Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 788/15.12.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 794/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186 и сл.
от ЗДДС.
Образувано е жалба на В.К.Д., чрез пълномощника – адв. Ф.
и адв. Л., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-С2230-0129501 от 15.06.2023г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е приложена ПАМ
– запечатване на търговски обект – сергия за продажба на плодове и зеленчуци № 157-159, находящ се в гр.
София, пазар „Красно село“ и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Навеждат се доводи, че неправилно административния
орган е приел, че жалбоподателя като земеделски производител / ЗП / следва да
притежава монтирано и въведено в експлоатация
ФУ. Сочи се, че е налице противоречие между посочената в обжалваната Заповед
фактическа обстановка и тази, отразена в изготвения при проВ.та протокол.
Придържа се към аргументите, наведени с жалбата. Прави се искане за отмяна на
оспорения ИАА. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът – началник на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано
писмено становище юриск. Д. оспорва жалбата, прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2230-0129501 от
15.06.2023г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП , на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на жалбоподателя е приложена ПАМ –
запечатване на търговски обект –
сергия за продажба на плодове и
зеленчуци № 157-159, находящ се в гр. София, пазар „Красно село“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От фактическа страна е обоснована
с извършена на 27.05.2023 г. в 14,30
часа проВ.от инспектори по приходите в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП на търговски обект
по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – – сергия за продажба на плодове и зеленчуци № 157-159, находящ се в гр.
София, пазар „Красно село“ , стопанисвана от жалб. Д.. В Заповедта е посочено, че при направена
контролна покупка от проверяващите лица на 3 бр. лимони на обща стойност 2 лв.,
заплатени в брой, не е издаден фискален бон, тъй като в обекта няма фискално
устройство в работен режим. В мотивите на заповедта е прието задължение за
лицето да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство / ФУ/.
Заповедта се позовава на съставен протокол за
извършена проВ.сер. АА № 0129501 от 27.05.2023 г., в който е посочено, че при
проВ. на сергията, стопанисвана от жалб. Д. – земеделски производител, лицето
разполага с карта за земеделски производител от 20.02.2012г., последно заверена
на 14.02.2023г. Картата е издадена на Р. А. Д.. На сергията се продават
единствено домати, собственост на ЗП. Друга стока не се продава. Посочено е, че
е извършена контролна покупка на домати на стойност 2лв. В хода на проВ.та е
установено, че жалб. Д. не разполага с регистрирано и въведено в експлоатация
ФУ.
В хода на проВ.та са представени договори за наем на
маса за сергийна търговия /производител/ от 10.10.2022г. и 10.04.2023г., пълномощно
за жалб. Д., регистрационна карта на земеделски производител на Р. Д. от 20.02.2012г., издадена от
ОДЗ-МЗХ, последно заверена на 14.02.2023г., анкетна карта за регистриран земеделски
производител на Р. Д., справка за дейността на Р. Д., издадена от Министерство
на земеделието, ведно с извлечение от регистър. Според констатациите на
контролните органи в издадената Заповед, жалбоподателят попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. Съставен е и е връчен на жалб.
Д. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АN № F707694 от 27.05.2023
г. за установено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., приложено е издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 714845- F707694/27.07.2023г.
С оспорената заповед административният орган е приел,
че жалбоподателят не е спазил реда за въвеждане в експлоатация и регистрация в
НАП на фискално устройство, с което е нарушил чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка.
След като извърши цялостна проВ. на
законосъобразността на оспорения При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проВ. за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с процесуална
легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извършва пълна проВ. на обжалвания административен акт относно валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички
основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от
правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт, представената административна преписка и събраните по
делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Посочени са конкретни факти и обстоятелства възприети
от административния орган като материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС.
Обжалваната заповед е постановена при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно дали се следват разпоредените с
акта правни последици.
С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени:
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД,
техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът
за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови
бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът
на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо
обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира
задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон)
или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг
данъчен документ.
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е
всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от
притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност.
По силата на чл. 3, ал. 1, изр. 1 от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Според нормата на чл. 4, т. 2 от Наредбата не е
задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез
ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности: продажби на собствена и
непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци
по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби в или от
търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на
производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като
магазин, склад или други подобни.
Уреденото в чл. 4, т. 2 от Наредбата изключение от
общото правило на чл. 3 се реализира при следните положителни предпоставки, а
именно: продажбите да се извършват от физически лица и да се продава собствена
и непреработена селскостопанска продукция; както и при следните отрицателни
предпоставки, а именно: физическите лица да не са търговци по смисъла на Търговския закон; продажбите да не се извършват във или от търговски
обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по
смисъла на Закона за стоковите борси и
тържищата /ЗСБТ/ или
закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
Липсата на някоя от положителните предпоставки или
наличието на някоя от отрицателните предпоставки възпрепятства приложението на
нормата на чл. 4, т. 2 от Наредбата, при което лицето като такова по смисъла на
чл. 3 е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
В настоящия случай посочените в чл. 4, т. 2 от Наредбата
предпоставки са налице в тяхната съвкупност. На първо място продажбите са
извършвани от физическото лице – жалб. Д., като съпруга на Р. Д., който притежава
качеството на земеделски производител, съгласно приложеното по делото копие от
регистрационна карта на земеделски производител и анкетна карта, които са били известни
на административния орган, още повече че в протокола от извършената проВ. е
посочено, че жалб. Д. е земеделски производител. Физическото лице не е търговец
по смисъла на Търговския закон, като в обратната насока липсват
както твърдения, така и доказателства, а в тежест на административния орган е
да установи евентуална регистрация на лицето като търговец. Административният орган
не е събрал в рамките на проведеното административно производство
доказателства, че продаваната от жалбоподателя селскостопанска продукция не е
собствена и, че е преработена.
Налице е и противоречие
в отразеното в протокола от извършената проВ. – при проВ. на сергията,
стопанисвана от жалб. Д. – земеделски производител, лицето разполага с карта за
земеделски производител от 20.02.2012г., последно заверена на 14.02.2023г.
Картата е издадена на Р. А. Д.. На сергията се продават единствено домати,
собственост на ЗП. Друга стока не се продава. Същевременно в издадената Заповед
е посочено, че същата се издава въз основа на протокола от проВ.та / в който е
посочена различна фактическа обстановка / и същевременно въз основа на съставен АУАН, в който е отразено, че е
направена контролна покупка на лимони на стойност 2 лв. Това противоречие е
съществено, тъй като не става ясна волята на административния орган – дали е
установена продажбата на продукти, извън тези за чието производство е
регистриран земеделския производител или са предлагани само такива, за които е
налице съответната регистрация. Протоколът от проВ.та, на основание чл. 50 от ДОПК, съставен по установения ред и форма от орган по приходите
или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените
от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Същият не е оспорен от страните по
делото. В тази връзка настоящия съдебен състав е на мнение, че е налице нарушаването на формата на акта
по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той
да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Липсата на
фактически основания е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК относно
изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е
основание за незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането
на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и
необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността
на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е
нормата на чл.
145, ал. 1 от АПК. Съгласно
посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния
акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта
органи. В настоящия случай като основание за издаване на Заповедта се сочи
протокола от проВ.та, в който обаче са установени фактически положения,
различни от тези, описани в съставения АУАН, в последния като доказателство за
констатациите му е посочен протокола от проВ.та. Остава неясна волята на
административния орган, относно това – прието ли е, че жалб. Д. е земеделски
производител, че на сергията не е продавана друга стока, освен домати, в която
насока са констатациите на Протокола. Въведеното с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во АПК изискване
за посочване на фактически основания за издаване на акта, съответства на
изискването за мотивиране на акта по ал. 1 на същата разпоредба. Правната
доктрина е единна в разбирането, че непосочването на фактическите основания за
издаването на акта - чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во, включително когато е на
оперативна самостоятелност, е абсолютно основание за отмяната му, тъй като
фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право и са необходим ограничителен
белег на това право. Затова липсата им не просто не позволява
индивидуализирането му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на отсъствието
му. Тя не може да бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като изобщо
няма предмет на доказване. В случая противоречивата фактическа обстановка не може
да бъде заменена и от посочването на правни основания. Мотивирането на акта е
една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва. Съгласно трайната съдебна практиката на
административните съдилища и Върховния административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
Отделно от това видно от данните делото продажбата се е
извършвала на сергия, находяща се в гр. София, пазар „Красно село“. По смисъла
на чл. 2, ал. 1 от ЗСБТ стоковата борса е организиран
пазар на определено място, на което са създадени условия за сключването на
борсови сделки със стоки между търговци чрез посредничеството на брокери в
определени часове и по предварително и публично оповестен ред. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗСБТ стоковото тържище е място за търговия на едро с
налични храни и цветя. Според чл. 3а, ал. 1 ЗСБТ пазарът на производителите е място и
инфраструктура за търговия на едро с налични храни и цветя, където стоката от
земеделски производители може да се манипулира, окачествява, етикетира и
партидизира за по-нататъшна продажба на вътрешния пазар или за износ. Доколкото
не отговаря на нито една от посочените дефиниции и няма лиценз или регистрация
по реда на глава трета от ЗСБТ, то пазар „Красно село“ не е
лицензирана стокова борса, тържище или пазар на производители по смисъла
на Закона за стоковите борси и
тържищата и
продажбата не е извършена във или от търговски обект, находящ се в такава
структура. В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на административния
орган е да докаже, че търговският обект е в лицензирана стокова борса, тържище
или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата. На следващо място няма данни
въпросната сергия да се намира в закрито
помещение по смисъла на чл. 4, т. 2 от Наредбата. Примерното изброяване на
закритите помещения, за продажби от които не се прилага изключението на чл. 4,
т. 2 от Наредбата, е "закрити помещения, като магазин, склад или други
подобни". Няма данни пазар „Красно село“ да представлява закрито помещение
по смисъла на цитирания текст. Посоченото в чл. 4, т. 2 от Наредбата изброяване
сочи на самостоятелност и обособеност на съответния обект /магазин, склад и др.
подобни/, каквито особености не са присъщи на общински пазар със сергии. По
делото не се налични безспорни доказателства по смисъла на чл. 10 и чл. 11 от Закона за стоковите борси и тържища, относно статута и дейността на
"Пазари Юг“ ЕАД – гр. София, които да доведат до формирането на обоснован
извод относно характера на общинския пазар и в този смисъл дали търговският
обект на ЗП е или се намира в закрито помещение извън случаите на стокова
борса, стоково тържище или пазар на производителите, съобразно определенията
дадени в чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и чл. 3а, ал. 1 от ЗСБТ.
В тежест на органа е да докаже приложимостта на чл. 3,
ал. 1 от Наредбата, а от там и изведените предпоставки за прилагане на ПАМ.
Съдържащите се в административната преписка писмени доказателства не изключват
приложението на чл. 4, т. 2 от Наредбата. При липса на писмени доказателства
предлаганата за продажба селскостопанска продукция да не е собствена и
непреработена, административният орган е приложил неправилно материалния закон.
На последно място по делото не са налице данни
издаденото наказателно постановление да
е влязло в законна сила, поради което неговите констатации не могат да
имат предопределяща за делото тежест. А освен това чрез него и АУАН се
констатират нарушения и се налагат административни наказания, подлежащи на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, които са извън характера и предмета на
настоящото съдебно производство.
Предвид изложеното, обжалваният акт като
неправилен, поради противоречието му с материалния закон и постановен при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
следва да бъде отменен.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
своевременно претендираните разноски в размер на 1000 лева – адвокатски
хонорар, който не се явява прекомерен, в съответствие с разпоредбата на чл.8,
ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и държавна такса в размер на 10 лева, които следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
В. К.Д.,
чрез пълномощника – адв. Ф. и адв. Л., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-С2230-0129501 от 15.06.2023г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
което е приложена ПАМ – запечатване на търговски обект – сергия за продажба на
плодове и зеленчуци № 157-159, находящ
се в гр. София, пазар „Красно село“ и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА НАП – ЦУ да заплати на В. К.Д.
сумата от 1010 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/