РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Радомир, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100565 по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и
чл.86 от ЗЗД.
Предявени са искове от ищеца „Т.- П.“ АД, с адрес на управление: гр.П.,., кв. “М.“, ТЕЦ
„Р.“, ЕИК ., чрез ю.к. А. С., срещу ответницата А. В. Й., с ЕГН: **********, с адрес: с. О.,
общ. З., обл. Перник, с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата задължението им към „Т.- П.“ АД за сумата от
422,78 лв. /четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ главница,
представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
61,32 лв. /шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., както и законната лихва върху
размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 22.03.2022 г. до
изплащане на вземането и да му бъдат присъдени направените по настоящото и по
заповедното производство разноски.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като твърди, че не дължи
сумите.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това, че ответницата е клиент на
топлофикационното дружество, като на нейно име е открита партида за имот, находящ се в
гр.П, ул.“К г“ бл., вх.., ап....
1
За задълженията по партидата ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като е образувано ч.гр.д. № ./2022 г. на РдРС, по което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ./12.04.2022 г.
Длъжницата е подала възражение в срок, като съдът е дал указания за предявяване на
иск. Искът е предявен в срок, което е предпоставка за допустимостта му.
Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:
Самата ответница твърди, че в жилището не се ползва топлинна едергия, но не е
направила възражение относно разпределението на ползваната едергия за общите части на
сградата, за които е претенцията.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ,
бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ
времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати
различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са
приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и
са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Отнася се до закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се смята сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
С исковата молба са представени публикуваните Общите условия на ответното
2
дружество в един местен и в един централен ежедневник а имено вестник Н. и С..
Ответницата не е оспорила твърдението, че има качеството на потребител на топлинна
енергия. Същата твърди, че жилището й е наследствено от майка й, като не е оспорила
доставката и количеството на доставената топлинна енергия, поради което съдът не е
допускал изслушване на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи.
От всичко изложено се налага извода, че след като са спазени всички законови
изисквания по приемане публикуване и одобрение на общите условия на ответника за
продажба на топлоенергия, между страните е налице валидна облигационна връзка по
продажба, съответно потребление на топлоенергия, без да е налице изрично сключен
писмен договор между страните, и доколкото не се оспорва обстоятелството, че ответницата
се явява потребител на топлоенергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ. В настоящето
производство не се установи, наличието на нищожни или недействителни клаузи във връзка
или по повод продажбата на топлинна енергия, които биха довели евентуално до лиса на
облигационно правоотношение между страните.
По разноските.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски по настоящото производство в размер на
75 лв.- внесена държавна такса, 100 лв.- възнаграждение за юрисконсулт или общо 175 лв. и
по заповедното производство- 25 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.- внесена
държавна такса или общо 75 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 от ЗЗД от ищеца „Т.- П.“ АД, с адрес на
управление: гр.П.,., кв. “М.“, ТЕЦ „Р.“, ЕИК ., чрез ю.к. А. С., срещу ответницата А. В. Й., с
ЕГН: **********, с адрес: с.О., общ.З., обл.П., че същата дължи на топлофикационното
дружество сумата от 422,78 лв. /четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки/ главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. и 61,32 лв. /шестдесет и един лева и тридесет и две стотинки/ лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., както и законната
лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - 22.03.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. В. Й., с ЕГН: **********, с адрес: с.О., общ.З., обл.П.,п да заплати на „Т.-
П.“ АД, с адрес на управление: гр.П.,.кв. “М.“, ТЕЦ „Р.“, ЕИК ., чрез ю.к. А. С., сумата от
175 лв. /сто седемдесет и пет лева/- направени разноски по настоящото производство и
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/- направени разноски по заповедното производство
3
/ч.гр.д. № ./2022 г. на РдРС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4