О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………… 23.12.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и трети декември 2020 година В закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 318 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано по частна жалба на С.А.Б., чрез адв. Н.-ТАК,
срещу определение № 260 366/12.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 1449/2019
г. на РС-Търговище, с което на осн.чл. 77 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 71 ал. 1
от ГПК съделителите в процеса са осъдени да заплатят допълнителна държавна
такса, която за жалбодателката е в размер на 600 лв.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на
определението, предвид факта, че делбата е допусната при равни квоти за двамата
съделители и дължимите държавни такси в производството по извършване на делба,
приключило със съдебна спогодба, одобрена от съда, с протоколното определение,
влязло в сила на 01.10.2020 г. са правилно определени, въз основа на приетите
оценки на вещите лица, като при обща стойност на разделеното имущество
130 891 лв., всеки един от съделителите получава дял на стойност
65 445.50 лв. и дължимата , съгласно чл. 355 ГПК във вр. с т. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е 1308.91
лв. Считайки, че неправилно с обжалваното определение съдът на практика съдът
променя начина на изчисляване на дяловете и съответно изчисляването на
държавните такси, приемайки, че дължимата държавна такса от 2 % следва да се
изчисли не върху стойността на дела, а върху стойността на имуществото, получавано
при делбата, в т.ч. и присъдените уравнения, частната жалбоподателка моли
определението да бъде отменено.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК отговор не е
постъпил.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от страна имаща правен интерес от обжалването, срещу акт подлежащ на
обжалване, отговаря на изискванията на чл. 275 ал. 2 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С протоколно определение от 23.09.2020 г. съдът е одобрил постигната между
двамата съделители съдебна спогодба, по силата на която всеки е получил в дял
описаното движимо и недвижимо имущество, с присъдените уравнения.
С решение № 77/21.02.2020 г., допълнено с решение № 109/04.03.2020 г., по
гр.д. № 1449/2019 г. съдът е допуснал до делба описаните движими вещи и
недвижими имоти, между двамата съделители, при равни квоти- по ½ ид.ч.
за всеки един от тях.
Във фазата по извършване на делбата, назначените експертизи са дали оценка
на цялото делбено имущество в общ размер 130 891 лв. (недвижими имоти на
обща стойност 120 000лв. и движими вещи на стойност 10 891 лв.), при което
при определените равни квоти от по 1/2ид.ч., при които е допусната делбата, стойността на всеки дял се определя на
65 445,50 лв.
При така одобрената спогодба съделителката С.Б. получава имущество на обща
стойност 92 504.50лв., но дължи уравнение на другия съделител в размер на 27 059
лв. , т.е. в крайна сметка стойността на дела й е именно 65 445.50лв. ( 92
504.50 – 27 059). Съделителят П. Б.
получава имущество на обща стойност 38
386,50лв., като в уравнение на дела си получава сумата от 27 059 лв., т.е.
стойността на дела му е 65 445.50 лв. (38 386,50 + 27059).
Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, предвид постигнатата
между страните съдебна спогодба , одобрена от съда, дължимата държавна
такса е в размер на 2% върху стойността на всеки дял, т.е 1308.91 лв.
Незаконосъобразно, при изчисляване стойността на дела на съделителя,
първоинстанционният съд е включил в нея дължимото на страната уравнение на дела
й от другата страна. Именно защото стойността на полученото имущество (движимо
и недвижимо) не отговаря на стойността на дела на съделителя ( в общ размер 65
445,50 лв. за всеки от тях), е и постановеното уравнение, определено от съда.
Предвид изложеното частната жалба е основателна, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта му, касаеща държавна такса, която
е осъдена да доплати жалбоподателката. В останалата част – по отношения на
другия съделител, определението, като необжалвано е влязло в сила.
С оглед изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 260 366/12.11.2020 г. постановено по гр.д.№ 1449/2019 г. на
РС-Търговище, в частта, в която С.А.Б.,
ЕГН **********,***, е осъдена да заплати по сметка на РС-Търговище дължима
държавна такса в размер на 600 лв. - на осн.чл. 77 във вр. с чл. 71 ал. 1 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК, като незаконосъобразно.
В останалата част определението, като необжалвано, е влязло в сила.
Определението е окончателно.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.