Р Е Ш Е Н И Е
№ 260850 10.06.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на десети май през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Зинаида Монева
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело №3 999 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е образувано по повод искова молба от Н.Д. В. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Калиакра“ № 13, ет.1, ап.1, представлявано от Дилян Милчов Цветанов, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 400 лева, представляваща невъзстановен задатък от ответника, дължим поради неизпълнение на сключен между страните договор от 21.10.2019 година за продажба на мебели, по който ищеца твърди, че е платил сума в размер от 200 лева, на основание чл.93 от ЗЗД, както и за осъждане на ответника да му плати сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неизпълнение на договора, на основание чл.103б. от ЗЗП.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на 21.10.2019 година направил заявка по телефона за закупуване на мебели – комплект две ъглови легла със скосени страници и скосена ракла, предлагани от ответното дружество, предоставящо стоки и услуги онлайн посредством електронен магазин. При отправяне на заявката от името на ответното дружество по телефон му било обяснено, че трябва да заплати авансово 30 % от цената като задатък, за да е валидна поръчката му, което той сторил на 22.10.2019 година. По този начин счита, че съгласно чл.1.2 от Общите условия на дружеството между страните възникнали договорни отношения. По отношение на поръчката ищецът излага, че поръчал артикулите така, както се предлагат на сайта, без корекции относно размери, цветови и други. В срока обявен за изпълнение – 40 дни стоките не били доставени. В края на месец януари с ищеца се свързал представител на ответното дружество, който му заявил, че поръчката е объркана и леглата и раклата ще бъдат доставени в края на месец февруари. Ищецът се съгласил, но излага, че до датата на подаване на исковата молба, което е направено на 20.07.2020 година, поръчката не била изпълнена. Впоследствие се опитвал да се свърже по телефон с ответното дружество, но без резултат. Тъй като доставката се забавила доста дълго време, а и поради безуспешните опити за свързване с ответното дружество, ищецът подал сигнал в КЗПП. Получил отговор, че може да търси правата си по съдебен ред, поради което той предявил исковете си. На следващо място, с препоръчано писмо от 26.06.2020 година, уведомил ответното дружество, че поради неизпълнение в срок разваля договора, сключен между тях. Ищецът излага още, че поради неизпълнение на задълженията на ответника претърпял и неимуществени вреди, тъй като спешно възникнала необходимост да осигури леглата за неговата дъщеря и внуци, които се преместили в дома му, но поради този неуспех всички изпитвали неудобства. Ищецът бил принуден въпреки напредналата си възраст да набави материали и да изработи легла за децата на дъщеря си. Поради възникналото напрежение по повод липсата на доставка се влошило и здравословното му състояние и се наложило той да приеме медикаменти, за да се стабилизира. Поради това счита, че следва да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял.
В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба, ответното дружество, което се счита уведомено на основание чл.50 вр. чл. 47 от ГПК не е дало писмен отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител – адвокат У. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора процесуалният му представител излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с материално правно основание чл.93 от ЗЗД за иск за връщане на задатък в и чл.103б от ЗЗП вр. чл.88 от ЗЗД вр. чл.82 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически страна:
Видно от приетите като писмено доказателство общи условия на ответното дружество договорът за продажба се счита сключен от момента на потвърждаване на заявката, направена от клиента, а при заявка на неналична стока договора се смята сключен от момента на получаване на авансовата сума.
В случая от приетата като писмено доказателство разписка от 22.10.2019 година за превод чрез „Изи пей“ с подател ищеца и получател ответника „Мебелна борса Никеа“ Пловдив се установява плащане на сумата 200 лева с основание ъглови легла каталожен номер 7512. От показанията на свидетелката Р. В Х, която е бивша съпруга на ищеца и често посещава дома му се установява, че тя узнала, че той е дал поръчка за две легла през октомври 2019 година, които следвало да бъдат доставени до края на януари. До месец май мебелите не били доставени.
Видно от приложената кореспонденция, именувана предсъдебно споразумение и обратна разписка ищецът уведомил ответника за това, че поръчката не е изпълнена и следва да му бъде възстановена сумата 203 лева авансово преведени, 14 лева за телефонни разговори, 50 лева за адвокатски хонорар и 1 500 лева обезщетение. Писмото е получено от ответното дружество на 26.06.2020 година, видно от известието за доставяне.
Предвид изложеното от събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и кореспондиращи помежду си, тъй като основанието за превода на сумата се потвърждава и от свидетелските показания настоящият състав приема, че между страните е сключен договор за търговска продажба от разстояние по смисъла на ЗЗП на 22.10.2019 година, по който ищецът е изправна страна като е платил по сметка на ответното дружество авансово цена, насрещната страна не е изпълнила задълженията си до месец юни 2020 година и не е възстановила сумата на ищеца. В тази насока липсват и въведени като предмет на спора твърдения от ответната страна.
Предвид изложеното настоящият състав приема следното от правна страна по иска за заплащане на задатък:
Съгласно чл. 93 от Закона за задълженията и договорите задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
В случая извършването от страна на ищеца авансово плащане не е спорно, но не се установява наличие на уговорка между страните, която да предаде на това плащане характер на задатък с уговорка, че следва да бъде върнат в двоен размер. Следва да бъде посочено, че не всяко авансово плащане има функцията на задатък по смисъла на закона. Поради изложеното и тъй като договора е развален настоящият състав приема, че платената по договора сума като авансова цена подлежи на връщане на основание чл.88 от ЗЗД и чл.103б, ал. 5, но не в двоен размер на основание чл.93 от ЗЗД. Следва да бъде постановено решение, с което сумата да бъде върната като настоящият състав приема, че това е волята на ищеца, подал исковата молба – да репарира вредите, настъпили за него от виновното неизпълнение на договорното задължение на насрещната страна.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата 200 лева, представляваща авансово платена сума по договор за продажба от разстояние.
По отношение на иска с правно основание чл.103б, ал.6 от ЗЗП вр. чл. 82 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
В показанията си свидетелката Р В Х, която е бивша съпруга на ищеца и често е посещавала дома му, където живеела и тяхната дъщеря, излага, че той получил сериозни здравословни проблеми от това, че е бил измамен. В стаята били поставени два матрака, на които трябвало да се спи докато пристигне поръчката - ъглови легла. В семейството възникнало конфликти по този повод, с дъщеря му имали разправии и тя и семейството й се изнесли от дома му. Поради това, че доставката не била извършена ищецът започнал да вдига кръвно, пиел лекарства, имал сърцебиене.
При тази фактическа обстановка по отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се налагат следните правни изводи:
В мотивите Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2012 година на ВКС,
ОСГТК, е посочено, че при липсата на
обща уредба на вредата от неизпълнението (или неточното изпълнение) на
договорни задължения и наличието на общи правила за пределите на отговорността
за обезщетение на имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на
обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и
нарушаването на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение може да причинят неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване. Когато неимуществените вреди са причинени от деликт, на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД (деликтната отговорност е по-строга от
договорната). Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по
делото недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката
му отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
Предвид
посоченото тълкуване на закона настоящият състав приема, че за ищеца съществува
възможност да поиска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид
установеното неизпълнение и събраните по делото гласни доказателства настоящият
състав приема, че за ищеца са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в
напрежение и спорове в семейството, но не се установява при условията на пълно
и главно доказване, че описаните здравословно проблеми за които ищецът е
приемал медикаменти са настъпили само в резултат на това изпълнение и
представляват пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задълженията
по договора от насрещната страна.
По отношение
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
неизпълнението, настоящият състав приема, че съответен размер на обезщетението
в случая е 200 лева, като беше взет предвид периода на неизпълнението и
приетите за установени вреди.
С горните
мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
плати на ищеца сумата 200 лева, платена по договор за продажба на стоки от
разстояние, който е развален поради неизпълнение на насрещното задължение от
ответната страна и сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди. До пълните предявени размери и на останалите посочени
основания предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този
изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, съответно на
уважената част от вземанията. Разноските, направени по водене на делото са в
размер от общо от 500 лева, от които
сумата 100 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса и сумата 400 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Съответно на уважената
част от иска ответникът следва да плати на ищеца и разноски в размер от 142, 86
лева, а до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Калиакра“ № 13, ет.1, ап.1, представлявано от Дилян Милчов Цветанов, да плати на Н.Д. В. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща авансово преведена цена на 22.10.2019 година по договор за продажба от разстояние на ъглови легла каталожен номер 7512, който е развален на 20.06.2020 година и е отпаднало основанието за плащане на сумата, сумата 200 лева /двеста лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на неизпълнение на договора от ответната страна и изразяващи се в причинени за периода от януари до юни 2020 година напрежение и спорове в семейството, както и сумата 142, 86 лева /сто четиридесет и два лева, осемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от претенциите.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Д. В., с адрес: ***, за осъждане на ответника „Мебелна Борса Никеа“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Калиакра“ № 13, ет.1, ап.1, представлявано от Дилян присъдената да бъде върната като платена по договор, който впоследствие е развален, сума в размер от 200 лева /двеста лева/ до пълния предявен размер на иска от 400 лева /четиристотин лева/, основан на твърдения за заплащане на капаро; искът за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер разликата между присъдената на това основание сума от 200 лева /двеста лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 1 000 лева /хиляда лева/ и на останалите посочени в исковата молба основания, както и за присъждане на разноски в размер разликата между сумата от 142, 86 лева /сто четиридесет и два лева, осемдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 500 лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.