РЕШЕНИЕ
№229
Плевен, 03.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Поля Цанева изслуша
докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 96 по описа за 2023година
на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба на М.Е.Г.,***
чрез адв В.Т., съдебен адрес:***-2, офис 4.2
срещу решение № 1040-21-892/25.11.2022 година на директора на ТП на НОИ
София град.
В жалбата са
наведени доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно. Посочва
се, че правилно са установени фактите и , че на 04.09.2020 г., около 19:40
часа, на товаро-разтоварна площадка на дружеството в гр. Марш ан Фамен,
Кралство Белгия, Г., който е шофьор на товарен автомобил към Кангару Транс ЕООД
, трябва да затвори ремаркето на камиона. Поради технически причини, щората на
ремаркето блокира и той прилага максимално физическо усилие, за да я задвижи. В
момента на освобождаването й усеща силна болка в областта на дясното рамо и
десния бицепс, като се получава оток, ограничено движение на ръката и
непрестанна болка и работодателят забранява на служителя да изоставя камиона и
товара и му разпорежда да го закара във Франция, което той извършва.
На 09.09.2020 г.
работодателят създава необходимата организация пострадалият да бъде откаран в
клиника Андре Ренар в гр. Ерстал, Белгия. и там е констатирано разкъсване на
сухожилията, захващащи дясната раменна става и на част от раменната
мускулатура, като е следва да се извърши оперативна интервенция, която се
решава да се извърши в България и на 05.10.2020
г. във ВМА - МБАЛ София в Катедра по образна диагностика се потвърждава пълно
скъсване на сухожилието на м. супрапсинатус, излив в ставата и частично
скъсване на останалите ротаторни сухожилия
и на 16.10.2020 г. е опериран в
МБАЛ Авис-Медика, гр. Плевен, като под обща анестезия е извършено зашиване на
сухожилията и мускулите от ротаторния маншон. След операцията, в продължение на
повече от година, пострадалият извършва различни диагностични процедури,
рехабилитации и допълнителни изследвания, установяващи усложнения в неговото
състояние - болка и ограничени движения в раменната става, слабост и хипотрофия
на мускулатурата от ротаторния маншон, изтръпване на пръстите, затруднени
дейности от ежедневния живот. Счита, че тези обстоятелства се доказват от
представените медицински документи и ЕР на ЛЛК.
Посочва, че с протокол на ЛКК № 796 от 28.10.2020 г. е установено, че травмата от инцидента на
сухожилията и ротаторните мускули на мишницата са довели до временна
неработоспособност, поради болка, ограничени движения, невъзможно крайно
отвеждане и завъртане на ръката и крайно изправяне и това се потвърждава и с последвали медицински протоколи на ЛКК от
09.11.2020 г.; 21.11.2020 г.; 08.01.2021 г.;15.02.2021 г.; 12.03.2021 г.;
07.04.2021 г.;07.06.2021 г. и 11.06.2021 г.
и с ЕР № 0097 от 08.01.2021 г.
на ТЕЛК М.Г. е освидетелстван като временно неработоспособен, поради наличие на
навяхване и разтягане на раменната става - руптура тендини мускулус супра ет
инфраспинатус хумери декс, с ЕР № 0706 от 12.03.2021 г. на ТЕЛК, временната
неработоспособност е продължена и с С ЕР № 1308 от 04.06.2021 г. на ТЕЛК оспорващият
е освидетелстван, че е временно неработоспособен, поради липсата на
възстановяване на травмираната ръка и наличието на халтавост на ставата и
контрактура. Посочва, че осигурителят не оспорва протокол № 19 от 04.04.2022 г. за резултати от извършено
разследване на злополуката и счита, че неправилно административният орган не
приема констатациите на органите, разследващи злополуката и приема, че може да
е имало друга травма в периода на увреждането на лицето до постъпване в болница
и намира, че увреждането е безспорно установено и е налице неработоспособност на лицето и счита
, че неправилно органът не признава инцидента за трудова злополука. Моли за
отмяна на решението и връщане на преписката със задължителни указания на
органа.
Ответникът е изразил становище по жалбата на л. 20 по
делото, в което посочва, че оспорва
жалбата и намира същата за неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационното
производство и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание оспорващият - М.Е.Г.,*** се явява
лично и с адв В.П., съдебен адрес:***-2, офис 4.2 , който поддържа жалбата и посочва, че следва да се отмени решението,
тъй като е налице трудова злополука и механизмът на настъпване е ясен – при опит за
отстраняване на дребна повреда на товарния автомобил. Посочва, че е налице
временна неработоспособност и са налице медицински документи, от които може да
се установи това, като и съпругата на оспорващия потвърждава, че същият е
претърпял злополука. Оспорващият заявява, е претърпял инцидент и своевременно е информирал представител на
работодателя, но е получил инструкции да продължи работа и да закара камиона
във Франция, като до прегледа е бил на работа по нареждане на работодателя.
Посочва, че при преглед е установено разкъсване на две сухожилия и със самолет
е върнат в България, като иска да се отмени решението и да се признае
злополуката за трудова. Моли за отмяна
на решението, присъждане на разноски по
чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1000 лева.
Ответникът – директор на ТП на НОИ – София град не се
явява, не се представлява.
В съдебно заседание заинтересованата
страна –„Кангару-транс“ ЕООД, гр.София, ул. „Суходолска“№ 195, офис 3,
не се явява, не се представлява. Представено е становище на л. 26 по делото, в
което се посочва, че жалбата е
неоснователна. Посочва, че не е доказано, че травмата е настъпила при или по
повод осъществявана трудова дейност и не
е забранявано на служителя да преустановява трудовите си задължения, не са
давани указания да продължи да управлява камиона и не може да се приеме, че
налице трудова злополука. Счита, че между инцидента и претърпени медицински
интервенции е минал дълъг период от време и не може да се установи пряка
причинно-следствена връзка, като са налице
и противоречия в медицинските документи – в медицинско удостоверение,
издадено от Клиника „Андре Ренар“ се посочва, че се касае за пациент, пострадал
при ПТП, като в болнични листове не се посочва, че е налице трудова злополука.
Посочва, че декларация за трудова злополука е подадена на 13.10.2021 г. и това
е след преклузивен срок от една година по чл. 57, ал. 2 от КСО. Моли да бъде потвърдено решението и да бъдат присъдени разноски за адв.
възнаграждение.
Административен съд - Плевен, шести състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2021 г. М.Г. подава декларация за трудова
злополука, в която посочва, че е шофьор на товарен автомобил за международни
превози и работи в „Кангару Транс“ ЕООД. Посочва, че на 04.09.2020 г. около 18.40 часа белгийско време
на товаро - разтоварна площадка в гр. Марш ан Фамен, Кралство Белгия, е получил
травма на сухожилията на ротаторните мускули на дясна мишница по време на
работа – при затваряне на ремаркето има повреда на щората и при блокирано
движение той се опитва да затвори, провежда разговор с работодателя, който му
нарежда да затвори ремаркето и да напусне мястото и при затваряне на ремаркето
при освобождаване на щората и преместването й усеща силна болка в областта на
дясното рамо.
На 18.10.2021 г. е постановено разпореждане на
длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за отказ да образува производство по
установяване и разследване на
злополуката, което е обжалвано пред АССГ и с определение № 9719/07.12.2021
г. по адм. дело № 11733/2021 г. е изпратена
преписката по подведомственост на директор на ТП на НОИ София.
С решение от 07.03.2022 година от директор на ТП –София град, е отменя определението и връща
преписката на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за разглеждане по
същество на декларация за трудова злополука.
Със заповед № 1015-21-81/23.03.2022 г.на директор на
ТП на НОИ София-град е определена комисия за разследване на злополуката.
Извършено е
разследване на злополуката и в протокол № 19 –04.04.2022 г. за резултати
от извършено разследване на злополуката . Установено е, че М.Е.Г. е назначен с
трудов договор № 614 от 05.04.2019 г. в „Кангару-транс” ЕООД на длъжност „
шофьор на товарен автомобил /международни превози/”. Съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил/ международни
превози” връчена на 05.04.2019 г. срещу подпис, М.Г. „поддържа в изправност
управляваното МПС. Добросъвестно, качествено и в срок да изпълнява възложените
му транспортни и специални задачи и др.” Проведени са първоначален и последващи
инструктажи за по БЗР по време на път. Описани са декларираните от лицето
обстоятелства и предприетите мерки - на
09.09.2020 г. Г. е прегледан в клиника Андре Ренар, град Ерстал, Белгия,
издадена е медицинска бележка за нетрудоспособност за периода от 09.09.2020 г.
до 24.09.2020 г. с диагноза „разкъсване на сухожилие на мускул супраспинатус
дълъг бицепс на дясно рамо”; на 05.10.2020 г. е направено МРТ - изследване във
ВМА -МБАЛ София; на 16.10.2020 г. М.Г. постъпва в МБАЛ „АВИС-МЕДИКА” ООД гр.
Плевен за оперативно лечение. Посочва се, че с писмо изх № 35/18.03.2022 г.
осигурителя „Кангару-транс” ЕООД уведомява, че не признава злополуката за
трудова.
С разпореждане № 30960 от 18.04.2022 г. на длъжностно
лице при ТП на НОИ София-град се посочва, че не се приема злополуката за
трудова, тъй като не са налице
предпоставките за това, а именно резултата от увреждането – неработоспособност,
тъй като от представени доказателства и
обяснения на 04.09.2020 г. около 18.40 белгийско време,
19.40 г. българско време на товаро-разтоварна площадка в гр. Марш ан Фамен,
Кралство Белгия, М.Г. е получил травма на сухожилията на ротаторните мускули на
дясна мишница, като претърпеният инцидент не е довел до неработоспособност, тъй
като 5 /пет/ дни по-късно е прегледан в клиника Андре Ренар, Белгия и е
издадена медицинска бележка за нетрудоспособност за период от 09.09.2020 г. до
24.09.2020 г. Прието е, че не е осъществен фактически състав на чл.55 от Кодекса
за социално осигуряване за класифициране на злополуката като трудова, тъй като
не е налице един от конститутивните признаци на трудовата злополука, а именно
липсва внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност, като
органът се позована на обясненията на лицето.
Срещу разпореждането е подадена жалба в срок, в която
се излагат доводи, че настъпилото увреждане представлява трудова злополука,
описва са настъпването му и предприетите мерки, извършени прегледи и медицински манипулации, като се посочват
експертни решения на ТЕЛК.
С решение № 1040-21-892/25.11.2022 г. на директор на ТП на НОИ София град жалбата е
оставена без уважение и е потвърдено разпореждане № 30960/18.04.2022 г. на
длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Прието е за установено, че на
04.09.2020 г. около 19.40 часа българско време на товари - разтоварна площадка
в гр. Марш ан Фамен, Кралство Белгия, М.Г.
е получил травма на сухожилията на ротаторните мускули на дясна мишница по
време на работа, въпреки болките е продължил да изпълнява трудовите си
задължения и на 09.09.2020 г.. /пет дни по-късно от станалата злополука/ е
прегледан в клиника Андре Ренар, Белгия и е издадена медицинска бележка за
нетрудоспособност за периода от 09.09.2020 г. - 24.09.2020 г. Приема се, че М.Е.Г. е изпълнявал своите трудови
задължения в периода от 04.09.2020 г. до 09.09.2020 г., като , нито в деня на злополуката,
нито в дните след него са били предприети действия от пострадалият да потърси
медицинска помощ, тъй като липсва медицинска документация за извършен преглед
от лекар, което обстоятелство сочи, че
травмата е била от такъв характер, че не е възпрепятствала изпълнението на
служебните задължения и лицето е било
работоспоспособно и не е налице основание за издаване на болничен лист за
минало време. Посочва се, че настъпилата по-късно неработоспособност не може да
бъде приета като пряко следствие от претърпения на 04.09.2020 г. инцидент.
Липсват безспорни доказателства за наличие на причинна връзка между
неблагоприятния резултат и внезапното увреждане, а именно, че травмата на
сухожилията на ротаторните мускули на дясна мишница е настъпила в деня на
инцидента, а не е резултат от друга травма, претърпяна в периода от 04.09.2020
г. до 09.09.2020 г. Органът приема, че липсата
на елементи от сложния фактически състав на трудовата злополука по чл. 55 от КСО – внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, когато е причинена неработоспособност, а именно
липса на причинена временна неработоспособност в деня на инцидента, която е
задължителна предпоставка за определяне на злополуката като трудова и това обуславя
постановяване на отказ претърпяно увреждане да бъде прието за трудова злополука
по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
По делото е представено медицинско удостоверение от 09.09.2020 г. от
Спешно отделение на Клиника „Андре Ренар“ за Г., в което се посочва , че пациентът е пострадал при ПТП
и има разкъсване на сухожилията на ротаторния маншет и е определена временна
неработоспособност от 09.09.2020 г. – 24.09.2020 г..
Представено е МРТ изследване от 05.10.2020 г. от ВМА
МБАЛ София за установено скъсване на
сухожилието на м. супрапсинатус, излив по хода на субакромио субделтоидната
бурса и частично скъсване на останалите ротаторни сухожилия.
Представена е епикриза от МБАЛ „Авис Медика“ –Плевен
за операции на 16.10.2020 г. на дясно рамо и шев на ротаторен маншон.
Представени са медицински документи за извършена рехабилитация, амбулаторни
листи. С ЕР на ТЕЛК трети състав при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ от 08.01.2021 г. е
прието, че Г. е временно неработоспособен за заболяване, довело до необходимост
от опeративно лечение с цел
възстановяване на ротаторния маншон в дясно и необходимост от
продължаване на рехабилитацията.
По делото са представени болнични листове за временна
неработоспособност за периода от 09.09.2020 г. -08.10.2020 г. и за периода
08.03.2021г. – 06.04.2021 г. и 07.05.2021 г. – 05.06.2021 г. като е посочена
диагноза травма на ротанорните мускули на мишницата, както и ЕР на ТЕЛК на л.
19 и сл.
По делото като свидетел е разпитана Велина Г., съпруга
на оспорващия, която посочва , че на 04.09.2020 г съпругът й се обадил и е
уведомил, че е претърпял злополука при сваляне на част от камиона и рамото му е
подуто и го боли, като му е казала да пие обезболяващи ида отиде на лекар, но
не е посетил такъв, тъй като е получил указания да отиде с товара в Белгия , а
оттам във Франция и после отново в Белгия и едва след това е организирано
посещение на лекар от представител на работодателя и се е прибрал с лонгета на
ръката, като се е върнал със самолет.
Представена е карта на водач на л. 88 по делото, от
която се установява, че на 04.09.2020 г. същият е работил.
Представено е писмо от директор на ТП на НОИ София
град до директор на РЗИ гр.Плевен с
искане за признаване на причинна връзка между претърпяно на 04.09.2020 г. от М.Г.
здравословно увреждане и настъпилата на 09.09.2020 г. временна
неработоспособност.
С ЕР на ТЕЛК, трети състав при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“
се посочва, че не е възможно произнасяне по причинна връзка, тъй като е налице
разпореждане, с което не се признава злополуката за трудова, което се обжалва и
не влязло в сила.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е
връчено на 12.12.2022 г. с оглед
доказателства на л. 24 по делото на АССГ и жалбата е подадена на 29.12.2022 г. – л. 97 от делото на АССГ, първият присъствен
ден след коледни празници, , от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за признаване или непризнаване на злополуката за трудова, като
ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се
произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им.
Съдът намира, че процесното решение на директора на ТП
на НОИ София -град и разпореждането са издадени от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия с оглед представени заповеди на л. 20 и сл. по делото.
Решението е постановено в предвидената в закона писмена форма, съдържа
правни и фактически основания за неговото издаване, подписано е от неговия
издател .
Спазени са изискванията на Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и КСО. За
резултатите от разследването е съставен протокол, съобразно изискването на чл.
58, ал. 6 от КСО, съдържащ данните по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ. Протоколът е
подписан от членовете на комисията и от представител на пострадалото лице,
присъствал при извършване на разследването на основание чл. 58, ал. 4 от КСО.
Съдът обаче намира, че разследването на злополуката от
органа е извършено формално , като Г. посочва
и в обясненията си л. 11 по делото, че се е свързал незабавно с
представител на дружеството , прибрал се е в базата в гр. Ерстал , изпълнил е
два курса и едва на 08.09.2020 г. се прибрал и на 09.09.2020 г. със Станимир С.
е посетил клиниката, т.е. налице са данни, че лицето е работило именно по
нареждане на работодателя, но тези факти въобще не са изследвани от
административния орган, а работодателят не е провел разследване на инцидента,
тъй като не приема, че е налице трудова злополука, което обстоятелство е
благоприятно за него, както посочва в писмо от 18.03. 2022 г на л. 10 по делото
и затова не е събирал доказателства, което не е сторил и административният
орган, който само е цитирал обясненията на лицето, в които въпреки, че твърди
неизгодни за него факти – работа след злополуката, което вместо да се приеме от
органа в насока, че обясненията на Г. са достоверни и отразяват обективната
истина относно механизъм на настъпване на инцидента, се приемат от органа като
факт, че лицето е могло да работи и не е претърпяло злополука по време на
работа. неоснователни са доводите на заинтересуваната страна, че не е давал
нареждане на лицето да работи и е могъл да посети лекар, тъй като посещението
на клиника се извършва едва четири дни след инцидента и то с представител на
дружеството т.е. Г. стриктно спазване разпореденото му от работодателя, който в
случая с бездействието си и голословното приемане, че не е налице трудова
злополука, която не разследва и не събира никакви доказателства, тъй като това
е благоприятно за него, възпрепятства и разследването на трудовата злополука от
административния орган.
Съдът намира, че решението е постановено при
неправилно прилагане на материалния закон.
Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата
на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно
изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва
приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане
на здравето на осигурено по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно
неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия
организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране
на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е
настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен
резултат от увреждането – временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на
функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд
(връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които
протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с
работодателя); 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат
(неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от
внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при
нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат
от извършваната работа.
"Временната неработоспособност" е състояние,
при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради:
остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука;
професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ
медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по
предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от
семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински
преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната
или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна
възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на
заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради
карантина на детето – арг. § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от НМЕ.
В случая, от събраните доказателства по делото се
установява наличието на кумулативно изискуеми предпоставки за квалифициране на
процесната злополука като трудова – внезапно увреждане на здравето на осигурено
лице, настъпило в резултат на съществуваща функционална връзка с изпълняваните
трудовите функции, довело до неблагоприятен резултат - временна
неработоспособност, като причинната връзка следва да се установи от органите на
РЗИ след признаване на злополуката за трудова именно поради наличието на период
от настъпването на инцидента и установяване на временната неработоспособност.
По делото не е спорно, , а и административният орган
приема, че към деня на злополуката -04.02.2020
пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно
чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по
трудов договор като „шофьор“ към „Кангару –транс“ ЕООД, гр.София към 04.09.2020
г. и е претърпяло увреждане на дясно рамо при разтоварна дейност – внезапно
увреждане в резултата на затваряне на щора на камиона при товаро-разтовран
дейност, като Г. е уведомил представител на работодателя, който му е разпоредил да се прибере във Франция т.е.
не се оспорва от органа факта, че лицето е уведомило работодателя си, като в случая
обстоятелство, че лицето е управлявало автомобила и след настъпване на увреждането не се
оспорва, а напротив и Г. го посочва в дадените обяснения, макар, че това не е
изгодно за него обстоятелство, но това той е сторил при наличие на болки и по
нареждане на работодателя, който едва на 09.09.2020 г. го завежда на лекар в Клиника
„Андре Ренар“ и се установява разкъсване
на сухожилията на ротаторния маншет и се назнача хирургична интервенция, която
лицето предприема след завръщане н България, като в тази насока са и
показанията на свидетелката –съпруга на лицето. Тя посочва, че Г. й се обадил
още на 04.09.2020 г. и обяснил за случилото се и е бил на обезболяващи
лекарства, като съдът кредитира същите, тъй като намира, че кореспондират с
представените писмени доказателства – дневен протокол на водач, в който е
отразено, че лицето на 04.09.2020 г. е управлявало автомобила с оглед поставена
карта на водач.
Съдът намира, че неправилно органът приема, че тъй
като лицето не е потърсило медицинска помощ веднага и че продължава да работи до 08.09.2020 г.,
то не е налице временна неработоспособност , тъй като липсата на своевременни
мерки за медицински преглед е обусловена
от факта, че след проведен разговор с представител на дружеството, което
обстоятелство не се оспорва от осигурителя, е разпоредено на Г. да транспортира
автомобила на друго място и тъй като той носи отговорност , като за него, така
и за товара, не може самоволно да посети лекар и това е сторил именно с
представител на дружеството на 09.09.2020 г. Неправилно административният орган
приема, че тъй като Г. изпълнява трудовите си задължения в периода от
04.09.2020г – 09.09.2020 г. , то травмата е била от характер, че не
възпрепятства изпълнението на служебните задължения, тъй като лицето се намира
в друга държава, в изпълнение на служебните си задължения и не може да
предприеме действия по медицински преглед без да уведоми работодателя, който
именно го инструктира да продължи и едва на 09.09.2020 г . заедно с
представител на дружеството Г. посещава клиника.
Съдът намира, че е налице е резултат от увреждането –
временна неработоспособност. Административният орган неправилно приема, че не е
настъпила временна неработоспособност, с оглед липса на медицински документ, и
по-конкретно на болничен лист по Наредба за медицинската експертиза специално
към датата на злополуката, и защото впоследствие жалбоподателят е продължил да
изпълнява служебните си задължения до завръщането си в България. Действително,
оспорващият не разполага с медицинска и каквато и да е друга документация
специално от датата на инцидента в Кралство Белгия. Представената медицинска
документация е от по- късен етап от 09.09.2020 г. т.е само пет дни след
инцидента и е издадена бележка от клиниката, като посочването на причина „ПТП“,
не следва да се приема като основание, че инцидентът не е станал по време на
работа, а осигурителят по никакъв начин не представя данни и не твърди, че с
автомобил на дружеството, управляван от Г., е претърпян инцидент. Болничен лист
е издаден на 28.10.2020 г. след завръщането му в България, като са налице и
множество медицински документи, неоспорени от органа, установяващи извършени
медицински интервенции именно на дясното рамо на лицето т.е. Г. независимо от
характер на увреждането, за което и при преглед в Белгия е посочено, че следва
да се извърши хирургическа интервенция, не може, нито сам да посети лекар, нито
сам да се върне в страната.
Същевременно съдът не може да игнорира
обстоятелството, че оспорващият не е посетил лекар незабавно, тъй като
работодателят не му е осигурил тази възможност веднага, а едва на 09.09.2020 г.
, тъй като клиниката е посетена от Г. с представител на осигурителя, а и
завръщането му в страната е станало със самолет и автобус, осигурен му от
работодателя и то десет дни след инцидента и четири след прегледа в клиниката
т.е. оспорващият не е имал никаква възможност сам да организира посещение на
лекар и завръщане в страната без участие на работодателя.
Посочените доказателства са достатъчни и позволяват да
се направи извод, че е била налице временна неработоспособност. Този извод не
се променя и от факта, че впоследствие
след 04.09.2020 г. до 09.09.2020 г. Г. извършва работа за работодателя,
както сам посочва пред съда и това
следва да се има предвид, че той посочва неизгодни за него факти, но съдът
намира, че следва да приеме, че именно поради обстоятелството, че работодателят
му разпорежда да натовари и разтовари и след инцидента, то лицето по никакъв
начин не е могло да организира медицински преглед , нито във Франция, нито в
Кралство Белгия, тъй като е било на разположение на работодателя и е
изпълнявало неговите указания.
Съдът намира, че несправедливо и несъответно на духа
на закона би било да се приеме, че понеже е дал приоритет на грижата към
възложената му трудова дейност и интересите на работодателя пред личния здравен
комфорт и необходимостта от лечение, Г. следва да бъде третиран
по-неблагоприятно, отколкото ако е бил преустановил трудовата си ангажираност и
е пристъпил към незабавно лечение, като следва да се съобрази и липсата на
активност на работодателя, който не извършава разследване на инцидента, нито
събира обяснения, а само посочва, че непризнава злополуката за трудова.
Изложеното в процесното решение като основание за
отказа за признаване на злополуката за трудова, а именно, че липсва произнасяне
на ТЕЛК относно причинна връзка по чл. 72 и сл. от НМЕ съдът намира за
неотносимо, тъй като такова произнасяне е обусловено именно от разпореждане на
органите на ТП на НОИ за признаване на злополуката за трудова т.е. липсата на
признаване на причинна връзка не е основание за непризнаване на злополуката за
трудова.
Предви горното следва решението да бъде отменено и
преписката да бъде изпратена за издаване на разпореждане с оглед указанията на
съда.
С оглед изход на делото, искането на пълномощник на
оспорващия за присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА представляващи
адвокатско възнаграждение за ползвана от оспорващия безплатна правна помощ е основателно.
В приложения на л. 35 гръб от делото договор за правна защита и съдействие е
посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на горното основание.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА е установено със закон и когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда,
което възнаграждение се присъжда на адвоката
и ТП на НОИ –София град следва да заплати на В.Т.П.,***, офис 4.2.
адвокатското възнаграждение в размер на 500 лева, определено по реда на чл. 8,
ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като за сумата до претендирания размер от 1000 лева, искането
следва да бъде оставено без уважение, тъй като съдът намира, че следва да
присъди минималното възнаграждение, поради факта, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от
АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 1040-21-892/25.11.2022 година на директора
на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане № 30960/18.04.2022
г., на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО.
Изпраща преписката на административния орган за
издаване на акт в едномесечен срок от влизането в сила на решението при
съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Осъжда ТП на НОИ
–София град да заплати на В.Т.П.,***, офис 4.2. адвокатското възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 500 лева
Оставя без уважение искането
на В.Т.П.,***, офис 4.2. за заплащане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за сумата над 500 лева.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването ме.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/