№ 1000
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110107292 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.В.,
ул. Ч, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от
12000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от
незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № ****/2020г. по описа на
IV РУ - ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а
впоследствие предаден на съд и подсъдим по НOХД №****/2020г. по описа на ВРС и
ВНOХД №****2021г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда
на 30.11.2021г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2021г. до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 18.12.2020г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по д.п. за извършено
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 НК, „затова,
че на 26.04.2020г. в землището на с.Бенковски, в съучастие. като съзизвършител чрез
използване на техническо средство направил опит да отнеме чужда движима вещ – 1бр.
метален фургон от владението на Д.Н. собственост на „Инжстройинженеринг“ ЕООД, без
негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието останало
недовършено поради независещи от волята на дееца причини …“. Досъдебното
производство приключило с внасяне на ОА в съда. С присъда № ***/01.07.2021г. по НOХД
№****/2020г. по описа на РС - Варна ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
След извършена проверка пред въззивната инстанция по ВНOХД №****2021г. по описа на
1
ВОС по подаден протест на ВРП, първоинстанционната присъда била потвърдена с решение
№248/30.10.2021г. и същата влязла в законна сила на 30.11.2021г. Твърди се, че в резултат
на наказателното преследване срещу ищеца името му било опетнено и той се чувствал
белязан. Отчуждил се от обичайната си среда, настъпили сериозни противоречия в
семейството му, не можел да си намери работа. Загубил своята ведрост и жизненост.
Ищецът се измъчил психически, притеснявал се да не го осъдят, бил отпаднал и разсеян,
затворил се в себе си. Изпитвал страх и безпокойство, както и физически дискомфорт,
доколкото до произнасянето на оправдателната присъда изминали около две години. Моли
за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че не са ангажирани доказателства за действително
претърпяните неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това липсвала пряка причинно -
следствена връзка между твърдяните вреди и воденото срещу ищеца наказателно
производство. Твърди че ищецът е осъждан многократно и че по време на нак.производство
срещу него са се водили други нак.дела, завършили с присъда или споразумение, с което
същият бил признат за виновен. В тази връзка оставал неизяснен въпроса от кое от водените
множества дела ищецът е понесъл негативните последици, описани в исковата молба.
Нямало данни страданията му да са били с такъв интензитет, довел до преживяване на
повече от обичайните за такава ситуация неудобства и стрес. Размерът на претендираното
обезщетение бил силно завишен и не съответствал а критериите за справедливост. Твърди
се, че доколкото повдигнатото обвинение било за тежко умишлено престъпление,
извършено от ищеца в съучастие, то делото се отличавало с фактическа и правна сложност.
Въпреки това общата продължителност на нак. производство била едва година и седем
месеца, който срок бил разумен. Спрямо ищеца била взета и най-леката МНО „подписка“.
Сочи още, че оправдателната присъда била породена единствено от факта, че предметът на
кражбата бил неправилно индивидуализиран, като по делото безспорно било установено, че
ищецът заедно със своя съучастник е извършил действия, които били от естеството да
осъществят състава на престъплението кражба, в стадия на опита. Искането е за отхвърляне
на исковите претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз
основа на това стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. В настоящия случай се търси ангажиране отговорността на държавата за вреди,
причинени на ищеца от Прокуратурата за обвинение в извършване на престъпление и
предаването му на съд затова, след като образуваното наказателно производство е
приключило с оправдателна присъда. За да бъде ангажирана отговорността на държавата
задължително условие е да са причинени вреди, които да са резултат, т.е. в причинна връзка
с конкретното действие от страна на държавното обвинение, в случая - незаконното
обвинение. И тъй като тези вреди не се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето,
2
което ги е търпяло. Отговорността е обективна, т.е. вината не се изследва.
По делото е приобщен препис от обвинителен акт по пр.преписка №****2000г. на
ВРП. От него се установява, че е било образувано досъдебно производство № ****/2020г. по
описа на IV РУ - ОД на МВР- Варна и впоследствие обвиняемият С. В. М. е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр.чл.18
ал.1 НК, „затова, че на 26.04.2020г. в землището на с.Бенковски, в съучастие. като
съзизвършител чрез използване на техническо средство направил опит да отнеме чужда
движима вещ – 1бр. метален фургон от владението на Д.Н. собственост на
„Инжстройинженеринг“ ЕООД, без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца
причини …“. С Присъда № ***140 от 01.07.2021г., постановена по НОХД №**** по описа
на ВРС за 2021г., ищецът бил признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2,
вр.чл.18 ал.1 НК. С определение от същата дата съдът отменил и наложената на подсъдимия
мярка за неотклонение – „подписка“. Така постановената присъда била протестирана от ВРП
пред въззивната инстанция, за което било образувано ВНОХД № ****/2021г. по описа на
ВОС. С Решение от 30.11.2021г. първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в
законна сила на същата дата.
С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него досъдебно производство по делото бе разпитан
свидетелят Й.И.М /майка на ищеца/. Тя сочи, че в периода 2019г.- 2021г. синът й живеел в
дома й. Св. разказва още, че една вечер синът и излязъл с буса на баща си, но бил задържан
от Полицията. Заявява, че едва на другия ден семейството му разбрало за този инцидент.
Твърди, че синът й имал добър имидж в селото, но след тази случка бил разстроен и отчаян,
защото твърдял, че не е сторил нищо. В селото се отдалечили от него, тъй като го смятали за
престъпник. За състоянието си не бил ползвал мед. помощ. Инцидентът обаче го очернил в
селото, той се затворил в себе си, не излизал и не се събирал с никого заради тази случка.
Посочва, че и друг път синът й е бил съден, за което му била отнета книжката.
За опровергаване твърденията ищецът да е търпял сочените вреди, ответникът е
ангажирал писмени доказателства, от които се установява, че действително ищецът е
осъждан четири пъти. Две от осъжданията касаят присъда и одобрено от съда споразумение
за извършени престъпления отново против собствеността – грабеж и кражба, извършени в
периода 18.11.2021г. и 13.10.2020г.-23.01.2021г., като грабежът дори е извършен в съучастие
отново с подс. Ш.Р.Ш. който е бил привлечен като обвиняем и предаден на съд и по
наказателното производство, предмет на настоящото дело.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води на извод, че в
настоящия случай всички елементи от фактическия състав на правото са налице. Безспорно
е между страните, че по образуваното срещу ищеца наказателно преследване по д.п. №
****/2020г. по описа на IV РУ - ОД на МВР- Варна, той е бил привлечен в качеството на
обвиняем и впоследствие предаден на съда за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и
3
т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1 НК. Наказателното производство е
приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 30.11.2021г.
По претенцията за репариране на претърпени неимуществени вреди: Обезщетението
се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 ЗЗД, като се
държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно константната съдебна
практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на справедливото
обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното преследване, с оглед
преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест на повдигнатото и
поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение, брой на
процесуалните действия с участие на пострадалия, данните за психическото състояние и
емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за отражението на
наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на пострадалия, начина му
на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение в обществото,
семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на честта и
доброто име на пострадалия, както и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на
обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено
икономически условия на живот.
В случая наказателното производството срещу ищеца е продължило година и седем
месеца, считано от привличането му като обвиняемо лице - на 26.04.2020г., което не е
спорно между страните. Действително делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Обвинението обаче касае тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК,
доколкото предвиденото за него наказание е от една до десет години лишаване от свобода.
По отношение на ищеца е била взета най - леката мярка за неотклонение „подписка”, която
по никакъв начин не е ограничила негови конституционно гарантирани права, като правото
на свобода, свободно придвижване и пр. Забавяне на наказателното производство няма. В
този смисъл настоящият състав преценява, че наказателното е в рамките на изискването и
представите за разумен срок, залегнало и в чл. 6, т.1 ЕКЗПЧОС, съобразно установените от
ЕСПЧ критерии- обстоятелствата по делото, сложността му, поведението на ищеца и на
съответните държавни органи, и значението на делото за ищеца, макар в случая претенцията
да не се основава на твърдения за накърняване на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Органите на разследването и прокуратурата, като упражняваща
контрол, не са проявили бездействие през продължителни периоди от време.
Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства налагат извод, че ищецът е
търпял неимуществени вреди във вид на негативни психически изживявания. В този смисъл
съобразени бяха събраните гласни доказателства. Същите биват кредитирани от съда
относно релевантните за спора факти, доколкото свидетелката разказва за лично възприето
от нея емоционалното състояние на ищеца в този период и доколкото не са налице
доказателства опровергаващи изложеното от няма, няма повод за поставянето им под
4
съмнение, ценени и с резервите на чл. 172 ГПК. Определяйки размера на дължимото
обезщетение, съдът съобразява единствено изложеното от нея, че синът й е бил притеснен
от случката и воденото срещу него дело за престъпление, което той не е извършил. От друга
страна наличното съдебно минало и висящите към него момент срещу него досъдебни
производства, не биха могли да изключат субективните му негативни емоции, стрес и
притеснения от това конкретно водено срещу него наказателно производство.
Здравословното състояние на ищеца няма данни да е повлияно от действия на ответника,
доколкото изобщо не се установяват здравословни проблеми на ищеца. Така че тези
твърдения остават недоказани. Всичко изложено обоснова извод, че ищецът е търпял
негативни емоции и душевен дискомфорт, породени поради причина наличие на водено
срещу него наказателно производство. При определяне паричния еквивалент на
справедливото им обезщетяване, съдът съобрази обстоятелството, че от наличните по делото
доказателства, не може да се направи извод, че те обосновават присъждане на исканото
обезщетение в размер на 12хил.лв. Не може да се направи извод и че интензитетът на
търпяните вреди е в степен, предизвикала трайни психични нарушения. В голямата си
степен те са останали единствено като неприятно субективно усещане у ищеца.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав преценява, че справедливото
обезщетяване на претърпяните от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер на сумата от 500лв. За горницата до пълния заявения размер претенцията се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за лихви: Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК,
при незаконни актове на правозащитните органи, началният момент на забавата, съответно
дължимостта на мораторната лихва възниква от влизане в сила на решението, с което е
оправдано лицето. Следователно, претенцията за лихви следва да бъде уважена, считано от
дата- 30.11.2021г. , датата на която оправдателната присъда е влязла в законна сила.
На основание чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ разноските в настоящото производство не се внасят
предварително, а съобразно чл.10, ал.3 , изр.1 от същия закон, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид частичната основателност на исковата
претенция разноските от 10лева за държавна такса следва да бъдат присъдени, доколкото
поемането им в цялост се дължи от ответника.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал.3 изр.2 ЗОДОВ на ищеца следва да се
присъдят разноски за възнаграждение за един адвокат. Претендира се адв.възнаграждение в
размер на 1480лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023г.
Съобразно уважената част на исковата претенция в полза ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 62лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на С. В. М., ЕГН ********** с адрес гр.В., ул. Ч,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 500лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода във формата на психически болки и страдания, пряка и
непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по
д.п. № ****/2020г. по описа на IV РУ - ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в
качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НOХД
№****/2020г. по описа на ВРС и ВНOХД №****2021г. по описа на ВОС, приключило с
влязла в сила оправдателна присъда на 30.11.2021г., ведно със законната лихва считано от
30.11.2021г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 500лева до пълния заявен размер на претенцията от
12000лева, на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на С. В. М., ЕГН ********** сумата от 72лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение пред първа
инстанция съобразно уважената част на иска и държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6