№ 1053
гр. Варна, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседА.е на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.
и прокурора Р. Б. Л.
Сложи за разглеждане докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело
№ 20243100102371 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
Ищците Д. Е. К. и А. Ж. К., редовно уведомени, не се явяват.
Представляват се от адв. Г. А., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответникът КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО редовно уведомен. Представлява се от главен
юрисконсулт А. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Контролиращата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, редовно уведомена, представлява се от прокурор Р. Л..
Вещото лице Р. С., редовно призован, се явява, депозирал заключение в
срок.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА пълномощно вх. № 19448/04.07.2025 г. на главен
юрисконсулт В..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА пълномощно вх. № 19448/04.07.2025 г. на главен
юрисконсулт В. към делото
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Л.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, предвид редовността на призоваване на всички стрА. в
производството по делото, намира, че не са налице процесуални пречки по
дава ход на делото, с оглед, на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от предходно съдебно заседА.е
производството по делото е отложено, с оглед необходимост от изслушване на
съдебно – счетоводна експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 18911/30.06.2025 г. от адв. А.,
процесуален представител на ищците, с която сезира съдът като посочва, че в
протоколно определение от предходно съдебно заседА.е, поради грешка е
отразена цифрата 456 831,52 лв. на два пъти, в частта за допускането на
изменение и в прекратителната част, вместо правилната сума 465 831,52 лв.
СЪДЪТ НАМИРА, че във връзка с искането на адв. А. следва да
служебно да открие производство по реда на чл. 247 ГПК, допускане поправка
на очевидна фактическа грешка в протоколно определение № 835/03.06.2025 г.
от предходно съдебно заседА.е, а именно определението, находящо се на лист
трети, ред четвърти и ред девети като след думите: „ДОПУСКА изменение на
първия предявен иск от двамата ищци за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди като същият да се счита предявен в размер на“ ДА СЕ
ЧЕТЕ правилното 465 831,52 лв., вместо погрешно посочената сума
456 831,52 лв.
Както и на ред девети, лист трети след думите: „ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело №2371/2024г. на ВОС В ЧАСТТА за разликата
досежно първоначално предявения размер на иска от 473 853,21 лв. до
изменения размер“ ДА СЕ ЧЕТЕ правилното 465 831,52 лв., вместо
погрешно посочената сума 456 831,52 лв.
АДВ. А.: Да се измени диспозитива, съобразно мотивите изложени в
днешно съдебно заседА.е.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ: Да се допусне изменение.
ПРОКУРОР Л.: Да се допусне изменение.
СЪДЪТ, с оглед откритото служебно производство по реда на чл. 247
ГПК, като КОНСТАТИРА, че с определение от предходно съдебно заседА.е е
допуснал изменение на предявения от ищците иск, съответно е прекратил
производството в определената посочена част, мотивите, на което протоколно
определение е насочил към изложените доводи от процесуалния представител
на ищците, намира, че между мотивите на съда и техният израз в диспозитива
на съдебния акт е налице противоречие, което по своята същност съставлява
2
допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива
на протоколно определение № 835/03.06.2025 г., постановено в открито
съдебно заседА.е, проведено на 29.05.2025 г. в частта на лист трети, ред
четвърти, след думите: „ДОПУСКА изменение на първия предявен иск от
двамата ищци за присъждане на обезщетение за имуществени вреди като
същият да се счита предявен в размер на“ ДА СЕ ЧЕТЕ правилната сума
465 831,52 лв., вместо погрешно посочената сума 456 831,52 лв., както и на
девети ред, на лист три след думите: „ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело №2371/2024г. на ВОС В ЧАСТТА за разликата досежно първоначално
предявения размер на иска от 473 853,21 лв. до изменения размер“ ДА СЕ
ЧЕТЕ правилната сума 465 831,52 лв., вместо погрешно посочената сума
456 831,52 лв.
Определението не подлежи на обжалване, доколкото и предходното
определение не е подлежало на обжалване.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. А. за становище по т. 2 от
молба вх. № 18911/30.06.2025 г., предвид допуснатото от съда производство.
АДВ. А.: Не поддържам искането си по чл. 214 ГПК за изменение на
първия предявен иск по размер, предвид осъщественото производство по реда
на чл. 247 ГПК.
Съдът връчва препис от молба вх. № 18911/30.06.2025 г. на ответника
АДВ. А.: Искането е за изменение по размер, сумата 17 267,90 лв., в
предходно съдебно заседА.е се допусна изменение, като се посочи, че сумата е
17 296,62 лв. Правя искане за изменение чрез намаляване по размер, защото
когато пресметнах по таблицата на вещото лице точната сума според мен е
тази, която съм посочил в молбата 17 267,90 лв., а не посочената в съдебно
заседА.е 17 296,62 лв.
Правя искане за допускане изменение чрез намаляване цената на иска на
обща стойност 28,72 лв., като искът да се счита за предявен за 17 267,90 лв.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В.: Да се допусне, оспорваме иска
изначално.
ПРОКУРОР Л.: Да се допусне изменение.
По направеното искане от ищеца К., чрез адв. А., СЪДЪТ НАМИРА, че
следва да уважи същото като допусне изменение на предявения от ищеца К.
иск по размер, който иск да се счита предявен в размер на сумата от 17 267,90
лв., вместо първоначално предявения размер от 17 296,62 лв., на осн. 214 ГПК,
поради което
3
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изменение на предявения от ищеца К. иск по размер, който
иск ДА СЕ СЧИТА предявен в размер на сумата от 17 267,90 лв., вместо
първоначално предявения размер от 17 296,62 лв., на осн. 214 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ. А.: Отказвам се от иска за разликата над първоначално предявения
размер до изменения в размер на 28,72 лв.
СЪДЪТ, предвид изявлението на процесуалния представител на ищците
за отказ от разликата 28,72 лв., която е над изменения размер до първоначално
предявения такъв от 17 296,62 лв. на 17 267,90 лв., намира, че следва да
прекрати производството в тази част поради отказ от иска, на осн. чл. 233
ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2371/2024 г. по описа на
ВОС в ЧАСТТА за разликата 28,72 лв., която е над изменения размер до
първоначално предявения такъв от 17 296,62 лв. до 17 267,90 лв., поради
отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК.
УКАЗВА на стрА.те, че определението за прекратяване производството
по гр. д. № 2371/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес пред Апелативен съд –
Варна.
АДВ. А.: Има увеличение на иска за мораторна лихва към този иск,
чието изменение току-що се допусна, желая да бъде допусната чрез
увеличение на иска от 100 лв. първоначално предявен размер на 11 787,30 лв.,
увеличението е само по размер. Посоченият от мен период е от 13.10.2014 г.
до 29.07.2024 г., в молбата не изменям периода, поради което не изменям
основА.ето.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В.: Не възразявам да се допусне изменение
по размер.
ПРОКУРОР Л.: Да се допусне изменението, допустимо е.
СЪДЪТ, с оглед изричните уточнения по направеното искане,
НАМИРА, че следва да допусне изменение и на този предявен иск по размер,
като предявеният иск за мораторна лихва от ищеца Д. Е. К. да се счита
предявен в размер на 11 787,30 лв., вместо първоначално предявения размер от
100 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
4
ДОПУСКА изменение на предявения иск за мораторна лихва от ищеца
Д. Е. К., като същият ДА СЕ СЧИТА предявен в размер на 11 787,30 лв.,
вместо първоначално предявения размер от 100 лв., на осн. чл. 214 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
АДВ. А.: На А. К. остава в размер на 1058,05 лв., това изменение вече е
допуснато в предходно съдебно заседА.е. Желая мораторната лихва върху
този иск да бъде увеличена без да внасяме промяна в периода, сумата от 10 лв.
на сумата от 271,68 лв.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В.: Не възразявам да се допусне изменение
по размер.
ПРОКУРОР Л.: Да се допусне изменението, допустимо е.
СЪДЪТ НАМИРА искането за изменение на иска в размер за
допустимо, следва да бъде уважен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск за мораторна лихва от ищеца
А. Ж. К., като същият ДА СЕ СЧИТА предявен в размер на 271,68 лв.,
вместо първоначално предявения размер от 10 лв., на осн. чл. 214 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРИЛАГА молба вх. № 18911/30.06.2025 г. от адв. А., процесуален
представител на ищците към делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото на 27.05.2025 г. заключение на
вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, констатира,
че същото е постъпило извън рамките на законоустановения срок по смисъла
на чл. 199 от ГПК.
СтрА.те заявиха, че нямат възражения.
СЪДЪТ предвид изричното становище на ищеца и ответника, намира,
че следва да пристъпи към изслушване заключението на вещото лице, Р. С..
На основА.е чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в
срок заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на Р. С.,
като му напомня отговорността пред закона за даване на невярно или
заинтересувано заключение.
5
Вещото лице: Р. С., 45 г., българин, български граждА.н, неосъждан, без
родство и дела със стрА.те по спора, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Обещавам, че ще дам заключението си без
всякакво пристрастие. Поддържам заключението.
АДВ. А.: Нямам въпроси към експерта, да се приеме експертизата.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В.: Считаме, че следва да бъде назначен
допълнителен въпрос по т. 6, относно размера на законната лихва върху
главницата за периода от 13.10.2014 г. до 29.07.2024 г., като се изчисли
законната лихва пак за този период, но да се извади периодът, през който
делото е било спирано на първа и на втора инстанция.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответната страна да обоснове искането си, като
посочи защо искането се прави едва на настоящия етап от производството.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ В.: Считаме, че за период, в който делото е
било спряно не следва да бъде начислявана законна лихва. Считаме, че трябва
да бъде уточнен този период, не следва да тече лихва и за да бъде коректно
изчислен размерът на законната лихва.
По заключението на вещото лице така, както е предадено нямаме
въпроси. Имам искане за допълнителна задача, да се приеме.
ПРОКУРОР Л.: Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението на същото.
СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза адекватно отговаря на поставените на вещото лице
задачи, поради което същото следва да бъде прието и приобщено като
писмено доказателство по делото.
СЪДЪТ намира, че следва до определи окончателно възнаграждение на
вещото лице
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в
днешно съдебно заседА.е експертно заключение на вещото лице Р. С. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА справка декларация от вещото лице Р. С. към
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Р. С. в размер
на 800 лв.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице от бюджета на
съдебната власт, на осн. чл. 9а ЗОДОВ в размер на първоначално определения
депозит в размер на 400 лева. /Издаде се 1бр. РКО/.
6
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителен РКО от бюджета на съдебната власт, на
осн. чл. 9а ЗОДОВ в размер на 400 лв. на вещото лице, за което последният да
се уведоми по телефона.
СЪДЪТ ДАВА възможност на ищеца и контролиращата страна да
вземат становище относно искането на ответната страна за назначаване на
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по посочения в днешно съдебно
заседА.е въпрос.
АДВ. А.: Искането е недопустимо, защото в отговора на исковата молба
не е повдигнат спор и не е направено възражение, че лихва не се дължи за
периодите, през които делото е било спирано. Считам, че този въпрос е изцяло
неотносим към предмета на делото в настоящото производство, тъй като дали
делото е било спиране или не, не указва никакво влияние върху размера на
претенцията. Поради тази причина считам, че искането следва да бъде
отклонено и да не бъде уважавано като недопустимо и неоснователно.
ПРОКУРОР Л.: Считам искането за недопустимо, доколкото е
постановено на настоящия етап на производството и не е било предявено в
съответния процесуален момент.
СЪДЪТ, по направеното искане от процесуалния представител на
ответника за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза при
посочения въпрос, касаещ установяване стойността на мораторната лихва за
времето, през което процесното производство е било спряно, НАМИРА, че
следва да остави искането без уважение.
Искането не е релевирано в отговора на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, съответно не е направено такова искане в първото съдебно заседА.е,
в което съдът съобщи на стрА.те своя доклад и разпредели доказателствената
тежест.
Наред с това въпреки дадените указА.я ответната страна не изложи
обстоятелства, такива каквито са визирА. в разпоредбата на чл. 147 ГПК,
касаещи узнаване на нови факти и обстоятелства, които да са от значение за
спорното право.
По тези съображения, СЪДЪТ НАМИРА искането релевирано на този
етап от съдебното производство за процесуално недопустимо, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Съдът, водим от горното
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ответника за назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза при
посочения въпрос, касаещ установяване стойността на мораторната лихва за
времето, през което процесното производство е било спряно.
7
АДВ. А.: Представям списък с разноски.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Правя възражение за прекомерност.
Съдът намира, че следва да бъде приет представения от страната списък
с разноски, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски, представен от
страната, ведно с един брой фактура и два броя платежно нареждане към
делото.
СтрА.те заявиха, че няма да сочат други доказателства и нямат други
доказателствени искА.я.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на стрА.те намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезА.я, поради което и на
основА.е чл. 149, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗА.Я
АДВ. А.: От името на моите доверители Ви моля да приемете, че
предявените искове предмет на настоящото производство са основателни и
доказА. по размер, поради което да постановите решение, с което да осъдите
ответника, съобразно отправеното до Вас искане.
В случая се касае за обективно и субективно съединяване на искове,
които се основават на чл. 2а от ЗОДОВ. В случая наличието на всички
елементи от състава на непозволеното увреждане са доказА..
По отношение на първия иск е доказано по несъмнен начин и с
официални документи, които са обвързващи за съда и стрА.те, че доверителят
ми без каквото и да е основА.е е иззета парична сума в размер на 444 000 лв.,
приблизително, описал съм ги подробно и няма защо да ги споменавам, върху
която от 13.10.2014 г. ответникът е установил фактическа власт и държал,
въпреки всички възможни мерки, които доверителят ми е предприел и които
се установяват чрез събрА.те по събрА.те по делото писмени доказателства.
Въпреки направените искА.я в хода на производството по гр. д № 2469/14 г. по
описа на ВОС, средства от въпросната сума пари в брой да бъдат освободени,
за да може доверителите да заплатят разноските за воденото срещу тях дело
от ответника за отнемане на имущество на стойност повече от 5 000 000 лв. и
за заплащане на техните данъчни задължение. Последователно три пъти
съдилищата са отказвали освобождаване на каквато и да е сума от въпросните
средства с мотив, че доверителят ми имал друго имущество, с което можел да
покрие тези разноски. Макар и това да е не в предмета на настоящото
8
производство, доверителят ми не е имал никакво свободно имущество, освен
един магазин от 25 кв.м. на автогарата в гр. Каварна, който в никакъв случай
не стига нито за заплащане на адвокатското възнаграждение, а какво остава за
покриване на данъчните задължение, които както се уверявате от
заключението на вещото лице са били в значителни размери и за него е било
непосилно да ги плати.
В резултат на установената без основА.е фактическа власт, което в
крайна сметка се оказва вярно твърдение, с оглед отхвърляне на
неоснователните претенции на ответника в това производство срещу
доверителя ми, той е бил лишен от възможността на реализира ползи и да
получава печалби в каквато и да е форма от тези средства. Когато става
въпрос за пари, претърпяната загуба е сигурна, защото в поредица решения на
ВКС е посочено, че обезщетението за неоснователно лишаване от парични
средства винаги представлява законната лихва върху размера на паричните
средства, от които ищецът в настоящия случай е бил неоснователно лишен.
Размерът на иска е изчислен като е съобразен именно размерът на законната
лихва върху главниците, с оглед заключението на вещото лице и направеното
изменение той следва да бъде приет за доказан по основА.е и размер, и да
бъде уважен.
Следващите искове представляват искане за заплащане на обезщетение,
поради това, че доверителите ми не са могли да платят в срок своите данъчни
задължения, които както се установява от заключението на вещото лице са
възникнали и са станали дължими от 16.05.2014 г., тоест предявеният срещу
тях иск и отнетите им парични средства се намират в пряка и непосредствена
връзка с невъзможността те да платят тези данъчни задължения.
Единственото положително в тази ситуация е, че съобразно правилата на
ДОПК с постъпилите плащА.я, обратно на гражданския закон, първо се
погасяват дължимите главници и чак накрая се погасяват дължимите лихви.
Това се установява и фактологически от заключението на вещото лице на стр.
4, където е посочено по какъв начин са извършвА. погашенията на данъчните
задължения на доверителя ми към НАП. Вижда се ясно, че последните
плащА.я са отнесени за погасяване на задължението му за лихва, както за А.
К., така и за Д. К.. Независимо от това ответникът не може да бъде освободен
от отговорност за платената лихва, защото такава е била действително
събрана и платена, този факт се намира в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с отнемането на парите в брой от доверителя ми. Поради
това върху платените лихви и законната лихва върху тях, върху платените
лихви, представляващи предмета на увреждането се дължи законна лихва от
момента на причиняването, която съм посочил и уточнил с молбата
докладвана в днешно съдебно заседА.е. Моля съдът да приеме, че исковете са
основателни и тези искове също са основателни и доказА..
Последните два иска представляват от доверителя ми, съответно от
доверителката ми А. К. представляват искане за осъждане на ответника да
плати неимуществени вреди. Моля да приемете, че тези искове също са
основателни и доказА. по размер като вземете предвид съдебно-
психиатричната експертиза и показА.ята на свидетелите, както и писмените
доказателства, които съм представил с исковата молба.
Аз прекарах 12 години от живота си с Д. и А.. Те бяха подложени на
всички възможни репресии, на които един човек може да бъде подложен от
държавата. Не говоря са всички останали, а визирам точно в случая
9
претенцията на КОМПИ, която с появата си, още с допускането на
обезпечението на исковете беше за тях наистина шокираща. Не знам дали
можете да се представите какво означава за един работлив и обикновен
сравнително човек, доста умен и талантлив, да разбере една сутрин, че той е
просто парий, че сметките му са блокирА., цялото му имущество е възбранено
или запорирано и той няма никакви средства за съществуване. В същото
време в средствата за масова информация срещу него се води очевидна
злостна кампА.я, която до голяма степен е била инспирирана и от изявленията
на тогавашния председател на КОМПИ. Той е дал широка гласност, при това
на неверни обстоятелства, защото в пресата са налице твърдения, че искът бил
на стойност над 5 000 000 лв. и половина, а всъщност истината към датата на
отправяне на това изявление е невярна, защото предявения иск е на стойност
4 933 000 лв. Няма значение и този факт, и двата размера са достатъчно
шокиращи, но да се твърдят подобни факти без да е доказано нищо да стане
пред средствата са масова информация и да станат достояние на хората в
малък град като Каварна коства много голямо унижение и опозоряване пред
обществото. Тези изявления създават впечатлението, че Д. К. и А. К. са
извършили едва ли не непростими прегрешения и сега държавата ще въздаде
справедливост и ще им вземе пет милиона и половина лева, които те даже не
са виждали в живота си накуп, нито притежават имущество, което да е на
такава стойност.
При определяне на справедливия размер на обезщетението, моля да
съобразите и продължителността на развитие на производството по гр. д. №
2469/2014 г. по описа на ВОС. Това производство продължи малко повече от
десет години. През всичките тези години всички обезпечителни мерки,
предприети срещу доверителите ми бяха в сила. Човек, който се намира и има
проблем с правосъдието и е изправен пред съд изпитва огромна несигурност.
През всички тези години тези хора са страдали и са се надявали.
Моля да съобразите и факта, че ответника в настоящото производство,
въпреки че направи отказ от значителна част от исковете продължи да обжалва
съдебното решение до последната съдебно инстанция, като беше ясно, че
самата касационна жалба е неоснователно, тези факти не могат да бъдат
пренебрегнати.
По въпроса за възражението срещу прекомерността на адвокатското
възнаграждение, съгласно ЗАК размерът на възнаграждението трябва да бъде
обоснован и справедлив. В настоящото производство размер на
възнаграждението е определен по начина, по който предписва ЗАК, в
съответствие със сключен с доверителите ми договор и при платено от тях
възнаграждение. Самото завеждане на делото представлява сравнително
голяма трудност, защото трябва да се проучат и намерят доказателства за
събития, които са се случили преди повече от десет години към датата на
завеждане на делото, поради това при произнасяне по този въпрос, моля да
приемете, че възнаграждението, което доверителите ми са платили е
справедливо и обосновано.
С оглед изложеното, моля да постановите Вашето решение като
присъдите на доверителите ми направените по делото разноски, съобразно
представените доказателства.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Д.: Моля да вземете предвид отговора на
исковата молба и да отхвърлите предявените искове като неоснователни и
недоказА.. Алтернативно да редуцирате размера на претендираното
10
обезщетение. Моля за юрисконсултско възнаграждение по справедливост и
моля да ми бъде даден срок за писмени бележки.
ПРОКУРОР Л.: Накратко ще изложа моето становище по повод на
трите групи искове, предмет на настоящия процес.
Основната искова претенция е за претърпените имуществени вреди от
запорирА.те суми в размер на малко по-малко от 450 000 лв. Колегата
подчерта пред Вас, че според трайна практика на ВКС обезщетение за такъв
род имуществени вреди представлява законната лихва. Не бих могъл да
убедително да дискутирам с него тази част от пледоарията му, но ако сред
тази обилна съдебна практика няма задължителна за съдилищата, моля да
вземете предвид следните мои възражения възраженията.
В крайна сметка сме изправени пред следните факти: иззети са с
претърсване и изземване сума по-малко от 240 000 лв. и е намерена в сейф
сума от 215 000 лв., закръглям сумите, точните суми са ясно посочени и в
исковата молба и Вашия доклад. Претенцията, че ищците не са могли да си
служат с тези пари през периода, през който те са били запорирА.. Парите в
момента на запора са били в дома им, в помещение обитавано от тях и в сейф,
тоест тези пари не носят стойност, така разположени в пространството и във
времето. Те са продължили да бъдат в трезор на Комисията и тук е формално
правилно възражението на ищцовата страна, че съобразно изисквА.ята на
закона е трябвало да бъдат вложени в банкова сметка, откъдето би могло да
тече лихва. Тук вече е моето основно възражение.
Направеното искането за счетоводна експертиза касае законната лихва
върху определената главница, където формално проблем няма, но законната
лихва върху тази главница не е и не може да бъде, според мен, отново казвам,
ако няма задължителна практика на съда в друга насока този аргумент може
да бъде обсъден и да бъде взето решение в противна посока, не е цената на
тези пари за съответния период. Знаем, че в определен период от време в
България имаше и отрицателна лихва. Знаем, че лихвата, която една сума би
донесла, ако стои в банка е различна и във всички случаи много по-малка от
законната лихва. Но именно лихвата върху паричната сума е цената на парите.
Законната лихва бих я разгледал по скоро като санкция за забавяне
изпълнение, като санкция за неизпълнение, но в конкретния случай не виждам
какво е трябвало да изпълни КОМПИ, напротив тя е взела една парична сума
от ищците, парична сума, която не им е носила преки ползи в момента на
вземането и след отпадане на всички основА.я същата тази сума е била
върната.
Считам, че би следвало стойността на претърпените имуществени вреди
от този акт да бъде оценяване по друг начин, а не чрез законната лихва. От
друга страна си поставям риторичните въпроси как би се доказала една такава
имуществена вреда, защото ищците биха могли да претендират за
инвестиционни намерения или за това, че парите им са в банкова сметка,
банков блок. Това са неща, стоящи извън предмета на настоящото дело,
защото те не са търсени от стрА.те. Коментирам ги от гледна точка на
разпределянето на доказателствената тежест в процеса. Считам, че със
събрА.те по делото доказателства поискА. от ищцовата страна не може да
бъде доказана претенция за имуществени вреди от запорирА.те суми, защото
ако и законната лихва представлява обезщетение за имуществени вреди то
обезщетението не може да бъде еквивалент на увреждането, не може да бъде
идентично с увреждането по скоро, а в случая е точно така. Твърди се
11
имуществена вреда в размер на законната лихва и се твърди, че обезщетението
за имуществената вреда е законната лихва. Според мен тук има пробив на
доказателствената обосновка на претенцията.
Що се касае до претенциите, изплатените към НАП лихви. Искам да
отбележа, че след наложените запори няма наложен запор върху трудово
възнаграждение или средства със същия характер. Видно от съответното
съдебно определение, което според мен означава, че ищцовата страна трудно
би могла да бъде наречена парий, защото тя упражнява обществено полезен
труд и тези нейни доходи не са запорарни. Да, запорирА. са големи суми и
огромни вземА.я, и недвижими активи са възбранени, но по правилата на
гражданския процес не е наложен запор върху сумите от трудово
възнаграждение, които според мен биха могли да послужат за своевременното
изплащане на всички задължения на лицата така, както останалите, които не
разполагат с подобни активи си заплащат задълженията и разходите от своето
трудово възнаграждение.
По повод исковете за неимуществени вреди, за мен те са прекомерно
определени. Искови претенции в подобен размер в наказателното
производство се правят включително за причинена смърт, за тежки и
непоправими телесни увреждА.я. Не считам, че събрА.те по делото
доказателства чрез експертизата и свидетелските показА.я сочат някакво
тежко и непоправимо страдА.е у ищците. Поради което считам, този размер би
следвало да бъде зА.жен, по мое мнение, поне десетократно. Безспорно всяко
едно нежелано съприкосновение със закона, още по-малко в тази му част, води
до дискомфорт, страдА.е и проблеми, но пак казвам, че съдилищата
присъждат подобни суми за далеч по-тежки увреждА.я, което считам за
справедливо.
В този смисъл, моля за Вашето произнасяне.
АДВ. А. /реплика/: Респектирам мнението на колегата прокурор, но
искам да внеса следната ясното по въпроса. В случая говорим за причиняване
на вреди, така е докладван предявения иск и неговото правно основА.е чл. 2а
ЗОДОВ, който възпроизвежда чл. 45 ЗЗД и представлява израз на правния
принцип, че всеки трябва да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Заради това в случая няма защо въобще да обсъждаме дали и какво
щели да направят ищците с тези пари, поради което направената аналогия, че
те били в сейф, в дома им, после били държА. в сейф, а най накрая внесени по
сметка, за да се изпълни законът. Те нямат отношение към настоящия спор,
защото чл. 84, ал. 3 ЗЗД казва, че причинителят на вредата изпада в забава от
момента на извършването й, следователно в случая тази вреда има конкретен
паричен израз. Затова трябва да се приложи размерът на законната лихва,
защото законът установява именно задължение да се плати размерът на
законната лихва върху причинената вреда. В случая става въпрос за вреда,
която има реален и математически израз, а не представлява телесно
увреждане, психическо или някакво друго става въпрос за конкретна парична
сума. На осн. чл. 86 ЗЗД всекиму който е в забава дължи законната лихва
заради това искът в тази част е напълно основателен.
Искам да кажа по въпроса за размера на неплатените данъчни
задължения, който има отношение към последното искане за
неимуществените вреди. По делото доверителите ми твърдят, че са платили
данъчни задължения, които са посочени подробно в заключението на вещото
лице и доказателства, които се съдържат в гр. д. № 2469/2014 г. по описа на
12
ВОС, което беше присъединено като доказателство по делото. Замислете се
какви трудови доходи трябва да имате, за да се издържате и да платите
задължения в случая на Д. К. от 100 000 лв. почти и задължения на А. К. от
още 30 000 лв. Да не говорим, че и двамата са били уволнени от тяхната
работа и преследвА., поради неприятностите с прокуратурата, но в
последствие и когато се е разчуло обстоятелството за това какви пари дължат
на държавата.
По делото приобщено като доказателство по настоящото производство
също са приложени доказателства, че всички сметки на доверителите ми са
били запорА.. Кой работодател в днешно плаща заплата в брой? Няма такъв.
Следователно, ако хипотетично те биха получавали трудово възнаграждение
то щеше да постъпи в онази сметка или в някаква сметка, която вече е
запорирана от ответника по настоящото дело. Така че те не са имали никакъв
шанс за обслужват данъчните си задължения, а дори и да имаха такъм тези
хора имат нужда от издръжка, защото освен тях имат и дете, за което да се
грижа. Тези факти също имат пряко отношение към иска за неимуществените
вреди.
СЪДЪТ ДАВА право на ответната и контролиращата страна за дуплика.
СтрА.те заявиха, че нямат да се ползват от правото си на дуплика.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ дава възможност на ответната страна да представи писмена
защита, като определя седемдневен срок за ответника от днес. Указва на
ответника да представи препис за стрА.те от писмената си защита.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е изяснено, на основА.е чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезА.я за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседА.е, което приключи в 11:26
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13