Решение по дело №547/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. П. С. от гр. Русе, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1085-000446/10.06.2024 г., издадена от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушаване на материалния закон, както и поради липсата на фактическите предпоставки за нейното издаване, тъй като от представеното от жалбоподателя изследване на урина от 08.06.2024 г. от Клинична лаболатория УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, се установявало, че резултатът за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози чрез отчитане на такива в урината му е отрицателен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореният административен акт.

Ответникът по жалбата – Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсулстко възнаграждение

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 10.06.2024 г. (вж. разписка на л. 13, гръб от преписката), а жалбата срещу нея е депозирана пред АдмС – Русе на 24.06.2024 г. (л. 3 от делото). Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка е представена Заповед № 336 з - 3170/31.12.2021 г. (л.1) на директора на ОДМВР – Русе, допълнена със заповед рег. № 336з-225/17.01.2023 г. , с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 2 и началниците на група в сектор Пътна полиция -Русе, какъвто е издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Последната заповед не е приложена по делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началник група в сектор „Пътна полиция“- Русе.

Видно от удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе от 14.12.2022 г. С. П. Й. заема ръководна длъжност – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- Русе, която длъжност изпълнява и към датата на издаване на процесната заповед. Изложените данни доказват наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът констатира, че същият е мотивиран в съответствие с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, респ. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени съставеният АУАН Серия GA № 1285840/ 08.06.2024 г. и следните обстоятелства – управление на лек автомобил от жалбоподателя след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а именно: Метамфетамин, установени с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARNJ-0003, проба № 437. Посочени са и издадените във връзка с проверката документи- докладна записка,талон за медицинско изследване, изпълнен чрез даване на кръвна проба. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ от ЗДвП

При издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и/или техните аналози от водача на МПС, е престъпление , за което са предвидени санкции в чл.343 б ал.3 НК вкл.и лишаване от права. Нарушаването на забраната на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози поради високата си обществена опасност е въздигната като престъпление, подобно на забраната за управление след употреба на алкохол над лимитирани граници, а не като наказуемо адм.нарушение. Независимо от това налице е обща възведена забрана в чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП за недопускане на управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, което е и част от основанията за налагане на ПАМ.

Безспорно, следва да се има предвид, че ПАМ по своята същност не е административно наказание, а превантивна мярка, чиято основна цел е превантивно да преустанови и предотврати извършването на правонарушения и опазването на живота и здравето на хората, като целта на мярката принципно оправдава и налага прилагането й като форма на държавна принуда спрямо конкретен водач, при наличие на предвидените в закона условия, поради това че е определящ общественият интерес, състоящ се в опазване на живота и здравето на останалите участници в движението, който налага прилагането на принудителни административни мерки при наличие на законоустановените условия, които трябва да са изпълнени.

ПАМ по чл.171 т.1 б.б ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в случая единствено и само на забранителната норма на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП , при наличие на предпоставките в частта, касаеща употребата на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като за установяването на употребата на наркотични вещества при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности, именно от кръвната проба , са определящи. Т.е при наличие на дадена кръвна проба и оспорване на резултата, резултатите от нейното изследване са определящи, а не тези по теста. Реда на чл.174 ал.4 ЗДвП препраща към реда за установяване общо на употребата на алкохол и наркотични вещества и техни аналози към този предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е самата норма е свързана с реда за установяване в случая на наркотичните вещества, но не на опредени стойности както е при алкохола, а на вещество, което съответства на понятието „ наркотично“ по смисъла на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и параграф 1 т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Употребата на наркотичното вещество се установява с тест съгласно чл.3 от посочената Наредба № 1 от 19.07.2017 при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества и талон за изследване, като химико-токсикологично лабораторно изследване е и задължително съгласно чл.7 ал.2 от Наредбата. Т.е в случая : „когато с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване“, което е задължително условие за приключване на проверката. Така новелата на чл.7 ал.2 е във взаимовръзка и с нормата на чл. 3а от Наредбата,съгласно която установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест

В случая по делото не е спорно, а се установява и от показанията на разпитания свидетел, че при извършената спрямо жалбоподателя на 07.06.2024 г. проверка, му е бил извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози като с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARNJ-0003, номер на проверка 437, в 22: 58 ч. е установено наркотично вещество –метаамфетамин (л. 7 от преписката). По реда на цитираните по-горе разпоредби от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., е бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № 108р-518 от 10.06.2024 г., като на лицето е бил издаден талон за изследване № 269239, представляващ приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от наредбата. (л. 5 и л. 6 от преписката) със съответно поставените стикери ,отразени в протокола . В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2 от наредбата, след като с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози, полицейският орган е съпроводил водача до мястото за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване – УМБАЛ "Канев", гр. Русе, където В. С. е дал биологични проби-кръв и урина за изследване (л. 3 от преписката). Тези факти са приети за установени и в мотивираната резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по съставения АУАН от 10.06.24г./ л.2 от преписката/,отметката по АУАН, че лицето е дало кръвна проба. Начина на извършване на проверката е установен от писмените доказателствени средства и показанията на св.Д.С., при които е налице идентичност и липса на всякакво съмнение относно процедурата.

След освобождаването му от помещението за временно задържане на сектор ПП –Русе в 00,20ч. на 08.06.24г., С. се е явил в УМБАЛ „ Канев“-клинична лаборатория в 01:01:07ч. на 08.06.24г., съпроводен от майка си- свидетелката Д. С. и предоставил проба за изследване на наркотични вещества- урина, под нейно наблюдение, като резултатите от изследването по всички показатели е отрицателен. Причината за това изследване на урината е притеснението на св.С. относно употребата на наркотични вещества и проверката на твърденията на сина й ,че не е употребявал такива, още повече, че седмица преди това е бил отведен от нея в ЦПЗ –Русе , където също е дал проба от урина ,която е била отрицателна, но му били предписани успокоителни медикаменти.

При гореустановените относими към спора обстоятелства, подведени под приложимата нормативна уредба, е спорен въпроса дали употребата на наркотични вещества е установена и доказана по надлежния ред, при положение че теста е позитивен за метаамфетамин, към датата на издаване на процесната заповед липсва извършен анализ на медицинското и химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвта, но е налице отрицателен анализ и резултат за наличие на наркотични вещества в урината.

Съдът счита , че представеното от страна на жалбоподателя писмено доказателство – резултат от изследване на урина за наличие на наркотични вещества от 08.06.2024 г., извършено от Клинична лаборатория УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, видно от което резултатът от изследването на концентрацията на наркотични вещества в урината му е отрицателен, не е достатъчно, за да се отхвърли резултата от драг-теста . Така направеното допълнително изследване не съответства на задължителните изисквания, заложени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. : - чл. 15, ал. 3 за изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл.,- чл. 23, ал. 1 - при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв, като употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба и само при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв Следователно задължително е изследването именно на кръвната проба, а изследването само на проба- урина е недостатъчно, за да бъде само въз основа на него потвърдена или отречена употребата на наркотични вещества. Безспорно такова изследване е и би било допустимо при и в случая неуправляване на МПС за частно или друго ползване ,защото е ноторно известно, че тестовете за наркотици по проба от урина засичат наркотични вещества в значително по-дълъг период след употреба в сравнение със слюнчените, като от съществено значение при този тип тестове е да се контролира даването на проба. Независимо от това реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и нормата на чл.174 ал.4 ЗДвП дават доказателствена стойност на токсикологичното изследване на кръвта.

В процесния случай адм.орган се позовава ,че употребата е установена с тест/ алтернативен и бърз начин за установяване на употреба на наркотични вещества /поради, което са налице предвидените в разпоредбата предпоставки за прилагане на ПАМ и твърди, че действа в обвързана компетентност.

Действително резултатите от кръвната проба не са готови към момента на на издаване на ЗППАМ , но до приключване на устните състезания по делото, резултата от токсикологичното изследване е обективирано в протокол№ 24/ ТКХ-420 от 12.09.2024г на НИК към МВР и категорично установяват наличието на амфетамин и метаамфетамин в кръвната проба и наличие и в урината на метаболити на същите и други наркотични вещества. В случая резултатите от техническото средство, с което е установено наличието на наркотични вещества е потвърдено и от токсикологичното изследване на дадената кръвна проба и урина.

Така в случая противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ е доказано. Следователно, в случая по безспорен начин са установени фактическите предпоставки за издаването на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества. Въз основа на така установените факти административният орган е приложил правилно материалния закон и при съобразяване и на целта му.

При този изход на спора на основание чл.143 АПК в полза на ОДМВР-Русе следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100лева ,с оглед и на възражението за прекомерност, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. П. С.,[ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1085-000446/10.06.2024 г., издадена от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В. П. С.,[ЕГН] да заплати на ОДМВР-Русе сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение

Решението не подлежи на обжалване.