№ 856
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216336 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 3996584 издаден от СДВР на АЛ. АЛ. Н., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се правят
възражения за допуснати при съставянето на електронния фиш процесуални нарушения,
свързани с дефицити в съдържанието на същия. На следващо място пък се излагат съмнения
в годността на използваното АТСС и неговата изправност.
В съдебно заседание, жалбоподателят нередовно призована, не се явява, не изпраща
представител. Същата е търсена както на посочения в жалбата адрес, така и на
регистрирания постоянен и настоящ адрес, но доколкото не е открита на нито един от тях, то
делото е разгледано в нейно отсъствие на основание чл.61, ал.2 ЗАНН.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.09.2020г. в 19:56ч. в гр.София, по бул. „България“, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Тигуан“ с регистрационен номер ******, с регистриран собственик
жалбоподателя А.Н., се движел в посока от бул.“Тодор Каблешков“ към бул."Околовръстен
път". По същото време на булеварда в района на № 118, бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел ARH
CAM S1, номер на устройството № 11743C7. Районът на контрол попадал в границите на
1
населено място- гр.София, като било въведено ограничение на скоростта 70 км/ч,
сигнализирано с пътен знак В-26, поставен и в двете посоки на движение, съгласно
представената схема на организацията на движението от Столична община, дирекция
"Управление и анализ на трафика".
Системата за контрол била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а
измерването било извършено в периода от 19.00 до 21.00 часа на 23.09.2020г., съгласно
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта.
При преминаване на посочения лек автомобил в района на контрол, било отчетено
движение със скорост от 96 км/ч след отчитане на отклонението от 3 км/ч, при максимално
разрешена скорост, установена с пътния знак- 70 км/ч. Скоростта на движение била
установена с посоченото по-горе техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка,
отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и
регистрационен номер на превозното средство. На приложената фотоснимка са видими
освен бели кръгове и два регистрационни номера- на посоченото по-горе МПС, с рег. №
******, и на МПС с рег. № ********.
Въз основа на посочената снимка и след справка в информационната система на МВР
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя в качеството й на регистриран
собственик на превозното средство бил издаден атакувания Електронен фиш.
Същевременно видно от приложения към жалбата договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписа, лекият автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с
регистрационен номер ****** е бил продаден от жалбоподателката на лицето П.Н.П. още на
30.07.2020г. т.е. преди датата на деянието.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 3996584,
справка за собственост и регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на
електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта от 23.09.2020г., Протокол от проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019г.,
Удостоверение за одобрен тип техническо средство № 17.09.5126, Ежедневна форма на
отчет, Справка от Столична община, дирекция "Управление и анализ на трафика" относно
организацията на движението и поставените пътни знаци на участъка от бул.“България“,
посочен в ЕФ с приложена към същата схема, справка от АИС-АНД, Справка картон на
водача, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо
средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от писмените
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок. Разгледана по същество жалбата налага отмяна на
2
атакувания акт, макар и не по изложените в нея съображения.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието
на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно:
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Действително при посочване на нарушената законова разпоредба е допусната неточност, а
именно привръзка между чл.21, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП. Доколкото обаче и двете норми са
свързани със задължението на водачите на превозни средства да спазват определените било
по силата на закона-чл.21, ал.1 ЗДвП, било въведените с пътен знак- чл.21, ал.2 ЗДвП,
ограничения на скоростта, то смесването на двете разпоредби не се отразява на правото на
защита на санкционираното лице, в частност да разбере за нарушение на кое задължение са
ангажира отговорността й, а именно- управление на МПС с неразрешена скорост. Наред с
това обстоятелството по какъв начин е въведено ограничението не се отразява при
определяне на конкретния текст от приложимата санкционна разпоредба на чл.182 ЗДвП.
Предвид на изложеното допуснатото нарушение на процесуалните правила не може да се
определи като съществено.
На следващо място, доколкото съгласно легалната дефиниция на & 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не
представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа
издател, а за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с
информационната система или неговата длъжност.
Действително в ЕФ не е изрично указан реда за обжалването му, но видно от
настоящото производство това не е довело до ограничаване правата на жалбоподателя да
атакува същия пред съд. Тук е мястото да се посочи, че нито специалния закон -ЗДвП, нито
общите правила на ЗАНН предвиждат наред със санкционния акт- ЕФ или НП на
нарушителя да се връчват и доказателствата, в частност фотоснимки, от които се установява
нарушението, поради което оплакванията за допуснати в тази връзка процесуални
нарушения са неоснователни.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019г. предвижда
че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.
3
Мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 сериен номер на устройството № 11743C7,
представлява одобрен тип техническо средство, преминало периодичен преглед, като не са
налице основания за съмнение в нейната техническа изправност. Същата е въведена в
експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не
противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията
на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
При все това обаче са налице две независимо едно от друго основания за отмяна на
атакувания електронен фиш, а именно- неправилно определяне на субекта на отговорността
и недоказаност на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП, електронния фиш за се връчва на лицето по чл.188, ал.1
или ал.2 ЗДвП, като съгласно чл.188, ал.1, изр.1 по правило "Собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение." В случай съгласно приложената справка за регистрацията на превозното
средство с рег. № ******, собственик на същото е именно жалбоподателля А.Н.. Видно
обаче от приложения писмен договор с нотариална заверка на подписа на 30.07.2020г. т.е.
преди датата на нарушението, посочено в електронния фиш-23.09.2020г., превозното
средство е било надлежно прехвърлено на друго лице- П.Н.П. и то именно се явява субекта
на отговорността за установеното с АТСС, нарушение. Съгласно чл.144, ал.4 ЗДвП,
"Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара обменят по електронен път
информация за регистрираните в страната превозни средства и сключените договори." т.е.
на първо място информацията за настъпилата промяна в собствеността следва да е
постъпила по служебен път в МВР. На следващо място съгласно чл.145, ал.2 ЗДвП,
задължение на приобретателя на превозното средство е в 1-месечен срок от прехвърлянето
да регистрира същото в службата за регистрация на ППС по постоянния си адрес. Видно от
цитираните законови разпоредби, за вече бившия собственик, какъвто в настоящия случай
се явява жалбоподателят Н. не съществува задължение да уведоми органите по регистрация
т.е. МВР за настъпилата промяна в собствеността, и пропускът настъпилата промяна в
собствеността да бъде надлежно отбелязана, не следва да й се вменява във вина,
респективно да носи последиците от същия. Следва изрично да се отбележи, че в настоящия
случай, не може да намери приложение правилото на чл. 189, ал.5, изр.2 ЗДвП, а именно
лицето, на което е връчен ЕФ в нарочна декларация да посочи, лицето, което действително е
управлявало МПС. Текстът се отнася за случаите, когато собствено МПС е предоставено за
управление на друго лице, като наред с това се изисква освен декларацията, да се представи
и копие от СУМПС на посоченото в нея лице, с каквото няма основание да се предполага, че
разполага бившия собственик, в случаите на прехвърляне на собствеността. Предвид на това
съдът намира, че с оглед настъпилата промяна, жалбоподателят А.Н. въобще не е субект на
административно-наказателна отговорност за извършеното от водача на МПС на
23.09.2020г. нарушение на правилата за движение.
На следващо място, на приложената към администрартивно-наказателната преписка
снимка, послужила като основание за издаване на електронния фиш са ясно видими два
регистрационни номера, т.е. заснети са две МПС. Противно на отбелязаното в становището
на наказващата администрация, с което е изпратена преписката в съда, на снимката
отсъстват каквито и да е стрелки, указващи маркерите, с които да се определи траекторията
на лазерния лъч, чрез който е извършено измерването на скоростта на превозното средство.
Предвид на това съдът намира, че автомобилът, чиято скорост на движение не е установен
по необходимия за ангажиране на отговорността безспорен и категоричен начин т.е.
нарушението се явява недоказано, което е самостоятелно основание за отмяна на
санкционния акт.
4
От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3996584 издаден от СДВР на АЛ. АЛ. Н., с
ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5