№ 15542
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110133114 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД и по чл.422,
ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявени са искове от „...........“ ЕАД срещу В. М. Д. с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.59 ЗЗД да се признае за установено, че ответника се е обогатил
неоснователно за сумата за установяване съществуване на вземане за сумата от 2932.38
лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 17.33 лева, представляваща главница за дялово разпределение
за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 255.58 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 08.03.2021 г. и за сумата от 1.94 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 08.03.2021 г., както
и законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението-16.03.2021 г. до
окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът В. М. Д. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Оспорва реално да е ползвала имота, съответно да има качеството на
потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Оспорва обема на доставената
топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Поддържа, че цената на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на
ищеца. Оспорва и исковете за мораторна лихва, като твърди, че не е изпаднала в забава,
поради липса на отправена от ищеца покана за заплащане на задълженията. Претендира
1
разноски.
С Определение № 25326/18.07.2023 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „.........“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 59 ЗЗД.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кое е задълженото лице за доставената за имота топлоенергия, като
в случай, че обектът е нежилищен, собственикът му има задължение да сключи договор с
топлопреносното предприятие за продажба и доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, с който да уредят отношенията си, щом имотът е присъединен към топлопреносната
мрежа на сградата, в която се намира. В тази връзка се приема заявеното от ищеца, че между
страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия.
От представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от
30.09.2010 г., влязло в сила на 12.10.2010 г. се установи, че М. П. Н. е придобил
собствеността, върху имота, за който се претендира, че е доставяна топлинна енергия, а
именно: кафе-аперитив-ресторант, находящ се в гр.София, район “Триадица“, ул. “Майор
Първан Тошев“ № 8-10, абонатен № 369641, през процесния период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
Видно от Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. по
искане №5768/13.07.2022 г., М. П. Н. е починал на 17.04.2021 г.
С Молба (вх.№ 150150/18.07.2022 г.) като ответник по делото е конституиран В. М.
Д., ЕГН **********.
Според на §1, т.43 от ДР на ЗЕ потребител на ТЕ за стопанско нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и
лицата на издръжка на държавния или общински бюджет.
Предвид изложеното се установи, че ответника като собственик на имота за
процесния период се явява потребител (за стопански нужди) на топлинна енергия.
Доказано бе от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, че обекта-
кафе-аперитив-ресторант, находящ се в гр.София, район “Триадица“, ул. “Майор Първан
Тошев“ № 8-10, абонатен № 369641 е присъединен към топлопреносната мрежа и е с
непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на
общия топломер в абонатната станция /АС/ от страна на „...........” ЕАД, както и че същият е
преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна
енергия за имота на ответника са в съответствие с нормативните изисквания. Дяловото
2
разпределение е било осъществявано от „.........“ ЕООД, притежаващ лиценз за извършване
на тази услуга. Вещото лице заявява, че задължението за топлинна енергия, включва сума за
отопление от 1803.64 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 387.72 лева и сумата
от изравнителните сметки(за доплащане) от 19.32 лева. Така се получава общо сумата от
2210.68 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за
изравнителни сметки(за доплащане).
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, от които да е видно
кой е титуляра на партида с абонатен №369641 и кой е реалния ползвател на процесния
имот. Установи се, че имотът е придобит от ответника на основание Постановление за
възлагане от 2010 г., като преди това е бил в собственост на други лица, видно от същото
постановление. Не са представени доказателства за промяна на партидата на името на М. П.
Н., както и дали действително е ползвал имота.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД съдържа следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може
да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или
ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на
задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива -
придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В настоящият случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до
стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в
т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия й спестяването на разходи за това, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.7.2012г.) и
§ 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.), потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
3
потребителя – чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ.
Както бе посочено по-горе, не се спори по делото, че между страните не е бил сключен
такъв договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, както и че ответникът е собственик
на процесния имот.
За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответника за заплащане на обезщетение
за неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същия е собственик
на процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия
период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи – доказателствената тежест за това е била на ищеца съгласно
чл.154, ал.1 ГПК. В тази насока обаче не са били ангажирани каквито и да било
доказателства, а и за посоченото обстоятелство не е налице признание от страна на
ответника. Напротив няма никакви данни в настоящото производство за това кой е бил
титуляр на партидата през процесния период. Следователно не може да бъде формиран
категоричен извод, че доставената топлинна енергия е била потребена от ответника в
качеството му на собственик на имота. По делото няма информация М. Н., като собственик
на процесния недвижим имот на основание Постановление за възлагане от 30.09.2010,
влязло в сила на 12.10.2010 г., да е бил въведен във владение на имота, респ. да е ползвал
същия.
С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл.59 ЗЗД се явява
неоснователен/недоказан и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Щом като иска за заплащането на главниците(топлинна енергия и
дялово разпределение) се явява неоснователен, неоснователен се явява и акцесорния иск за
заплащане на лихви, върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение.
По разноските
При този изход на спора и предвид на възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, на процесуалния представител адвокат
Тодор Попов на ответника следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с
чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 400 лева, представляваща разноски за
дължимо адвокатско възнаграждение до минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.1 на
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. и
доп., бр.88/04.11.2022 г.), съотносим към датата на Договор за правна защита и съдействие от
10.03.2023 г.
Съобразно т.12 от Тълкувателно решение №6/18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№4/2013 г. на ОСГТК при ВКС, съдът дължи да се произнесе и по разноските в заповедното
производство и в тази връзка на процесуалния представител адвокат Тодор Попов на
ответника следва да се присъди на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във
връзка с ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 150 лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско
4
възнаграждение, предвид чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм и доп., бр.68/31.07.2020 г.), съотносим към датата на
Договор за правна защита и съдействие от 27.10.2021 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против В. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район “Овча купел“, ж.к. “Овча купел 2“ № 15, вх. Б, ап.54, иск чл. 422, ал.1 ГПК,
във връзка с чл.59 ЗЗД, за сумата от 2932.38 лева, представляваща главница за консумирана
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от 17.33 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците от деня на подаване на
заявлението-16.03.2021 г. до окончателното изплащане и иск чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 255.58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 08.03.2021 г. и за сумата от 1.94 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2019 г. до 08.03.2021 г.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на адвокат Т.С.П. от САК, с адрес на упражняване
на дейността: гр.София, бул.„Витоша“ №1А, ет.2, офис 236, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 400 лева, представляваща
разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от 150
лева, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на „.........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3, като
трето лице-помагач на „...........“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5