава спогодба следва да се приеме,че е нищожна поради противоречие с императивни норми на закона.По постигнатата спогодба този въпрос не е изследван и чрез извършеното разпределение се е стигнало до невъзможност да се използва обекта на собственост на ищцата по предназначение,с което е нарушена и друга императивна норма на закона-чл.31,ал.1 от ЗС.
Така постигнатата спогодба е с невъзможен предмет,доколкото дворното място с посочените размери не подлежи на разпределение,с оглед характера му на обща част ,която не може да се разпредели по такъв начин,че обектите на собственост да се ползват пълноценно от етажните собственици.
Със спогодбата се стига до несправедливо облагодетелстване на ответника,който на практика се ползва почти изцяло от свободното дворно място и то така,че да лиши от възможност ищцата да ползва жилищната си сграда и подхода откъм северозапад на жилището си.
В експертизата,послужила като основание за постигане на спогодбата е допусната грешка в изчисленията на квадратурата на застроената площ-е е съобразен факта,че жилищна сграда №2 е двуетажна,невярно е посочена квадратурата на застроените площи с обектите,собственост на ищцата,не е включена в застроената площ от ответника навесът пред жилищната му сграда,що се отнася до навеса за дърва,който до момента е ползван общо ,то той по вариант 2 от заключението на инж.Присадашки попада в частта,която следва да се ползва от ответника и достъп до него на ищцата е невъзможен.
Спогодбата е изпълнена и на място е изградена ограда от мрежа и железни тръби,която реално не позволява ищцата да ползва жилищната си сграда.Чрез изпълнението на спогодбата ,чрез изграждането на оградата от ответника ,съгласно вариант 2 от заключението на вещото лице Присадашки неоснователно се пречи на ищцата да ползва пълноценно жилищната си сграда,особено стаите откъм северозапад,до които към настоящия момент достъпът е невъзможен.
Моли да бъде постановено решение,с което се обяви за нищожна постигнатата спогодба на 20.06.2017г по в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч,със законните последици от това,както и бъде осъден ответникът да преустанови неоснователните си действия,с които пречи на ищцата да осъществява достъп до собствената си сграда-жилищна сграда,представляваща имот с идентификатор хххх по КККР на град Тетевен,както и до общия навес за дърва,като бъде задължен да премахне в едноседмичен срок ,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,изградената от него ограда с мрежа и железни тръби в дворното място с идентификатор ххх по КККР на град Тетевен,ведно със законните последици,както и да и заплати сторените разноски по делото.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,в който се заявява,че исковете са допустими,но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.Излага се от ответника,че не става ясно от исковата молба с какви действия е допринесъл за противоречията между ищцата и адвоката и,спогодбата била постигната при спазване на всички изисквания на закона,същата е в интерес на двете страни,като проблема не е в съдържанието и,а в нежеланието на ищцата,близките и роднините и,живущи в имота,да спазват правилата и конкретно спогодбата.Не е вярно,че е затруднен достъпа и до жилището,така и до която и да е част от имота.Тя има свободен достъп до целия имот.Наличието на преграда-ограда,не пречи на ищцата да ползва собствеността си.За оградата не са нужди нито строителни книжа,нито разрешение.В исковата молба не се съдържат никакви конкретни възражения и не се сочат никакви доказателства,че в случая е налице хипотезата на чл.109 от ЗС,преградата не накърнява владението,не смущава пълноценното ползване на имота от собственичката.Не отговаря на истината,че пречи на ищцата ,истината е,че ищцата и нейни близки изградили навес,без строителни книжа,за което има образувано досъдебно производство,който пречи на самата нея и само след премахването му и почистване на материалите ,ще и даде възможност да има още по-голям и свободен достъп до имота си.По съществото на делото моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
В приложени писмени защити страните доразвиват съображенията си по съществото на спора.
От представените по делото писмени доказателства,в т.с. тези по приложеното гражданско дело №638/2016г по описа на Рс-Тетевен,показанията на свидетелите И.Н.Л.,Лазар Василев П. и заключението на съд.-техническата експертиза,изготвена от вещото лице инж. М.Ч., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
С договор за покупко-продажба на идеални и реални части от недвижим имот,сключен на ххх и обективиран във формата на нотариален акт №ххх по описа на нотариус с рег.№305 на НК,С.С.П. ***/ответникът по делото/закупил ½ ид.ч. от от поземлен имот ,целият с площ от 181 кв.м.,съответстващ по КККР на град Тетевен на имот с идентификатор хххх,заедно с находящата се в западната част на имота жилищна сграда –еднофамилна ,на два етажа,имот с идентификатор хххх,застроена върху площ от 47 кв.м.,с РЗП по акт за собственост от 92.50 кв.м..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на ххх и обективиран в нотариален акт №ххх по описа на нотариус с рег.№305 на НК,ищцата Е.М.В. закупила ½ ид.ч. от имот с площ от 181 кв.м.,съответстващ по КККР на град Тетевен на имот с идентификатор 72343.500.1728,заедно с жилищна сграда-еднофамилна ,на един етаж,заснета като имот с идентификатор хххх,като сградата е със застроена площ от 79 кв.м.
От доказателствата по делото се установява,че в съсобственото дворно място на страните са изградени три навеси-пред жилищната сграда на ответника,като според гласните доказателства същият е построен преди приобретяване на имота от ответника,пред него навес за дърва,според свидетелката Л. ползван от предишните собственици/преди разпореждането в полза на страните/общо за складиране на дърва и навес,като продължение и „влизащ в квадратурата на сградата „ на ищцата,като от протокол,съставен от комисия,назначена със заповед на кмета на Община-Тетевен/на стр.41 от досъдебното производство/същият е изграден след 22.02.2017 година,т.е. след приобретяване на имота от ищцата и от нейния съжител Л. П..
С Решение №45/10.04.2017г,постановено по гр.дело №638/2016г по описа на РС-Тетевен е разпределено правото на ползване,на основание чл.32 от ЗС,между страните ,върху съсобствения им поземлен имот с площ от 181 кв.м.,,като на всеки от съсобствениците е предоставена за ползване площ от 87 кв.м.,съгласно заключение и скица към съд.-техническа експертиза,изготвена от вещото лице инж.Костадинов.
С протоколно определение,постановено на 20.06.2017г по в.гр.дело №261/2017г по описа на РС-Тетевен е обезсилено първоинстанционното решение,като е одобрена съдебна спогодба между страните,за разпределение ползването на имот с идентификатор ххх,находящ се в град Т.,ул.“хххх,с площ от 181 кв.м.,като на страните е предоставено за ползване площ от по 87.5 кв.м.,съобразно заключение на съд.-техническа експертиза и скица към същата ,изготвена от вещо лице инж.Присадашки.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният ГЛАВЕН иск за прогласяване нищожността на съдебната
спогодба,сключена между страните на 20.06.2017г и обективирана
в протокола от съдебно заседание,проведено по в.гр.дело №261/2017г по описа на
ОС-Ловеч, е квалифициран в доклада по делото по чл.26,ал.1,предл.1
от ЗЗД,във в-ка с чл.365 и следв.
от ЗЗД- нищожност на съдебна спогодба/договор/,поради
противоречие на закона. Основанието за
нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД - противоречие на закона представлява несъобразяване с предписанията на
императивни правни разпоредби. То е налице, когато има обективно несъответствие
на договора с повелителна правна разпоредба, свързана със съдържанието, формата
и фактическия състав на сключване на сделката. Основанието за нищожност
"противоречие на закона" е общо и е налице само тогава, когато
конкретното нарушение на закона не е предвидено като специално основание за
недействителност, каквито са тези по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 27 ЗЗД. В исковата молба се сочат за нарушени нормите на
чл.31,ал.1,чл.40,ал.1 от ЗС,в писмената защита се доразвиват доводите и сочат
за нарушени нормите на чл.38,ал.1 и чл.50 от ЗС.
Съдът
намира така предявеният главен иск за неоснователен и недоказан,поради следните
съображения:
Производството по
чл.638/2016г по описа на РС-Тетевен,респ.въззивното
производство по гр.дело №261/2017г на ОС-Ловеч,е инициирано по иск на ответника С.С.П. ***,с
основание чл.32,ал.2 от ЗС. Приема се трайно и непротиворечиво в съдебната
практика,че целта на производството по чл. 32,
ал. 2 ЗС е да се замести решението на мнозинството чрез постановено от съда
разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с
действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност
на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта/в този смисъл ТР
№13/2012г на ОСГК на ВКС/.
В случая действително е налице така
наречената и сочена от ищцовата страна „хоризонтална
етажна собственост“ – наличието в едно дворно място на две или повече сгради –
самостоятелни обекти, собственост на различни лица-на страните по делото. Във
връзка с възраженията на ищцата следва да се има в предвид,че разпоредбата на
чл. 3 Закона за управление на етажната собственост/ЗУЕС/ въвежда изключения,
при които не се прилагат правилата на ЗУЕС, а тези на 32 ЗС. Това са случаите
когато самостоятелните обекти в сгради в режим на етажна собственост са до три
и принадлежат на повече от един собственик, като тогава се прилагат правилата
на чл. 32 ЗС. Правилата на ЗУЕС, според чл. 3 ЗУЕС, се прилагат за т.нар.
жилищни блокове, в които са обособени множество самостоятелни обекти /повече от
три/ и са собственост на повече от едно лице. Установява се обаче по делото, че
всяка от сградите в дворното място няма самостоятелни обекти по смисъла на § 1,
т. 1 вр. чл. 3 ЗУЕС от
допълнителните разпоредби на ЗУЕС, според който „самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост“ е обособена част от сграда в режим на етажна
собственост със самостоятелно функционално предназначение.
Поради изложеното в настоящия случай е
приложимо изключението на чл. 3 ЗУЕС, съгласно което управлението на общите
части, в това число разпределянето на ползването на общия двор, се осъществява
по правилата на чл. 32 от ЗС. Това дава основание на съда да приеме, че
предявеният иск по чл. 32, ал. 2 ЗС в производствто
по гр.дело №638/2016г е допустим,какъвто извод са формирали и решаващите
състави/първоинстанционният и въззивен
съд/. Следва за пълнота да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС-по този
въпрос решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 999/2009 г. на ВКС, I г.о., искът по чл. 32 ал.2 от ЗС се разглежда и в
случаите, когато в имота има сграда етажна собственост и етажните собственици
са повече от двама, но предмет на разпределението е площ, чието предназначение
не е да обслужва само сградата, но да задоволява и други стопански нужди,
каквото се явява дворното място.
Решаващият състав не възприема довода на
ищцата,че с постигнатата пред въззивния съд
спогодба,на база заключението на вещото лице инж.Присадашки,не
се позволява на ищцата да ползва пълноценно жилищната си сграда,тъй като е
осуетен нормалния достъп до част от жилището.Такъв извод не се съдържа и в
приетото по делото заключение на съд.-техническата експертиза,изготвена от
вещото лице инж.Ч..В констативната част на заключението се съдържат съждения за
некомфортност при одобрената спогодба/вариант за разпределение на
ползването/както на ищцата,така и на ответника-за ищцата във връзка с ползване
на външна чешма с корито,а за ответника за преминаване през общо отредената за
ползване част от имота,при отворена врата на външна тоалетна на ищцата.Отразено
е също,че „стар спор“относно ползване на навес за дърва допълва възникването на
нови спорове. Дори при безкритично възприемане на заключението на вещото лице Ч.
не може да се сподели доводът на ищцата за това,че с одобрената от съда
спогодба,чиято нищожност се иска да бъде прогласена,на база заключението на
вещото лице Присадашки, се препятства ползването на
имота на ищцата в пълен обем.
