Решение по дело №8536/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1406
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20171100108536
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София, 06.03.2018 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №8536 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .

Л.П.М. ЕГН ********** *** иска да се осъди ЗК „ Л.И.“ АД ЕИК ******от гр.София да й заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 150 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 2990 лева  застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за медицински консумативи / от ПТП на 30.05.2015 г на ПП-I-5, Е-85 км.283+289 гр.Хасково-гр.Димитровград по вина на П.Н.Г. управлявал л.а.Пежо 206 с рег.№******; при което ПТП М. е получила счупване на таза и тазобедрената ямка вляво , счупване на кост на лява подбедрица, счупване на лява ключица; ведно със законната лихва от 30.05.2015 г до окончателното заплащане на главниците .

Ищцата твърди , че от посоченото ПТП е получила множество травми , счупвания и увреждания и била в тежко състояние . Възстановяването й продължило с години , изпитала силни болки , не можела да се придвижва без помощни средства , чувствала се отчаяна и непълноценна и се страхува да се вози в автомобил .

Ответникът оспорва иска и по основание , но основно по размер. Счита , че има съпричиняване от ищцата , защото ищцата е била без правилно поставен предпазен колан .

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Не се спори между страните , че с влязло в сила решение по чл.78а НК – / решение №77 от 29.06.2016 г по н.а.х.д.№255/16 г на Районен съд-Димитровград / , П.Н.Г.  е признат за виновен за това , че на 30.05.2015 г на ПП-I-5, Е-85 км.283+289 гр.Хасково-гр.Димитровград при управление на л.а.Пежо 206 с рег.№******; като е нарушил правилата за движение по пътищата , по непредпазливост е причинил на ищцата средни телесни повреди - счупване на таза и тазобедрената ямка вляво , счупване на кост на лява подбедрица и счупване на лява ключица .

Ищцата представя констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието с албум .

Според епикриза на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив ; ищцата е постъпила на 30.05.2015 г с множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, закрито и е изписана на 01.06.2016 г . Извършено е закрито наместване на тазобедрена става .

Лечението на ищцата е продължило във ВМА-МБАЛ София за периода 02.06.2015 г -19.06.2015 г . Извършена е операция РС ОМ Ацетабули ет пелвис син.А Модо АО.

Ищцата представя фактура и касова бележка за заплатени на ВМА 2990 лева .

Не се спори между страните и е видно от полица на стр.18 от делото и от справка от ИЦ на ГФ на стр.19 от делото , че ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач Г. .

Според изслушаната по делото комплексна експертиза на вещите лица д-р Е.И. и инж.А.М. ; ищцата е била пътник на задна лява седалка на бус „Форд Транзит“ , който е бил оборудван с предпазни колани . Виновният водач Г. е отнел предимство на буса , в който е пътувала ищцата , като ударът е бил челен плъзгащ страничен в лявата странична част на л.а.Пежо 206. Ищцата е бил без предпазен колан , но поради характера на удара и увреждания от деформации на самото купе , предпазният ефект на колана би бил незначителен .  Счупването на таза и на левия малък пищял представляват трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни . Счупването на таза е в областта на ямката , където навлиза главичката на бедрената кост Счупването на лявата ключица представляват трайно затруднение на движението на левия крак за повече от 30 дни. В първите 7-10 дни са били налице значителни болки , както и при наместването на костите . Имобилизацията на лява ръка е било за 4-5 седмици , за малкия пищял – около 4 седмици , а по отношение на счупените кости на таза не трябва да се стъпва за най-малко 2 месеца . Общо възстановителният период е бил 2 месеца за ключицата , 6 седмици за малкия пищял и около година за счупването на тазовия пръстен . Няма медицински документи за усложнения , но е възможно да настъпи посттравматична артроза поради счупването на тазовия пръстен . Разходите за консумативи /метални елементи/ за счупването на тазовия пръстен и ацетабулума са във връзка с ПТП .

При прегледа на ищцата вещото лице И. установява оток от 1,5 см кореспондиращ с костен калус в областта на счупването на лявата ключица . На хълбока ищцата има белег от операция с размери 14/1,5 см , както и деформация на тазовия пръстен . Установяват се и белези на лява подбедрица  и колянна става . Няма ограничения в движенията на лява ръка и ляв крак . При бъдещо раждане , поради деформация на тазовия пръстен , се налага Цезарово сечение .   

 Според разпитания пред съда свидетел И.М. /майка на ищцата/ ; след ПТП Л. била със счупен таз и не можела да мърда . В Пловдив казали на свидетелката , че дъщеря й ще остане 100 % инвалид и няма да се оправи . Ищцата не можела да мърда и говорела , че ще се самоубие . Три месеца ищцата не можела да стъпи на крака, страхувала се да се вози в кола  и имала нужда от помощ . И към ноември 2017 г чувства изтръпване на тялото и не може да ходи продължително време .

  Според разпитания пред съда свидетел М.Г.след ПТП ищцата била в шок . Три месеца била на легло и на инвалидна количка . След това си заминала на Димитровград и ходела с патерици на училище , но била много разстроена . Все още има притеснения от операцията и от белезите , които са й останали .По-лесно се уморява  и се оплаква от изтръпвания .

Разпитаният пред съда свидетел П.Г. заявява , че не си спомня нищо конкретно за катастрофата .

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявени са преки искове по чл.226 КЗ /отм./ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .

Претендираните обезщетения произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания ; както и имуществени вреди  /разходи за лечение /.

Прието е за безспорно между страните , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач . Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015 г - § 22 от ПЗР на КЗ  .

В случая е налице влязло в сила решение по чл.78а НК срещу виновния водач П.Н.Г. за процесното ПТП /деликт/ . Съгласно решение №47 от 23.07.2012 г по т.д. № 340/2011 г, ТК , І ТО на ВКС и разясненията в Тълкувателно решение №2 от 28.09.2011 г на ОСГТК на ВКС влязлото в сила решение по чл.78а НК  е задължително за гражданския съд , разглеждащ гражданските последици от деянието /чл.300 ГПК/ , относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в конкретния случай). Деянието си остава престъпление , а не административно нарушение.

Следователно , настоящият съд е длъжен да приеме , че деянието на виновния водач е извършено така както е прието в решението по чл.78а НК , както и че това деяние е противоправно и виновно. Поведението на пострадалия /ищцата/ не е предмет на присъдата, като в случая евентуално съпричиняване не е елемент от състава на престъплението. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса , следва да се установят конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство / решение №85 от 03.08.2016 г по т.д.№1047/15 г на ВКС , II ТО, решение №55 от 30.05.2009 г по т.д.№728/08 г на ВКС , I ТО и решение №43 от 16.04.2009 г по т.д.№648/08 г на ВКС , II ТО/.

В случая при наличието на влязло в сила решение по чл.78а НК , реално спорът между страните се концентрира около въпроса за евентуално съпричиняване от ищцата на ПТП и за размера на обезщетението  .

Настоящият съд приема , че в случая не е доказано от ответника да има съпричиняване от страна на ищцата на ПТП респ.на вредите от него . Ответникът релевира съпричиняване поради това , че ищцата е била без правилно поставен предпазен колан . Комплексната експертиза установява , че ищцата е била без предпазен колан , но това няма значение в случая , защото ударът е бил челен плъзгащ страничен в лявата странична част на л.а.Пежо 206. Поради характера на удара и настъпилите увреждания поради  деформации на самото купе ефектът от фиксиране с колан би бил незначителен . Следователно възражението за съпричиняване не е доказано от ответника .

При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне на процесните увреждания като средни телесни повреди, както и при недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .

В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат /на база СМЕ , която се кредитира изцяло/ :

-     наличието на счупвания - на таза в областта на тазобедрената ямка вляво , на лява подбедрица и на лява ключица ;

-     наложили се операции – закрито наместване на тазобедрена става , операция на таза ;

-               продължително възстановяване - имобилизацията на лява ръка е било за 4-5 седмици , за малкия пищял – около 4 седмици , за счупените кости на таза не трябва да се ходи най-малко 2 месеца , а пълното възстановяване е след около година ;

-               остатъчни белези , които са неприятни тъй като ищцата е млада жена .

 

Като обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението спрямо претендираното  в случая трябва да се отчете :

-                възстановяване в много голяма степен за 3-4 месеца , като липсват данни за трайни увреждания /извън деформация на таза/ и усложнения. Съдът не кредитира показанията на св.И.М. , които са доста преувеличени и не кореспондират с медицинската част на комплексната експертиза ;

-               ищцата е започнала да ходи на училище с патерици около 3 месеца след травмите , тъй като е жизнена и в млада възраст. Съдът кредитира показанията на св.Генчева , освен в частта им за преразказ на оплаквания на ищцата от продължаващи изтръпвания и дискомфорт  ; 

-               не се доказаха съществени психически проблеми на ищцата , освен нормалните в случая страхове и притеснения ;

-               твърдения за невъзможност за естествено раждане на деца не са релевирани в исковата молба и не следва да се вземат предвид .

 

Като цяло , макар че се касае за няколко счупвания , болките и страданията на ищцата са били нормалните и обичайните в такива случаи , а възстановяването е било дори по-бързо от сходни случаи .  Обезщетението на ищцата трябва да е в обичайните за подобни случаи размери .

Претендираният размер обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лева е необоснован и много завишен , като подобни обезщетения се присъждат за значително по-тежки увреждания на здравето на ищеца – такива , от които има много тежко и необратимо увреждане на здравето напр.ищецът остава на легло и в инвалидна количка , губи частично зрение и/или слух или жизненоважни органи ,  не може да се обслужва години наред , не може да се придвижва самостоятелно , напълно е неспособен да се труди , зависим е от близките си за години напред и т.н.

Съдът счита , че обезщетение от 50 000 лева  адекватно отстранява негативните изживявания на ищцата от няколко счупвания , от близо 3 месеца по-големи болки и страдания и нужда от чужда помощ и около година за пълно възстановяване от всички счупвания и увреждания . Вземат се предвид и наличните белези и всички минали , настоящи и бъдещи вреди от процесното ПТП според прогнозите на комплексната експертиза .

Налага се изводът , че искът за неимуществени вреди трябва да се уважи до размера от 50 000 лева и да се отхвърли за разликата над 50 000 лева до 150 000 лева. Върху тази сума се дължат и лихви за забава от датата на ПТП по уредбата на КЗ /отм./.

По отношение на иска за имуществени вреди – същият е доказан с представените по делото фактура и касова бележка. Според комплексната експертиза в разходите са във връзка с ПТП и проведеното лечение . Държат се и лихви за забава от датата на ПТП съобразно уредбата по КЗ /отм./.

С оглед изхода на спора ищцата дължи на ответника сумата от 457,52 лева деловодни разноски .

  Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от  2154,24 лева   част от депозити за експертизи СМЕ и държавна такса , съобразно уважената част от иска.

Ответникът дължи на адвоката на ищцата сумата от 1589,72 лева адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., съобразно уважената част от иска .

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******гр.София да заплати на Л.П.М. ЕГН ********** *** на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сумата от 50 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ и сумата от 2990 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/ от ПТП на 30.05.2015 г на ПП-I-5, Е-85 км.283+289 гр.Хасково-гр.Димитровград по вина на П.Н.Г. управлявал л.а.Пежо 206 с рег.№******; ведно със законната лихва от 30.05.2015 г до окончателното заплащане на обезщетението  .

 

ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лева до предявения размер от 150 000 лева ; ведно със законната лихва от 30.05.2015 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА Л.П.М. ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******гр.София сумата от 457,52 лева деловодни разноски по делото .

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр. чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., на адв.Д.И.С. ***9,72 лева  адвокатско възнаграждение .

 

 ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД ЕИК ******гр.София да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 2154,24 лева  такси и разноски в производството .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :