Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 2463 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 8094,48лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 1326,50 лева, чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 335,48 лв. и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 214,41 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Е. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***против Г.С.П., ЕГН **********,***, в
която се твърди, че на 02.07.2015 г. между „Е.” АД от една страна като кредитор
и от друга Г.С.П., като кредитополучател, е сключен договор за кредит
„Експресо” № ***, по силата на който банката се задължила да предостави по
разплащателната сметка на кредитополучателя сума в размер на 9 000лева. Кредитополучателят се задължил да
върне предоставената сума, ведно с дължимите лихви от 3190.40 лева и застраховка „Живот” към
кредита от 734,48 лева, на 84 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер
на 153.87 лева и падеж - всяко 2-ро число на всеки месец, считано от 02.08.2015
г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за
кредит. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит на 02.07.2015 г. банката
предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя Г.С.П. с IBAN ***ума
от 9 000 лева. Твърди, че когато
настъпил падежът на вноска № 13 на 02 08.2016 г. по разплащателната сметка,
обслужваща кредита, нямаше достатъчно наличност. Така и не последвало
захранване на сметката и вноската останала неплатена. Твърди, че преговорите за
доброволно уреждане на отношенията не довели до положителен резултат. Неплатени
изцяло - останали и следващите погасителни вноски. Така, поради продължителното
неизпълнение на задължението за плащане на дължимите по договора суми,
кредиторът загубил интерес от уговорката за изпълнение на части и на основание
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ пристъпи към обявяване на задължението по кредита за
предсрочно изискуемо. Тъй като погасяване на просрочената сума не било
извършено, кредиторът на 11.03.2017 г. осчетоводил кредита като предсрочно
изискуем. Твърди, че така кредиторовата воля да отнеме преимуществото на
разсрочено плащане на дълга била възприета от майката на кредитополучателя и
считано от посочената дата - 14.08.2018 г. към вече изискуемото поради
просрочие задължение се прибави и оставащата предсрочно изискуема главница. При
тези обстоятелства твърди, че след като от обективна страна е било формирано
просрочие на задължение по погасителен план, продължило над 90 дни, до кредитополучателя-
длъжник е било изпратено и същият е получил волеизявлението на банката в
насока, че ще пристъпи към предприемане на всички действия за принудително
събиране на дълга, в това число, че счита целия непогасен остатък за предсрочно
изискуем, то следва да се приеме, че на 14.08.2018г. е настъпила предсрочната
изискуемост на процесния кредит. Твърди, че след извършените по кредита
плащания и съобразно уговорения между страните и съобразен със ЗЗД начин на
погасяване, от главницата на предоставения кредит в размер на 9 000 лева били
погасени общо 905,52 лева и дължими останали 8 094.48 лева главница. Твърди, че
от датата на първо просрочие по кредита 02.08.2016 г. до датата на предсрочна
изискуемост - 14.08.2018 г., на основание част I, чл.8 от договора, дължимата
главница се олихвява с договорения между страните лихвен процент от 8,90 % - 1
326.850 лева възнаградителна лихва (представляваща сбор от неплатените лихви за
вноски от 13 -37 включително и за периода от падеж на вноска 37 до 14 08.2018 г.
- 16.82 лева). Допълнително за същия
период върху неплатените части от падежиралата главница се начислява и
наказателна надбавка съгласно част II, чл. 9, ал.2 от договора - 335.48 лева
обезщетение за забава. Обезщетение за забава за периода от датата на
предсрочната изискуемост 14.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението -
214.41 лева наказателна договорна лихва. Твърди, че формулите за изчисление на
лихвите са следните: главница по 7,75%
номинална лихва/360 по брой дни равно на
възнаградителна лихва, обезщетение за забава- главница * 6 % наказателна лихва
/ 360 * брои дни = наказателна лихва/. Дължимите и погасени суми по кредита са
посочени в таблица. Моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на
ищеца по Договор за кредит „***” ***/02.07.2015 г. 8 094,48 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018 г. до
окончателното й погасяване, както и сумите от 1 326,50 лева възнаградителна
лихва за периода от 02.08.2016 г. до 14.08.2018 г., сумата от 335,48 лева
обезщетение за забава за периода от 02.08.2016 г. до 14.08.2018 г., сумата от
214,41 лева обезщетение за забава за периода от осчетоводяване на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението 14.08.2018 г. до 17.10.2018
г., както и разноските по производството, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.10.2018 г. по ч. гр. д. № 7482/2018 г.