Неоснователен
е и доводът на ищцата,че не е съобразено както от вещото лице,така и от съда при
одобряване на спогодбата,съотношението между стойностите на притежаваните от
страните части от жилищните сгради. Ноторно е,че при
иск по чл.32,ал.2 от ЗС на разпределение подлежи празното,незастроено съсобствено място,при съобразяване с характера и обема на
извършеното от всеки от съсобствениците застрояване,т.е. ри съобразяване с
обстоятелството какво част от дворното място заема съответната сграда на всеки
от съсобствениците. В тази насока позоваването на извършеното застрояване от
съсобствениците съдът намира за некоректно,доколкото от нотариалните актове по
делото и скиците/схемите/ ,изготвени от СГКК-Ловеч и вещите лица се
установява,че сградата на ответника е изградена върху 47 кв.м. от дворното
място/независимо от обстоятелството,че е двуетажна/,а тази на ищцата заема 79
кв.м. от същото/според заключението на вещото лице Присадашки
заема площ от 71 кв.м./.Т.е. сградата на ищцата заема по-голяма площ/част от съсобственото дворно място от тази на
ответника/респ.техните праводатели/.Изградените пред
сградите на страните навеси са с приблизително еднакви площи,като пред този на
ответника се намира ползван/според показанията на свидетелката Л./от праводателите на страните общ навес,който според
спогодбата/заключението на вещото лице Присадашки/
попада в разпределения за ползване от ответника дял от съсобственото
дворно място.
Настоящият
решаващ състав приема,че вещото лице Присадашки е
определило оптимален вариант за разпределение ползването между съсобственото на страните дворно място,зачитайки техните
права в съсобствеността и най-рационалната възможност за ползване на жилищните
им сгради.Очевидно страните по въззивното дело,по
което е сключена спогодбата,са възприели този вариант,който е преутвърден от съда,с определение,съгласно чл.234 от ГПК.
Както заявява при изслушването си и вещото лице Ч., “обидно малката площ на
имота,която е половин парцела по изискванията на ЗУТ,конфигурацията на
сградите“ създават предпоставки за спорове и нови неудобства между страните,
който въпрос очевидно няма как да бъде разрешен в производството по реда на
чл.32,ал.2 от ЗС.
В предвид
горните съображения,следва да бъдат разгледани предявените,при условията на
евентуалност, искове за нищожност на съдебната спогодба,поради заобикаляне на закона,накърняване
на добрите нрави,невъзможен предмет, както и унищожаемост
,поради грешка.
По иска с правно основание чл. чл.26,
ал.1 предл.2-ро от
ЗЗД.
Съгласно горепосочената разпоредба, нищожни
са договорите сключени при заобикаляне на закона.Трайна и непротиворечива е съдебната практика,
че за да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават и да целят постигането на
забранен от закона резултат чрез извършването на една или повече правни сделки,
всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителни норми на закона.
Страните извършват тези сделки, не за да получат типичните за тях правни
резултати,а за да достигнат друга по-нататъшна цел,
прякото осъществяване на която би противоречало на закона , така
ТР №5/2012 год. на ОСГК на ВКС и др.Заобикаляне на
закона е налице тогава,
когато законът забранява определен правен резултат, страните съзнават това, но искат да постигнат този резултат, като за
целта сключват друга сделка, която изрично не
е забранена,но която води до забранения
резултат. В
настоящия казус съдът приема,че цитираната хипотеза не е налице,нито се излагат
конкретни доводи за това от ищцата.
Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. За да се приеме
за основателно така наведеното възражение е необходимо да е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или
вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели
обогатяване, а не само възмездяване.Трайна
и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договор поради
накърняване на добрите нрави и тя приема, че "добри нрави" по смисъл
на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът
прави конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали са налице действия, които да правят договора нищожен поради
накърняване на добрите нрави.
В
разглеждания случай съдът приема,че не е налице соченото основание за прогласяване
нищожността на съдебната спогодба.При съобразяване с правата на съсобствениците
на имота с идентификатор 72343.500.1728 по КККР на град Тетевен,не може да се
формира обоснован извод,че цитираната спогодба облагодетелства ответника,за
сметка на ищцата.При съобразяване с правата на съсобствениците и най-вече на
характера и местоположението на извършеното от всяка от страните/респ.техните праводатели/ застроявания в имота,вещото лице Присадашки е посочило само един вариант за разпределение за
ползването на съсобствения имот/на стр.39 от
в.гр.дело №261/2017г по описа на ОС-Ловеч/,като евентуален друг вариант не би
отчел тези посочени от съда факти.В случая ответникът/праводателите/
му са реализирали строителство само на сграда и навеси,докато ищцата/праводателите и/ са застроили освен сградата,също така и
санитарен възел,навес и чешма,които застроявания стесняват прохода към
жилищната и сграда/законността на строителството не се изследва в настоящето
производство,респ. в това,по което е сключена спогодбата/.
По отношение на евентуалния иск за
прогласяване нищожност а на спогодбата,поради невъзможен предмет: Във връзка с предмета на договора са възможни два случая
на нищожност, които се изключват взаимно – нищожност поради противоречие на
закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и
нищожност поради невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. При нищожността поради противоречие със закона
предметът на договора е напълно възможен, той може да съществува реално, но
законът изрично забранява разпореждането с този предмет чрез договор (напр.
имот публична държавна собственост), което не изключва непременно
разпореждането с този предмет по друг начин. Предметът на договора може и да не
съществува, а да е възможен (напр. неоткрито наследство), но договорите върху
този предмет са изрично забранени. Нищожност поради невъзможен предмет на
договора е налице не когато предметът на договора липсва (не съществува).
Договорите върху бъдещ предмет обвързват валидно страните (напр. отделен обект
в сграда, която ще бъде построена или земеделска земя, която се очаква да бъде
възстановена). Нищожни са договорите,
чийто предмет още при сключването им е невъзможно да възникне. Ако при
сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно,
договорът обвързва валидно страните и едва ако в последствие предметът на
договора стане невъзможен, тогава валидният договор се разваля по право или
подлежи на разваляне, когато невъзможността е по причина за която длъжникът
отговаря.
По изложените до момента съображения,респ.
за допустимостта на предявения по гр.дело №628/2016г по описа на РС-Тетевен иск
по чл.32,ал.2 от ЗС/спорна съдебна администрация/съдът намира и този иск за
неоснователен и недоказан.
По отношение на иска за унищожаемост
на спогодбата,“поради грешка“,на основание чл.27,пред.3 от ЗЗД: Очевидно ищцата
се позовава на грешка в предмета по смисъла на чл.28 от ЗЗД,макар и да липсват
конкретни изявления в тази насока. Съгласно чл. 28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за
унищожение на договора тогава, когато се отнася до съществени качества на
същия. Както е прието и в решение № 331 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 563/2008
г. на ВКС II ГО, грешката като основание за унищожаване на един договор
представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото
договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му
за сключване на договора досежно неговия предмет или
лицето, с което същата е сключена. Когато несъответствието се отнася до отделна
клауза, няма пречка само тя да бъде унищожена без да е необходимо да се унищожи
целия договор тогава, когато тя не е съществена за сключване на договора. По
смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗЗД грешката в предмета е основание за неговата унищожаемост само ако се отнася до съществени негови
качества, за което се преценява за всеки конкретен случай. Това са такива
качества на предмета, които го правят годен за употреба съгласно обикновеното
му предназначение и които се отразяват чувствително върху цената на веща. Следователно, от съществено значение е
предметът на сключения договор.Грешката в
предмета е основание за унищожение на договора, когато тя се отнася до онова,
за което е правена оферта, за което е направено насрещното волеизявление,
респективно, когато се отнася до предмета, за който е сключен договорът и е
постигнато съгласието. Грешката в предмета на договора е основание за
унищожаването му по чл. 32 ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 28 ЗЗД само, ако засяга
съществени качества на предмета на договора. Волята на страната е опорочена
винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за
съдържанието на насрещните престации (предмета на
договора), което е основание за неговото унищожаване.
Съдът не възприема довода на ищцата,че е
налице разминаване между изявленията на ищцата и нейния пълномощник по въззивното дело-адвокат Д.,респ. че ищцата не е имала воля
за постигане и сключване на спогодбата по в.гр.дело №261/2017г по описана
ОС-Ловеч.В протокола от съдебното заседание е видно/стр.8-ма от същото/,че
ищцата е заявила съгласие за разпределение на правото на ползване по „вариант
втори на вещото лице Вълко Присадашки“. По въззивното дело е представен само един вариант за
разпределение правото на ползване,изготвен именно от вещото лице Присадашки,като в своето заключение същият е посочил,че
представя и друг вариант за разпределение,освен този,представен пред първоинстанционният съд,т.е-. от вещото лице
инж.Костадинов,с което заключение ищцата не е била съгласна,като е атакувала първоинстанционното решение.Пълномощникът на ищеца адв.Донков е заявил,че нямат нищо против да се разберат,“но
ако говорим за варианти да е по варианта на в.л. Присадашки“,т.е.
еднопосочно и корелиращо със становището на самата
ищца Е.М..
Заявените възражения,че съдебната спогодба
е подписана само от процесуалния
представител на ищцата-адвокат Д.,при липса на пълномощия за това,не се
разглеждат от настоящия състав,доколкото не е предявен иск за прогласяване
нищожността на спогодбата,поради липса на съгласие,съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗД,както и доколкото е отразено в спогодбата,че подписът е положен лично от
ищцата Е.М.,пред състава на Окръжния съд.
Що се касае до негаторния
иск по чл.109 от ЗС: Доколкото изградената от ответника ограда съвпада с условната
граница между отредените на страните,съгласно съдебната спогодба, части за
ползване на съсобствения им имот, съдът не намира,че
с тези си действия ответникът противозаконно пречи на ищцата да упражнява
правото си на собственост върху жилищната сграда и останалите строежи на
допълващо застрояване,попадащи в отредената за ползване част от съсобствения имот/дворно място/ от ищцата Е.М..
При този изход на делото ищцата следва да
бъде осъдена да заплати,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, на ответника С.П.
сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 250.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,
предявеният от Е.М.В.,ЕГН:********** ***,против С.С.П.
***,главен иск с основание чл.26,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба,сключена между страните на
20.06.2017 година и обективирана в протокол от
съдебно заседание по в.гр.дело №261/2017г по описа на Окръжен съд-Ловеч,поради
противоречие със закона-чл.31,ал.1,чл.38,ал.1,чл.40,ал.1,чл.50 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,
предявеният от Е.М.В.,ЕГН:********** ***,против С.С.П.
***,евентуален иск с основание чл.26,ал.1,предл.2 от
ЗЗД, за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба,сключена между страните
на 20.06.2017 година и обективирана в протокол от
съдебно заседание по в.гр.дело №261/2017г по описа на Окръжен съд-Ловеч,поради
заобикаляне на закона.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,
предявеният от Е.М.В.,ЕГН:********** ***,против С.С.П.
***,евентуален иск с основание чл.26,ал.1,предл.3 от
ЗЗД, за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба,сключена между страните
на 20.06.2017 година и обективирана в протокол от
съдебно заседание по в.гр.дело №261/2017г по описа на Окръжен съд-Ловеч,поради
накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,
предявеният от Е.М.В.,ЕГН:********** ***,против С.С.П.
***,евентуален иск с основание чл.26,ал.2,предл.1 от
ЗЗД, за прогласяване на нищожност на съдебна спогодба,сключена между страните
на 20.06.2017 година и обективирана в протокол от
съдебно заседание по в.гр.дело №261/2017г по описа на Окръжен съд-Ловеч,поради
невъзможен предмет.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,
предявеният от Е.М.В.,ЕГН:********** ***,против С.С.П.
***,евентуален иск с основание чл.27,предл.3,във в-ка с чл.28 от ЗЗД, за унищожаване на съдебна
спогодба,сключена между страните на 20.06.2017 година и обективирана
в протокол от съдебно заседание по в.гр.дело №261/2017г по описа на Окръжен
съд-Ловеч,поради грешка в предмета.
ОСЪЖДА Е.М.В.,ЕГН:********** ***, да
заплати,на основание чл.78,ал.3 от ЗЗД,на
С.С.П. ***, сумата от 250.00/двеста и петдесет/лева,представляваща
сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: