№ 1820
гр. Варна , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Ив.ова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502539 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 18443 от
04.03.2020 г. на В. И. Д. срещу решение № 753 от 17.02.2020 г. по гр.д. № 5839 по опис на
Варненски районен съд за 2019 г.- 10 – ти състав, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че И. Б. И. е собственик на ПИ с идентификатор
10135.5402177, находящ се в местността „Боровец Юг“ с площ от 703 кв.м., без стар
идентификатор и с номер по предходен план 2177, при съседи – имоти с пл. №
10135.5404.1665, 2178, 9749 и е отменен издадения в полза на В. И. Д. констативен нот.
акт № 62, том 1, рег. № 2479/2018 г. , както и в частта в която жалбоподателя е осъден да
заплати разноски в размер на 723.60 лева и на процесуалния представител на И. Б. И., а
именно К.К. от ВАК адв. Възнаграждение в размер на 919 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт, постановен в несъответствие със събраните доказателства. Жалбоподателят акцентира,
на обстоятелството, че с приетата като доказателство СТЕ се е установила частична
идентичност между процесния имот и титулите за собственост на наследодателите на И. Б.
И., а съдът необосновано е приел за доказан иска за целия имот. Отправено е искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго с което, съдът да отхвърли
установителната претенция на ищеца.
В съдебно заседание въззивника Д.в, чрез п. представител поддържа въззивнта жалба и
претендира за отмяна на постановеното решение, отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски
1
Въззиваемият Ив.ов лично и чрез пр. представител оспорва основателността на
жалбата. В писмен отговор излага становището си, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и е постановено след подробен анализ на събраните по делото
доказателства.
Настоящият въззивен съд, констатира, че въззивната жалба депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена в
преклузивния срок, отговоря на изискванията за редовност, поради което е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Пред първоинстанционния съд, Ив.ов е предявил срещу Д.в положителен
установителен иск за собственост на имот с идентификатор 10135.5404.2177, находящ се в
гр.Варна, кв. „Галата“, местност Боровец – юг“. В исковата молба е изложил, че
собствеността е придобил по наследяване от родителите си – Б.Ив.Б., б.ж. на гр.Варна,
починал на 25.02.1992 г. и М.К.Б., б.ж. на гр.Варна, починала на 23.02.2009 г. и давностно
владение, чрез осъществяване на фактическа власт след тяхната смърт и до настоящия
момент. Излага, че през 1975 г. баща му е придобил по дарение 500 кв.м. ид. части от имот,
целия с площ от 2000 кв.м. , който е бил собствен на дядо му Ив.Б.Д., придобил
собствеността чрез правна сделка покупко-продажба нот. акт № 49/1939 г. От останалите
1500 кв.м. също през 1975 г. дядо му дарил 500 кв.м. на внучката си М.К. Анд., която през
1993 г. ги е продала на Д.Ив.П.. Твърди, че заедно с баща си е обработвал освен дарения
през 1975 г. имот и останалите 1000 кв.м. от дядо му, а след смъртта през 1992 г. е
продължил да ги обработва сам. Описва имота като такъв с площ от около 1000 кв.м и че в
разписните листи като собственик е записан неговия баща с документ за собственост
130/1975 г. През 2018 г. получил писмо от СГКК , които го уведомила за започнала
процедура по изменение на КР изразяваща се в заличаването му като собственик и вписване
името на ответника. След проверка установил, че ответника се легитимира като собственик,
възоснова на изтекла в негова полза погасителна давност. Оспорва факта, че ответникът е
осъществявал фактическа власт, като излага, че пред 2018 г. е извършил геодезическо
замерване и не е установил, факта на владението.
В условията на евентуалност, ищецът е предявил и отрицателен установителен иск за
същия имот, срещу същия ответник като е оспорил факта на владението съответно
придобИв.ето по давност.
В писмен отговор ответникът Д.в е оспорил допустимостта на предявените искове,
което е обосновал с твърдение, че липсва идентичност между имота, обект на сделката за
дарение, сключена през 1975 г. и собственият му имот. Оспорва се и твърдението, че
наследодателят на ищеца е осъществявал фактическа власт върху имота, от които се е
легитимирал като собственик само на 500 кв.м. ид. части. Твърдял е, че е придобил
2
собствеността, осъществявайки фактическа власт необезпокоявано до 07.06.2018 г. когато се
е снабдил с констативен нот. акт за собственост, без да е преустановявавал владение и след
тази дата.
Първоинстанионния съд е прекратил производството по делото по евентуално
съединения иск, като е приел, че съединяването е недопустимо. В тази час определението не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
По предявения положителен установителен иск, първоинстанционния съд е постановил
обжалваното решение, с което е уважил претенцията на ищеца и е отменил конститутивния
нот. акт с който ответникът се е легитимирал като собственик.
Настоящият въззивен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съобразно материално правните норми
регламентиращи процесните отношения, прима за установено следното от фактическа
страна:
През 1936 г. Ав.Д.Овч. е продал на Ив.Б.Д. собственото си лозе, с площ от 2000 кв.м.
(2 дка), находящо се в гр. Варна, м-ст „Новите лозя“, при съседи И.Н.,Д.Г.,Хр.Г.,С.К.
През 1975 г. Ив.Б.Д. е дарил на внучката си М.К. Анд. 500 кв.м. ид. ч и на сина си
Ив.Б.Д. 500 кв.м. От съдържанието на актовете, които обективират тези две правни сделки,
се установява, че към 1975 г. целия имот с площ от 2000 кв. граничи с имотите на ДЗС, Г.Я.,
Д.Д. и Й.Ст.Й..
През 1993 г. внучката М.К. Анд. е продала на Д.Ив.П. дарените от дядо й Ив.Б.Д. 500
кв. м. ид. части от лозе, цялото с площ от 2000 кв.м. В нот. акт за покупко-продажба е
вписано, че целия имот е извън регулационния план, в зона за земеделски нужди, при
граници – Й.Ст.Й., Б.Ив.Б. и от двете страни път.
Ив.Б.Д. е починал на 07.11.1978 г. Към датата на смъртта си е притежавал 1000 кв.м.
ид. части от придобитото чрез покупко-продажба през 1936 г. лозе, цялото с площ от 2000
кв.м. Към момента на открИв.е на наследството, наследници по закон са неговия внук И. Б.
И. и дъщеря му Д.Ив.Ст.. И. Б. И. е наследил дядо си по заместване, тъй като преди неговата
смърт е починал баща му Б.Ив.Б.. След смъртта на неговата съпруга М.К.Б., ищецът е
придобил по наследяване още 500 кв.м. ид. части от лозето, цялото с площ от 2000 кв.м.
Понастоящем, с оглед правната сделка и по наследяване, се легитимира като
собственик на 1000 кв.м. ид. части от лозето с площ от 2000 кв.м., закупено от неговия дядо
през 1936 г.
През 2018 г. ищецът е уведомен, че е започнало административно производство за
заличаване на името му в регистъра на имотите по плана на местността „Боровец – юг“по
молба на ответника В. И. Д., който пред административния орган се е легитимирал като
3
собственик с нот. акт № 62/2018 г. от съдържанието на к.н.а. се установява, че
административната процедура се отнася до имот с идентификатор 10135.5404.2177. От
скицата, актуална към 2018 г. е видно, че този имот граничи от двете страни с път, от изток с
имот 2176 и от юг с имот 1665 и в разписния лист към тази дата ищецът е вписан като
собственик на 500 кв.м. ид. части, а останалите – неидентифициран собственик. По плана,
одобрен със заповед № РД – 18-73 от 23.06.2008 г. имотът е с площ от 703 кв.м.
Видно от Протокол за координиране и трасиране извършено от ЕООД „Геопроект –
Янакиеви“, такива действия са предприети и извършени на 14.12.2018 г. в присъствието на
ищеца. В Община Варна, имотът е деклариран като собствен за 500/703 кв. ид. части на
името на И. Б. И.. За тази част от имота е и записването в разписния лист към КП.
От скица издадена през 2019 г. е видно, че собственици на имота са Б.Ив.Б. и В. И. Д.
възоснова на констативния вот. Акт.
Между страните е спорно кой е осъществявал фактическа власт върху имота от 1995 г.
като ищецът твърди, че не е прекъсвал владението от 1975 г., а ответникът оспорва този
факт и твърди, че е осъществявал фактическа власт от 1995 г. без да е бил обезпокояван от
ищеца.
За установяване на спорните факти са събрани гласни доказателства от които се
установява, че наблюденията на св. П. са от 2009 г. когато за последно е посетил имота,
разгазва за неговото местоположение и спомените си в детска и по-млада възраст. Съдът
кредитира тези показания за обективно и компетентно дадени. Свидетелката В., познава
ищеца и съпругата им. Знае, че живеят в кв. Галата и имат лозе, което лично е посещавала,
но не е ориентирана за да го посочи на скица. Показанията си са последователни, но не
съдържат ясни данни за време. Последното посещение е направила пред и 4-5 години, от
когато са впечатленията, че имота не е ограден. Свидетелят П. познава ответника от 1980 г.
и знае имота от 2006 г. От тогава всяка година е ходил да бере грозде. Питал е от къде имат
имота и е разбрал, че имота е бил изоставен и са го завладели. Ответникът не е обработвал
имота, защото бил инвалид. Неговите синове се грижили за имота. Свидетелят посочва, че
имота представлява „старо“ лозе. Свидетелят К. познава семейството на Валентин и заедно
със съпругата му е ходил през есента да бере грозде в имота.
От заключенията събрани като доказателства по изслушаните СТЕ пред
първоинстанционния съд и в настоящото производство се установява, че първият действащ
за местността КП е от 1960 г. и обхваща източната час на местността „Боровец- юг“. По
този план процесния имот е бил записан на Ив. Божков и тогава е бил с площ от 1252 кв.м.
В последващ КП от 1979 г. , попълван до 1996 г. и одобрен със заповед през тази имотът
продаден от М. се идентифицира със съседния имот 2178, който граници с имот записан на
Б.Ив.Б.. В плана за новообразуваните имоти имот 2177 е записан с неидентифициран
собственик, а в последствие вписано името на ищеца, който е представил нот. акт от 1975 г.
4
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Ищецът главно и пълно е доказал, че е наследодател на дядо си, който е бил
собственик на имот с площ от 2000 кв. м. Към датата на открИв.е на наследството, дядото на
ищеца е бил собственик само на 1000 кв.м. ид. части от имота, защото с останалите 100 се е
разпоредил чрез дарение в полза на двамата си внуци – ищеца Ив. и братовчедката му М..
Около деветдесетте години на миналия век имотите на двамата братовчеди са били отделени
с пътека, а после са с ограда. М. е продала придобитите по дарение 500 кв.м. ид. части, но
няма данни какво е сторила с останалите 500 , които са наследени от нейната майка
Д.Ив.Ст.. Започнало е унищожаване на оградите, но при заснимане е очертана границата
между 1000 кв.м. собствени на ищеца и останалите 1000 собствени на леля му Д. и нейната
дъщеря и сега по действащия план, са два отделни имота 2177 и 2178.
Ищецът е установил своите права върху този имот, на заявените в исковата молба
правни основания. Предвид възражението на ответника, че е придобил имота по
оригинерен способ, в негова тежест е да докаже, че е завладял един празен имот, че го е
обработвал и че никой не е смущавал владението му. В производството пред
първоинстанционния съд, с ангажираните от ответника гласни доказателства, се установява,
че той е инвалид и сам не може да се грижи за имота, че неговите синове и съпруга са
посещавали имота през есента и брали грозде. Не се установява обаче, че са се грижили за
имота, че са го оградили, че са го обработвали или извършвали каквито и да било дейности
по демонстриране своенето на имота, с изключение на молбата – декларация до нотариуса за
издаване на нот. акт за собственост.
Защитата на ответника се ограничава до правоизключващото възражение, че имота
на ищеца не е идентичен с имота на ответника. Това възражение е неоснователно. Чрез
изследване на действащите планове, съотнесени към съдържанието на представените пред
съда титули за собственост в частта, относно съседите, се установява, че имот 2177 заедно с
имот 2178 са части от имота на праводателя, закупил лозе с лощ от 2000 кв.м. през 1936 г.
Заявените самостоятелни права на собственост и представения титул, не установяват
второто правоизключващо възражение, че имота не принадлежи на ответника, защото
ищецът е загубил собствеността след като не е полагал грижа и се е дезинтересирал от него.
Собствеността, по наследяване и правни сделки се доказва, съответно установява с
документи. За да отрече съда такова придобивно основание е необходимо ответника пълно и
главно да докаже, че в продължение на най-малко 10 години като недобросъвестен владелец
е осъществявал действия с намерение за своене. Такива действия не са есенните посещения
на имота, за обиране на грозде, а са грижа за имота, чрез неговото ограждане, обработване и
облагородяване. Общите правила на чл. 79 и сл. ЗС регламентират давностното владение
като основание за придобИв.е на правото на собственост върху всеки недвижим имот,
доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност
е средство за придобИв.е на правото на собственост след изтичане на известен период от
време и при определени условия. За придобИв.е по давност, е необходимо да бъде
5
установено владение върху конкретния имот. Това владение трябва да има траен
характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се
държи като своя. Такива факти нито е твърдял, нито е доказал. Нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. В горния смисъл е постановено и обжалваното решение,
поради което няма основание за неговата отмяна.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Процесуалният представител на въззивнаемия претендира
разноски без да е представил доказателство за действително извършен разход, като се
позовава на разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗА. Цената на предявения иск е 16 791.20 лева и
съотнесен към Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя конкретният хонорар в размер на 1033.74 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753 от 17.02.2020 г., постановено по гр.дело №
5839/2019 година, по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.К. от ВАК от
гр.Варна, ул. „Калофер“ 2А, сумата от общо 1033.74 лв., представляваща минималния
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия
В. И. Д., ЕГН **********, дължимо на основание чл. 38 , ал.2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.3
Наредба № 1/2004 г. и чл. 78, ал.1 от ГПК
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в 1 месечен срок от
връчване на препис до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6