Присъда по дело №520/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 27
Дата: 18 март 2024 г. (в сила от 3 април 2024 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20245300200520
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 27
гр. Пловдив, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
СъдебниМариана С. Итинова

заседатели:София К. Калинова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
и прокурора Тодор П. Павлов
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Наказателно дело от общ
характер № 20245300200520 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. М. Ц. - **************, ЕГН **********
за ВИНОВЕН, в това, че на 01.11.2020 г. на републикански път III-606 км.83
обл. Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген голф 4“
с рег. № ************* е нарушил правилата за движение:
1.Чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача
на пътното превозно средство е забранено за превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „В“ извън
населено място – 90 км/ч“;
2.Чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците…..“
и по непредпазливост е причинил смърт на Г.С.В. ЕГН **********,
поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.
373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.4 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
1
наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода на
подсъдимия Н. М. Ц. се ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизането на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Н. М. Ц. от право да управлява моторно превозно средство за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – червен велосипед и дрехи на
пешеходеца Г.С.В., на съхранение при Домакина на сектор „РПТ“ при ОД на
МВР – Пловдив ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № *************, на съхранение на паркинг на сектор „РПТ“
при ОД на МВР – Пловдив ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика му – Н. М. Ц., след
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на частните обвинители
Е. С. А. и Ц. С. П. направените разноски за повереник в размер на по 500 лева
за всяка една от тях.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. М. Ц. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 3875.40 /три
хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви към Присъда № 27 от 18.03.2024 г. по НОХД № 520/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимия Н.М.Ц. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на
01.11.2020 г., на републикански път ****, обл. Пловдив, при управление на
МПС - лек автомобил „Ф. - Г.“, с per. № ******* е нарушил правилата за
движение:
-чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено за превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: За пътно превозно средство от категория „В“
извън населено място - 90 км/ч“
-чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“
и по непредпазливост е причинил смърт на Г.С.В. ЕГН **********.
В качеството на частни обвинители в наказателния процес против
подсъдимия Н.М.Ц. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 от
НК са конституирани, по тяхно искане, Е.С.А. и Ц.С.П., съответно *** и ***
на пострадалия Г.В., като и двете са представлявани от адв. Е.К. от АК -
Пловдив. За съвместно разглеждане в наказателния процес не са предявени
граждански искове.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Н.М.Ц. следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното от
последния признание на фактите по обвинителния акт. Според прокурора са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като няма отегчаващи такива и в този смисъл предлага да бъде
определено наказание лишаване от свобода в размер около специалния
минимум на предвиденото в закона наказание, което да бъде намалено с 1/3, а
изпълнението на определеното наказание да бъде отложено за максимално
предвидения изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК. Изразява се
становище, че предвид чистото съдебно минало, трудовата ангажираност и
най-вече степента на съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия, за
поправянето на подс. Ц. не е наложително наказанието „лишаване от свобода”
да бъде търпяно ефективно. Прокурорът счита, че следва да се наложи и
предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, което да съответства на срока на основното наказание
лишаване от свобода. Според прокурора разноските по делото следва да
бъдат присъдени в тежест на подсъдимия, Сочи, че в обвинителния акт е
пропуснал да посочи като веществено доказателство иззетото МПС,
собственост на подсъдимия, което следва да му се върне. Останалите
1
веществени доказателства, като вещи без стойност,смята че следва да се
унищожат.
Повереникът на частните обвинители Е.С.А. и Ц.С.П. – адв. К.,
поддържа изложеното от прокурора и счита, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Изразява становище, че
към момента на произшествието подсъдимият е бил на *-* години и деянието
е грешка на младостта, което също може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство. Предоставя на съда да определи размера на наказанието, като
моли същото да бъде намалено с 1/3, съобразно реда, по който протича
съдебното производство.
Защитникът на подсъдимия – адв. Х. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Смята, че
произшествието е резултат на нелепо стечение на обстоятелствата. Изтъква
чистото съдебно минало на подсъдимия, поведението му по време на ПТП, а
именно, опита да окаже първа помощ на пострадалия и обаждането му на тел.
112, както и това, че към момента подсъдимият работи и учи. Отбелязва
съпричиняването от страна на пострадалия, в следствие на употребата на
алкохол и поведението му на пътя. Моли съдът да приеме наличието на
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и да определи
наказание под предвидения в закона минимум, с минимален изпитателен
срок.
Подсъдимият Ц. признава всички факти и обстоятелства, изложени
в обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява съжаление за
случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си.
В последната си дума подсъдимият моли за минимална присъда.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за
установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.М.Ц. е роден на *******, ЕГН **********.
Правоспособен водач на МПС категория В и М, от 2016 г. с валидно
свидетелство за управление до 2026 г. Оттогава насетне имал различни
нарушения като водач на МПС, за които бил наказван с глоби с фишове и
наказателни постановления.
От 2019 г. подсъдимият Ц. притежавал лек автомобил „Ф. - Г.“, *
на цвят, с № *******.
На 01.11.2020 г. подс. Ц. бил с *** си - св. Г. Ц.а в гр. П.. Около
18:10 часа, тръгнали обратно към с. К. с управлявания от подс. Ц. автомобил
„Ф. Г.“, като *** му се возила на задната седалка отдясно. Минали през с. С.,
като вече се било стъмнило, по посока на с. М. ч.. Излизайки от с. С., подс. Ц.
превключил на дълги светлини и увеличил скоростта до към 80-90 км/ч на
пета предавка.
2
Видно от справка от Национален институт по метеорология и
хидрология, филиал П., за този път, около 18:50 часа температурата била
около 11 градуса, без валежи и особени явления, с тих вятър, без облачност, с
добра за тези условия видимост.
Видно от уведомлението от Областно пътно управление Пловдив,
на този републикански път км. 83 по пада в зона на прав участък, извън
границите на урбанизирана територия. Пътят е двулентов, двупосочен.
Движението не е регулирано с пътни знаци. Няма сигнализация за
ограничение на скоростта, следователно важели общите ограничения за
движение извън населено място, т.е. максимално разрешената скорост е била
90 км/ч. Хоризонталната маркировка е единично прекъсната, видима.
Габаритът на пътя е 8 метра /2 ленти за движение/, а банкетите са по 1,5
метра. Покритието е асфалтобетон. Настилката на пътя е била в добро
експлоатационно състояние.
Пострадалият В. от няколко години се бил преместил от с. О. при
*** си - св. Ц.П., в с. С. и работил в *** на селото, който се намирал по посока
с. Г. През това време употребявал по малко алкохол - по 100 грама ракия.
Помагал в домакинството, още повече, че *** на П. бил болен от ***. Месец
преди инцидента пострадалият останал да живее в самия овчарник, като
пътувал при необходимост до с. Ц. с велосипеда си. Така и на 01.11.2020 г.
около 17:00 часа, В. посетил дома на *** си, пиели с *** алкохол и към 17:30
часа тръгнал с велосипеда си да се прибира към ***.
Около 18:45 часа, също по посока на движението на лекия
автомобил „Г.“ - от юг на север, с. Ц. - с. М., се движил и пострадалият,
бутайки от дясната си страна червен велосипед, на който имало закрепена
светлоотразителна жилетка.
Според комплексната автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, пешеходецът се намирал на платното за движение пред
автомобила. Скоростта на "Ф. - Г.“ била около 94 км/ч. Приближавайки
пешеходеца, лекият автомобил го ударил с предната си дясна част и в задната
част на тялото му, при което били счупени фара, бронята и предното обзорно
стъкло. Била спукана предна дясна гума. Автомобилът поднесъл, а Ц. плавно
намалил скоростта, след което спрял.
Ударът настъпил по дължина на 45-47 метра южно от ориентир №
2 отразен в протокола за оглед, а по широчина на 1 - 1,5 метра западно от
източната граница на платното за движение /от ориентир № 2 - дясната лента,
тъй като оттам започва следата от предната дясна гума оставена след загуба
на налягането в нея/. Мястото на удара се намирало по дължина преди първия
паднал предмет, който бил шапката на В., а след него кошница на велосипеда.
Самият велосипед също бил ударен и разкривен, а задната му гума изпаднала.
Веднага след спиране на автомобила си подс. Ц. се опитал да окаже
някаква помощ на пострадалия и се обадил на тел.112 от телефона си.
Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители извършили
3
тестове на водача за употреба на алкохол и наркотици, като и двата теста
били отрицателни.
Вследствие на удара от автомобила на подсъдимия, на пострадалия
В. били причинени множество травми:
- черепно-мозъчна - разрушаване на главата с излизане на мозъка и
обвивките на извънчерепната кутия, открито многофрагментарно счупване на
черепа, счупване на всички лицеви кости без долна челюст, охлузване на
челото.
- шийна травма - разчленяване на гръбначния стълб на ниво 7- ми
шиен прешлен.
- гръдна травма - контузия и разкъсване на белите дробове,
кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина, счупване на ребрата
двустранно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, разчленяване на
гръбначния стълб на ниво 10-ти гръден прешлен; счупване на дясната
лопатка, счупване на гръдната кост, охлузвания на гръдния кош.
- травматична ампутация на двете подбедрици.
- разкъсно-контузна рана, охлузвания и кръвонасядания по тялото
и крайниците.
Причината за смъртта е несъвместимата с живота черепно-мозъчна
травма.
Според съдебно-химикотоксикологичната експертиза е установено
присъствие на алкохол в кръвта на пострадалия - 1,56 грама на литър и в
урината - 2,2 грама на литър. Тази концентрация на алкохол се отнася за
фазите на остро алкохолно повлияване, характеризиращо се с емоционална
нестабилност, загуба на критична оценка, повлияване на възприятието,
паметта, разбирането, понижен сензорен отговор, повишено реакционно
време, понижена зрителна острота и периферно зрение, промени в
акомодацията, сензорно-моторна некоординираност, нарушено равновесие,
забавена реч, повръщане, сънливост.
Според комплексната автотехническа експертиза, пешеходецът се е
намирал на платното за движение, при което приближавайки го на дълги
светлини на фаровете, водачът – подс. Ц. е имал видимост пред автомобила си
на около 100-110 метра, но не е реагирал своевременно и така е настъпил
гореописаният удар.
От заключението на допълнителната автотехническа експертиза е
видно, че в момента на удара пострадалият В. е бил пешеходец, стъпил на
платното за движение с гръб към автомобила, бутайки велосипеда от дясната
си страна.
При тези условия на движение (В разпита си като обвиняем, Ц. е
заявил, че точно преди да блъсне човека - 1-2 секунди, се е разминал с лек
автомобил, който бил с много силни бели фарове, те го заслепили и затова не
видял човека, който блъснал) със заслепяване от насрещен автомобил,
4
видимостта била не повече от 26,52 метра. Технически съобразената с
конкретните условия на видимост скорост на движение на лекия автомобил е
била 34,58 км/ч., от която гледна точка реалната скорост от 94 км/ч е била
технически несъобразена с дължината на видимата зона към пешеходеца В..
Въз основа заключенията на вещите лица по назначените АТЕ и
Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи, прокурорът е
приел като основна причина за произшествието от техническа гледна точка
това, че подс. Ц. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходеца, към който следва да е имал видимост, тъй като последният е бил
на платното за движение, пред автомобила на подс. Ц., с гръб към него.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от протокол за оглед на местопроизшествие,
постановление за привличане на обвиняем; протокол за разпит на обвиняем;
от протоколи за разпит на свидетели, от заключенията на химическата,
автотехническата /и повторна такава/ и съдебномедицинската експертизи;
справка съдимост, характеристична справка, длъжностна характеристика,
справки, медицинска документация, удостоверение за наследници, както и от
веществените доказателства.
Така приетата фактическа обстановка се подкрепя и от обясненията
на подсъдимия Н.М.Ц., дадени в съдебното производство.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подс. Ц. като
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал. Подс. Ц. е давал обяснения и на досъдебното
производство, като в хода на съдебното производство призна всички факти,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си за
настъпилото ПТП, което е довело до смъртта на пострадалия В..
Направеното от подс. Ц. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. Г. В. – мл. *** в РУ – Труд,
който е посетил местопроизшествието и е тествал подс. Ц. за наличие на
алкохол и наркотични вещества в кръвта, като пробите му били отрицателни.
От неговите показания се установява мястото на ПТП, разположението на
автомобила на подсъдимия, тялото на пострадалия и неговия велосипед.
Заявеното от този свидетел кореспондира на обективните находки, отразени в
протокола за оглед на МП и фотоалбума към него.
Показанията на единствения свидетел очевидец св. Г. Ц.а – -* на
подсъдимия, макар и да не съдържат достатъчно данни за изясняване на
конкретни обстоятелства, в тяхната цялост също подкрепят установената
5
фактическа обстановка.
Съдът кредитира и показанията на свидетелките Ц.П. и Е. А. Те са
*** и *** на пострадалия Г.В.. Те не са очевидци на ПТП, а единствено
свидетелстват за роднинските си отношения с пострадалия, за това как са
научили за ПТП, както и за навика на пострадалия да употребява алкохол в
неголеми количества.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените експертизи като
компетентно изготвени от вещите лица с нужните знания и опит.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подс. Ц.
и настъпването на престъпния резултат – управляваният от него автомобил е
ударил намиращият се на пътното платно пострадал В., от който удар са
причинените му множество травми, довели до смъртта му. Подс. Ц.
принципно е могъл и в конкретния случай е бил длъжен да заобиколи
движещият се по платното пострадал, който бутал велосипеда си. При
невъзможност да го заобиколи, подсъдимият, като водач на МПС е бил
длъжен да спре, за да предотврати настъпилия сблъсък. Като не е сторил това,
макар и по непредпазливост, той е блъснал пострадалия, причинявайки му
гореописаните телесни увреждания, довели до смъртта му. Не е налице
разкъсване на причинно-следствената връзка между причинените травми и
настъпилия резултат. Факт е наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия, който извън населено място е следвало да се движи извън, а не
по платното за движение. Това обстоятелство ще бъде отчетено при
индивидуализация на наказанието на подсъдимия. Няма празноти или
противоречия в доказателствената съвкупност, които в условията на
съкратено съдебно следствие да налагат по-обстоен анализ на
доказателствата. Подсъдимият Ц. признава изцяло както фактите, изложени в
обвинителния акт, така и вината си за причиненото ПТП.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост,
при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по
смисъла на чл.11, ал.3 от НК. Подсъдимият Ц. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването
им. Същевременно, като водач на МПС – лек автомобил, е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че движейки се с технически несъобразена с конкретните
условия на видимост скорост, не може да възприеме своевременно и да
реагира адекватно на намиращи се на пътя предвидими препятствия. Като не
е сторил това, подсъдимият Ц. виновно, макар и по непредпазливост, е
причинил смъртта на движещият се по пътя пешеходец - пострадалия Г.С.В..
Съдът отчете и поведението на пострадалия В., като участник в
движението и намира, че е налице съпричиняване от негова страна на ПТП.
Съдебно-химикотоксикологичната експертиза е установила присъствие на
алкохол в кръвта на пострадалия - 1,56 грама на литър и в урината - 2,2 грама
6
на литър. Според експерта, тази концентрация на алкохол се отнася за фазите
на остро алкохолно повлияване, което се отразява на цялостното поведение и
възможността за взимане на адекватни решения и контролиране на действията
на лицето. Поради липса на свидетели очевидци или други неопровержими
доказателства, не може да се определи дали пострадалият В. се е движил по
пътя през цялото време или е навлязъл на пътя непосредствено преди удара,
но видно от АТЕ, произшествието е настъпило на 1-1,5 метра от границата на
платното за движение. Това означава, че пострадалият, като пешеходец, не се
е движил максимално в дясно, както изисква чл.110 от ЗДвП, а се е намирал
почти на средата на лентата за движение – ширината на пътя е 6,6 м.,
съответно лентите за движение във всяка посока са от по 3,3 м.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1
от НК, законодателят е предвидил към момента на извършване на деянието –
01.11.2020г., наказание “лишаване от свобода” от две до шест години и
лишаване от право да управлява МПС. В случая, с оглед нормата на чл.373,
ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл.54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете
наличието на множество смекчаващи отговорността на подс. Ц.
обстоятелства, като чистото му съдебно минало, сравнително младата му
възраст, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни,
определящи се от липсата на данни за други противообществени прояви,
съдействието му в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината
обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност, която обуславя
по-леко наказание в сравнение с непредпазливите престъпления, извършени
от субективна страна поради самонадеяност. Установената от експертите
скорост от 94 км/ч. на движение на автомобила на подсъдимия преди удара,
превишава максимално допустимата за този участък от пътя скорост само с 4
км/ч., което е и в рамките на допустимото отклонение при използваните
методи на изчисляване. Настоящият състав отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство единствено, че подс. Ц. е наказван по
административен ред за други нарушения на ЗДвП, но тези нарушения не са
тежки и не обосновават извода, че подсъдимият извършва системни или
груби нарушения на правилата за движение.
Съдът намира, че е налице значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, без същите да са многобройни или
изключителни по своя характер.
Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че на подс. Ц.
7
следва да бъде определено наказание ориентирано към минимално
предвиденото в закона при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Това наказание предвид
характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК във вр. с чл.54 от НК, следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на подс. Ц. и което последният следва да
изтърпи е ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Налице
са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав
изтърпяването на така наложеното на подс. Ц. наказание от една година и
осем месеца лишаване от свобода, следва да бъде отложено с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на
мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще
се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието.
Безспорно, в случая са настъпили тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалия, но тези обстоятелства са отчетени от
законодателя при определяне границите на наказанието „лишаване от
свобода“. При определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във
всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая – на подс. Ц. и
данните за личността му. Подсъдимият до момента на пътния инцидент е
имал добро поведение и изключително добри характеристични данни. Освен
това, както в досъдебното, така и в съдебното производство, подс. Ц. е оказал
необходимото съдействие на разследващите органи, като първоначалното
отричане на вина не може да се тълкува в негова вреда. Ето защо, предвид
отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. Ц., съдът е на
становище, че наложеното му наказание от една година и осем месеца
лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от три години, в пълна
степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла
на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА. Това наказание не може да бъде
в по-малък размер от основното наказание – 1 година и 8 месеца лишаване от
свобода. Съдът намира, че в настоящия случай не е необходимо размерът на
това наказание да бъде над размера на основното. Настоящата инстанция
отчете обстоятелството, че подс. Ц. не е системен нарушител на ЗДвП, нито
са констатирани тежки нарушения на този закон, не е бил лишаван от
правоуправление, няма данни за употреба на алкохол или наркотични
вещества по време на ПТП. Ето защо и съдът не намери за нужно да налага
по-висок размер на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от
определеният в размер на 1 година и 8 несеца.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства,
като прие, че:
8
- червен велосипед и дрехи на пешеходеца Г.С.В., оставени на
съхранение при домакина на сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, следва
да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
- лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *******, оставен на съхранение на
паркинг на сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, следва да се върне на
собственика му – Н.М.Ц., след влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият Ц. беше осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК, да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив, направените в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 3776,40 /три хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/,
представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи,
както и разноските за повереник на частните обвинители Е. А. и Ц.П., в
размер на по 500 /петстотин/лева за всяка една от тях.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :
9