ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 994
Бургас,
20/04/2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в закрито заседание на двадесети април, две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
като разгледа административно дело номер 638 по описа за
2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27а, ал.6 от Закона за закрила на
детето/ЗЗД/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ .
Образувано е по
жалба на Х.В.Ш. и П.С.Ш.,***, против заповед №ЗД/Д-А-046 от 31.03.2023 г. на
директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, поправена със
заповед № ЗД/Д-А-50 от 10.04.2023 г., с която на основание чл.26, ал.1, вр. чл.27, ал.1,
чл.25, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1, т.5 и 7 ЗЗД,
е наредено временното настаняване на малолетното дете Л.Х.Ш., роден на ***
г. в гр.Бургас, ЕГН **********, с родители П.С.Ш. и Х.В.Ш., в Център за
настаняване от семеен тип за деца без
увреждания /ЦНСТД/ в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5, за срок -
до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗД.
Жалбоподателите са
направили искане за отмяна на предварителното изпълнение на заповедта, което е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Искането е предявено от
легитимирани лица и е допустимо.
Разгледано по същество е
неоснователно при следните съображения:
Правилото на чл.27а, ал.1 ЗЗД сочи, че заповедта на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън
семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може
да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването.
Налага се изводът, че
законовата норма на чл.27а, ал.1 ЗЗД съдържа изключение от правилото на чл.166,
ал.1 АПК, според което оспорването спира изпълнението на заповедта, т.е. по
силата на специален законов текст е дерогиран суспензивния ефект на жалбата.
Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на
административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда
при условията на ал. 2.
Съгласно правилото на чл. 166, ал. 2 АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по
искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с
влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
От анализа на
правилото на чл. 166, ал. 4
във вр. с ал. 2 АПК
следва извод, че съдът извърша преценка на искането за спиране на допуснатото
по силата на закон предварително изпълнение само на базата на нови
обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт.
Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства, и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя/жалбоподателите.
В случая в тежест
на оспорващите е да установят липсата
на посочените в законовата норма предпоставки, респ., че от предварителното
изпълнение за тях ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са
резултат от предварителното изпълнение, а не от акта.
Когато законът изрично разпорежда предварително
изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички
предпоставки на разпоредбата на чл. 60 АПК за защита на обществения
интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от
административния орган. Ето
защо, при преценката на основателността на направеното искане, съдът по аргумент за
противното следва да установи липсата на основание по чл. 60 АПК, за да отмени
допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателите е в
това производство да докажат, че от изпълнението на заповедта ще им бъде
причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за
спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.27, ал.1 ЗЗД, е
наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен на посочените в
нормата на чл.60 АПК, какъвто в случая не се сочи.
Жалбоподателите не представят
доказателства в подкрепа на искането си. Следователно не могат да противопоставят
такива на онзи обществен интерес, в случая интереса на детето, заради който законодателят е допуснал
предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Затова
искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като
неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения
Административен съд Бургас, осми състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.В.Ш. и П.С.Ш.,***, за спиране предварителното изпълнение
на заповед №ЗД/Д-А-046 от
31.03.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ Бургас, поправена със
заповед № ЗД/Д-А-50 от 10.04.2023 г., с която на
основание чл.26, ал.1, вр. чл.27, ал.1, чл.25, ал.1, т.2 и чл.4, ал.1, т.5 и 7 ЗЗД, е наредено временното настаняване
на малолетното дете Л.Х.Ш., роден на *** г. в гр.Бургас, ЕГН **********, с
родители П.С.Ш. и Х.В.Ш., в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания /ЦНСТД/
в гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.63, вх.7, ет.5, за срок - до произнасяне на
съда с решение по чл.28 ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №638/2023 г. по описа на Административен съд Бургас в тази му
част.
Определението може да се
обжалва с частна жалба в 7- седем дневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: