М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 477/17г. по описа на Окръжен
съд - Варна
Окръжна
прокуратура – Варна е внесла в Окръжен
съд - Варна обвинителен акт срещу :
Г.К.Г. ЕГН ********** – за
престъпление по чл.343 ал.1 б.”В” от НК.
Срещу подсъдимият е възведено обвинение в това, че на 31.10.2016 г. в гр. Варна на бул.
„Трети март" на кръстовището с ул. „Г. Минков" и „Фолксваген
център", при управление на моторно превозно средство л.а „Фолксваген
Голф" с рег. № В 48 34 КК, нарушил правилата за движение: чл.25 ал. 1 от 3Дв.П-„Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение", като по
непредпазливост причинил смъртта на Димитричка Кателиева Ангелова от гр. Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа
изцяло предявеното обвинение и счита
същото за доказано по безспорен и категоричен начин. предлага налагане на
наказание “Лишаване от свобода” около
минималния законов срок, изпълнението на което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Пледира за налагане и на наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” в рамките на срока на
лишаване от свобода.
Наследника на пострадалата, чрез особения си представител адв. П.М. *** моли за конституирането си като частен обвинител и
не желае да предяви граждански иск. В пледоарията си по същество адв. М.
поддържа обвинението, като моли да не се налага наказание “Лишаване от право да
се управлява МПС” на подсъдимия с оглед на обстоятелството, че той е настойник
и полага грижи за наследника на пострадалата. Счита, че лишаването му от право
на управление на автомобил ще го затрудни в тази функция.
Защитата на подс. К. в лицето на адвокат И.В. от АК – София намира
обвинението, както и фактическата обстановка за недоказана и моли за
оправдаването на подзащитния си. Оспорва се годността на доказателствения
материал по делото, както и изведената от обвинението фактическа обстановка.
Подсъдимият Г. Кателиав дава обяснения
по обвинението в които отрича вината си и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
От фактическа
страна съдът счита за установени
следните обстоятелства :
Подсъдимият Г.К.Г. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, вдовец,
неосъждан. Правоспособен водач на МПС категория “В” от 1973г. Няма налагани
санкции за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.
Наследник на пострадалата Димитричка Кателиева Ангелова е Г.А.Г. – неин
син с ЕГН **********. Същият е поставен под пълно запрещение със съдебно
решение по гр. дело № 218/85г. на ВОС. Негов настойник е подсъдимият Г.Г... С
оглед на този факт и наличните противоречиви интереси между поднастойния и
настойника на осн. чл.101 ал.1 от НПК в хода на досъдебното производство на Г.А.
е назначен особен представител – адвокат П.М., който участва в процеса в
качеството на повереник.
На 31.10.2016г. около 11,00 часа подсъдимия Г.К. отишъл до дома на
сестра си – Димитричка Кателиева находящ се в гр. Варна ж.к. “Вл. Варненчик” с управляван от него
л.а. “Фолксваген” модел “Голф” с рег № В 4834 КК собственост на сина му. От там
следвало тримата за отидат до гробищния парк на гр. Варна. На предна дясна седалка се качил племенника
му Г.А. /на когото е настойник/, а на задна седалка отляво се качила сестра му.
Потеглил от дома на сестра си по ул.”Г.
Минков” за да се включи в движението по бул.”Трети март” в посока центъра на
гр. Варна. Пътя на бул.”Трети март” бил с две пътни платна. При кръстовището с ул.”Г.
Минков” пътя се състоял от пътно платно
от три ленти за движение в посока
центъра на гр. Варна и платно с две
ленти в посока магазин “Кауфланд”. Пътните платна били разделени с надлъжна
разграничителна полоса в средата на която била поставена метална ограда. В
района на кръстовището с ул.”Г. Минков” полосата прекъсва на разстояние от
около 22 метра. Пътната настилка в района на кръстовището била асфалтова, без
неравности, като била поставена добре видни пътна маркировка и пътни знаци.
Времето било ясно, слънчево, с добра
видимост. За излизащите от ул.”Г. *** бил поставен знак “Стоп”. Като път с
предимство се явявал бул.”Трети март”. Подсъдимият К. с автомобила си излязъл
от ул.”Г. Минков” и без да спре на знака навлязъл на бул. “Трети март”, като
започнал да пресича лентите за движение предназначени за движение посока
магазин “Кауфланд”. Развил сколост от около 22 км/ч. Това му движение било
наблюдавано от св. Я.П., който с управлявания от него л.а.”Фолксваген” модел
“Голф” се движил по бул.”Трети март” и следвало да предприеме десен завой за
навлизане в ул.”Г. Минков”. Доколкото имало спрени на тази улица автомобили в лявата и част,
свидетеля изчакал излизането на автомобила на подсъдимия за да се включи в
улицата и имал пряко наблюдение към движението на управлявания от последния бял
автомобил. По същото време по бул. “Трети март” в посока центъра на гр. Варна в
дясна пътна лента се движил л.а. “Форд” модел “Транзит” управляван от св. К.А..
Същият се движил със скорост от около 30-40 км/ч,, като в лява пътна лента
отпред и в ляво от него се движил л.а. “Ауди” модел “А3” с водач св. И.С..
Последния управлявал автомобила си с около 50 км/ч. В това време подсъдимият К.
преминал пътното платно на бул.”Трети март” в посока магазин “Кауфланд” и
преминал и разделителния остров без да спира, като навлязъл в лявата лента на
платното за движение в посока центъра и препречил пътя пред движещия се по пътя
с предимство св. И.С.. Последния възприел
бял автомобил навлизащ в неговата лента за движение в близост до края на
разделителния остров и изнесъл автомобила си отчасти в дясната лента за да се
размине. Подсъдимия обаче продължил движението си към дясната лента, свидетеля
натиснал аварийно спирачките на автомобила си и се върнал в лявата лента в опит
да се размине отляво. Въпреки предприетото аварийно спиране последвал удар в
района на намиращата се след разделителния остров пешеходна пътека между
предната дясна част на автомобила на С. и задната лява част на автомобила на
подсъдимия. В резултат на удара автомобила на подсъдимия се завъртял по посока
на часовниковата стрелка и продължил движението си напред и завъртайки се на дясно,
като се ударил в десния бордюр на
пътното платно в посока центъра първоначално с предно ляво, а след това и със
задно ляво колело, завъртял се и спрял с предница насочена напред и в ляво по
посока на движението си. В резултат на удара от автомобила на пътното платно
паднала пътуващата на задната седалка Димитричка Кателиева. Другия автомобил
участващ в ПТП след удара угаснал и продължил по инерция движението си напред и
в дясно, като преустановил движението си в дясната част на пътното платно. Механизма
на настъпване на ПТП бил наблюдаван от свидетелите К.А. *** в дясна лента по
посока центъра и св. Я.П. предприемащ маневра десен завой от бул.”Трети март”
към ул.”Г. Минков”. След възприемане на удара св. П. се обадил на телефон за
спешни повиквания 112 и съобщил за случилото се. Отишъл на мястото на удара и
възприел, че между двете коли на асфалта лежи по гръб жена, която диша тежко и
от устата и тече кръв.
На место пристигнала линейка, която откарала пострадалата Димитричка
Кателиева в Спешен център при МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД. Веднага била приета и
оперирана, като въпреки положените медицински грижи на 13.11.2016г. починала.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Съдебно - медицинската експертиза, прочетено по реда на чл.282 от НПК,
поддържано от вещото лице и прието от съда като обективно и компетентно дадено
е видно, че причината за смъртта на Димитричка Кателиева е тежката черепно –
мозъчна травма, представена от тежка контузия на мозъка, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. В своето клинично
протичане тежката черепно мозъчна травма се е усложнила с развитие на
двустранна лобарна гнойнохематорагична бронхопневмония, тромбози в белодробни
съдове, които са облагоприятствали настъпването на смъртния изход. Между
травматичните увреждания в областта на главата и настъпването на смъртния изход
е налице причинно - следствена връзка.
Съобразно заключението на назначената в хода на
досъдебното производство Автотехническа експертиза прочетено по реда на чл.282 от НПК, защитено
от вещото лице в съдебно заседание и кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, местото на удара между двете ППС е настъпило на пешеходната
пътека в лявата пътна лента, като
контактната зона на съприкосновение между автомобилите е с дължина 0,9 метра и отстои на около 0,7 м.
от дясната граница на лява пътна лента и на около 1,8 метра от лявата граница.
Скоростта на л.а.”Ауди” модел А3 с рег №
В 3862 ВК непосредствено преди ПТП е била 54,8 км/ч, а в момента на удара 46,7
км/ч. Скоростта на л.а.”Фолксваген” модел “Голф” с рег № В 4834 КК
непосредствено преди ПТП не се е изменила от началото на навлизане в
кръстовището и до сблъсъка е била 22,1 км/ч. Водачът на л.а. “Ауди” е реагирал
своевременно, но л.а. “Фолксваген” е попаднал
в опасната му зона за спиране. Дори и при движение с максимално
разрешената скорост за населено място от 50 км/ч удара е бил непредотвратим,
чрез спиране. Безопасната скорост при която водача на л.а. “Ауди” би могъл да
спре преди мястото на удара при своевременна реакция на водача е 42,1 км/ч.
От протоколи за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с номера 1846 и
1845 от 01.11.2016г., се установява, че подсъдимият и св. С. не са употребили
алкохол преди възникването на ПТП.
От справка за нарушител, издадена от Сектор „Пътна
полиция"- Варна, е видно, че подсъдимият Г.К. е правоспособен водач с категория “В” от
1973г., като няма налагани административни наказания за нарушаване на правилата
за движение по пътищата.
За да приеме гореизложената фактическа обстановка като
доказана по безсъмнен начин съдът изцяло
кредитира събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства -
обясненията на подсъдимия –
частично, показанията на свидетелите К.А.,
И.С. и Я.П., писмените доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие
с приложени фотоалбуми, Съдебно автотехническа и медицински експертиза, Химически
експертизи, справка за съдимост и справка от сектор “ПП” при ОД на МВР – Варна.
Описаните доказателства в своята съвкупност водят до единствения възможен извод
за виновност на подсъдимия в престъплението за което му е предявено обвинение.
Обясненията на подсъдимия К. съдебния състав приема
частично. Той е с оскъден спомен за станалото, като твърди, че първо е спрял на
знак “Стоп”, след това е пресякъл едното пътно платно, спрял е ,погледнал е
надясно видял, е че колите са до “Кауфланд” и е навлязъл в лявата лента,
преминал е пешеходната пътека и след това не си спомня нищо. Следващият спомен
на свидетеля, е че са му помагали да излезе от колата, тъй като вратата се е
била заклещила. Съдът намира обясненията му в частта им, че е спрял на знака
“Стоп”, след това на разделителния
остров и се е огледал надясно и е видял ,че колите са били до “Кауфланд”, както
и че е преминал пешеходната пътека преди удара, за неотговарящи на обективната
действителност. Версията му за спиране и оглеждане се опровергава от свидетелите А. и П. –
свидетели очевидци на сблъсъка, а и в случай, че е спрял и се е огледал липсва разумно обяснение защо не е възприел
движещия се в лявата пътна лента автомобил управляван от св. С. ? Пред С. други
автомобили е нямало, а и няма данни за налични препятствия, които да
препятстват видимостта в правия пътен участък.. Мястото на удара е установено и
е върху пешеходната пътека, затова и версията на подсъдимия в тази и част не се
възприема от съда като достоверна.
Показанията на св. К.А. съда възприема като обективни
и отговарящи на действително случилото се. Те са в синхрон както с показанията
на св. С., така и със заключението по АТЕ досежно посоката на движение на л.а.
“Ауди”, скоростта с която св. С. е
управлявал автомобила си и местото на удара. Малки неточности в показанията са
възможни и се обясняват с бързото протичане на ситуацията и с местоположението
от което свидетелят е възприел произшествието.
Показанията на св. И.С. съдът приема за отговарящи на
действително случилото се и за добросъвестно депозирани. Те са обективни по отношение както на
посоката му на движение, на употребените спирачки, което е в синхрон с
показанията на останалите двама свидетели, както и за движението на л.а.
“Фолксваген” до местото на удара. Същите се обективни и относно местото и
начина на съприкосновение между двата
автомобила доколкото отговарят на обективните находки при извършените огледи.
Показанията на св. Я.П. съдът приема за
добросъвестни,, коректни и съответстващи на другите доказателства по делото.
Същият е възприел посоката на движение на л.а. “Фолксваген”, обстоятелството,
че водача не е спрял на знак “Стоп”, навлязъл е в кръстовището и е пресякъл
пътя на л.а. “Ауди”, употребените
спирачни от водача и последвалия удар. В съдебно заседание свидетеля уточнява,
че не е видял падане на тяло от
багажника на л.а. “Фолксваген” а е възприел затварянето на задната врата
и претърколяване на тяло на асфалта.
Възраженията на защитата на подсъдимия са многобройни
и те могат да бъдат диференцирани в две групи – по отношение на годността на
събраните по делото доказателства – писмени и гласни и по компетентността на
изготвеното експертно заключение по Автотехническата експертиза.
Според защитата извършените протоколи за оглед – на
местопроизшествието и в последствие на л.а. “Фолксваген” са негодни
доказателствени средства, доколкото не са посочени установъчни данни адреси,
ЕГН, местожителство и т.н., на поемните лица, което е пречка за тяхното
идентифициране, както и че в протокола за оглед на ПТП не е вписан експерт, а е
наличен подпис на такъв. Защитата изтъква, че протоколите на отговарят на
изискванията на чл.156 ал.1 и ал.2 вр. чл.137 ал.1 от НПК.
Съдебния състав не споделя така изразеното от защитата
становище. Разпоредбата на чл.137 детайлно разписва правата и задълженията на
поемните лица присъстващи при извършване на огледа. На разследващия орган ръководещ извършването на оглед на
местопроизшествие не е вменено изискване за
установяване на самоличността на
поемните лица посредством ЕГН, адрес номер на лична карта и т.н. Разбира се
посочване на допълнителни данни освен трите имена би способствало съда да
призове лицата при необходимост от разпита им като свидетели в съдебната фаза
на процеса, но доколкото такова искане не е направено, липсата на
идентифициращи лицата признаци извън трите им имена не препятства разкриването
на обективната истина по делото.
Липсата на посочено име на експерт технически помощник
при извършването на оглед на ПТП е пропуск на водещия огледа, но доколкото е
наличен подпис и има приложен фотоалбум по делото съдът приема, че експерт е
присъствал и е налично формално нарушение, което обаче не опорочава извършеното
действие по разследването.
В заключение макар и немарливо изготвени от
разследващия орган двата огледа на местопроизшествие са годно доказателствено
средство и върху данните получени от тях съдът може да изгради своите правни и
фактически изводи по делото.
Другата група възражения на защитата относно събраната
доказателствена съвкупност са свързани с
разпитаните по делото трима свидетели очевидци - А., С. и П., чиито показания се считат за
противоречиви и нелогични. Детайлно в пледоарията се излагат съждения защо
защитата не приема техните показания и защо и тези показания не са годни за
постановяване на присъда.
Съдебния състав не възприема и тази позиция на
защитата. На първо място свидетелите А. и П. са незаинтересовани от изхода на
делото, доколкото не са участници в ПТП и не би могла да им се вмени вина за
настъпилия престъпен резултат. Затова и мнението на защитата, че А.
“адвокатства на водача на Аудито” не се приема от съда. По делото не са налични
данни този свидетел да се познава със св. И.С., още по-малко да има интерес да
му “адвокатства”. Той е възприел непосредствено произшествието и е изпълнил
задължението си по чл.124 от ЗДвП. Подобно е и поведението на св. Я.П., който е
сигнализирал на тел.112 за случилото се. Не е имало пречка и пред двамата
свидетели да отминат и да се направят, че нищо не са видели. Напротив, с
оставането си на место и предоставяне на данните си на полицията те са
способствали за изясняване на обективната истина по делото и в двете фази на
процеса. Интерес от недобросъвестни показания би имал само св. С. като участник
в ПТП, но както по-горе бе посочено неговите показания кореспондират с тези на
останалите свидетели и с обективните находки – място на удара, положение на
автомобилите един към друг и т.н. Обстоятелството, че св. С. се е явил с двама
адвокати при разпита си на досъдебното производство, не дава основания априори
да се приеме, че неговите показания са неотговарящи на обективната
действителност.
Твърдението, че св. П. не би могъл да възприеме удара
не се приема от съда. Този свидетел в с.з. уточни, че е чул спирачки обърнал се
е и е видял удара между двата автомобила, което не е невъзможно с оглед на
обстоятелството, че той все още не е бил навлязъл по ул.”Г. Минков” и
произшествието се е случило в ляво, а не зад него.
По отношение на заключенията на експертизата защитата
на подсъдимия изтъква, че определената скорост е невярна и л.а. “Ауди се е
движел с висока скорост. В тази насока се изтъква, че от кръстовището до
“Кауфланд” до местото на удара е развита висока скорост и не е логично при
движение с около 50 км/ч да се управлява
автомобил на пета предавка.
На това възражение съдът намира за необходимо да
отбележи, че разстоянието от кръстовището до магазин “Кауфланд” до кръстовището
на бул.”Трети март” с ул.”Г. Минков” не е установено по делото и то в гласните
доказателства варира – според подсъдимия между 50-70-80 метра, а според св. А.
около 200 метра. От друга страна избора на предавка за шофиране е личен избор
на водачите на ППС с механична скоростна кутия и при движение с 54 км/ч не е невъзможно управление на лек автомобил
“Ауди” модел А3.
Според защитата математическите изчисления в
експертизата досежно определяне на скоростта са неправилни, тъй като от седем
компонента четири са неизвестни и няма как да се рещи уравнението. Съдът не
разполага със специални знания в областта на математиката и не може да отговори
на това възражение, но отчита, че то бе направено след изслушване и приемане на
експертизата на вещото лице и освобождаването му от съдебната зала. Пред защитата при налично съмнение в изчисленията
нямаше процесуална пречка да зададе и
този въпрос на инж. В.Д. наред с
многобройните други на които бе отговорено.
От страна на защитата се изтъква, че според
експертизата в момента на удара автомобила на подсъдимия се е намирал около
1,80 м. от левия бордюр и ако св. С. се е движил с автомобила си плътно в ляво между двата
автомобила би останало 10 см. разстояние спокойно да се разминат.
Подобно съждение не се споделя от съдебния състав. На
първо място експертът е определил разстоянието приблизително, като е използвал
предлога “около” и това е нормално с оглед обстоятелството, че местото на удара
няма как да се фиксира с абсолютна точност. На второ място при установеното по
делото аварийно употребяване на спирачки, контрола върху управлението на
автомобила се губи в значителна степен и е невъзможно той да премине през тези
сантиметри, които го биха разделили от пресичащия пътя му автомобил.
По отношение на местото на удара бяха направени
възражения за липсата на отломки на местото и наличието им по-напред по пътното
платно. В тази насока съдът без да има необходимите специални знание за Закона
за всемирното привличане от 1687 година известен още като Закон за
гравитащията на сър Исак Нютон, намира за необходимо да отбележи, че при удар
и откъсване от автомобила отломките следва да се отделят по посоката на
движението - в случая напред по посока на движението на двата автомобила, като
по-тежките предмети ще останат по-близо до мястото на удара а по-тежките ще се
разпръснат на по-далечно разстояние отново в същата посока. Съобразно
приложения по делото протокол за оглед на ПТП, на местопроизшествието не е констатирано наличие на масивни детайли и
елементи от автомобилите – двигатели, скоростни кутии и други от които да се
определи с абсолютна точност местото на удара между двата автомобила.
Затова и съдът приема, че местопроизшествието е
настъпило върху пешеходната пътека и изчисленията на вещото лице по
експертизата са основани на коректни
базови данни.
По отношение на становището на защитата относно
посоката на движение на л.а.”Фолксваген” след удара, съдът счита заключението
по АТЕ за правилно, обосновано и съответстващо на установените следи на
местопроизшествието. Без да преповтаря отговорите на вещото лице в съдебно
заседание съдът намира за необходимо да отбележи, че завъртане на автомобил в
ляво, или в дясно зависи от посоката на удара спрямо центъра на тежестта му. В
случай, че посоката на удара преминава в
ляво от центъра на тежестта му автомобилът ще се завърти надясно и обратно, ако
преминава в дясно ще се завърти в обратна посока. В случая и от двата огледни
протокола, фотоалбумите към тях и от
АТЕ се установява праволинейно движение
на л.а.”Ауди” и косо положение на л.а.”Фолксваген” с разрушения в задната му
лява част. При това положение посоката на удара е преминала в ляво от центъра
на тежестта на л.а.”Фолксваген” и завъртането му е могло да бъде само по посока
на часовниковата стрелка. За съдът този момент от сблъсъка е установен по
безспорен начин. Той не е и толкова важен за ангажиране на отговорността на
подсъдимия, тъй като смъртта на Димитричка Кателиева е предизвикана от възникналия
сблъсък и падането и на асфалта, а не от завъртането на автомобила в ляво, или
в дясно.
Гореизложените установени обстоятелства водят до
следните правни изводи:
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият Г.К.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
наказуемо по чл. 343 ал.1 б.”В” от НК, тъй като на 31.10.2016 г. в гр.
Варна на бул. „Трети март" на кръстовището с ул. „Г. Минков" и
„Фолксваген център", при управление на МПС л.а. „ Фолксваген Голф" с
рег. № В 48 34 КК, нарушил правилата за движение – чл.50 ал.1 от 3ДвП „На
кръстовище на което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства които се движат по пътя с предимство“, и по
непредпазливост причинил смъртта на Димитричка Кателиева Ангелова.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние е
изразено в действие – подсъдимият е управлявал МПС и е нарушил правила за
движение установени в ЗДвП в случая според съдебния състав това не са правилата на чл.25 ал.1 от ЗДвП –
правилата за маневриране, а правилото на чл.50 ал.1 от същия закон.
Кръстовището от страната на ул. “Г. Минков” е било сигнализирано със знак
“Стоп”, който е задължавал идващите от тази улица и включващи се в пътя с
предимство – бул.”Трети март” да пропуснат движещите се по пътя в предимство. В
конкретния случай законът е задължавал подс. К. да спре и да пропусне движещите
се по пътя с предимство – както тези в пътното платно в посока магазин
“Кауфланд” така и тези в посока центъра на гр. Варна. Като не е стопил това
подсъдимият е нарушил цитирания законов текст. Според съдебния състав нито една
от хипотезите изброени в чл.25 ал.1 от ЗдвП не съответства на извършеното от
подсъдимия нарушение и затова го оправда по обвинението в тази му част. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено “При навлизането си в
това пътно платно / в посока центъра” обвиняемия отвел предимството на движещия
се направо в същата посока л.а. “Ауди”. Макар и правилно описал нарушението
прокурорът неправилно го е квалифицирал. Доколкото фактите изложени в
обвинителния акт и възприети от съда са без промяна съдът счита, че има
възможност да приеме нарушаване на различен законов текст при едни и същи
факти, без да има направено искане от прокурора за изменение на обвинението по
реда на чл.287 от НПК.
Извършеното нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП е
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и с настъпилия
съставомерен резултат.
Съдебния състав не споделя
възраженията на защитата цитираща практика на ВС на НРБ, че ако от движението
на ППС, което е на път без предимство може да се направи извода, че няма
намерение да спира, то се превръща в опасност още преди да е преминало стоп
линията и тогава водача на ППС което е на пътя с предимство следва да
предприеме всичко необходимо за да предотврати ПТП, в контекста на твърдението, че опасността за движението е
възникнала още при преминаване на стоп линията от подзащитния му. В момента на
преминаване на линията на знака “Стоп”, който се намира на ул. “Г. Минков”
подсъдимият би се превърнал за заплаха за ППС движещи се по бул.”Трети март” в
посока “Кауфланд”, а за ППС движещи се в обратна посока той се превръща в
опасност в момента на навлизането си на пътното платно пред тях, доколкото за
водача на л.а. “Ауди” – св. И.С. не е имало начин да узнае, че подсъдимия няма
намерение да спре и да го пропусне или да предприеме действия за намаляване на
скоростта, или спиране както го задължава разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
В тази насока определената от експертизата скорост от около 22,1
км/ч по своя характер не е
толкова висока, че ясно да подскаже за движещия се по пътя с предимство св. И.С.,
че подсъдимият няма намерение да спре и ще пресече пътя му. Затова и съдът
счита, че опасността за движението е възникнала при навлизане на подсъдимия на
пътя с предимство и задължение за реакция на св. С. е възникнало в този момент.
От събраните по делото доказателства се установява, че същия е реагирал
адекватно и не е бил в състояние за предотврати ПТП, нито чрез спиране, нито
чрез спасителна маневра, въпреки че за второто той няма законово задължение.
От субективна страна деянието е извършено при форма
на вината непредпазливост – чл.11 ал.3 пр.1 от НК изразена като престъпна небрежност – деецът
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
Накърнени са обществените отношения свързани с реда на функциониране на
транспорта в страната.
Причина за извършване на деянието е нарушаването на
императивна разпоредба в ЗДвП и напредналата възраст на подсъдимия. Освен
констатираните в съдебно заседание затруднения със слуха на подсъдимия, според
съда в чисто човешки план е невъзможно на 80 годишна възраст подсъдимия да няма проблеми и със зрението, което
вероятно е и причина да не види движещия се по пътя с предимство автомобил.
За да определи вида и размера на
наказание удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните
особености на престъпното посегателство и неговия извършител, както и
мотивиралите осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието настоящият състав намира за
сравнително висока, с оглед на настъпилия тежък вредоносен резултат –
причинена е смъртта на майка грижеща се за недееспособния си син.
Степента
на обществена опасност на дееца е ниска.
Същия е неосъждан, през дългогодишната си практика на водач на МПС не е
допуснал нито едно нарушение. Бил е примерен водач, полага грижи за племенника
си.
Вида на наказанието което настоящият
състав следва да наложи е “Лишаване от свобода”.
За да определи размера на наказанието
съставът отчете :
Като смекчаващи такива съдът прецени :
- напредналата възраст на подсъдимия
-
обстоятелството, че до момента на ПТП е бил примерен водач на ППС
-
полаганите от него грижи за частния обвинител Г.А.Г.
-
житейската травма, че е причинил смъртта на сестра си
Отегчаващи отговорността обстоятелства
не бяха отчетени.
С оглед на гореизложеното настоящият
състав намира, че наказанието следва да се определи при отчитане на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и преценявайки,, че и минимално
предвиденото в закона наказание от “Лишаване от свобода” за срок от 2 години се
явява несъразмерно тежко и неадекватно на обществената опасност на деянието и
дееца, определи наказанието при условията на 55 ал.1 т1 от НК, като го отмери в
размер на една година.
Като взе предвид, че за поправянето на
дееца не е необходимо изолацията му от обществото, съдът на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието, като определи изпитателен срок от 3
/три/ години.
На осн. чл.343Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три години. За да определи този
срок съдът счете, че поради възрастта си подсъдимият би представлявал опасност
за движението и следва да бъде лишен от право на управление за срок надвишаващ
срока на лишаването от свобода. В тази насока съдът отчита становището на
повереника на частното обвинение, че налагането на такава санкция ще затрудни
грижите му за Г.А., но налагането на наказанието е задължително по силата на чл.343Г от НК,
която разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбата на чл.55 ал.3
от НК
Съдът намира, че така определения размер на
наказанието ще спомогне подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на
законите, ще се въздейства предупредително върху него и ще въздейства
възпитателно и предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по
този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :