Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2022г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на трети февруари 2022г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря Светла Великова
и прокурора Катя Петрова,
като разгледа докладваното от
с-я Желязкова КАНД № 2756/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр.счл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Дирекция
”Инспекция по труда” гр.Варна подадена от процесуален представител – Нач.отдел АИПО в Дирекция
„ИТ“-Варна Д.О., против
Решение № 844/10.11.2021г. по АНД № 3021/2021г. на Районен съд–Варна, І-ви състав, с което е
отменено Наказателно
постановление /НП/ № 03-012723/25.06.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и винарство – Варна“
към Държавно предприятие „Научно-производствен център“ /СП „ОСЛВ-Варна“/, Булстат 205**********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, Винарска изба,
представлявано от Директора Ф.К., за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270 ал.3 от КТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание
чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Касаторът твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно сочи, че отмененото
от въззивния съд НП е постановено от компетентен орган, в предвидените от
закона срокове, в съответствие с процесуалните норми и материалния закон. Неправилно, според касатора, съдът е преквалифицирал
нарушението като маловажно. Поддържа, че нарушението е установено, предвид
справка, изготвена лично от счетоводителя на дружеството и подписана от
работодателя, с която се признава допуснатото нарушение към всички служители –
неизплащане на трудово възнаграждение за положения труд, като излага подробни
доводи за наличие на нормативното задължение и неизпълнението му. Изтъква, че
нарушението не е отстранено веднага след извършване на документалната проверка,
както и към момента на съставяне на акта за установяване на административното
нарушение (АУАН). Според касатора видът на нарушението не предполага да се
съставя акт за всяко отделно нарушение. На следващо място, касаторът настоява,
че в АУАН много точно е индивидуализирано нарушението с точната бройка и
точната сума на дължимите възнаграждения, като няма несъответствие между АУАН и
справката от работодателя. На изложените основания претендира отмяна на решението
на ВРС и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли нейното уважаване.
Ответникът по
касационната жалба – СП „ОСЛВ-Варна“,
с писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба,
като излага подробни доводи за несъстоятелност, необоснованост и недоказаност
на съображенията на касатора. Моли оставяне в сила на въззивното решение.
Представителят на ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки
установените по делото факти, при постановяване на решението ВРС е приложил
правилно закона,
доколкото действително е налице неяснота относно възприетата от органа
фактическа обстановка. Пледира за оставяне в сила на
решението на ВРС.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на СП „ОСЛВ-Варна“, против горепосоченото НП. За да се произнесе
по спора районният съд е установил от фактическа страна, че във връзка с подаден
сигнал до ИТ-Варна, на 05.05.2020г. от инспектори към ИТ била извършена
проверка на СП „ОСЛВ-Варна“, при която
било установено, че Поделението през м.ноември 2019г. не е изплатило уговореното
трудово възнаграждение на четирима работници и служители за извършената от тях
работа за м.октомври 2019г., общо в размер на 656.17 лв. в установения за това
срок. Бил съставен
АУАН, в установеното било квалифицирано като нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270
ал.3 от КТ. АУАН бил
надлежно връчен на представляващия дружеството. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу същия не
постъпили възражени. Административнонаказващия орган /АНО/ като възприел установената в акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с което наложил на СП имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на осн. чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел горната фактическа
обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и
депозираните свидетелски показания, като изрично е посочил кои не кредитира и
по какви съображения. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в
предвидените от закона срокове.
За да отмени обжалваното пред него наказателно
постановление ВРС е приел, че същото е издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, тъй като:1.Липсва пълно и ясно описание на
обстоятелствата, при които е било допуснато нарушението – не са посочени
имената на работниците и служителите, на които не са изплатени трудовите
възнаграждения, както и размерът на неизплатеното трудово възнаграждение за
всеки от тях .Съдът е приел, че този пропуск е особено съществен, доколкото
лишава наказаното лице от възможостта да разбере точно в какво се обвинява,
респ. в конкретния случай да представи доказателства за изплатено
възнаграждение. Лишава и съда от възможността да провери дали в конкретния
случай са налице предпоставките по чл.415в ал.1 от КТ; 2.Неизплащането на
трудовите възнаграждения за месец октомври 2019г., в различен размер на всяко
едно от четирите лица сочи на отделни деяния, осъществяващи поотделно състава
на административно нарушение, предвид чл.18 от ЗАНН; 3.Не са изложени мотиви
защо АНО е приел за дата на нарушението 26.11.2019г. на дължимите трудови
възнаграждения за месец октомври 2019г., което е приравнено от ВРС на
неправилно посочване на датата на извършване на нарушението; 4.НП е необосновано,
тъй като събраните доказателства водят до извод за изплатено 60 % от трудовото
възнаграждение, а при частично плащане и неизплатен в срок остатък нарушена е
нормата на чл.25 ал.1 от КТ, а не на чл.128 т.2 от КТ, но доколкото липсват
изобщо мотиви в НП за изплащане на част от дължимото възнаграждение, то съдът е
лишен от възможността да преквалифицира деянието.
Обжалваното решение
настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, като изрично е посочил кои кредитира и защо. Подробно
е обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е
направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната жалба възражения,
съдът намира за неоснователни.
Необосновано касаторът твърди
спазване процесуалните норми при издаване на оспореното НП. В случая, както
правилно е приел и ВРС, липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено – освен бройка на лицата, за които е прието, че не е
изплатено дължимо трудово възнаграждение за м.10.20219г., не са посочени нито
техните имена, какъв е договореният размер на задълженията, към коя дата се
дължат, изцяло ли не са заплатени. Липсата на тези факти води до нарушаване правото на
защита на наказаното лице и препятства изцяло съдебния контрол относно законосъобразността на издадения
акт, в т.ч. да се извърши проверка правилно ли е определена приета в НП дата на
извършване на нарушението и правилно ли е приложен материалния закон.
Недопустимо тези данни /макар и частично да се съдържат в материалите по
преписката/, да се извличат служебно от съда.
Само на това основание, като издадено
в нарушение разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, оспореното НП се явява
незаконосъобразно.
Несъстоятелен е и доводът
на касатора за неправилност на обжалваното решение, основан на твърдението за
преквалифициране на нарушението като маловажно. ВРС не е обсъждал въобще дали
деянието е маловажно.
С оглед изложеното, настоящият касационен състав
намира, че касационната жалба се явява неоснователна. Решението на ВРС като правилно
и законосъобразно, на основание чл.221 ал.2 от АПК, следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото,
искането на ответника по касацията (направено с отговора по касационната жалба)
за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция следва да
се уважи в размер на 400 лв., за които разноски са представени доказателства за
реалното им плащане в брой.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 844/10.11.2021г. по АНД № 3021/2021г. на Районен съд–Варна, І-ви състав, с което е
отменено Наказателно
постановление № 03-012723/25.06.2020г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и винарство – Варна“
към Държавно предприятие „Научно-производствен център“, Булстат 205**********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, кв.”Вл.Варненчик”, Винарска изба,
представлявано от Директора Ф.К., за нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270 ал.3 от КТ,
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на основание
чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.1 от КТ
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на
Специализирано поделение „Опитна станция по лозарство и винарство – Варна“ към
Държавно предприятие „Научно-производствен център“, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева – платено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.