№ 5493
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседА.е на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Л. Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Л. Василев Въззивно гражданско дело №
20241100504390 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4390/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. И. Я. ЕГН
********** и адрес гр. София, ул. **** и Й. Г. Л. ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
**** срещу решение №20102802 от 13.09.2023 на СРС , 74 състав по гр.дело №73908/2018 г
на СРС , в частта за квотите , при които е допусната делба на на поземлен имот с
идентификатор 68134.1109.180 находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ул. „****,
ведно с построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор
68134.1109.180.1 със застроена площ от 104 кв.м. и съществуващите постройки с
идентификатори 68134.1109.180.2 и 68134.1109.180.3, при следните делбени квоти:
7/48 ид.ч. за А. Г. С. ЕГН **********
16/48 ид.ч. за А. Л. К. ЕГН **********
8/48 ид.ч. за Л. Д. К. ЕГН **********
8/48 ид.ч. за П. Д. Л. ЕГН **********
2/48 ид.ч. за И. И. Я. ЕГН **********
7/48 ид.ч. за Й. Г. Л. ЕГН **********.
Въззивниците излагат във въззивната си жалба доводи за неправилност на решението на
СРС в обжалваната част . Считат , че общите наследодатели са закупили дворно място от
412 кв.м , от което 145 кв.м са отчуждени за улица . И. Я. и Г.Я. през 70-години са закупили
1
170 кв.м. от съседен имот и той е включен в процесния имот . Имотът е нанесен в
кадастралния плон с допълнителната площ , за която има съставен нотариален акт от 1991 г
за придобиване по давност . За процесния имот няма одобрена дворищна регулация , а само
улична регулация . Нотариалният акт от 1991 г легитимира въззивниците за собственици
върху 170 кв.м. до опровергаване констатациите на нотариуса . Няма придаване по регулация
, защото регулацията не е приложена . За 170/449 идеални части от ПИ и за сградите с
идентификатори 68134.1109.180.2 и 68134.1109.180.3 квотите трябва да се определят 4/6 за
И. Я. и по 1/6 за А. С. и Й. Л. .
Въззиваемата страна А. С. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Въззивниците не са владели имота като собственици и не са придобили част от него .
Въззиваемите стрА. А. Л. К. , Л. Д. К. и П. Д. Л. не са подали писмени отговори на
въззивната жалба и не вземат становище в о.с.з .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 01.11.2023
г и е обжалвано в срок на 15.11.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото удостоверения за наследници изх. № 898/08.02.2013 г. и изх. №
РИС17-УГ01-788/10.02.2017 г. се установява, че от наследодателите на стрА.те - Л.Я.И. е
починал на 25.12.1995 г., а А. Г. Я. - негова съпруга е починала на 17.11.2012 г. Двамата са
имали три деца Д.Л.И. - починал на 22.12.2009 г., Г.Л.Я. - починал на 04.03.2002 г. и
съделителят А. Л. К..
Наследници по закон на Д.И., който видно от данните по делото не се е намирал в брак към
датата на смъртта му, са съделителите Л. Д. К. и П. Д. Л. - негови деца.
Наследници по закон на Г.Л.Я., починал след смъртта на баща му Л.И., но преди смъртта на
майка му А. Я., са съделителите И. И. Я. - негова съпруга и двете му дъщери А. Г. С. и Й. Г.
Л..
Според нотариален акт за продажба № 185 от 28.12.1945 г., том XVIII, регистър 3585,
нотар.дело №3315/1945 г. наследодателят Л.Я.И. е придобил правото на собственост върху
празно място, част от нива, находящо се в землището на гр. София, местност „Коньовица“, с
пространство от 412 кв.м., от което 145 кв.м. за улица, при съседи: Г.С., Д.А. и от две стрА.
проектирано улици, като мястото представлява част от нива, цялата с площ от 54,9 дка,
находяща се в землището на гр. София, местност „Коньовица“. Между стрА.те не се спори,
че процесният имот е придобит от Л. Я. И. по време на брака му е наследодатЕ.та А. Г. Я..
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 51 от 18.09.1991 г., том X, дело 2103/1991 г., с който Г.Л.Я. и съпругата му И. И.
Я. са признати за собственици на основА.е придобивна давност на 170/450 ид.ч. от имот с
2
пл. №86 в кв. 24 по плана на гр. София, ж.к. „Факултета“, целият с площ 450 кв.м. при
съседи: улица, Т.С., улица „Лвов“ и Г.Т., заедно с построените в имота гараж на 17 кв.м.,
паянтова складова сграда на 25 кв.м и масивна складова сграда на 15 кв.м., построени
незаконно на регулационната на линия с лице към ул. „Лвов“.
В приетата пред СРС съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Д.Ч. е
проследила регулационния статут на процесния поземлен имот. Съгласно заключението
данни за процесния имот има в кадастрален план, емисия преди 1955 г„ където имот с пл.
№21 е нанесен е площ 362 кв.м. и МЖ постройка със застроена площ 41 кв.м. Съседен от
запад е имот с пл. № 27, като впоследствие преди 1977 г. северната част на имот пл. № 27 с
площ от 170 кв.м. е приобщена към имот пл. № 21, а южната част към имот пл. № 22.
Вещото лице е констатирало, че сградата с площ от 41 кв. м. е построена преди 1955 г.
Впоследствие през 1970 г. в едромащабна топографска карта, изработена от
„Геопланпроект“ е отразена едноетажна масивна жилищна постройка в имота с площ 104
кв.м., която е идентична по местоположение, конфигурация и площ със сграда с
идентификатор 61134.1109.180.1 по КККР/2011 г„ като първите данни за сградата с площ
104 кв.м. са по този план. През юли 1977 г. е заснет имот с пл. № 86 с площ от 450 кв.м. и
сградите от основно и допълващо застрояване, като за собственик на имота е вписан Л. И.
Я., който е вписан за такъв и в кадастрален план, емисия 1980 г. и разписна книга от
1977 г.
Според приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.Б.Т.
средният размер на пазарния месечен наем за процесиите делбени имоти е в размер на 209
лева. Съгласно заключението намиращите се в имота пристройки е идентификатор
61134.1109.180.1 с площ от 18 кв.м. и е идентификатор 68134.1109.180.3 с площ от 22 кв.м.
представляват външни гаражи изградени от тухлен зид и монтирА. метални врати . Вещото
лице констатира , че третата пристройка с идентификатор 68134.1109.180.4 към момента
на огледа е разрушена и не съществува.
Според разпитА.те пред СРС свидетели Р.С.С. и Е.Н.С. , в процесния имот живеят
съделителите Й. Л. и И. Я., като свидетелите посочват, че знаят, че когато съделителят А. С.
идва в България, посещава имота, както и че съделителите Й. Л. и И. Я. са извършвали
ремонтни дейности в имота.
От правна страна СРС е приел следното . Основният спорен по делото въпрос е за
дяловете на стрА.те , като съделителите И. И. Я. и Й. Г. Л. възражения за по-голям дял,
произтичащи от твърденията им за изтекла в тяхна полза придобивна давност на част от
имотите. Тези възражения са неоснователни защото :
-съделителя И. Я. не доказва да е изключителен собственик на твърдените 170/449 ид.ч. от
поземления имот. Не е установено същата да е закупила имота с нотариален акт реална част
от имот, която впоследствие да е била придадена към процесното дворно място ;
-представеният нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 51 от 18.09.1991 г е оспорен от А. С.. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
3
техническата експертиза, прието в проведеното на 18.05.2022 г. съдебно заседА.е,
твърдяната реална част от 170 кв.м. е попълнена в кадастъра през юли 1977 г. и в
действащия тогава план сега архивен КП/1980 г., предхождащ КККР/2011 г., т.е. тази реална
част от имот с пл. № 27 е заснета като част от поземления имот с пл. № 86 още преди 1977
г., а нотариалният акт е съставен едва през 1991 г.
- процесната жилищна сграда предмет на настоящото производство е изградена в
поземления имот преди съставянето на констативния нотариален акт, за което обстоятелство
сочат и заключенията и на двете съдебно-технически експертизи. Процесният поземлен
имот е с площ от 450 кв.м., поради което същият следва да бъде разглеждан като
принадлежност към изградената в имота масивна жилища сграда с оглед правилата на чл.19
ал.1, т.1 ЗУТ (чл.61 ЗТСУ /отм./, вр. чл.54 от Правилника за прилагане на ЗТСУ /отм./),
които определят минималните размери на поземлените имоти в градовете и съобразно които
площта на разглеждА.я такъв не би позволила обособяването на две и повече части. Ето
защо представеният нотариален акт, респ. твърдението на ищцата да е придобила
посочените идеални части от поземления имот по давност не обуславят извод за
установяване на твърдения по-голям дял, доколкото същият се явява принадлежност
към главната вещ (изградената жилищна сграда) и правата на съсобствениците върху
поземления имот следва да се определят съобразно правата им върху сградата с
идентификатор 68134.1109.180.1.
-неоснователни са и твърденията на съделителите Й. Л. и И. Я. да са придобили по давност
½ ид.част от еднофамилната едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1109.180.1
чрез владението на сочената от тях реална част от сградата. За да се превърне във владелец
на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик,
съсобственикът /сънаследникът следва да отблъсне владението на останалите
съсобственици, т.е. той следва да доведе до знА.ето им намерението си да свои имота /така
Решение № 88/27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ВКС, II ГО/. В разглеждА.я случай от
събрА.те по делото доказателства не се установява И. Я. и Й. Л. да са владели твърдяната от
тях част от имота в посочения по-горе смисъл. Нещо повече - в отговорите на исковата
молба и двете поддържат, че по никакъв начин не са препятствали достъпа на ищцата до
имота, напротив - твърдят, че винаги са й предоставяли такъв. Не се установява нито от
събрА.те по делото гласни доказателства, нито от писмените такива намерението им да
своят имота да е доведено по някакъв начин до знА.ето на останалите съделители.
Според СРС квотите на съделителите следва да бъдат определени по правилата на чл.5 и
сл. ЗН. Между стрА.те не се спори, че при закупуване на имота с нотариалния акт за
продажба № 185 от 28.12.1945 г. наследодателят Л.Я.И. е бил в брак с А. Г. Я., т.е. имотът е
придобит в режим на СИО. Същият е починал на 25.12.1995 г., с което съпружеската
имуществена общност е прекратена. Така притежаваната от Л.И. ½ ид.част от поземления
имот ведно с построените сграда и постройки е наследена при равни квоти от съпругата му
А. Г. Я. и децата им Д.Л.И. - починал на 22.12.2009 г., Г.Л.Я. - починал на 04.03.2002 г. и
съделителя А. Л. К., или всеки от тях е придобил по 6/48 ид.ч. (= 1/8 ид.ч.), с което делът на
4
А. Я. е бил 30/48 ид.ч. (1/2 ид.ч. при прекратяване на СИО и 6/8 ид.ч. съгласно чл. 9, ал. 1
ЗН). А. Г. Я. е починала на 17.11.2012 г., като нейният дял по правило се наследява при
равни квоти от децата й Д.Л.И. - починал на 22.12.2009 г., Г.Л.Я. - починал на 04.03.2002 г. и
съделителя А. Л. К.. При това положение делът на А. К. е в размер на 16/48 ид.ч. (6/48 ид.ч.
(=1/8), наследени от баща й Л.И. и 10/48 ид.ч. (=5/24), наследени от майка й А. Я..
Наследници по закон на Д.Л.И., който видно от данните по делото не се е намирал в брак
към датата на смъртта му, са съделителите Л. Д. К. и П. Д. Л. - негови деца, които го
наследяват при равни квоти. Наследствените им дялове са в размер на по 8/48 ид.ч.,
образувА. както следва - по 3/48 ид.ч. наследени от дела на баща им от наследството на Л.И.
(общо 6/48 ид.ч. и по 5/48 ид.ч. наследени по силата на чл. 10 ЗН от баба им А. Я. (общо
10/48 ид.ч.). Наследници по закон на Г.Л.Я., починал след смъртта на баща му Л.И., са
съделителите И. И. Я. - негова съпруга и двете му дъщери А. Г. С. и Й. Г. Л.. При определяне
на дяловете им обаче следва да се съобрази датата на смъртта на Г.Я. и правилото на чл.10,
ал.1 ЗН, тъй като същият е починал преди датата на смъртта на майка му А. Я..
Следователно съпругата му И. Я. ще наследи само онази част от наследството на Л.И.,
наследена от Г.Я., доколкото последният е починал по-късно. Останалата в наследство от А.
Я. част обаче - съпруга на Л.И., която преминава в дела на Г.Я. (по силата на чл. 10, ал. 1 ЗН
ще бъде наследена единствено от децата на Г.Я. - А. С. и Й. Л. (в този смисъл и Решение №
117 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 166/2020 г., I ГО). Следователно делът на И. Я. е 2/48
ид.ч., наследени от дела на съпруга й Г.Я. от наследството на Л.И., а дяловете на А. Г. С. и
Й. Г. Л. са по 7/48 ид.ч., образувА. както следва - по 2/48 ид.ч. наследени от дела на баща им
от наследството на Л.И. (общо 6/48 ид.ч.) и по 5/48 ид.ч., наследени по силата на чл. 10 ЗН
от баба им А. Я. (общо 10/48 ид.ч.).
Или следва да бъде допусната делба на процесния поземлен имот ведно с изградените в него
и съществуващи към момента на постановяване на решението еднофамилна едноетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.1109.180.1 със застроена площ от 104 кв.м. и
постройки с идентификатор 68134.1109.180.2 с площ от 18 кв.м. и с идентификатор
68134.1109.180.3 с площ от 22 кв.м. при следните квоти: за А. Г. С. - 7/48 ид.ч., за А. Л. К. -
16/48 ид.ч., за Л. Д. К. - 8/48 ид.ч., за П. Д. Л. - 8/48 ид.ч., за И. И. Я. - 2/48 ид.ч. и за Й. Г. Л. -
7/48 ид.ч.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като водещите мотиви на СРС се
споделят и от настоящия съд .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основА.я в случая не
се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е огрА.чен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
НедоказА. са твърденията на въззивниците , че И. Я. и Г.Я. през 70-години са закупили
неформално 170 кв.м. от съседен имот , респ.че са упражнили за себе си владение върху
5
въпросната площ и така са станали собственици на 170/450 ид.части от процесния имот с
идентификатор 68134.1109.180 находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ул. „**** .
На първо място трябва да се посочи , че за процесния имот никога не е имало одобрен
дворищно-регулационен план по ЗТСУ/отм./ и предхождащите го благоустройствени
закони , респ.ПУП по ЗУТ . Има одобрена само улищна регулация и кадастрални планове .
При това въобще не може да се разсъждава за прилагане на регулационния план по
чл.33 ал.1 ЗТСУ , за отреждане на общ по регулация парцел , за придаване на място от
съседен парцел по ЗТСУ или за постановките по ТР №3/1993 г на ВКС.
Очевидно невярно е удостовереното в нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 51 от 18.09.1991 г придобиване на 170/450 идеални части от имот
пл.№86 . Подобна съсобственост няма как да възникне при наличие само на кадастрален
план за имота . Евентуално И. Я. и Г.Я. са могли да станат собственици на основА.е
придобивна давност на реална част от въпросния имот пл.№86 , но за това по делото няма
представени убедителни доказателства . Следва да се отбележи , че според СТЕ през юли
1977 г. е заснет имот с пл. № 86 с площ от 450 кв.м. и сградите от основно и допълващо
застрояване, като за собственик на имота е вписан Л. /Л./ И. Я. /бащата на Г.Я. / , който е
вписан за такъв и в кадастрален план, емисия 1980 г. и разписна книга от 1977 г. През 70-те
години Г.Я. /род.1947г / и И. Я. /род.1948 г/ са били в млада възраст и не изглежда
вероятно да са закупували имоти и да са упражнявали владение спрямо бащата Л. /Л./ Я.
/починал 1995 г / , който е бил собственик на стария имот още от 1945 г . Убедителни
доказателства за такова изключително владение липсват както спрямо Л. Я. и съпругата
му А. Я. ; така и и спрямо останалите съсобственици след смъртта на Л. Я. през 1995 г.
Очевидно преди смъртта на Л. Я. , Г.Я. и И. Я. - които са живели в процесния имот и са
знаели , че биха се оказали съсобственици с други сънаследници – са се снабдили с
нотариалния акт № 51 от 18.09.1991 г за идеална част от поземления имот. Този нотариален
акт е оспорен от ищцата А. С. , като същият няма обвързваща сила за нея . Съгласно
Тълкувателно решение от 21.03.2013 г по тълк.дело №11/2012 г на ОСГК на ВКС
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда
на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
Както се посочи въззивниците не са доказали по безспорен начин , че са владели имота само
за себе си и са отблъснали владението на наследодателите и/или на останалите
съсобственици/сънаследници . На място е бил налице още от 70-те години само един
поземлен имот , който е застрояван с незаконни постройки от Л. Я. и съпругата му А. Я. ,
както и от наследниците им . Свидетелите Р.С.С. и Е.Н.С. установяват , че съделителите Й.
Л. и И. Я. живеят в имота , но когато ищцата А. С. идва в България, посещава имота и не са
й създавА. пречки за това . Безспорно е липсвало еднолично владение от въззивниците на
част от поземления имот и на сградите върху него . Без значение е деклариране на имота в
СО и данни за заплащане на местни данъци и такси .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
6
С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноските на въззиваемата страна А.
Г. С. ЕГН ********** в размер на 1030 евро адвокатско възнаграждение . Адвокатското
възнаграждение не е прекомерно , тъй като делото е за делба и не е с ниска фактическа и
правна сложност .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20102802 от 13.09.2023 на СРС , 74 състав по гр.дело
№73908/2018 г на СРС , в частта за квотите , при които е допусната делба на на поземлен
имот с идентификатор 68134.1109.180 находящ се в гр. София, район „Красна поляна“, ул.
„****, ведно с построените в имота еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.1109.180.1 със застроена площ от 104 кв.м. и съществуващите
постройки с идентификатори 68134.1109.180.2 и 68134.1109.180.3, при следните делбени
квоти:
7/48 ид.ч. за А. Г. С. ЕГН **********
16/48 ид.ч. за А. Л. К. ЕГН **********
8/48 ид.ч. за Л. Д. К. ЕГН **********
8/48 ид.ч. за П. Д. Л. ЕГН **********
2/48 ид.ч. за И. И. Я. ЕГН **********
7/48 ид.ч. за Й. Г. Л. ЕГН **********.
ОСЪЖДА И. И. Я. ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. **** и Й. Г. Л. ЕГН **********
и адрес гр. София, ул. **** да заплатят на А. Г. С. ЕГН ********** по половината от сумата
от 1030 евро разноски пред СГС /адвокатско възнаграждение/ .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
стрА.те.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7