Русенска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия
Б.И.Б. в това, че :
- За периода ***.
вкл., в гр.Р. и в с.П., област Р., в
условията на продължавано престъпление - на два пъти, държал повече от три археологически
обекта по смисъла на чл.146 от Закона за културното наследство: „Археологически обекти са всички движими и
недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които
източници на информация са теренните проучвания” - 1 бр.златна монета – номинал
тремис, отсечен в Константинопол по
време на управлението на император Юстиниан I /527-565
г / от 22 карата с проба 916, тегло 1.47 г и размери 17.2 - 16 мм /; 1 бр. връх на копие
с дължина 14.5 см,
датиращ от ранносредновековна епоха/Х-ХI век/; 1 бр. железен пробой с дължина 14.5 см , датиращ от ранносредновековна епоха/ IХ- ХI
век/; 1 бр. дърводелска изземка с дължина 15.5 см, датиращ от
късноантична/ V и VI век/ и ранносредновековна епохи/ IХ- ХI век/ - които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - съгласно § 5 ал. 1, § 6 и
§ 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, вр. с Раздел II, глава VI
от ЗКН, вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на
Министерството на културата - ДВ 101/18.12.2009г. - престъпление по чл.278 ал.
6 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК.
- За това, че на ***. в гр. Р. противозаконно държал и укривал предмети, материали и оръдия
- саморъчно изработен метал детектор със слушалки без захранване и конектор;
фабрично изработен метал детектор марка „PRECISION GOLD“, модел“ L45BH“; стебла с ръкохватки и опори за лакътя; елемент с
кръгла форма с диаметър 27 см и кабел с дължина 105 см; елемент с овална
форма с размери - дължина 30 см и широчина -17,2 см, с кабел с
дължина 84 см;
елемент с овална форма с размери -
дължина 35 см
и широчина 20 см, с кабел с дължина
- 84 см, влизащ в кутия с платка и ръчно запоени
електронни елементи; четири броя акумулаторни батерии, различни марки с размери
9.5 см х
4 см х 5 см - за
които знаел или предполагал, че са предназначени за търсене на археологически
обекти - престъпление по чл.277 а ал. 7
пр.2 и 3 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията и иска подсъдимият да
бъде признат за виновен по тях и му се наложат наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от една година, както и кумулативно предвиденото в закона наказание ГЛОБА
– по първото обвинение, като на основание чл.23 от НК се определи едно общо
наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изпълнение да се отложи по реда на чл. 66 ал.1 от НК, и се присъедини
наказанието ГЛОБА, отнемат се в полза на държавата веществените доказателства
по делото.
Защитата на подс. Б. счита обвинението за престъпление по
чл.278 ал. 6 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК за несъставомерно и иска оправдаване на
подсъдимия по него, а обвинението за престъпление по чл.277а ал. 7 пр.2 и 3 от НК приема за доказано и иска на подсъдимия да се наложи минимално наказание.
Въз основа на
събраните и проверени доказателства по делото, и съгласно нормата на чл. 371
ал.23 от НПК, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Б.И.Б. е роден на ***г. в гр.Р., със средно
образование, женен, работи като управител на „К.”ЕООД-Р., неосъждан
/реабилитиран по право/.
В началото на м.март на 2013г. служители на
Сектор „БОП” при ОД МВР –
Русе получили сигнал, че подс. Б.Б. с
помощта на нерегистрирани металотърсачи извършва нерегламентирани разкопки в
землището на с.П., обл.Р., при които открил златни византийски монети - ”тремис
„. В хода на проверката на сигнала били установени
жилищата, които подсъдимият обитава и ползва - апартамент в гр.Р., ул.”***, и
наследствена къща в с.П., обл.Р., ул.”***
На *** било извършено претърсване и изземване в жилището
в гр.Р., ул. «*** при което от шкаф в
спалнята на апартамента подс.Б. извадил и предал на полицейските служители монета
от жълт метал с размери 15 мм - 17 мм, с изображения на човешка глава от двете
страни. В присъствието на поемните лица
– св. Л. М.Б. и св. В.С.Б., и св.Г.Г., той обяснил, че монетата била наследство
от бабата на съпругата му и не е регистрирана.
На същата дата било извършено претърсване и в къщата в с.
П., където не били открити културни ценности/археологически обекти.
На ***. било извършено претърсване и изземване в жилището
на горепосочения адрес в гр.Р., на което
присъствала дъщерята на подсъдимия – св.Д.Б.Б.. Същата предала на полицейските служители
множество вещи : SIM - карти,
мобилни телефони, металодетектор ”Gold”, саморъчно изработен металодетектор със слушалки модел
„Yueni”, елемент
от металодетектор с кръгла форма с диаметър 27 см и със сноп кабели с
дължина 102 см,
елемент от металодетектор с овална форма с размери : дължина- 30 см и широчина -17,05 см, със сноп
кабели с дължина 82 см,
елемент от металодетектор с овална форма
с дължина 35 см,
широчина 20 см
и със сноп кабели с дължина 17,5см, като кабелът завършва с кутия с електронни
компоненти с размери 17,5 см / 12 см / 6 см, фотоапарат „CANON” модел ”
Power Shot A 470” със сериен номер ********** с поставена в него
карта памет –SD „SANDISK” с капацитет 2 GB и със сериен номер ВЕ **********GE, компютърна
конфигурация „DELL” модел „ Optiplex
745”със сериен номер 9 PLTY2J. ,в изход на предния панел е монтирано устройство марка
„Tenda”, 4 бр.акумулаторни батерии с размери 9,5см /4см/5см, 2 бр. ръкохватки за метален детектор, компютърна конфигурация с кутия от метал на
цвят бял и бяла пластмаса била - допълнително
открита и иззета от детската стая в апартамента. В присъствието на
поемните лица – св.Е.Д.В. и св. Н.С.Н.,
св. Б. заявила, че металодетекторите, частите за тях, компютърът „DELL и фотоапаратът са на баща й и се ползват от него, а тя
ползва стационарния компютър от бяла пластмаса.
На същата дата било извършено претърсване и изземване и в
наследствената къща в с.П., ползвана от подс.Б.. Там в присъствието на майката
на последния – Д. В. В., в остъклено предверие на къщата, в черен найлонов плик
били открити : връх на копие с дължина 14,5 см, конусовиден
предмет с дължина 14 см,
сплескан предмет с дължина 15,5
см.
В хода на разследване била назначена техническа
експертиза на компютърна конфигурация „DELL”, модел „ Optiplex
745” със сериен номер 9 PLTY2J, компютърна конфигурация с кутия от метал на цвят бял и
бяла пластмаса, и на фотоапарат „CANON” модел ”
Power Shot A 470” със сериен номер ********** с карта памет –SD „SANDISK”, с капацитет 2 GB, със сериен номер ВЕ **********GE. Вещото лице установило графични файлове със снимки на
металодетектори и компоненти за тях, снимка на монета с изобразена на нея
човешка глава в профил, снимки на монети с изображение на човешка глава и хора,
част от които били създадени с фотоапарата „CANON” модел ”
Power Shot A 470”. В
инсталирания Интернет браузер Mozilla Firefox 21.0 била налична информация за посетени десетки сайтове
за металдетектинг, нумизматика и др. Била
назначена и изготвена културно-историческа експертиза, за определяне
автентичността и вида на предметите, чиито графични изображения били снети от иззетите
от дома на Б. компютърни конфигурации и цифров фотоапарат, приложени като
снимкови изображения към техническата експертиза протокол № 3 от
02.01.2014г. Видно от заключението й,
на част от снимките са заснети обекти, за които вещото лице сочи, че притежават
качествата на автентични нумизматични паметници, движима културна ценност,
съгласно чл.7 от ЗКН и археологически обект, съгласно чл.146 от ЗКН.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена според събраните и проверени
гласни и писмени доказателства – свидетелските показания, експертните заключения по назначените,
изготвени и приети експертизи – технически и културно – исторически,
както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства по
делото - протоколи за претърсване и изземване, справки, свидетелство за
съдимост и пр.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели Д.Б., Р.К., Т.В., К.Б., Е.В., Н.Н., Г.Г., Е.Б., Л.Б., В.Б., приобщени в производството по чл. 371 т.1 от НПК, като счита, че
между тях няма съществени противоречия относно обстоятелствата, които са им
станали обективно известни и имащи значение за предмета на доказване по делото.
От показанията на св.Д.Б. / дъщеря на подсъдимия
/ се установяват обстоятелствата, свързани с извършеното в дома им претърсване
и изземване, досежно които е изготвен и протокол от 23.08.2013г., и които се
установяват и от показанията на поемните лица по този протокол – свидетелите Е.В.
и Н.Н.. Показанията на свидетелите В.Б., Л.Б. – поемни лица по протокол за
претърсване и изземване от 07.03.2013г., от апартамента на подс.Б., изцяло
кореспондират с отразеното в посочения протокол, който, както и тези от
23.08.2013г. отговаря на изискванията на НПК, и следователно съгласно нормата
на чл. 131 от НПК е доказателствено средство за извършените
процесуално-следствени действия и събраните чрез тях доказателства.
Св. Н.Н. сочи в показанията си, че познава подсъдимия
като член на федерацията на металодетектинг, и предполага, че като такъв
притежава металодетектори, но че лично не бил участвал с него на теренни
проучвания.
Показанията на св. Р.К. са в насока, че подс.Б. се
занимава с иманярство / както сам определя свидетелят /, тъй като му бил
споделил, че възнамерява да търси с помощта на металодетектор антични монети и
керамика в язовир в Южна България.
Св.К. Б. – съпруга
на подсъдимия, само сочи, че е работила в гр. С. в магазин, в който са
продавани металодетектори и отказва да дава показания досежно иззетите от
семейното им жилище и наследствената къща вещи.
Св. Т.В. сочи известни му данни за златна монета,
наследство в семейството, за която заявява, че не бил виждал от около 40
години.
Св.Г.Г. – служител на сектор „ БОП „ в показанията си
пресъздава данни за постъпила информация, че подс. Б. е извършвал незаконни
разкопки в землището на с.П., при които открил златни монети, както и данни за
последвалите претърсвания и изземвания.
В обясненията на подс. Б. в качеството на обвиняем се
сочи, че златната монета е собственост на семейството му и представя копие на
разписка от 1910г. за закупуване на „
махмудия“. По отношение на другите три предмета, намерени в къщата в с.П.,
твърди, че не знае нищо за произхода им, предполага, че са изкопани в двора. За
металодетекторите и компонентите за тях Б. отрича да са негови, като твърди, че
са собственост на покойния му приятел – И. Н. М.
От посочените свидетелски показания, приети от съда за
обективни, логични, непротиворечащи си, по несъмнен начин се установяват
времето и мястото на извършване на деянията, предмет на обвинението, и обстоятелствата,
при които са осъществени.
Те обосновават извода, че подс. Б. е притежавал
металодетектори и компоненти за тях, материали и
оръдия, които укривал в ниша в
апартамента си в гр. Р., където именно били намерени и иззети на 23.08.2013г. В хода на досъдебното производство била изготвена
техническа експертиза, приета от съда, на иззетите 2 бр. металодетектори и
отделните части и компоненти за такива, съгласно чието заключение описаният под № 1 в протокола металдетектор
е фабрично произведен китайски детектор за търсене на метали „ PRЕСISIОN GOLD ”, модел „ L45BH ”, работещ със захранване от две батерии от по 9 V и е
изправен и годен за ползване по предназначение. Вторият металодетектор, описан
под № 2 в протокола, е ръчно произведен детектор за търсене на метали със слушалки,
но поради липсата в окомплектовката на същия на захранване и конектор е
невъзможно да бъде изпробван и да се даде отговор дали е годен за ползване по
предназначение. Описаните в протокола предмети под № 3 и № 4 представляват –
първата фабрично, а втората ръчно, произведени спирали и кабел за свързване с
кутията на детектор за търсене на метали, които сами по себе си без наличието
на останалите части на метал детектора/електрониката/, предназначени за нея, не
могат да функционират, както и да бъдат проверени относно годността за
използване по предназначение. Предметът под № 5 в протокола представлява ръчно
произведена спирала с кабел, свързващ я с кутията с електрониката на детектор
за търсене на метали и в този си вид представлява част от саморъчно изработен
метал детектор / търсеща бобина и електроника/, като поради липса в
окомплектовката на захранване и конектор, с който да бъде подадено
електричество отвън към кутията е невъзможно да бъде изпробван и да се даде отговор дали е годен за ползване
по предназначение. Представените за изследване предмети, описани под № 3, № 4 и
№ 5 в протокола, представляват съставни части – елементи от металдетектори.
Описаните предмети под № 8 в протокола представляват 4 бр. фабрично произведени
акумулаторни батерии, съхраняващи и отдаващи работно напрежение от по 12 V,
които към момента на изследването били разредени, но при цикъл на заряд същите
ще са годни да се ползват по предназначение. Описаните предмети под № 9 в
протокола представляват 2 бр. ръчно произведени спомагателни елементи,
изработени за окомплектовка на ръчно произведени детектори за търсене на метали
и същите могат да се използват в
сглобката и окомплектовката на металдетектори.
Приетото от съда експертно заключение обосновава извод,
че намерените и иззети 2 бр. металодетектори и компоненти за тях отговарят по
технически параметри и предназначение да са именно специално техническо
средство / СТС / по смисъла на чл.152
ал.2 от ЗКН. Приложението на иззетите от Б. и
представени за изследване металодетектори и компоненти за тях е посредством
пресичане на електромагнитно поле в търсещата бобина да се намират заровени,
закопани или скрити под водата черни и цветни метали, както и археологически
обекти – монети и други метални предмети.
Видно от постъпила по
делото справка от Министерството на културата, подс. Б. не е подавал заявление
за регистрация на СТС, т.е. те не били регистрирани
по съответния ред с тях да се извършват теренни археологически проучвания / по
реда чл.152 ал.2 от ЗКН вр. с чл.30 - чл.38
от Наредба № Н- 00-0001/14.02.2011г. за извършване на теренни археологически
проучвания, ДВ. бр.18/01.03.2011г., в сила от същата дата, издадена от
Министерство на културата /. Следователно, за съда от обективна страна е
безспорно установено, че с действията си подс. Б. е осъществил състава на
престъпление по чл. 277 а ал.7 пр.2 и пр.3 от НК.
Стореното от Б. е съставомерно и от субективна страна, тъй
като от доказателствата по делото по несъмнен начин се констатира, че той има
интереси към археологията и
нумизматиката - посещавал е интернет сайтове, съдържащи такава информация, има
познания в тези области, бил е член на федерацията по металодетектинг, т.е.
същият съзнавал, че има установен ред за регистрация на СТС, и дори да не му е бил известен
конкретният начин за регистрация, той несъмнено е предполагал наличието на
такъв, и обективно не го е спазил, като не е регистрирал металодетекторите и
компонентите за тях.
Съдът не кредитира обясненията на Б. в качеството на
обвиняем в хода на досъдебното производство, в които твърди, че
металодетекторите не са негови, а на покойния му приятел.Обстоятелствата, че са
намерени след смъртта на приятеля му, именно в негово владение и че същият знае
предназначението им, несъмнено сочи, че той към момента на изземването им е
упражнявал трайна фактическа власт върху тях.
Обвинението за престъпление по чл. 278 ал.6 пр.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК съдът също намира за доказано, по следните
съображения :
Намерените и иззети златна монета и 3 бр. предмети,
предмет на обвинението, съдът счита за безспорно установено, че са били държани
именно от подс. Б., тъй като са намерени в жилището му в гр. Р. и в
наследствена къща в с.П., която той ползвал. При извършеното претърсване в
апартамента именно подс.Б. предал златната монета, която лично извадил от шкаф
в спалнята, т.е. знаел къде се намира и следователно упражнявал фактическа
власт по отношение на нея. При предаването на монетата подсъдимият, в
присъствието на поемните лица, обяснил, че тя била наследство от бабата на
съпругата му и не е регистрирана. Впоследствие дал обяснения, че това е златна
„ махмудия „, предавана по наследство в неговото семейство, и представил
документ за придобиването й. Видно от заключението на назначената, изготвена и приета по делото
експертиза, златната монета – намерена и иззета от апартамента на Б., не е
махмудия „. Последното принципно не
съществува като официален нумизматичен термин, но на жаргон с „ махмуд ” се
обозначават златните реформени монети на султан
Махмуд І, сечени в периода на неговото управление / 28.08.1808г.-
01.07.1839г. /, наричани по султанското
име и „ махмудия ”.
Златната монета, предмет на обвинението по чл. 278 ал.6 от НК, видно от експертното
заключение, датира от много по –ранна епоха - монетата представлява
автентична златна монета, номинал „ тремис „, отсечен в Константинопол по време
на управлението на император Юстиниан І / 527 - 565г. /, и притежава всички
белези на движима културна ценност, съгласно чл.7 от Закона за културното
наследство, археологическа културна ценност от Античността, съгласно чл.52,
чл.53 т.1 от ЗКН, движим археологически обект по смисъла на чл.146 от ЗКН, като
в допълнително експертно заключение вещото лице посочило, че монетата притежава
висока научна и културна стойност.
Следователно дадените от подсъдимия обяснения,
опровергаващи се от експертното заключение, могат да се приемат само като
защитна теза. Нещо повече, последващите предаването на монетата обяснения в
качеството на обвиняем на Б. – в хода на досъдебното производство, че златната
монета принадлежала на неговата майка, от една страна влизат в противоречие с
твърдяното от подсъдимия при предаването на монетата, а от друга – се
опровергават от посоченото по-горе ценено от съда като обосновано и пълно
експертно заключение по културно –
историческа експертиза.
Обясненията на Б. за произхода на златната монета не
кореспондират и с твърдяното от св. Т.В. – брат на майката на подсъдимия, че в
семейството имало златна монета, с назъбени краища, която за последно бил
виждал преди около 40 години. Дори и действително да е имало такава монета в
семейството / към което би имало отношение и приложеното копие на разписка от
1910г. за закупена„ махмудия „ /, то
сочените от св. В. характеристики за нея категорично не отговарят на тези на
златната монета – предмет на обвинение по делото.
Конкретно относно трите предмета – предмет на обвинението
по чл. 278 ал.6 от НК : 1 бр. връх на копие с дължина 14,5 см, датиращ от
ранносредновековна епоха / Х - ХI
век /; 1 бр. железен пробой с дължина 14,5 см, датиращ от ранносредновековна епоха / IХ- ХI
век /; 1 бр. дърводелска изземка с дължина 15,5 см, датиращ от късноантична
/ V и VI век / и
ранносредновековна епохи / IХ- ХI век /,
съдът намира за безспорно, че те представляват археологически обекти. Легална
дефиниция за последното понятие е дадена
в чл. 146 от Закона за културното наследство, а именно : „Археологически обекти
са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали
епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под
вода, за които източници на информация са теренните проучвания” .
Съдът не кредитира обясненията на подс. Б., дадени в хода
на досъдебното производство в качеството на обвиняем – че не е виждал иззетите
от къщата в с.П. вещи, по следните съображения : същият твърди, че имотът е на
вуйчо му, но се установява, че го ползва подсъдимият. Същевременно, в
показанията си св. В. не сочи, както твърди Б., да е изкопавал в двора на имота
различни предмети, както и да му е известно соченото от Б. дворът да се намира
на терен, на който имало сражения от Руско – Турската война и поради тази
причина там да са намирани археологически обекти. А от показанията на поемните
лица, участвали в изземването на трите предмета в къщата в с.П. се установява и
че майката на подсъдимия, която присъствала на посоченото процесуално -
следствено действия, била учудена, че полицейските служители намерили в
предверието в къщата увити в черен найлон трите процесни предмета.Т.е. дори и
майката на Б., която обработва двора, не е знаела, че има такива вещи в къщата
и очевидно и тя не ги е открила / както и вуйчо му – св. В. / при обработването
на земята в имота.
Посочените предмети, иззети на ***. от къщата в с.П., обл.Р., са били обект на културно – историческа експертиза за определяне на автентичността и вида им, видно от заключението на която:
- предметът, описан в протокола за изземване от ***. и в
експертизата, представлява железен връх
на копие с дължина 14,5 см,
с острие с елипсовидна форма с издължена горна половина и елипсовидно сечение,
с връх, близък по форма с находка от с.П. Р., С., датирана в края на Х -
началото на ХІ век. Този обект е автентичен паметник, характерен за
ранносредновековната епоха / Х-ХІ век/,
- предметът, описан в протокола и експертизата под №
2, представлява железен пробой с дължина
14,5 см,
с масивно тяло с четириъгълно сечение в горната част, плавно преминаващо в
кръгло в предната пробивна част. Повърхноста му била покрита с варовиков налеп.
Сходни предмети били открити в обекти от времето на Първото българско царство в
Североизточна България. Този обект е
автентичен паметник, характерен за ранносредновековната епоха / ІХ-ХІ век /,
- предметът, описан в протокола и експертизата под №
3, представлява фрагмент от железен
инструмент – вероятно дърводелска изземка, състояща се от массивно тяло с
четириъгълно сечение, фрагментирано и огънато в предната работна част на 90
градуса. В областта на шипа, служещ за прихващане към дървената дръжка, са
налице варовикови отлаги и следи от почва. Сходен предмет, датиран в късноантичната
епоха / VІ век / бил открит при
археологическо проучване на крепоста м. Долап Боаз, в землището на с.Сваленик,
Русенско. Този обект е автентичен паметник, характерен за късноантичната и
ранносредновековната епохи / Х - ХІ век /.
Всеки от трите предмета представлява движима културна
ценност, съгласно чл.7 ал.1 от ЗКН и археологически обект по смисъла на чл.146
от ЗКН. Трите предмета са претърпели интервенция, изразяваща се в механично
почистване след откриването им. Независимо от това, по тях има характерен
варовиков налеп, особенно отчетлив при предмет/обект № 2. Следи от почва,
независимо от нейното почистване, се наблюдават и при обекти № 1 и № 3 , като
най-значителни и плътни са в областта на втулката при обект № 1. Трите
предмета/обекта като автентични паметници за съответната епоха, притежават
научна стойност.
Видно от извършената в хода на досъдебното производство
справка в Регионален исторически музей – Русе, подс.Б. няма регистрирани
колекции от движими археологически обекти /монети, колекции от монети или
предмети с културно-историческа стойност/ и не е подавал заявления до РИМ -
Русе за идентификация и регистрация на такива. Следователно, същият е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 278 ал.6 пр.3
вр. чл. 26 ал.1 от НК , като в условията на продължавано престъпление съгласно
чл. 26 ал.1 от НК– на два пъти, държал
археологически обекти – повече от три – 4 на брой, които не бил
идентифицирал и регистрирал по
съответния ред. Налице е изискуемият от закона пряк умисъл, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че подс. Б. притежава знания и
необходимата информация за реда за идентификация и регистрация на
археологически обекти. Той е установен в Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за
водене на регистъра на движими културни ценности на Министерството на културата
- ДВ 101/18.12.2009г., а цялостната правна
регламентация на обществените правоотношения, свързани с опазване и закрила на
културното наследство на Р България, явяващи се конкретен обект на
престъплението по чл. 278 ал.6 от НК, се съдържа в Закона за културното
наследство. Съгласно чл. 8.
ал.1 от ЗКН, опазването на културното
наследство е системен процес на издирване, изучаване, идентификация,
документиране, регистрация, консервация, реставрация и адаптация, като закрилата на културното
наследство е система от мерки за осигуряване опазването му в интерес на
обществото. Неизпълнението на вменените нормативни задължения,
каквото несъмнено се констатира по отношение на подс. Б., безспорно е незаконно
и подлежи на санкциониране. В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение по н.д. № 2185/2013г., второ н.о.
Досежно възраженията на защитата, че не е доказано, че
предметите по обвинението за престъпление по чл. 278 ал.6 от НК са археологически обекти, съдът намира
следното :
Както бе посочено по –горе, в чл. 146 ал.1 от ЗКН са дефинирани археологическите обекти и експертът е дал
категоричен отговор, че четирите предмета притежават изискуемите характеристики
– те са движими материални следи от човешка дейност от
минали епохи, които е определил за всеки конкретен
предмет, намерени са в
земните пластове / за което свидетелстват
следите по тях - от почва и от досег с други предмети / и за тях основни
източници на информация са теренните проучвания / съгласно и разпоредбата
на чл. 147 от ЗКН /. Класификацията
им като движими културни ценности е извършена въз основа на принадлежността им към определен исторически
период и научната и културната област,
към която се отнасят.
По силата на закона – чл.146 ал.3 от ЗКН, движимите археологически
обекти / в конкретния случай / имат
статут на културни ценности с категория съответно национално значение или
национално богатство до установяването им като такива по реда на този закон, и в този смисъл не е необходимо произнасяне на експерт по
делото досежно това обстоятелство. А дали са с висока научна и културна
стойност експертът обоснова в съдебното
заседание, като сочи, че в страната са намерени само около 30 такива монети, а
в РИМ –Русе има само една.
Неоснователни са възраженията, че не е установено по
безспорен начин, че монетата- предмет на обвинението, е златна. Вещото лице е дало
категорично заключение, което поддържа, като сочи, че грамажът е в допустимите
максимални разлики и именно той определя монетата като „ тремис“, а въз основа
на аверсното й изображение е определил, че е на император Юстиниан, съответно –
епохата й, за която носи информация.
Въз основа на
изложеното, съдът намира, че подсъдимият Б. е обективирал поведение, съставомерно по чл. 277 а ал.7
пр.1 и пр.2 от НК и по чл. 278 ал.6 пр.3 вр. чл. 26 ал.1 от НК, и поради това
същият следва да бъде признат за
ВИНОВЕН в това, че :
- за това, че на ***. в гр. Р. противозаконно държал и укривал предмети, материали и оръдия
- саморъчно изработен метал детектор със слушалки без захранване и конектор;
фабрично изработен метал детектор марка „PRECISION GOLD“, модел“ L45BH“;
стебла с ръкохватки и опори за лакътя;
елемент с кръгла форма с диаметър 27 см и кабел с дължина 105 см; елемент с овална
форма с размери - дължина 30 см и широчина -17,2 см, с кабел с
дължина 84 см;
елемент с овална форма с размери -
дължина 35 см и широчина 20 см, с кабел с дължина
- 84 см, влизащ в кутия с платка и ръчно запоени
електронни елементи; четири броя акумулаторни батерии, различни марки с размери
9.5 см
х 4 см х 5 см - за
които знаел или предполагал, че са предназначени за търсене на археологически
обекти - престъпление по чл.277 а ал. 7
пр.2 и 3 от НК,
- за периода ***.
вкл., в гр.Р. и в с.П., област Р., в
условията на продължавано престъпление - на два пъти, държал повече от три
археологически обекта по смисъла на чл.146 от Закона за културното
наследство: „Археологически обекти са
всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи,
намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които източници на информация са теренните проучвания” - 1 бр.златна монета –
номинал тремис, отсечен в Константинопол
по време на управлението на император Юстиниан I /527-565
г / от 22 карата с проба 916, тегло 1.47 г и размери 17.2 - 16 мм /; 1 бр. връх на копие
с дължина 14.5 см,
датиращ от ранносредновековна епоха/Х-ХI век/; 1 бр. железен пробой с дължина 14.5 см , датиращ от ранносредновековна епоха/ IХ- ХI
век/; 1 бр. дърводелска изземка с дължина 15.5 см, датиращ от
късноантична/ V и VI век/ и ранносредновековна епохи/ IХ- ХI век/ - които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред - съгласно § 5 ал. 1, § 6 и
§ 7 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, вр. с Раздел II, глава VI
от ЗКН, вр. с Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности на
Министерството на културата - ДВ 101/18.12.2009г. - престъпление по чл.278 ал.
6 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК
и му се наложат съответни наказания.
При индивидуализацията на наказанията на подс.Б. съдът
съобрази чистото му съдебно минало, обстоятелствата, че полага
общественополезен труд и се грижи за семейството си - съпруга и две деца, които
сочат, че като деец не е с висока степен на обществена опасност.
Съдът не отчита наличие на отегчаващи вината на подс. Б.
обстоятелства.
При така установените определящи вината обстоятелства, за
престъплението по чл.278 ал. 6 пр.3 вр.чл.26 ал.1 от НК, при условията на чл.
54 от НК, съдът определи за подс. Б.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА, както и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 3 000
лева, които наказания счита за адекватни на тежестта на извършеното
престъпление и на подсъдимия като деец.
При наличието на същите определящи вината обстоятелства,
на основание чл.277 а ал. 7 пр.2 и 3 от НК, при условията на чл. 54 от НК,
съдът определи за подс. Б.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА, което счита за адекватно
на тежестта на извършеното престъпление и на подсъдимия като деец.
На основание чл. 23 от НК се определи едно общо наказание
- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ЕДНА ГОДИНА, към което се присъедини наказанието ГЛОБА в размер на 3 000
лева.
Налице са материално - правните предпоставки за приложение
на чл. 66 от НК - подс. Б. е неосъждан,
определеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е под 3 години. По преценка на
съда, целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и най – вече поправянето
на осъдения могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по следните съображения : подсъдимият като деец не се отличава с висока степен на обществена опасност,
тъй като е неосъждан, няма данни за негови противообществени деяния, работи,
грижи се за семейството си. Затова и съдът счита, че поправянето и
превъзпитанието му към спазването на законите може да бъде постигнато и без да
търпи ефективно наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Личната превенция
ще бъде постигната с отлагане
изпълнението на наказанието и тъй като
определеният му изпитателен срок от 3
години ще му въздейства възпиращо и предупредително, осъденият ще има
възможност да преосмисли поведението си, както и да води социалноориентиран и
законосъобразен начин на живот. Съдът счита, че с така определеното наказание
ще се въздейства превъзпитателно и предупредително и по отношение на другите
членове на обществото.
На основание чл. 53 от НК се отнемат в полза на държавата
предметите на престъплението.
Направените в хода на производството разноски, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, се възлагат в тежест на осъдения подсъдим.
Мотивиран така,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :