Присъда по дело №191/2021 на Районен съд - Димитровград

Мотиви към присъда № 17/16.11.2021 г., постановена по НОХД№ 191/ 2021 г. по описа на
РС- Димитровград.
Против И. Г. И. - роден на ****г. в гр.Хасково, живущ в гр.Димитровград, ул.
„*************, българин, български гражданин, неженен, с висше образование,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен
в това, че на 22.12.2018г. в гр.Димитровград, Хасковска област, управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил „Опел Тигра”, с регистрационен №
****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,59 на
хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена по газхроматографския
метод съдебно-химическа експертиза №1039-К/01.04.2019г. на „УМБАЛ-
Пловдив“АД- гр.Пловдив, след като е осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с
влязлото в сила на 09.10.2015г. споразумение № 90/09.10.2015г. по НОХД
№555/2015г. на Районен съд- Димитровград К.
ПРОКУРОРЪТ – г- н Ат. Палхутев пледира виновност, излага просторни мотиви в
подкрепа на доказаността на обвинението и предлага съответните наказания.
ЗАЩИТНИКЪТ- адв. Н. К. при ХАК моли за оправдаване на подзащитния си, като
изнася подробни доводи в тази връзка.
ПОДЪДИМИЯТ- И. Г. И. не се признава за виновен.
Приложим закон
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС.
Чл. 343б. ((Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от
2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, след
като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода
от една до пет години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Факти по делото.
На 21.12.18 г. вечерта в дома на подсъдимият в с. Крепост дошъл негов
приятел, с когото за един час изпили общо половин бутилка текила, а
приятелят му си тръгнал към 23:00 часа
На 22.12.2018г. по обяд се качил в колата, като не се чувствал по никакъв
начин повлиян от изпитото, подкарал собственият си лек автомобил „Опел
Тигра“, с рег. № **** към гр. Димитровград за да зареди с гориво.
Полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- св.В.В. и св.Г.Г.
изпълнявали служебните си задължения. Същите се установили на ул.
„Хасковска“ – на изхода на гр.Димитровград, до бившето УСМ, където
осъществявали контрол над движещите се по същата улица МПС. Около 12:55
часа спрели за проверка движещият се в посока към гр.Хасково лек
автомобил. При извършената проверка установили, че автомобилът е „Опел
Тигра“, с рег. № ****, а водач на автомобила е настоящият подсъдим И.И.. В
хода на извършената проверката полицейските служители доловили миризма
на алкохол от страна на водача. Така св.В.В. извършил тест за евентуална
употреба на алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер 7510“ №0057.
След няколко опита, техническото средство отчело концентрация на алкохол в
кръвта на водача И. 0,64 на хиляда.
1

За констатираното нарушение на водача И. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение- серия „Д“, № 802184, в който св.В. като
актосъставител описал нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съставения АУАН бил връчен срещу подпис на водача, който описал като
възражение, че не е пил. Заедно с акта на водача били връчени и 7бр. стикери,
а били иззети свидетелството на водача за управление на МПС и контролния
талон към него, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните
табели на управлявания лек автомобил. Бил издаден и талон за медицинско
изследване № 0058006, който бил връчен в 13,10ч. с предоставени 30 минути
за явяване в ЦСМП-Димитровград- за даване на кръвна проба за изследване на
наличието на алкохол в кръвта. В този талон било описано изявлението на
водача И.- а именно, че не приема показанията на техническото средство.
Подсъдимия посетил ЦСМП- Димитровград, където му била взета кръв за
изследване, за което бил съставен протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Този протокол бил съставен от д-р Марияна Д.,
лекар в ЦСМП- Димитровград, която отразила в него, че е взела кръвни проби
от водача И. в 13:35 часа на 22.12.2018г. Доктор Д. попълнила в протокола за
медицинско изследване данните, съобщени й от подсъдимия за употреба на
алкохол, като в същия било отразено, че И. е употребил вид на алкохолна
напитка - ракия, в количество 300 грама, на дата 21.12.2018г. в 23:00 часа.
Кръвните проби били изпратени за изследване в Специализирана химическа
лаборатория при УМБАЛ- „Пловдив“АД, гр.Пловдив. Заключението на
експерта- отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина № 1039/27.12.2018г. е, че в
изпратените за изследване проби от кръв, взети от водача И.И. се доказва
установен чрез газхроматографски метод, етилов алкохол в количество 0,61 на
хиляда.
В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена
повторна химическа експертиза съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от
Наредба 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от
заключението на експерта- изготвил повторната експертиза, отразено в
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина № 1039-К/01.04.2019г. на Специализирана химическа
лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“АД, гр.Пловдив, в изпратените за
изследване проби от кръв взети от подс.И. се доказва наличие на етилов
алкохол в количество 0,59 на хиляда.
Подс.И. не страдал от психично заболяване и към датата на инкриминираното
деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и
да предвижда и ръководи действията си и последиците от тях.
И. бил лекуван за различни заболявания, с прием на препарати, сред които
противоепилептични препарати, включително и терапия с лекарството
„Левебон“ филмирани таблетки 1000мг., по досъдебното производство е била
назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№100/2019г., видно от чието заключение „Левебон“ е противоепилептичен
препарат, който се приема през устата и потиска склонността към гърчове,
като този и останалите противоепилептични препарати не повлияват на
концентрацията на алкохол в кръвта, съответно и на резултата от химическа
2

експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Нито един
от предписаните за прием от подсъдимия лекарствени препарати не повлиява
концентрацията на етилов алкохол в кръвта и съответно резултата от
химическото изследване на кръв.
Освен епилепсията , подсъдимият бил диагностициран от 05.01.2016 г. със
заболяване- цироза на черния дроб, но не предприемал никакво лечение .
Приетият в организма етилов алкохол се елиминирал в мъжки организъм чрез
разграждане средно с 0.15 промила в час. Но цирозата била заболяване, което
протичало морфологично с подмяна на активната тъкан на черния дроб със
съединителната тъкан. Този процес възпрепятствал черният дроб да изпълнява
функциите си по утилизация и разграждане на постъпили от външна среда
или свързани с обмяната, образувани в организма токсични вещества, което се
отнасяло и за способността за разграждане на алкохола. В крайна сметка това
заболяване забавяло процеса на елиминация на етилов алкохол от организма,
като не е възможно да се определи темпът на забавяне на този процес. В
случаят с подсъдимият и измерената съвсем ниска концентрация на алкохол,
тъй като той системно е употребявал алкохол е бил изцяло във възможност да
контролира поведението си
.Подсъдимият е осъждан по смисъла на НК - по НОХД№ 555/2015 г. на РС-
Димитровград, със споразумение в сила от 09.10.2015 г. за престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, извършено на 26.09.2015 г. в гр. Димитровград и наложено
наказание пробация и лишаване от право да управлява МПС . Двете наказания били
изтърпени съответно на 12.06.2016 г. и на 26.10.2016 г.; и по НОХД №345/2017 на
РС- Димитровград, със споразумение в сила от 11.07.2017 г. за престъпление по чл.
343б, ал.2 от НК, извършено на 01.05.2017 г. в гр. Димитровград и наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено по реда на чл. 66,
ал.1 от НК за срок от 3 години, както и наказание лишаване от право да управлява
МПС, което е било изтърпяно към 01.01.2018 г.
При разследването на първото престъпление, за което бил осъден по НОХД№
555/2015 г. на РС- Димитровград, г- н И. е бил заловен и пробван с техническо
средство, което отчело наличие на алкохол в кръвта от 2. 26 промила, той отказал
кръвна проба. По това дело липсват каквито и да е било данни за здравословно
състояние на г- н И..
В разследването по НОХД №345/2017 на РС- Димитровград, г- н И. е бил заловен
и пробван с техническо средство, което отчело наличие на алкохол в кръвта от 0.89
на хиляда. В акта за установяване на нарушение е посочил, че не бил пиян, в
показанията си тогава е посочил , че е пил една бира, издаден бил талон за кръвна
проба, но липсват данни г-н И. изобщо да е посетил ЦСМП за даването й. По това
дело липсват каквито и да е данни за заболяванията на г- н И..
Горните факти се установяват от обясненията на подсъдимия, показанията на св.
Делчев, прочетените показания на св. Д., заключение на д- р М., всички
заключения на д- р Е. и устен доклад пред настоящият състав на съда, справка за
съдимост, писмените доказателства по НОХД №345/2017 на РС- Димитровград и
по НОХД№ 555/2015 г. на РС- Димитровград, които са еднопосочни и
взаимнодопълващи се.
Правни изводи по въпросите в чл. 301от НПК.
Пред настоящият състав, за разлика от предходното разглеждане на делото, спор по
фактите от обективна страна за твърдяното престъпление на практика няма.
Безспорно се установи също така, че подсъдимият системно употребявал алкохол.
Не се спори и се установи по несъмнен начин, че два пъти вече подсъдимият е
3

