№ 211
гр. гр.Велинград, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20225210100328 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. П. Г., с която се иска
на основание чл. 227, ал.1, буква „в“ от ЗЗД да бъде отменено дарението на ½ ид. ч. от имот
с настоящ идентификатор 10450.502.185.1.2 по КККР на гр.Велинград, което тя е направила
на брат си Д. П. Г. на 17.06.1988г.
Твърденията на ищцата са, че през 1988г. от добра воля дарила на ответника – неин
брат, своята ½ ид. ч. от съсобствения им втори етаж от жилищна сграда с административен
адрес – гр. Велинград, ул. „Л.“ № 7, а първият и третият етаж от същата сграда са им
съсобствени при равни дялове от по ½ ид. ч. Сочи се, че след като ответникът прехвърлил
своята ½ ид. ч. от първия етаж на сградата на съжителката си Ю.И., последната с писмо
поискала от ищцата обезщетение в размер на 300 лв. – за това, че е лишена от ползването на
придобитата част от първия етаж, приземните помещения и тавана на къщата. Поддържа се,
че предвид влошеното здравословно състояние (рак на гърдата, хипертонично сърце,
неинсулинозависим диабет, стенокардия), признатата й с решение на ТЕЛК трайно намалена
работоспособност - 72 %, и получавана пенсия от около 340 лв. – месечният доход на
ищцата се явява недостатъчен с 300 лв. за покриване на нуждите й от издръжка. Изтъква се,
че въпреки отправена през януари 2022г. покана до ответника - да й заплаща такава
издръжка, той не го направил. Предвид гореизложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да отмени направеното от ищцата в полза на ответника дарение на ½ ид. ч.
от втория етаж с настоящ идентификатор 10450.502.185.1.2 по КККР на гр. Велинград,
обективирано в НА № А-148, том I, дело № 321/17.06.1988г. на РС-Велинград.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
1
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа се, че ищцата
направила приетото от него през 1988г. дарение на ½ ид. ч. от втория етаж на бащината им
къща, тъй като законът тогава не й позволявал да закупи и жилище, каквото след дарението
успяла да придобие. Изтъква се, че в последствие ответникът надстроил и трети етаж на
къщата, който станал съсобствен между него и ищцата при равни квоти от по ½ ид.ч., без тя
да е дала никакви средства за строежа. Счита се за недоказана нуждата от издръжка, при
съображения, че размерът на получаваната от ищцата пенсия и доходите й като приемен
родител са й достатъчни за нуждите й, а приложените към исковата молба медицински
документи не обосновават извод за необходимост от допълнителни средства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 227, ал.1, буква „в“ от ЗЗД, за чието
уважаване в тежест на ищцовата страна-дарител е да докаже, че: е изпаднала в трайна нужда
от издръжка – тъй като материалните й възможности не й позволяват да покрива нуждите
си, отправила е искане за такава до надареното лице-ответник, а то е отказало.
Между страните е безспорно, че двамата са съсобственици при равни дялове от по ½
ид. ч. на първи и трети етаж от жилищна сграда в гр. Велинград, на ул. „Л.“ № 7. По
отношение на третия етаж – това обстоятелство е заявено от ищцовата страна в проведеното
на 22.02.2023г. съдебно заседание по делото (л.118), а от ответника – в отговора на исковата
молба (л.63). По отношение на първия етаж – от показанията на всички разпитани свидетели
се установява, че той е ползван само от ищцата.
Няма спор и че вторият етаж от същата къща е станал собственост само на ответника,
след като през 1988г. ищцата му е дарила своята ½ ид. ч. от него ( с НА № А-148, том I, дело
№ 321/17.06.1988г. на РС-Велинград).
От представените: писмо от Ю.И. до ищцата (л.28, 29) и покана от ищцата до
ответника (л.31, 32) се установява, че след като в края на 2021г. съжителката на ответника
изразила спрямо ищцата претенция за обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС, през януари 2022г.
последната почувствала, че материалните й възможности вече не й позволяват да покрива
ежемесечните си нужди за издръжка, предвид което поканила ответника да й заплаща такава
в размер на 300 лв., считано от 14 дни след получаване на поканата, на което той не
откликнал.
Предвид така установената фактическа обстановка спорно между страните остава
единствено обстоятелството изпаднала ли е действително ищцата в трайна нужда от
издръжка. За преценка наличието на тази нужда следва да се съпостави сумата необходима
за покриване на специфичните нужди на ищцата за времето, в което е претендирала
издръжка, и средствата, с които тя е разполагала в същия период. (Решение №
293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о.на ВКС).
2
Трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед
личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди (Решение №
67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г., на IV г.о. на ВКС), като се отчитат всичките му
доходи (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби,
социални помощи (Решение № 238/20.03.2009 г., по гр.д. № 6464/2007 г., на I г.о.),
включително реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира
допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната
продажба (Решение № 526/03.02.2012 г., по гр.д. № 681/2010 г., на IV г.о. на ВКС ).
В конкретния случай от приетото като писмено доказателство Удостоверение от
НОИ с изх. № 4008-12-41/09.03.2023г. (л.129) се установява, че за месеците от януари до
юни 2022г. пенсията на ищцата е била в размер на 388,50 лв., като за същия период тя е
получавала и ежемесечна добавка – не по малка от 60 лв., а за месеците от юли 2022г. до
март 2023г. пенсията й е била в размер на 490,35 лв., като за декември 2022г. е получила и
една добавка от 70 лв. Същевременно от писмо изх. № 24-00/248/06.03.2023г. на Община
Велинград (л.142) се установява, че за периода от м. януари 2022г. до февруари 2023г. на
ищцата като приемен родител, в чието семейство е било настанено едно малолетно дете са
изплатени суми в общ нетен размер 13703,04 лв. При съобразяване с изводите на експерта Т.
– че 50 % от посочените суми (13703,04лв./2=6851,52 лв.) следва да се считат като средства,
разходвани за отглежданото дете – елементарно математическо изчисление показва, че за
периода от м. януари 2022 г. до м. февруари 2023г. ищцата е разполагала за личните си
нужди средно с по 1047,84 лв. месечно. (6770,40 лв. пенсии + 6851,52 лв. по договора за
приемно родителство = 13621,92 лв. / 13 месеца).
От приетата по делото експертиза се установява, че средномесечният потребителски
разход за едно лице за второто тримесечие на 2022г. възлиза на 1617,09 лв., а също – че
разходите на ищцата за закупуване на назначените й медикаменти във връзка с конкретните
й заболявания е 34,09 лв. месечно.
Предвид горното, съобразявайки и нуждата от транспортни и други разходи във
връзка с посещаване на безплатни (с направления – съгласно посоченото от експерта д-р
М.) профилактични прегледи и консултации със специалисти, но и вземайки предвид
(съгласно Решение № 1077/28.06.94 г., по гр.д. № 922/94 г., на IV г.о. на ВКС, Решение №
975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о. на ВКС и Решение № 177/14.04.2011 г., по
гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК) – „средната мяра с
оглед на социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната“,
настоящият състав намира, че сума от 900 лв. на месец се явява достатъчна за покриване на
всички битови и специфични нужди на 65-годишната ищца. Съпоставена с доказаният и
посредством гореобсъдените документи общ месечен доход (средно 1047,84 лв.) тази сума е
по-ниска от реално получаваното от нея за месец и следователно твърдяната й трайна нужда
от допълнителна издръжка, претендирана спрямо ответника, остава недоказана.
Само с оглед пълнота следва да се посочи, че претенцията за обезщетение в размер на
300 лв. от страна на Юлия Ненова, с която ответникът живее на семейни начала – не следва
3
да се съобразява при изчисление на необходимите разходи за издръжка на ищцата,
доколкото изплащането на такова обезщетение нито е задължително (с оглед възможността
съсобственикът да бъде допуснат да ползва съответния имот), нито е доказано, че реално се
дължи, нито че реално се заплаща.
Отделно от изложеното – отмяната на извършено дарение е изключителна мярка,
която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма. Предвид
безспорното между страните обстоятелство - че те са съсобствници при равни дялове от по
½ ид. ч. и на третия (също необитаем-съгласно свидетелските показания) етаж от къщата, то
дори при действителна нужда от реализиране на допълнителни доходи от страна на ищцата
– тя би могла да изпълни тези си намерения спрямо този трети етаж, за което също не се
налага отмяна на процесното дарение.
Не на последно място – от приетите като доказателства: Справка – данни от НАП за
осигуряване на ответника за периода 01.01.2022г.-28.02.2023г. (л.139) и Допълнително
споразумение № 10000050/01.01.2023г. към трудов договор на ответника (л.114) се
установява, че месечните доходи, с които той разполага са в размер под 800 лв. – по-малко
от получаваните от ищцата. Следователно - с даването на издръжка на дарителя дареният би
поставил себе си в по-лошо положение от това на дарителя, поради което не може да се
приеме, че непредоставянето на поисканата издръжка е проява на непризнателност, която да
обоснове отмяна на дарението. В такъв смисъл е и ТР № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело №
1 от 2013 г. на ОСГК.
Ето защо искът подлежи на отхвърляне - като неоснователен.
При този изход на спора право на разноски има само ответната страна. Такива обаче
не са поискани в рамките на последното по делото съдебно заседание, а едва с писмена
защита след него, предвид което претенцията се явява просрочена и такива не следва да се
присъждат. Същевременно ищцовата страна надлежно е заплатила дължимата държавна
такса по делото и част от депозита за възнаграждение на вещи лица (300 лв.), но не е
изпълнила указанието на съда – да довнесе остатъка от 180лв. от определеното за вещите
лица сборно възнаграждение, предвид което следва да бъде осъдена да внесе тази сума по
сметка на РС-Велиград на основание чл. 77 от ГПК.
При изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ предявения от М. П. Г. с ЕГН ********** срещу Д. П. Г. с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 227, ал.1 б. в) от ЗЗД - за отмяна договор за дарение,
обективиран в Нотариален акт № А-148, том I, дело № 321/17.VI.1988г., съставен на
17.06.1988г. от съдия при РС-Велинград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, М. П. Г. с ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд - Велинград сумата от 180 лева – разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5