Определение по дело №906/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано по жалба от „Хегемон 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, [улица], вх.Б, ап.2, представлявано от управителя Г. П. Д., с което се оспорва бездействие на административен орган – министър на земеделието и храните /МЗХ/. Дружеството сочи като приложима разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК. Подробно описва подадени сигнали и жалби във връзка с изтичане на договор за предоставяне на стопанисването и ползването на дивеча в ДУ-Мизия в района на ТП-ДГС-Плевен, по който дружеството е страна.

С определение №3731/25.10.2024 г. на жалбоподателя е указано в 7 /седем/ дневен срок от съобщението да уточни изрично писмено бездействие на кой конкретен орган - на министъра на земеделието и храните или на някой друг орган в системата на Министерството на земеделието и храните оспорва; бездействие за извършване на какво действие от страна на министъра или на друг орган оспорва - да извърши проверка по чл.36л, ал.4 от ЗЛОД /Закон за лова и опазване на дивеча/ за установяване дали е изпълнил жалбоподателят всички задължения по сключения договор и дали е достигнал допустимите дивечови запаси, и/или бездействие да продължи сключения между страните договор без провеждане на конкурс, или нещо друго и какво; в какво се състои искането му до съда във връзка с уточнението по предходния пункт.

В посочения от съда срок , в уточнение, наименовано „молба“ е посочено, че МЗХ е бездействал по чл.4, ал.1 от ЗЛОД вр. чл.14 от същия закон; Съгласно чл.3, ал.2, т.19 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните същият осъществява контрол върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджет, и следва да контролира ИАГ-София съгласно чл.14, ал.5, т.1, 4 и 12 от същия правилник. Не е назначил проверка по чл.36л, ал.4 от ЗЛОД и не е осъществил контрол по чл.14 от ЗЛОД вр. чл.36н, ал.5 от ЗЛОД.

Съгласно чл. 256 от АПК на оспорване подлежат фактически бездействия на административни органи, по ал.1 - бездействие да изпълнят задължения, произтичащи пряко от нормативен акт, и по ал.2 - неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, след подаване на искане до органа за извършването му.

Съдът приема, че от съдържанието на жалбата и нейното уточнение не става ясно коя е правната норма, съгласно която МЗХ следва да извърши посоченото конкретно фактическо действие – назначаване на проверка.

Посочената в уточнението разпоредба на чл.3, ал., т.19 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните регламентира, че МЗХ осъществява контрол върху дейността на второстепенните разпоредители с бюджет, както и върху дейността на Селскостопанската академия; Цитираните от дружеството разпоредби на чл.14, ал.5, т.1, 4 и 12 от същия правилник от своя страна регламентират правомощия на инспектората на министерството, а не на министъра.

Посочената разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЛОД сочи, че „Организацията на ловната площ, управлението на ловното стопанство и контролът по стопанисването на дивеча се осъществяват от министъра на земеделието и храните.“ Съгласно чл.14 от същия закон, Министърът на земеделието и храните чрез Изпълнителната агенция по горите контролира: 1. организацията на ловното стопанство; 2. опазването, възпроизводството, разселването и ползването на дивеча; 3. придобиването и упражняването на правото на лов; 4. провеждането на организиран ловен туризъм; 5. търговията с дивеч и дивечови продукти; 6. изпълнението на ловностопанските планове; 7. изпълнение на ловностопанските мероприятия, заложени във финансовите планове на държавните предприятия.

Никоя от тези разпоредби не задължава министъра да назначава проверка по чл.36л, ал.4 от ЗЛОД. Съгласно чл.36л, ал.3 от ЗЛОД, „Най-малко три месеца преди изтичане срока на договора съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнението му. За резултатите от извършената проверка директорът на регионалната дирекция по горите представя писмен доклад до министъра на земеделието и храните, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, както и на директора на съответното държавно предприятие.“

Видно от тази разпоредба, проверката се извършва от съответната регионална дирекция по горите. В случая не е спорно, че такава цялостна проверка по изпълнението на договора, по който страна е дружеството, е извършена на 16.05.2024 г. по документи и на терен.

По подадени от дружеството заявления от 13.08.2024 г. и от 11.09.2024 г. е извършена допълнителна проверка, като по делото са приобщени писмо от 29.08.2024 г. на изп.директор на ИАГ във връзка със заявлението от 13.08.2024 г. и становище от същия във връзка със заявлението от 11.09.2024 г. Видно от същите, са извършени допълнителни проверки по подадените заявления.

Съгласно следващата сочена от дружеството разпоредба на чл.36н, ал.5 от ЗЛОД, „Министърът на земеделието и храните може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.“ В случая тази норма дава право, но не възлага на МЗХ задължително да назначи проверка по изпълнението на договора за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък при всяко подадено заявление с искане да се извърши проверка. Нещо повече, към датата на подаване на заявлението – 24.10.2024 г., договорът на дружеството вече е изтекъл, доколкото е сключен на 21.08.2009 г., като срокът му е 15 години.

От всичко изложено горе за съда се налага извод, че искането на жалбоподателя по чл. 256, ал. 1 от АПК и производството пред АС Плевен следва да бъде прекратено, тъй като в случая не се касае за хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК за бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В случая разпоредбата на чл.36н, ал.5 от ЗЛОД предвижда възможност, но не и задължение на МЗХ да назначи проверка. Доколкото липсва задължение, не може да се твърди бездействие по посочената правна норма. Посочените други правни норми също не вменяват задължение на МЗХ да назначава проверки.

За пълнота съдът отбелязва, че в случая не е налице и хипотезата на чл.256, ал.2 от АПК, като, ако се приеме, че тази хипотеза беше налице, оспорването би било просрочено.

С оглед на горепосоченото, според съда са налице предпоставките за оставяне на искането без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Хегемон 1“ ЕООД, представлявано от управителя Г. П. Д., с което се оспорва бездействие на административен орган – министър на земеделието и храните да назначи проверка по чл.36л, ал.4 от Закона за лова и опазване на дивеча.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 906 по описа на Административен съд – Плевен за 2024 год.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на „Хегемон 1“ ЕООД, представлявано от управителя Г. П. Д., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, [улица], вх.Б, ап.2, и на министъра на земеделието и храните.