по описа на Районен съд - Плевен. претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата, в
който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявените
претенции. Оспорвам ги изцяло както по основание, така и по размер. Оспорва
твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, а именно: - че „Е.” АД е
предоставила на ответника Г.С.П. в качеството му на ***по договор за
потребителски кредит ***№*** от 02.07.2015 г. парична сума в размер на 9000
лв., - че посоченият кредитит е усвоен
от кредитополучателя, - че е налице неизпълнение от страна на ответника на
поетите задължения за плащания по посочения по-горе договор за потребителски
кредит, - че ответникът е преустановил плащанията по договора, считано от
02.08.2016 г. за повече от три месечни вноски, - че на 20.07.2018 г. е настъпила предсрочна изискуемост на
цялото вземане по договора за за кредит.
Оспорва размера на вземанията по договор за потребителски кредит ***№***
от 02.07.2015 г., посочени в исковата молба. Твърди, че ответникът Г.С.П. не е
уведомен редовно, съгласно изискването на чл.60, ал.2 от ЗКИ, нито преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито едновременно
с исковата молба за това, че кредиторът обявява предсрочна изискуемост на
цялото кредитно задължение. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. За настъпването на предсрочната
изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното
изменение да прояви действието си. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е
императивна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на
предоставяне на потребителски кредити. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател. Счита, че в процесния случай, по
делото не са налице данни, че уведомителното писмо на ищеца е получено от
ответника. Липсва надлежно уведомяване от страна на ищеца, получено надлежно от
ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Затова счита, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, договорът не е прекратен на претендираното основание, при което
вземанията по него не са изискуеми. Това обстоятелство, обуславя извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с
чл. 415,ал.1 от ГПК. Отделно от горното,
твърди, че процесният договор за потребителски кредит ***№*** от 02.07.2015 г.
по форма и съдържание не отговаря в значителна степен на изискванията,
съдържащи се в глава III, IV, V и VI от ЗПК, накърнява равноправието между
страните и противоречи на добрите нрави и на принципите на добросъвестност при
договарянето, поради което е нищожен по смисъла и на специалния ЗПК и на общия
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че в противоречие с чл.10а от ЗПК процесният
договор в своята Част I, т.14 предвижда „такса по кредита-за одобрение” в
размер на 239 лв. Посочената сума се претендира с исковата молба като част от
общата претенция. Освен, че изискването за заплащане на тази такса е в разрез с
визираната по-горе правна норма счита, че т.н. „одобрение” представлява оценка
на риска, която оценка е част от процеса по усвояване на кредита и ползва
кредитора, а не е услуга, предоставена на заемополучателя. Този извод следва от
нормата на чл.16 от ЗПК. Оценката на риска се свързва от законодателя с
вземането на решение от кредитора за предоставяне на кредита, поради което
извършването й е в негов интерес. Твърди, че на следващо място, в конкретния
случай липсват данни изобщо да е изготвяна оценка на риска, в какво точно се
изразява тази „услуга”, както и че същата е предоставена на ответника. Също
така липсват доказателства за това как точно ищецът е формирал цената на
„услугата”, въз основа на какъв установен механизъм, както и на какво законово
основание е въвел тази т.н. „такса” за нейното предоставяне. Счита, че също
така, в противоречие с чл. 11, ал.1, т.9а от ЗПК, процесният договор не съдържа
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от
същия нормативен акт. Освен това, от процесния договор не става ясно върху
каква главница се начисляват дължимите възнаградителна лихва и наказателните надбавки
- дали се изчисляват върху чистата стойност на кредита - 9000 лв. или върху
стойността на кредита плюс добавяне на таксата по усвояването му и дължимите
премии по договора за застраховка. Тази неяснота е основание за обявяване на
договорките за възнаградителни и наказателни лихви за нищожни. Тук следва да се
има предвид, че, ако в главницата, въз основа на която се определят лихвите се
включат и дължимите такси по сключените застраховки е налице неравноправно
договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които
кредитополучателят е пожелал да ползва и, които не следва да се включват в
основата, която определя лихвите. Таксата за усвояването на кредита, предвид
противоречието ѝ със закона също не следва да бъде част от главницата,
върху която се дължат възнаградителни и наказателни лихви. Твърди, че е налице
неяснота в процесния договор и по отношение начина на формиране на ГПР по
кредита до посочения в съглашението размер 12.80 % като се има предвид, че в
случая единственият известен на потребителя компонент от него е номиналния
фиксиран лихвен процент на година в размер на 8.9 %. Кои са останалите
компоненти, формиращи разликата до 12.80 % ГПР, остава неизвестно, което
представлява пречка за преценка на обстоятелството, съответни ли са те на
изискванията на чл.19 от ЗПК. Счита, че недействителността на договора на
посочените по-горе основания се черпи от чл. 22 от ЗПК, съгласно който при
незпазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, сред които
са наличието на методика за изчисляване на референтния лихвен процент, точното
определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишният
процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се явява изцяло недействителен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от представения по делото Договор за кредит ***№ *** от 02.07.2015
г., че между Г.С.П. като ***и Е. АД като кредитор е сключен на посочената дата
договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави
на ответника в качеството му на ***сумата от 9000 лв. по негова разплащателна
сметка, открита при банката, в срок до 3 работни дни след датата на подписване
на договора, съгласно чл. 2, част II от договора, срещу насрещното задължение
на кредитополучателя да върне получената сума съгласно погасителния план и
условията, уговорени в договора. Видно от чл. 7 и 8, част I от същия страните
са постигнали съгласие кредитополучателят да издължи кредита на месечни
анюитетни вноски от 153,87 лв. за период от 84 месеца (краен срок – 02.07.2022
г.), включващи главница и възнаградителна лихва в размер на номинален фиксиран
лихвен процент 8,90% на година. Съгласно
Част I, т.8 номинален фиксиран лихвен процент е в размер на 8,90 % за година за
целия период на договора. Съгласно част I, чл. 9, ал.2 от договора при
просрочие се начислява наказателна надбавка върху просрочените погасителни
вноски 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент
върху просрочените вноски е в размер на 14,9 %.Според чл. 5, ал. 2, част II,
вр. чл. 15, част I от договора, кредитополучателят дължи и разходи за
застраховка „Живот“ в размер на 2,05 % годишно върху остатъка от главницата по
кредита, издължаването на която сума е разсрочено за срока на договора и е
включена в месечните погасителни вноски, съгласно приложения погасителен план.
Според клаузата на чл. 10, ал. 2, част II от
договора за банков кредит при възникване на просрочено плащане на задължение по
договора със забава над 90 дни, банката има право да обяви вземането си за
целия кредит за предсрочно изискуемо. Съгласно чл. 16 от процесния договор,
всички съобщения ще се считат правилно адресирани, ако са изпратени на адреса,
посочен от страната в началото на настоящия договор. При промяна на този адрес,
Кредитополучателя е длъжен да уведоми банката писмено. В противен случай за
правно валиден между страните ще се счита последният адрес, посочен писмено
съгласно настоящия член от договора. Ответникът е посочил на връчване на известия гр. Плевен, ж.к. Мара Денчева
24, вх. Б, ап.14.
Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от
банковата сметка – История на Сметка с титуляр Г.С.П., която е посочена в
договора за кредит като такава, по която се усвоява и погасява кредита по договора
за период: 02.07.2015 – 16.04.2019, на 02.07.2015 г. ищецът е превел на дата
02.07.2015г. по сметката сумата от 9000 лв., като е посочено основание
„усвояване на кредит“. Видно е, че са събрани от сметката на ответника първите дванадесет
погасителни вноски по погасителния план. Към датата на падежа на тринадесетата
вноска по кредита – 02.08.2016 г. ответникът не е разполагал с наличност по
банковата си сметка и последващи суми за погасителни месечни вноски до 16.04.2019
г. (крайният срок на справката по извлечението от сметката) не са събирани.
От Покана за доброволно изпъление от 22.06.2018г. е видно, че същата е
отправена до Г.П., в нея е посочено, че кредитът е в просрочие от 687 дни и в
случай, че задължението не бъде погасено до 19.07.2018г., считано от
20.07.2018г. по кредит ***№*** ще се счита за предсрочно изискуемо. От
изявлението на връчителя върху представената покана е видно, че на 01.07.2018г.
майката на отвтеника е заявила, че той е в чужбина и тя отказва да получи ПДИ
със задължение да му я предаде. Залепено е уведомление по чл.47 ГПК на вратата
на 01.07.2018г. По ч.гр.д.№ 7482/2018г. е приложено и оформено уведомление за
залепване на входната врата на дата 01.07.2018г. на адрес ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
Установява се от представения по делото Договор за
кредит ***№ *** от 02.07.2015 г., че между Г.С.П. като ***и Е. АД като кредитор
е сключен на посочената дата договор за банков кредит, по силата на който
ищецът се е задължил да предостави на ответника в качеството му на ***сумата от
9000 лв. по негова разплащателна сметка, открита при банката, в срок до 3
работни дни след датата на подписване на договора, съгласно чл. 2, част II от
договора, срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне получената
сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора. Видно от чл.
7 и 8, част I от същия страните са постигнали съгласие кредитополучателят да
издължи кредита на месечни анюитетни вноски от 153,87 лв. за период от 84
месеца (краен срок – 02.07.2022 г.), включващи главница и възнаградителна лихва
в размер на номинален фиксиран лихвен процент 8,90% на година.
При така констатираните обстоятелства се налага
изводът, че между страните в настоящото производство е породено облигационно
правоотношение, възникнало от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ. Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена),
възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер, като в
настоящия случай е консесуален и двустранен, тъй като предоставянето на
уговорената заемна сума не е част от фактическия състав от договора за банков
кредит, а в изпълнение на вече поето договорно задължение – арг. чл. 2, ал. 1,
част II от договора. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този
договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които потребителят се
е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената
възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва представлява по своето правно
естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи
трябва да престира на кредитора, защото са му предадени в собственост и се е
разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно
правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем
капитал и времето на ползването му.
Неснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника, че не е установено изпълнението на задължението на
ищеца по договора за кредит да предостави на ответника заемната сума. Видно от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника извлечение от банковата сметка
– История на Сметка с титуляр Г.С.П., която е посочена в договора да кредит
като такава, по която се усвоява и погасява кредита по договора за период:
02.07.2015 – 16.04.2019, на 02.07.2015 г. ищецът е превел по сметката сумата от
9000 лв., като е посочено основание „усвояване на кредит“.
Установено е от неоспореното извлечение от банкова
сметка, *** по кредита след погасяване на дванадесетата месечна вноска на 02.07.2016
г. След това и до настоящия момент няма отразени постъпления по откритата
сметка за обслужване на кредита. Първата неплатена вноска е тринадесетата
такава, която съгласно погасителния план е следвало да бъде погасена на
02.08.2016г., поради което на 02.11.2016г. вече са настъпили предпоставките,
уговорени в договора – арг. чл. 10, ал. 2, част II от същия, при които за
кредитора възниква правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Ответника,
който носи доказателствената тежест да докаже извършените плащания, не ангажира
доказателства за това.
Неснователно е възражението, че кредита не е
надлежно обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 in fine ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се
счита за предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по
реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от
09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./. Страните по дотовора
са уговорили съобщенията между тях да бъдат изпращани на посочения в договора
за кредит адрес. Видно е от представената покана за доброволно изпълнение и
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост, че тя е връчена на ответника
при условията на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление на посочения в договора
адрес.
Неоснователно е възражението на ответника за
неустановеност на размера на вземанията по договора за кредит. Същите са
установени от приетия и неоспорен Договор за кредит ***№ *** от 02.07.2015 г. и
приложения към него погасителен план. Договора за кредит, както и погасителния
план са подписани от ответника по делото и в тях се съдържа задължението за
главница и възнаградителна лихва в размер съответно на 8094,48 лв. главница и възнаградителна
лихва в размер на 1326,50 лв. за периода
от 02.08.2016г. до 14.08.2018г. Съгласно част I, чл. 9, ал.2 от договора
при просрочие се начислява наказателна надбавка върху просрочените погасителни
вноски 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент
върху просрочените вноски е в размер на 14,9 %. Съдът на основание чл.162 ГПК
след самостоятелни изчисления установи, че размерът на дължимата договорна
наказателна лихвена надбавка за забава е в размер на 335,48 лв. за периода от
02.08.2016г. до 14.08.2018г. върху размера на пророчените падежирали вноски по
кредита.
След самостоятелни изчисления на основание чл.162 ГПК съдът установи, че размерът на лихвата за забава върху главницата по
кредита за периода от 14.08.2018г. до 17.10.2018г. е в размер на 146,14 лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на ответника за нищожност на процесния договор за кредит,
като противоречащ в значителна степен на изискванията на ЗПК, тъй като
накърнява принципите на равноправието между страните, добрите нрави и принципите
на добросъвестност при договарянето.
Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа
на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора. В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия.
Възраженията по отношение на такса по кредита за
одобрение са неотносими, тъй като е видно, че не са включени в главницата по договора
за кредит и не се претендират в настоящото производство. Дори да бъде
установена нищожност на таксата за одобрение на кредита, тя не влече нищожност
на други части на договора или на целия договор.
Неоснователно е възражението и за нищожност на
договора като противоречащ на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК. Видно е, че лихвеният
процент по договора е определен като фиксиран такъв за целия период на договора
в размер на 8,9 % номинален лихвен процент. Липсват твърдения за неговото
изменение и се претендира договорна лихва, изчислена при договорения лихвен
процент и съобразно абсолютния, изчислен размер на дължимото договорно лихвено
плащане, посочен в подписания от ответника погасителен план.
Предвид всичко гореизложено следва да бъде признато
за установено, че ответника дължи на ищеца по Договор за кредит „***№ ***/02.07.2015
г. 8094,48 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.10.2018 г. до окончателното ѝ погасяване, както и сумите от 1326,50
лева възнаградителна лихва за периода от 02.08.2016 г. до 14.08.2018 г., сумата
от 335,48 лева договорно обезщетение за забава за периода от 02.08.2016 г. до
14.08.2018 г. и сумата от 146,14 лева обезщетение за забава за периода от
осчетоводяване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението
14.08.2018 г. до 17.10.2018 г., а за разликата до предявения размер от 214,41
лв. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 247,68 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за ДТ,
депозит за ОП и юрисконсултско възнаграждение в размер на 918,91 лв.,
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, по отношение на ответника Г.С.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на Е. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***, сумата 8094,48 лева, представляваща задължение-главница по Договор
за кредит ***№ *** от 02.07.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение № 4642/22.10.2018
по ч.гр.д.7482/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на Г.С.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на Е. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***, сумата от 1326,50 лева, представляваща задължение-договорна лихва за периода 02.08.2016г.
до 14.08.2018г., по Договор за кредит ***№ *** от 02.07.2015 г., за която е
издадена заповед за изпълнение № 4642/22.10.2018 по ч.гр.д.7482/2018 по описа
на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ, по отношение на Г.С.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на Е. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***, сумата от 335,48 лева, представляваща задължение-договорна лихвена надбавка
за забава за периода 02.08.2016г. до 14.08.2018г., по Договор
за кредит ***№ *** от 02.07.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение
№ 4642/22.10.2018 по ч.гр.д.7482/2018 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на Г.С.П., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на Е. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***, сумата от 146,14 лева, представляваща лихва за
забава за периода 14.08.2016г. до 17.10.2018г., по Договор
за кредит ***№ *** от 02.07.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение
№ 4642/22.10.2018 по ч.гр.д.7482/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от
214,41 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.П., ЕГН **********,*** да плати на Е. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***, сумата от 247,68 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.7482/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.П., ЕГН **********,*** да плати на Е.
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от М.А.М.– ***и Е.Х.– ***разноски за
производството за ДТ, депозит за ОП и юрисконсултско възнаграждение в размер на 918,91 лева.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: