Решение по дело №1391/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 380
Дата: 12 декември 2019 г. (в сила от 3 януари 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20192150201391
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 380

гр. Несебър, 12.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа АНД № 1391 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „С.Д.” ЕООД, срещу наказателно постановление № 425683-F401600/13.02.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят сочи, че наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства – в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Излага, че нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата към момента е променена, поради което задължението на дружеството е отпаднало. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.  

Ответната страна в производството – отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, заема становище за неоснователност на жалбата. Чрез процесуалния си представител развива съображения в насока, че нарушението е доказано. Акцентира върху разпоредбата на пар. 21, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби от Наредбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 21.08.2018г. около 20:45 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят П.П. – инспектор по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в к. к. „Слънчев бряг”, пред хотел „Л.”, срещу хотел „Л.”, стопанисван от „С.Д.” ЕООД. При проверката било установено, че няма трайно съхранен пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за 18.06.2018г., за който са регистрирани продажби. Констатирано е, че в обекта има монтирано, въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на проверката фискално устройство модел Daisy expert 01-KL с DY337816 и фискална памет № 36490489. За направените констатации бил съставен протокол за извършена проверка № 0269224 от 21.08.2018г. С оглед констатираните обстоятелства св. П. съставил на дружеството АУАН № F401600 от 23.08.2018г. за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., връчен на управителя на дружеството. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F401600 от 23.08.2018г., протокол за извършена проверка № 0269224 от 21.08.2018г., ведно с договор за наем, справка за работещите лица, 2 бр. декларации, отчети от ФУ и опис на паричните средства в касата, заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя П.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наред с това според чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (в редакцията на този текст към 21.08.2018г.), лицето по чл. 3 съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в обект, стопанисван от жалбоподателя, в който се осъществява дейност по продажба на стоки и в който е монтирано фискално устройство, не е съхранен в касовата книга отчет от ФУ за извършените продажби за 18.06.2018г.

Следва да се обърне внимание, че считано от 02.07.2019г. разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 52 от 2019г. Според новата уредба лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ЕСФП и съдържаща страници за всеки календарен ден. Посочената разпоредба е в синхрон и с изменението на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредбата, според което единствено лицата, използващи ЕСФП, са длъжни да съхраняват в търговския обект книгата за дневните финансови отчети за текущата година. Т.е. изискването за водене на КДФО, а оттам и за съхранение на документи в нея, е останало само за лица, използващи ЕСФП. В чл. 2, ал. 2 от Наредбата са предвидени видовете фискални устройства – 1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП); 2. фискални принтери (ФПр); 3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите; 4. фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС). Проверяващите са констатирали, че в стопанисвания от жалбоподателя обект е въведено първото от тези устройства – касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). Към момента задължението за водене на книга за дневните финансови отчети е останало само за лицата, използващи ЕСФП, като същото е отпаднало за обектите, в които са инсталирани ЕКАФП. В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила на НП е последвала промяна в чл. 39, ал. 5 от Наредбата, с която е отпаднало задължението на наказаното лице да води книга за дневните финансови отчети и да съхранява в нея отпечатаните отчети по чл. 39, ал. 1 от Наредбата. Този извод не се променя и от разпоредбата на пар. 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г.  за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.). Съгласно този текст в срок до 30 октомври 2019г. производителите/вносителите на ФУ представят за функционално изпитване ФУ с коригирана версия на фърмуера, осигуряваща изпълнение на изискването за генериране на дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че към момента задължението на търговците да отпечатват дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет не е отпаднало. Това тяхно задължение обаче е предвидено в действалата към 21.08.2018г. редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредбата. В случая наказващият орган е избрал да приложи като нарушена нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Очевидно се касае за две различни нарушения, като по чл. 39, ал. 1 от Наредбата се наказва неотпечатването на дневен отчет (което е нарушение и по действащата към момента Наредба с оглед посоченото по-горе), а по чл. 39, ал. 5 от Наредбата се наказва несъхраняването на отчета в наличната книга за дневните финансови отчети. Както се посочи за жалбоподателя е отпаднало задължението да води КДФО и да съхранява в нея определени документи. Поради тази причина той може да бъде наказан само за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредбата, но настоящият случай не е такъв. Вменено му е извършването на нарушение по чл. 39, ал. 5 от Наредбата, за което следва да се приложи нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като до влизане в сила на НП е последвал по-благоприятен за жалбоподателя закон, с който е отпаднало задължението, за което е санкциониран.

С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че НП следва да бъде отменено на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като към момента цитираното в него деяние не представлява нарушение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 425683-F401600/13.02.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „С.Д.” ЕООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 39, ал. 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: