Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6600 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Г.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането предмет на Заповед № 565/29.01.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1195/2019г. по
описа на ВРС за следните суми: сумата от 272,76 лева, представляваща дължима
сума за доставена и неплатена електроенергия по фактури, издадени в периода от
10.10.2016г. до 13.02.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ****, ****, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2019г.
до окончателното й изплащане; сумата от 56,75 лева, представляваща общ размер
на дължима лихва за забава, изчислена върху всяка главница от датата на падежа
на всяка от фактурите до 11.01.2019г. Претендират се и направените по делото
разноски.
Изложени са
обстоятелства, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с **** във връзка с
продажба на ел. енергия за обект, находящ се в ****. Отношенията между тях са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на
“Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД. Съгласно чл.16, ал.1, т.2 от Общите условия,
потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия.
Ответникът консумирал ел. енергия по фактури, издадени в периода от
10.10.2016г. до 13.02.2017г. на стойност 272,76 лева, като се твърди, че не е
платил задълженията си по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от особения
представител на ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между страните, както и консумиренето на процесниет
киличества електроенергия. Оспорва се начина, по който е измерена и отчетена
електроенергията. Оспорва се годността
на СТИ> качеството „потребител“ на отвтеника. Сочи се, че няма данни в
процесния период ответникът да е живял в имота. Оспорва се и стойността на
мрежовите услуги и доставката на ел. енергия в претендираните количества.
Твърди, че измерването им е станало с негодно СТИ.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са представени 5 бр. фактури с издател „Е.П.”
АД и получател Г.Д.Г. за обект, находящ се в гр. Варна, ****, ****, издадени в периода от 10.10.2016г. до
13.02.2017г. на обща стойност 324,57 лева.
Приети по делото са справка за потреблението към 17.04.2019г.
за обект, находящ се в гр. Варна, ****, ****,
в която са посочени горните 5 фактури за консумирана ел.енергия, както и извлечение за фактури и плащания към
дата 16.04.2019г. на ****, в която са посочени като дължими суми по процесните
фактури.
Представен е договор за наем № 74/24.04.2013г.,
сключен между Район „Владислав Варненчик“ при Община Варна и ответника Г.Д.Г., по силата на който на последния в
качеството му на наемател е предоставен за временно ползване общински жилищен
имот, представляващ апартамент, с жилищна площ от 36,71 кв.м., находящ се в гр.
Варна, ****, като договорът е сключен за срок от 3 години.
Представени от ищеца по делото са Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД.
Съгласно заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че общият размер на
задълженията на ответника за главница за процесния период е 272.76 лева за главница. Общият размер на мораторните лихви върху всяко едно от месечните
задължения, които са за редовен отчет от падежа на съответното задължение до 11.01.2019г.
възлиза на сумата от 56.75
лева.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните задължения са
за реално доставена и потребена електроенрегия, която е отчетена от СТИ.
Процесното количество електроенергия е доставимо за периода. Фактурите са
изчислени на база реални отчети на електромера. През процесния период последният
не е в метрологична годност, тъй като е преминал метрологична проверка през
2009г. и е следвало да премине следваща такава след 6 години.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр.
с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна
облигационна връзка между страните, че е предоставил ел.енергия на адреса в
посочените количества за посочения период, както и размера на дължимите
плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи
лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).
Съдът намира, че ищецът не е установил по безспорен
начин, че ответникът е потребител на електрическа енергия в процесния имоти
съответно следва да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия съобразно Общите условия.
Представеният договор за наем от 24.04.2013г. е за
срок от три години, който е изтекъл преди процесния период. Няма събрани по
делото доказателства ползването на имота от страна на ответника да е продължило
и след изтичане на тригодишния срок.
Отделно от горното, се установи от заключението на
съдебно-техническата експертиза, че електромерът в процесния обект е извън
метрологична годност, което поставя под съмнение и обстоятелството дали е
предоставено именно процесното количество електроенергия.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявените искове са явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** искове с правно
основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** следните суми: сумата от 272,76 лева,
представляваща дължима сума за доставена и неплатена електроенергия по фактури,
издадени в периода от 10.10.2016г. до 13.02.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ****, ****, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2019г.
до окончателното й изплащане; сумата от 56,75 лева, представляваща общ размер
на дължима лихва за забава, изчислена върху всяка главница от датата на падежа
на всяка от фактурите до 11.01.2019г., за които суми е издадена Заповед №
565/29.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1195/2019г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: