№ 20612
гр. С., 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110113704 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 104476/10.11.2023г. на СГС,
подадена от Г. Т. А. срещу Р. Л. Г., Л. В. А. и Г. В. А.. Образуваното гр.д. № 12684/2023г. на
СГС е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано като гр.д. №
13704/2024г. и разпределено за разглеждане на 173 състав на I ГО.
Ищцата Г. Т. А. чрез адв. Т. Б. е предявила срещу ответниците Р. Л. Г., Л. В. А. и Г. В.
А. иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на
сключения с В.Б. А., син на ищцата и наследодател на ответниците, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а именно: 4/6
идеални части от недвижим имот – апартамент в град С., кв. О., ул. „**********“ № 4, вх. Б,
ет. 3, ап. 26, идентификатор *********** по кадастралните карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-15-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 84,63
кв.м., ведно с припадащото се към него зимнично помещение № 9 от 7,43 кв.м. и
съответните припадащи се части от общите части на сградата и правото на строеж върху
земята, обективиран в Нотариален акт № 123/29.09.2015г., т. 2, рег. № 15924, дело №
286/2015г. на Нотариус № 104 – Р.Р..
Ищцата твърди, че имотът бил съпружеска имуществена общност. След смъртта на
съпруга ú той станал собственост на нея (4/6 ид.ч.) и децата ú Т.а Б. и В. А. (по 1/6 ид.ч.). На
29.09.2015г. с описания по-горе договор тя прехвърлила срещу задължение за издръжка и
гледане своите 4/6 ид.ч. на сина си В. А., като си запазила доживотно правото на ползване.
В. А. изпълнявал задълженията си по договора. На 12.08.2022г. В. А. починал. Неговите
наследници – ответници по делото, се дезинтересирали от ищцата. Въпреки че тя била в
напреднала възраст, в тежко здравословно състояние и с ниски доходи, те не ú предоставяли
никаква материална, персонална и морална подкрепа. Многократно молила без резултат за
материална помощ, за съдействие за преглед при лекар, за помощ при пазаруване и
почистване. Налагало се сама да поема разходите си, да се лишава от елементарни покупки,
за да оцелява. Дори веднъж, когато ищцата паднала на улицата в безпомощно състояние и се
обадила на внука си Л. А. да ú помогне, той не се отзовал. Ответниците не се интересували
1
от нея, не я посещавали, не разговаряли дори по телефона с нея, като по този начин не
изпълнявали нито едно от задълженията по договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане. Това пораждало и правото ú да иска разваляне. В насроченото по
делото публично съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Б., който поддържа
предявения иск, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 362875/12.11.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р. Л. Г., Л. В. А. и Г. В. А. са подали
Молба, вх. № 286551/11.09.2024г. на СРС, в която заявяват, че признават предявения иск.
Сочат, че едва сега разбират за намерението на ищцата да развали договора. Тя трябвало да
ги покани да изпълнят задълженията си по договора преди предявяване на иска. Заявяват, че
не са станали причина за завеждане на делото и не дължат разноски по него. В насроченото
по делото публично съдебно заседание ответниците се явяват лично и с адв. Светлана Б..
Поддържа се подадената молба, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения се излагат в Защита, вх. № 363204/12.11.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището и възраженията на ответниците в отговора ú, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и
вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е сключила с наследодателя на ответниците договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, наследственото правоприемство
спрямо ответниците и първоначалния приобретател по договора, както и факта, че е канила
безрезултатно ответниците да изпълнят задълженията си да предоставят издръжка и гледане.
В тежест на ответниците е да установят, че са предоставили на ищцата издръжка и грижи в
съответно необходимия обем. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Между страните не се спори, че с Нотариален акт № 123/29.09.2015г., т. 2, рег. №
15924, дело № 286/2015г. на Нотариус № 104 – Р.Р., ищцата Г. Т. А. е прехвърлила на сина си
В.Б. А. срещу задължение за издръжка и гледане 4/6 идеални части от недвижим имот –
апартамент в град С., кв. О., ул. „**********“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап. 26, идентификатор
*********** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-15-
53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 84,63 кв.м., с припадащото
се към него зимнично помещение от 7,43 кв.м. и съответните припадащи се части от общите
части на сградата и правото на строеж върху земята, като си е запазила вещно право на
ползване, че В.Б. А. е починал на 12.08.2022г., като е оставил за свои наследници по закон
ответниците, както и че същите не са предоставяли на ищцата грижи и издръжка. Спорно по
делото остава единствено това, дали ищцата е канила ответниците да ú предоставят такива
грижи и издръжка с оглед разпределянето на разноските по делото.
По делото като свидетели са разпитани Л.Д., Т.а Б. и С.С..
Свид. Д. е съседка и приятелка на ищцата. Познават се много отдавна и се виждат
ежедневно, като ходят и заедно да пазаруват, да теглят пари, за лекарства и т.н. А. живеела
сама, опитвала се да се справя, доколкото може, и да поддържа домакинството си. Освен
съседите, никой не ú помагал. Знае, че е прехвърлила имот на сина си /под каква форма
2
точно не е наясно/. Била с влошено здраве, правили ú операции, слагали стендове на
сърцето. По времето, когато били сложени стендовете, мисли, че синът на ищцата вече е бил
починал. Многократно се опитвала да се свърже с внуците си, но без резултат. Веднъж ú
станало лошо в магазина, тя дала телефона на Л., но не могли да се свържат с него, звънели
после на дъщеря ú, а сетне и на Бърза помощ. Търсела ги да ги чуе. На последната
задушница звънели на Л. да ги закара на гробището, но или се включвала гласова поща, или
че ще се предаде за обаждането. Дори и поканени на трапеза не идвали. Другата ú внучка
/дъщеря на Б./ идвала да помага. На Коледа се видели за малко, но при дъщерята на ищцата.
Когато слагали стендовете, лично свидетелката взела А. от болницата – дъщеря ú не можела,
тъй като била на работа.
Свид. Б. е дъщеря на ищцата. Майка ú живеела сама в кв. О., но свидетелката често я
взимала при себе си. Пазарувала ú, карала я на гробището, на лекар. На лекар ходели и със
съседка. Впоследствие разбрала за прехвърлянето на имота. Братът на свидетелката полагал
грижи за майка си. Неговите деца обаче – не. Имало единични случаи, не повече от 2-3 пъти,
да полагат някакви грижи. Видели се по Коледа. Веднъж А., докато била на гости на Б.,
поканила Г. да дойде да се видят. Тя първо потвърдила, но после се оказало, че е отказала,
уверявайки, че ще дойде да види баба си, когато тя се прибере в О.. А. била припаднала в
магазин, продавачките се опитали да се свържат с Л., но той не си вдигал телефона. Също
така трябвало да се замаже и прозорец, което трябвало да направи Л.: и досега не бил
замазан. Последните две години веднъж е виждала ответниците в апартамента на майка си, а
веднъж ги чакала да дойдат, но така и не дочакала, тъй като си тръгнала. Ако трябвало да се
свърши нещо, това правела дъщерята на свидетелката.
Свид. Славов е познат на ответниците, живеят в един квартал и се виждат почти
всеки ден. Л. и Г. често се чували с баба си, лично свидетелят ги е изпращал, когато отивали
към „О.“. Чувал е разговори по телефона, в които те я питали как е и има ли нужда от нещо.
Разбрали от призовката за делото и за това, че тя иска обратно дяловете от имота.
Предложили да ú прехвърлят частите, но тя отказала, тъй като трябвало да стане по съдебен
ред. Отношенията били нормални.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Принципно с оглед изхода от спора право на разноски има
само ищцата.
Ответниците са направили възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, като са признали
предявения иск. За да се приложи посочената норма и разноските по делото да бъдат
възложени на ищеца, е необходимо ответникът не само да признае иска, но и да не е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът, след като ги прецени внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК,
кредитира показанията на свидетелките Д. и Б. изцяло като вътрешно и помежду си
непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без
данни да са дадени целенасочено пристрастно. И двете имат непосредствени наблюдения
върху ежедневието и бита на А., съобщават конкретни факти, свързани с нейното състояние,
нужди и претърпени инциденти. Установява се, че същата, в напреднала възраст и влошено
здраве, се налага да се справя сама с голяма част от ежедневните си нужди, да търси
съдействие на съседи и на дъщеря си, а опитите за контакт и предоставяне съдействие с/от
ответниците са неуспешни. Обективно ответниците не оспорват, че не са полагали грижи за
баба си. Показанията на свид. Славов съдът не кредитира. Същите са твърде общи и
неконкретни, като се съобщава за чути инцидентни разговори, включително след подаване
на исковата молба. Дори и ответниците да са питали баба си как е, то от значение е дали
обективно са се поставяли в готовност да ú предоставят необходимите грижи и издръжка.
3
Инцидентни контакти или разговори не съствляват изпълнение на задължението за гледане и
издръжка, което е с траен и постоянен характер и изисква интензивност на усилията в много
по-висока степен от няколко разговора по телефона или обещание за посещение и единично
съдействие /според показанията на свид. Б., че ответниците 2-3 пъти са помогнали с нещо на
А./. Поради това, доколкото се установи последната да е търсила многократно съдействие от
страна на ответниците, съдът намира, че за нея е възникнало правото да развали договора.
Съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по
съдебен ред. В този случай, доколкото законът предвижда разваляне по съдебен ред,
процедурата по чл. 87, ал. 1 ЗЗД е неприложима, включително даването на срок на
неизправната страна да изпълни задължението си. Затова и ищцата не е била длъжна
формално да отправи покана до ответниците за предоставяне на гледане и издръжка,
доколкото има цялостно неизпълнение на договора /така опр.1778/11.04.2024г.-
гр.д.3688/2023г.-ВКС,IIIг.о./. Ответниците могат да се възползват от тази възможност едва в
рамките на вече образуваното съдебно производство, като разваляне не се допуска, ако
длъжникът предложи изпълнение и съдът предостави подходящ за това срок според
обстоятелствата. Такова изпълнение по делото не е предложено. Следва да се има предвид,
че ответниците дължат изпълнение на задълженията по договора за гледане и издръжка,
поети от покойния им баща – ТР30-1981-ОСГК, т. 4. Доколкото договорите с предмет вещни
права се развалят само по съдебен ред, то предложението на ответниците да прехвърлят
обратно дяловете на ищцата съставлява възможност за намиране на извънсъдебно решение
на спора посредством правомерно заобикаляне на правната норма на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но не
ги освобождава от задължението да понесат разноските по делото, още повече, че поводът за
завеждането му е неполагането на грижи и недаването на издръжка като неизпълнение на
договора.
В полза на ищцата следва да се присъдят разноски от 2774,97 лева, от които всеки
ответник следва да заплати по 1/3 част. Заплатеният хонорар от 2600,00 лева с оглед
естеството на делото и неговата степен на фактическа, правна и процесуална сложност,
защитаван интерес и необходим интензитет на професионално усилие, не може да бъде
окачествен като прекомерен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, сключения на 29.09.2015г. в град С.
между Г. Т. А., ЕГН **********, от град С., и В.Б. А., ЕГН **********, починал на
12.08.2022г. и наследен от ответниците Р. Л. Г., ЕГН **********, Л. В. А., ЕГН **********,
и Г. В. А., ЕГН **********, всички от град С., и обективиран в Нотариален акт №
123/29.09.2015г., т. 2, рег. № 15924, дело № 386/2015г. на Нотариус № 104 – Р.Р., Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, а именно: 4/6 идеални
части от недвижим имот – апартамент в град С., кв. О., ул. „**********“ № 4, вх. Б, ет. 3, ап.
26, идентификатор *********** по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед
№ РД-15-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 84,63 кв.м., ведно с
припадащото се към него зимнично помещение № 9 с площ от 7,43 кв.м. и съответните
припадащи се части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята.
ОСЪЖДА В.Б. А., ЕГН **********, починал на 12.08.2022г. и наследен от
ответниците Р. Л. Г., ЕГН **********, Л. В. А., ЕГН **********, и Г. В. А., ЕГН
**********, всички от град С., да заплати на Г. Т. А., ЕГН **********, от град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 2774,97 лева, представляващи разноски по
делото за производството пред районния съд (гр.д. № 13704/2024г. на СРС), като всеки
4
ответник заплати по 1/3 част от посочената сума.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5