осъждан за извършени престъпления по чл. 343б,ал.1 и ал.2 от НК.
Несъмнено се установи, че подсъдимият вечерта (до 23:00 часа) на 21.12.18 г. е
изпил известно количество концентрат- между четвърт и половин бутилка текила.
Не се спори също така, че на 22.12.18 г. около 12:55 часа- 14 часа след употребата
на алкохол, подсъдимият е управлявал лек автомобил „Опел Тигра”, с
регистрационен № ****.
Несъмнено подсъдимият е бил спрян от органите на реда, между които и св. В., бил
е проверен с техническо средство, при което се установила концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,64 на хиляда.
Имало е известни проблеми при пробата. Според св. В. подсъдимият се е опитал да
представи, че возеното с него лице управлява автомобила, а според подсъдимият- че
проверката с Дрегер многократно се е повторила. Така или иначе, такава проверка е
извършена, а резултатите са провокирали подсъдимият да не се съгласи с тях, по
тази причина, за разлика от случаите, разгледани по НОХД №345/2017 на РС-
Димитровград и по НОХД№ 555/2015 г. на РС- Димитровград е дал доброволно
кръвна проба по надлежният ред, а концентрацията на алкохол в кръвта е
установена на 0.59 на хиляда.
От тук може да се счете, че от обективна страна е извършен състав на престъпление
по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като управлението на МПС е било с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, след като вече е бил осъждан
за такова престъпление по НОХД№ 555/2015 г. на РС- Димитровград.
Що касае субективната страна на престъплението по чл. 343б от НК, доктрината
намира същото за единствено възможно при наличие на пряк умисъл. Умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и
достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да е искал да го извърши[1]. Интелектуалния момент се изразява в
това, че субектът е предвиждал конкретните обществено опасни последици от
деянието и е съзнавал неговия общественопасен характер. Волевият момент
отразява, че деецът е искал настъпване на последиците, че той ги желае, че ги има
за цел, цели тяхното предизвикване. Когато става въпрос за престъпление на просто
извършване, деецът съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която
не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство. Вината, като конкретен
факт от субективната реалност, принципно е познаваема чрез обективирането в
изменение на материалната действителност. Съдът не разполага с друг когнитивен
способ за установяване на нейното съдържание освен обективния, всестранен и
пълен анализ на съвкупността от всички обстоятелства за извършеното деяние[2].
Казано по друг начин, няма как да се установи, че дееца е действал умишлено, в
смисъла на чл. 11, ал.2, пр. първо от НК, като единствено да се отчете обективният
факт на концентрация на алкохол кръвта му. Вместо това за установяването на
прекия умисъл, следва да бъдат разгледани всички обективни прояви, сочещи към
него- че подсъдимият е съзнавал свойството и значението на постъпките си(че е
знаел, че е употребил алкохол и то в забранена концентрация, преди да управлява
МПС), неговия обществено опасен характер(че това е опасно за участниците в
движението, тъй като дейността на водача е високо рискова, а алкохолът над 0.5
промила притъпяват инстинктите му и пр.) и въпреки това е знаел, че е неизбежно
настъпването на последиците от постъпките си( управлението на автомобила със
съзнанието, че преди това е употребил алкохол във висока концентрация и това е
опасно за обществото, но въпреки това е неговото желано поведение).
Сериозно и то- решаващо значение, така , както са и указанията на ХОС, има факта,
че подсъдимият е болен от цироза, че това е болест, която силно намалява
функцията на черният дроб- в частност по разграждане на алкохола, и най- вече-
4

дали подсъдимият е знаел за последното.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства и изводите от тяхната
съвкупност, не се установи по несъмнен начин, че подсъдимият е знаел за този
специфичен ефект от болестта му.
На първо място, неразграждането на алкохол в кръвта от черният дроб поради
цироза не е общо известен факт. Наистина се знае, че тази болест засяга черният
дроб, пречи на последният орган да функционира правилно, но неспособността на
този орган да разгражда алкохол не е обстоятелство, широко известно в обществото.
Знае се само, че не трябва да се употребява алкохол при наличие на това заболяване.
Най- рано от 2016 г. подсъдимият знае, че е болен от цироза, съответно се
предполага, че знае, че не трябва да приема алкохол. Въпрос на личен избор е да го
прави- той не се съобразява с това правило.
Два пъти в този период от време е бил заловен да управлява МПС след употреба на
алкохол. Без внимателен анализ на казусите, може да се стигне до извода, изтъкнат
в пледоарията на прокурора, че очевидно това сочи към факта, че съзнава за
специфичният ефект на цирозата, тъй като вече два пъти се е сблъсквал с него.
Според съда, прочитът на фактите е различен. В първият случай по НОХД№
555/2015 г. на РС- Димитровград подсъдимият е заловен с много висока
концентрация на алкохол в кръвта си. Тук е нямало никакъв спор, не е имало и
възражения, приети са показанията на техническото средство.
Във вторият случай, концентрацията на алкохол в кръвта е значително по- ниска-
0.89 на хиляда, тя е приета по показанията на техническо средство. Тук вече
подсъдимият е счел за необходимо да отбележи в акта, че не е пиян, а допълнително
да обясни, че е консумирал бира с приятели и то- в не- голямо количество.Имайки
предвид утвърдените навици по употреба на алкохол, подсъдимият тогава си е
мислил, че не би имало проблем, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта му
би била ниска. Въпреки всичко, той е знаел, че непосредствено преди да се качи в
колата е пил, макари малко според неговите критерии. Така отново не е дал кръвна
проба и по НОХД №345/2017 на РС- Димитровград отново е сключил
споразумение.
В настоящият случай обаче ситуацията е съвсем различна. Той пие преди близо 14
часа преди да управлява МПС и според неговите критерии- незначително
количество. Преспива, очаквайки сутринта да няма концентрация на алкохол в
кръвта си. Имайки предвид и средната стойност при здрав човек за разграждане на
алкохол, отчитайки времето на прием, то към 12:55 часа не би следвало при това
количество алкохол да е отчетена концентрация от 0.59 промила. И наистина, в
такъв случай би следвало към 23:00 часа на предходната вечер алкохола да е бил
като съдържание от приблизително 2.7 промила- което явно не съответства на
изпитото.
Считайки, че няма алкохол в кръвта си над допустимото количество, предвид и
способността си да се контролира, поради изградените навици за системна
консумация на алкохол, очевидно е, че подсъдимият не е знаел, че болестта в случая
има такъв ефект.
Действията му при проверката са показателни. За разлика от предходните случаи,
тук подсъдимият заявява, че е пил, но с поведението си е демонстрирал, че не се
съгласява с установения факт- съдържание от 0.64 промила при показанията на
Дрегер. По тази причина доброволно дава кръвна проба.
Единият вероятен извод за това поведение може би е, че с оглед ниската
концентрация, подсъдимият се е стремял чрез кръвната проба този показател да
„слезе“ под 0.5 промила. По- скоро обаче, имайки предвид горният комплекс от
обективни данни по делото, подсъдимият е считал, че алкохолът е разграден до
5

степен, че да не се отчете като противоправен резултата от кръвната проба, затова е
дал такава. Пак така, практиката , известна и на съда е, че значително по- често
кръвната проба дава по- високи резултати от отчетеното с техническо средство,
което вероятно е било известно на подсъдимият, предвид и предишният му опит.
Следва да се посочи, че макар да е знаел, че е болен от цироза, подсъдимият не е
повдигнал въпросът нито по НОХД№ 555/2015 г. на РС- Димитровград, нито и по
НОХД №345/2017 на РС- Димитровград. По- вероятно би било, ако е знаел за
ефекта на тази болест, такъв довод да се изнася във всеки един от случаите, най-
малко при втория.
Всъщност, това говори и за установен маниер на поведение на този подсъдим.
Същият признава, когато уверено счита, че е извършил престъпление. Когато обаче
е убеден, че не е виновен- то тогава поведението се различава. Този факт е
единствено провизорен и косвен, но такъв извод не е лишен от логическо и
житейски обяснение.
Така обективните данни, в своята съвкупност говорят за това, че подсъдимият не е
знаел че има в кръвта си алкохол над позволеното в неговият случай, защото не е
знаел, че заболяването – цироза води до ефекта на дълго задържане на алкохола в
кръвта, индивидуално за всеки случай, така вместо обичайно да не би следвало да
се установи такъв в кръвта, при подобна употреба на количество и вид алкохол, все
пак след 14 часа той да доведе до престъпление. По тази причина той не е съзнавал
обществено опасния характер на постъпката си- че управлява МПС с такава
концентрация на алкохол в кръвта си, защото не е длъжен да осъзнава това
обстоятелство и обективно не го е знаел. Затова се е подложил доброволно на
проверката, поискал е даде кръв, защото не е бил съгласен с установеното от теста.
Общо казано, това означава , че не се установи изискуемият пряк умисъл за
извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, защото липсва елемент от
интелектуалния момент- знанието на обществено опасния характер и последици от
деянието.
Следва да се изложат и някой виждания на този съд по повод установеният подход
на „нулева толерантност“ спрямо извършителите на престъпления по чл. 343б от
НК. Като че ли е наложено виждането, че без значение от всичко друго- ако се
установи съответна концентрация на алкохол в организма на деецът и той
управлява МПС след това – тогава той е виновен и следва да носи отговорност.
Това виждане страда от множество дефекти. Главният от тях е, че всъщност
елиминира нуждата от правосъдие, в частност – от намеса на съда по повод
установяване на обективната истина, особено в контекста на вината. Противоречи
на принципите на НПК доводът, че след като деецът е знаел, че е употребил
наркотик преди да управлява МПС, то задължително той е виновен в престъпление
по чл. 343б от НК. По- скоро за да е виновен, то деецът трябва ясно да осъзнава, че
алкохолът е употребен във време, количество и качество, което е достатъчно близко
до фактът на управление на съответното МПС, така не се е абсорбирал от организма
, и така да осъзнава обществената опасност от стореното. Без съмнение
изследването на субективната страна е в компетентността на съда, за закона не е
безразлично и не може да бъде игнорирано при постановяване на присъдата.
Изобщо концентрирането в едно съчетание на изразът „държавна политика“ и съд,
се приема от този състав на съда със силно негативна конотация към идеята за
безправова държава, т.е. нещо, което е неприемливо.
Генералният извод от изложеното е, че не е доказано че подсъдимият е виновен,
тъй като не е доказан изискуемия пряк умисъл за извършване на престъплението-
оправдателно основание по чл. 304, пр. предпоследно от НПК, което доведе до
оправдаването му по това обвинение изцяло и признаването му за невиновен в
6

извършване на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Предвид признаването на подсъдимият за невиновен, направените по делото
разноски остават за сметка на Държавата.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.

Съдия:
[1] Решение № 79 от 8.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 318/2018 г., III н. о., НК

[2] Решение № 3 от 3.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1797/2014 г., II н. о., НК

7

Номер на акта:	17
Дата:	16 ноември 2021 г.
Съдия:	Петър Владимиров Петров

Дело:	20215610200191
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Присъда по дело №191/2021 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите