Р Е Ш Е Н И Е
№…............./31.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13892 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „И.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** партер – вътрешен
двор, срещу „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, „П.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на
вземане в размер на сумата от 1861,12
лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия по издадена от „Енерго-Про Продажби“ АД фактура №
**********/20.09.2011 г., което вземане е прехвърлено от „К.Г.” ЕООД на „И.”
ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014 г. и е издаден изпълнителен лист от
25.03.2019 г. в полза на „К.Г.” ЕООД по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на
Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, с
влязло в сила решение по гр. д. № 10007/2014 г. по описа на Районен съд - Варна
„Енерго-Про
Продажби“ АД било осъдено да заплати на „К.Г.“ ЕООД процесната сума от 1861,12 лв., за която в полза на „К.Г.“
ЕООД бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2019 г. По силата на договор за
цесия от 23.10.2014 г., сключен в хода на производството по посоченото дело,
вземането било прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД, но цедентът
не предал изпълнителния лист на цесионера, въпреки обективираната
в договора между тях уговорка в този смисъл.
Вместо това на 21.10.2014 г. „К.Г.“ ЕООД сключило последващ
договор за цесия с
„П.М.“ ЕООД, който бил антидатиран (с
отразена дата на сключване, предхождаща с два дни първата цесия). Длъжникът на цедираното вземане „Енерго-Про Продажби“ АД бил уведомен за
прехвърлянето му в полза на „Интейк“ на 26.10.2014
г., а в полза на „П.М.“ ЕООД – на 20.01.2015 г. По молба на последното
дружество и въз основа на изпълнителния лист от 25.03.2019 г. било образувало
изпълнително дело № 20197180400377 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова с
рег. № 718 в КЧСИ срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, по което съдебният изпълнител отказал да конституира „И.“
ЕООД като взискател.
Ищецът счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното
в негова полза вземане на 26.10.2014 г. именно той се явявал единствен негов
кредитор и последващото прехвърляне не било породило
действие. Поддържа, че с поведението на праводателя
му „К.Г.“ ЕООД и последващия приобретател
„П.М.“ ЕООД, същите оспорвали притезателното право на
„И.“ ЕООД, което пораждало неговия интерес от установяване на вземането по
съдебен ред. Такъв интерес ищецът имал и за предявяването на иска срещу третия
ответник - „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, тъй като по силата на
спогодба – анекс от 23.12.2014 г. към договора за цесия от 23.10.2014 г. това
дружество отговаряло солидарно за задълженията на „К.Г.“ ЕООД и същото
предявило извънсъдебни претенции срещу ищеца, оспорвайки легитимацията му като
титуляр процесното вземане. Освен това в редица водени между страните
арбитражни производства дружеството оспорвало поетата солидарна отговорност по
цесията.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Петър Гетев, поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага подробни аргументи
по същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „К.Г.” ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и наличие на
сила на пресъдено нещо. Оспорва претенцията и като неоснователна. Счита, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, респ.
няма отношение към момента на придобиване на прехвърленото вземане. Релевира възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на договора за цесия
от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс от 23.12.2014
г., сключени между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД, спрямо него като
представляван по тези сделки, поради договаряне между пълномощника му адв. К.Т. и насрещната страна “И.” ЕООД в негова вреда. В
тази връзка излага, че вземането на практика е прехвърлено безвъзмездно на цесионера “И.” ЕООД, тъй като последният се е задължил да
заплати продажната цена не на правоимащия цедент “К.Г.” ЕООД, а на трето лице, което не е страна по
договора. Намира, че е налице и договаряне за това негово увреждане, понеже “И.”
ЕООД е създадено и контролирано от адв. К.Т., като
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството към момента на
сключване на сделките е била Д.А.– личен адвокатски сътрудник на адв. Т. към същия момент, а впоследствие дружеството е
прехвърлено на роднина на адв. Т.. Отделно прави
възражение по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД
за нищожност на двете сделки поради заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави. Обосновава същото с твърдения за нееквивалентност на престациите и незаконосъобразна цел, с която е учредено
дружеството „И.“ ЕООД, а именно да придобие собствеността върху съдебно
признати вземания на „К.Г.“ ЕООД срещу абонати на ел. енергия, за което адв. Т. изготвял договори за цесия, но пазел същите в тайна
от ръководството на „К.Г.“ ЕООД до приключване на съдебния процес за тези
вземания, за да не поема риска от евентуален неблагоприятен изход на делата.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът
„К.Г.” ЕООД, представляван от управителя П.К. и процесуалния му представител адв. Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. Оспорва достоверността
на датата на договора за цесия от 23.10.2014 г. и уведомлението до длъжника за
това. В депозирана писмена защита навежда аналогични на отговора възражения.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „П.М.” ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който излага идентично становище
за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес и наличие
на сила на пресъдено нещо. Намира претенцията и за неоснователна. В тази връзка
поддържа, че е налице изявление за разваляне всички договори за цесия от
23.10.2014 г., сключени между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, вкл. и процесният такъв,
от който ищецът черпи материалноправната си
легитимация, като тези изявления са обективирани в нотариални покани от
02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Счита, че именно той е титуляр на вземането по
силата на сключения с „К.Г.“ ЕООД договор за цесия от 21.10.2014 г., който
предхожда прехвърлянето в полза на ищеца. Намира, че уведомяването на длъжника
е ирелевантно за действието на цесията между страните по договора. Отделно
намира, че претенцията е изначално неоснователна, тъй като на основание чл.
226, ал. 3 ГПК ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по
приключилия съдебен спор за същото вземане по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на
ВРС, която следва да бъде зачена и по настоящото дело.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът „П.М.” ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.
Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. В депозирана писмена защита навежда
аналогични на отговора възражения.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
С подадено след този срок становище
оспорва предявения иск като неоснователен. Легитимира се като титуляр на
процесното вземане по силата на устен договор за цесия от 20.10.2014 г.,
сключен с „К.Г.“ ЕООД. Релевира възражение за недействителност на спогодбата –
анекс от 23.12.2014 г. Обосновава същото с твърдения, че спогодбата е подписана
от управителя на „Г.Г.Г.Е.” ЕООД поради измама и
непознаване на правната терминология. Отделно оспорва ищецът “И.” ЕООД да е
придобил вземането по договора за цесия от 23.10.2014 г., тъй като
пълномощникът на цедента “К.Г.” ЕООД адв. К.Т. не е разполагал с представителна власт за
сключването му.
По същество моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
В открито съдебно заседание не
изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а
се установява и от представеното решение от 07.02.2019 г. по гр.д. № 10007/2014
г. по описа на ВРС (л. 14), съдържанието на което се потвърждава от служебно
извършената справка в деловодната система на ВРС, че на 01.08.2014 г. „К.Г.”
ЕООД е предявило срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 1861,12 лв., представляваща
заплатена от Е.М.А., ЕГН ********** сума
по договор за продажба на електроенергия за периода 19.03.2011 г. до 14.09.2011
г., получена от ответника без основание, което вземане е прехвърлено на ищеца с
договор за цесия от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, по който иск е образувано въпросното гр.д. №
10007/2014 г. по описа на ВРС, приключило с влязло в сила решение, с което
искът е изцяло уважен.
Видно от приобщения договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. (л. 10), сключен между „К.Г.“
ЕООД, в качеството му на цедент, действащ чрез пълномощника адв.
К.Т., и „И.“ ЕООД – цесионер, представляван от Д.Т.А.като
управител на дружеството, цедентът е прехвърлил на
цесионера придобитото с договора за цесия от 17.06.2014 г. вземане към
„Енерго-Про Продажби“ АД в размер на сумата от 1861,12 лв. срещу цена от 1760
лв. В клаузата на чл. 3 от договора е отразено, че цената по възмездната цесия
е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписването на договора,
който служи като разписка за извършеното плащане.
От приложеното
уведомление от 23.10.2014 г. (л. 191 и сл. от приобщеното ч.гр.д. № 12933/2019
г. на ВРС) се изяснява, че цедентът „К.Г.“ ЕООД, чрез
адв. К.Т., е изпратил до длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД електронно писмо на 26.10.2014 г., ведно с приложено уведомление
за прехвърлянето по 198 договори за цесия от 23.10.2014 г., сред които и този с
предмет вземане от 1861,12 лв. и абонат И.М.А.(пореден № 161 от уведомлението).
Видно от приобщената електронна кореспонденция (л. 190 от ч.гр.д. № 12933/2019
г. на ВРС), уведомлението е получено от „Енерго-Про Продажби“ АД на 28.10.2014
г., когато е регистрирано при дружеството с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г.
Към договора за цесия
от 23.10.2014 г. е сключен анекс-споразумение от същата дата (л. 11)
между „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника адв. К.Т.,
и „И.“ ЕООД, представлявано от управителя Теодора Димитрова. Съгласно анекса
договорът за цесия е подписан за „И.“ ЕООД от лице без представителна власт и
отделно към датата на сключването му „К.Г.“ ЕООД е завело дело пред ВРС за
събиране на цедираното вземане, но е в невъзможност
да заплати уговорената цена по прехвърлянето на кредитора Е.М.А., както и да
заплаща възнаграждение на ангажираните юрисконсулти и да поеме разноските по
делото, вкл. да възстанови на адв. Т. разходите за завеждането
му, поради което страните са се съгласили „И.“ ЕООД да встъпи като съдлъжник по цесията с първоначалния цедент и да му заплати
дължимата цена от 1761,12 лв., както и да финансира заведеното дело срещу
длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, срещу
насрещното задължение на „К.Г.“ ЕООД да прехвърли на „И.“ ЕООД присъдените му
разноски за две съдебни инстанции след установяването им по размер с последваща
цесия за цена от 5 лв. Така е изменен начинът на плащане по договора за цесия,
като „И.“ ЕООД дължи уговорената цена не на „К.Г.“ ЕООД, а на И.М.А.в 6-месечен
срок след като получи реално плащане от „Енерго-Про Продажби“ АД. Затова и е
посочено, че адв. Т., в качеството му на пълномощник
на „К.Г.“ ЕООД, връща (предава) на „И.“ ЕООД платената сума от 1761,12 лв., за
което анексът служи като разписка.
Ангажирана от ищеца е
и спогодба
– анекс от 23.12.2014 г. (л. 18
и сл. от ч.гр.д. № 12933/2019 г. на ВРС),
сключена между „К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника адв. К.Т., „И.“ ЕООД, чрез
управителя Д.А., и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, чрез
управителя Д.Р.. От съдържанието й е видно, че същата има за цел да уреди
отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на
вземания от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.” ЕООД и „И.“ ЕООД в хода на
висящи съдебни производства, подробно посочени в приложение № 1 към спогодбата.
Прието е, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми длъжника „Енерго-Про Продажби“
АД за прехвърлените вземания с писмо по ел. поща от
26.10.2014 г. с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г. (чл. 3). Уговорено е, че общата стойностна
прехвърлените вземания по спогодбата е в размер на 299 148,15 лв. (чл. 2). С
подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило
да заплати за всички 198 договори цена за вземането в размер на 282 887,67 лв.
(чл. 4), платима на кредиторите на „К.Г.” ЕООД (абонати на „Енерго-Про
Продажби“ АД) договрите, на основание чл. 101 ЗЗД (чл. 5), в шестмесечен срок от
ефективното получаване от „И.“ ЕООД на сумите по вземанията от длъжника
„Енерго-Про Продажби“ АД (чл. 6). „К.Г.” ЕООД, от друга страна, е декларирало,
че е изключителен собственик на вземанията към датата на сключване на
спогодбата (чл. 8) и се е задължило да подаде молби за издаване на изпълнителни
листове по заведените дела в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по
всяко дело (чл. 12, ал. 1) и в 14-дневен
срок след снабдяване с изпълнителните листове да ги предаде в оригинал на „И.“
ЕООД (чл. 13). Страните са приели още, че всички държавни такси и
юрисконсултски възнаграждения по заведените дела от „К.Г.” ЕООД срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД са заплатени от „И.“ ЕООД (чл. 16 и чл. 17), както и
че последното дружество ще продължи да заплаща разноските по делата (чл. 18 и
чл. 19). Според спогодбата посредник по всички договори за продажба на вземания
е било консултатското дружество „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД (чл. 20), което встъпва като
солидарен длъжник относно задълженията и на останалите две страни (чл. 21).
Видно от приложение № 1 към спогодбата-анекс от 23.12.2014
г. (л. 20 и сл. от ч.гр.д. № 12933/2019 г. на ВРС), процесното вземане е
предмет на един от описаните 198 договори за цесия, отразен под № 191 от
приложението.
Сред материалите на приобщеното ч.гр.д. № 12933/2019 г. на
ВРС е и пълномощно от 04.07.2014 г.
(л. 211) от „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П.К., с което дружеството
упълномощава адв. К.Т. да се разпорежда с всички негови вземания при условия,
каквито намери за добре, включително, но не само: да уведомява от негово име
съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания,
както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане с всички вземания на пълномощника; да получава от негово име и за
негова сметка плащанията на всички дължими вземания; да получава всякакви суми,
дължими по изпълнителни дела, по свободно избрана от пълномощника банкова
сметка ***; да договоря сам със себе си, както и с други лица, които адвокатът
(пълномощник) също представлява, при каквито условия прецени; да
преупълномощава други лица с посочените права. В пълномощното изрично е
записано, че при съмнение същото се тълкува в полза на упълномощения, както и
че упълномощаването не е ограничено със срок.
От страна на ответниците „К.Г.” ЕООД и „П.М.“
ЕООД е ангажиран договор за прехвърляне
на вземане от 21.10.2014 г., сключен
между тях (л. 73 и л. 100), според който „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“
ЕООД придобитото с договор за цесия от 17.06.2014 г. вземане срещу длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от
1861,12 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия за периода 19.03.2011 г. – 14.09.2011 г. за обект с титуляр Е.М.А.,
срещу цена от 1811,12 лв., платима в шестмесечен срок от датата на подписване
на договора.
Видно от приложената извадка от уведомление без дата (л. 74 и л. 101), цедентът „К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя П.К., е изпратил
до длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД съобщение за прехвърлени с договори за
цесия от 21.10.2014 г. 65 вземания в полза на цесионера
„П.М.“ ЕООД, сред които и процесното, отразено под № 36 от уведомлението. От
поставения при „Енерго-Про Продажби“ АД входящ номер 2012926/27.12.2018 г. се
изяснява, че уведомлението е получено от
длъжника на 27.12.2018 г.
Представена е и нотариална покана с рег. № 4398/16.10.2017 г., том 2, № 148
на нотариус Б.В.(л. 63) от „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П.К., до адв. К.Т. за представяне на оригинали или заверени копия от
297 договори за цесия от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, за което длъжникът
по цедираните вземания „Енерго-Про Продажби“ АД е
уведомен по електронна поща на 26.10.2014 г.
Нотариална покана с рег. № 885/06.03.2018 г., том 1, № 53 на нотариус Б.В.с
аналогично съдържание е отправена и до „И.“ ЕООД (л. 56) и получена на
22.03.2018 г. (л. 58), като със същата са изискани и плащанията по договорите
за цесия.
Изпратена от „К.Г.“ ЕООД, чрез управителя П.К., до „И.“ ЕООД е и повторна
нотариална покана с рег. № 3323/02.07.2018 г., том 1, № 167 на нотариус Б.В.(л.
50), получена на 16.07.2018 г. (л. 52). В поканата е отразено още, че
представителната власт на адв. К.Т. е оттеглена на
20.11.2017 г., както и че при непредставяне на изисканите 297 договори за цесия
от 23.10.2014 г. в 14-дневен срок, същите ще се считат за развалени.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и изявление с рег. №
6651/14.12.2018 г., том 2, № 156 (л. 68) от „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез
управителя П.К., до „И.“ ЕООД, за разваляне на договори за цесия от 23.10.2014
г., с които са прехвърлени 297 вземания към длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД,
за което последният е уведомен на 26.10.2014 г., поради неизпълнение, отпаднал
интерес от такова и невъзможност за изпълнение на договорните задължения.
Страните не спорят, а се установява и от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 12633/2019 г. на ВРС, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 10007/2014
г. на ВРС на 25.03.2019 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „К.Г.“ ЕООД и
въз основа на същия „П.М.“ ЕООД, легитимирайки се като титуляр на вземането по
силата на договора за цесия от 21.10.2014 г., е завел срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД изпълнително дело № 20197180400377 по описа на ЧСИ С.Д.с рег. №
718 на КЧСИ.
Затова и след получаване на поканата за доброволно изпълнение с покана с
изх. № EPRS-1576/03.07.2019 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е отправило до „И.“
ЕООД искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело,
предвид уведомлението от 26.10.2014 г., че именно това дружество е цесионер на същото вземане (л. 223 от ч.гр.д. № 12633/2019
г. на ВРС). Такава молба е депозирана от „И.“ ЕООД до ЧСИ С.Д.на 08.07.2019 г.
(л. 231 от ч.гр.д. № 12633/2019 г. на ВРС), но по същата е постановен отказ,
предвид наличието на материалноправен спор извън
компетентността на съдебния изпълнител (л. 232 от ч.гр.д. № 12633/2019 г. на
ВРС).
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените положителни
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото
на иск и липсват процесуални пречки за това. Възраженията на ответниците „К.Г.” ЕООД и „П.М.” ЕООД в обратна насока са
неоснователни. От изложените твърдения и
доказаното поведение на ответните дружества се установява наличието на правен
спор относно принадлежността на процесното вземане, поради което ищецът „И.“
ЕООД има правен интерес от вида на търсената защита, с която цели да установи в
отношенията с неговия праводател („К.Г.” ЕООД), солидарно отговорното с него лице („Г.Г.Г.Е.” ЕООД) и последващия приобретател („П.М.”
ЕООД), че именно той е титуляр на това
спорно вземане. Субективните предели на силата на пресъдено нещо по гр.д. №
10007/2014 г. на ВРС безспорно се разпростират по отношение на приобретателя в
хода на процеса „И.“ ЕООД (арг. от чл. 226, ал. 3 ГПК), но принадлежността на притезанието е установена
по задължителен начин между него и длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, явяващ се
насрещна страна по правоотношението, а не между него и праводателя
му „К.Г.” ЕООД, продължил участието си в процеса като негов процесуален субституент. Освен това именно прехвърлянето в хода на
процеса, въз основа на което ищецът се легитимира като титуляр на вземането, се
оспорва, вкл. и от цедента „К.Г.” ЕООД, с оглед
твърдяното негово поведение по време на съдебния процес (прехвърляне на
вземането на трето лице „П.М.” ЕООД) и след приключването му (снабдяване с
изпълнителен лист и предаването му на това трето лице).
По въпроса за наличието на правен
интерес от предявения иск срещу третия ответник „Г.Г.Г.Е.” ЕООД е налице окончателно произнасяне с влязло в
сила определение № 260102/09.07.2020 г. по ч.т.д. № 847/2020 г. на ВОС.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца „И.“ ЕООД е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че именно той е придобил
процесното вземане по силата на твърдения договор за цесия от 23.10.2014 г.,
анекс-споразумение от 23.10.2014 г. и спогодбата – анекс към него от 23.12.2014
г. С оглед предприетата от ответниците защита срещу иска, в тежест на ответника
„К.Г.“ ЕООД е да установи релевираното възражение по чл. 40 ЗЗД за
недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс
от 23.12.2014 г., спрямо него като представляван по тези сделки, както и
възражение по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД
за тяхната нищожност поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави; в тежест на ответника „П.М.“ ЕООД е да установи развалянето на договора за цесия
от 23.10.2014 г. и валидното сключване на договор за цесия от 21.10.2014 г.
между него и „К.Г.“ ЕООД на посочената дата, а в тежест на ответника „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД – валидното сключване на договор за цесия от 20.10.2014 г. между него и „К.Г.“
ЕООД за
същото вземане.
От представените от
ищеца писмени доказателствени средства се установява, че същият е придобил
процесното вземане по силата на сключения с „К.Г.“ ЕООД договор за цесия от
23.10.2014 г., изменен с анекс-споразумение от същата дата и със спогодба-анекс
от 23.12.2014 г., за които длъжникът на цедираните
вземания „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен на 28.10.2014 г.
Възражението на ответната страна за антидатиране на договора за цесия и уведомлението е преклудирано, тъй като е направено в първото открито
съдебно заседание, а договорът е представени с исковата молба, респ. срокът
за оспорването му е изтекъл с изтичане
срока за отговор на исковата молба – арг. от чл. 133 ГПК. Отделно от това, възражението е и неоснователно, доколкото
достоверността на датите се установява и от други доказателствени източници, в
т.ч. и изходящите от самия ответник „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез законния му
представител, нотариални покани от 16.10.2017 г., 06.03.2018 г. и 02.07.2018 г.
и изявление за разваляне от 14.12.2018 г., в които документи изрично е признато
съществуването на договора за цесия от 23.10.2014 г. и уведомяването на
длъжника за прехвърлянето на 26.10.2014 г. Договорите са сключени от „К.Г.“
ЕООД, действащо чрез адв. К.Т., в рамките на
учредената му с пълномощно от 04.07.2014 г. представителна власт, включваща и
изрично правомощие за разпореждане с всички вземания на дружеството и
уведомяване на длъжника за това, която представителна власт има данни да е
оттеглена едва на 20.11.2017 г. (съгласно нотариалната покана от 02.07.2018
г.), тоест след
сключването на сделките и съобщаването им на длъжника.
Неоснователни са също и възраженията
по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето от ЗЗД за нищожност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс
от 23.12.2014 г. към него поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави.
По делото не са представени никакви доказателства, които да установяват
пряко или косвено твърдяната незаконосъобразна цел, с която е учредено
дружеството „И.“ ЕООД, въведена от ответника като порок на оспорените сделки,
водещ до заобикаляне на закона. Освен
това подобна цел, била тя и в разрез със закона, е ирелевантна
за действителността на сключените сделки, след като дружеството – страна по
тях, е надлежно възникнало като отделен правен субект.
Не е установена и твърдяната нееквивалентност на престациите
по сделките, водеща според ответника до накърняване на добрите нрави. Договорът
за цесия, ведно с измененията му, урежда встъпването на „И.“ ЕООД в дълга на „К.Г.“
ЕООД спрямо първоначалния титуляр на вземането
– физическото лице Е.М.А., при условията на чл.
101 ЗЗД, като встъпилият длъжник от своя страна получава правото да събере
съдебно признатото вземане от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД въз основа на
издадения в полза на „К.Г.“ ЕООД изпълнителен лист. Така на практика всяка от
страните черпи изгодни за себе си последици, които напълно съответстват на
поетите задължения. Придобитото от „И.“ ЕООД вземане на практика не е
безвъзмездно, доколкото дружеството се задължава да заплати цената по цесията
на първоначалния кредитор, както и да финансира водения съдебен процес срещу
длъжника на прехвърленото вземане. Този
резултат освен това е оправдан, с оглед изрично констатираното и отразено в анекса
от 23.10.2014 г. влошено финансово състояние на „К.Г.“ ЕООД и невъзможността му
да покрие разноските по заведеното гражданко дело. Нещо повече - нееквивалентността
на престациите би довела до накърняване на добрите
нрави не във всеки случай на някакво разминаване между насрещните престации по
договора, а само при толкова съществена неравностойност, която практически се
свежда до липса на престация (така - решение № 62 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д.
№ 1490/2017 г., I т. о., ТК, решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2419/2015 г., III г. о., решение № 119 от 22.03.2011 г.на ВКС по гр. д. №
485 /2010 г. на I г.о., решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1208/09 г., III г. о. и др.).
Недоказана в процеса е и хипотезата на чл. 40 ЗЗД,
предвиждаща недействителност на договора по отношение на представлявания, ако представителят и лицето, с което той е
договарял, са се споразумели в негова вреда. По изложените по-горе съображения
във връзка с последиците на договора за цесия от 23.10.2014 г. и
спогодбата – анекс от 23.12.2014 г. към него и
произтичащите от тях права и задължения за страните, в случая изобщо не е
налице вреда за „К.Г.“ ЕООД, годна да изключи обвързващата го сила на
договореното от неговия пряк представител. Липсва и кумулативно изискуемото споразумяване
във вреда на представлявания „К.Г.“ ЕООД между пълномощника му адв. К.Т. и третото лице „И.“ ЕООД, с което той е договарял.
Преки доказателства в тази насока изобщо не са ангажирани от ответната страна
по делото, като единствено твърдяната връзка между адв.
Т. и управителя на „И.“ ЕООД не води до категоричен извод за целенасочен
увреждащ резултат.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че договорът за
цесия от 23.10.2014 г. и спогодбата-анекс от 23.12.2014 г. към него са валидни,
с достоверна дата, и същите са породили действие по отношение на неговите
страни, вкл. и по отношение на представлявания при сключването им ответник „К.Г.“
ЕООД.
Неоснователно е и възражението, че договорът за цесия от 23.10.2014 г.
е развален поради неизпълнение от страна на цесионера
„И.“ ЕООД, изразяващо се в неплащане на уговореното възнаграждение. Със сключения
анекс-споразумение от 23.10.2014 г. е изменен начинът на плащане на цената по
прехвърлянето, като същата вече не се дължи на цедента
„К.Г.“ ЕООД, а на неговия праводател Е.М.А.. В този
смисъл са и клаузите на подписаната впоследствие спогодба – анекс от 23.12.2014 г. В резултат от тези изменения вземането
на „К.г.” ЕООД спрямо „И.“ ЕООД за цената по прехвърлянето е погасено, респ.
длъжникът не дължи изпълнение и липсата на такова не може да произведе никакви
правни последици, в т.ч. и да бъде основание за разваляне на облигационната
връзка между страните.
Следователно ищецът „И.“ ЕООД е придобил процесното
вземане по силата на договора за цесия от 23.10.2014 г. и действието на сделката
е запазено.
Ответниците „П.М.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД също претендират
да са титуляри на вземането по силата на сключени с „К.Г.“ ЕООД договори за
цесия съответно от 21.10.2014 г. и от 20.10.2014 г.
За установяване на последния договор не са ангажирани
никакви доказателства от страна на „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, поради което и с оглед
процесуалната равнозначност между недоказания в процеса факт и неосъществилия
се такъв в действителността, съдът приема, че договор за цесия между „К.Г.“
ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не е сключен, съответно този ответник не е придобил
процесното вземане.
Договор за цесия от
21.10.2014 г. е представен от ответниците „К.Г.“ ЕООД
и „П.М.“ ЕООД, като същият е оспорен своевременно от ищеца (още в исковата
молба, а впоследствие и в първото открито съдебно заседание) като антидатиран. Договорът е частен
документ, който не отговаря на изискванията на чл. 181,
ал. 1 ГПК, респ. не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно отразената в него дата на съставянето му, а тя подлежи на доказване по
общите правила на ГПК. За установяване достоверността на
оспорената дата по делото не са представени доказателства от ответниците, като
отделно от това въпросната достоверност е разколебана от останалите данни по
делото, в т.ч. признанието на цедента „К.Г.“ ЕООД, обективирано в чл. 8 от
спогодба – анекс от 23.12.2014 г., че е изключителен собственик на вземането
към датата на сключване на спогодбата, тоест че не го е прехвърлил преди това
на трето лице (каквото се явява „П.М.“ ЕООД), както и от предприетите действия
по уведомяването на длъжника за тази цесия едва на 27.12.2018 г., тоест повече
от четири години след сключването на договора.
При това положение сключеният договор за цесия между „К.Г.“
ЕООД и „П.М.“ ЕООД следва по време цедирането на същото вземане на 23.10.2014
г. в полза на „И.“ ЕООД и конкуренцията между кредиторите следва да бъде
разрешена в полза на придобилия първи вземането, какъвто се явява ищецът.
Отделно, изводът за принадлежността на вземането в
патримониума на ищеца следва и от момента
на съобщаване на двете цесии на длъжника, релевантен съгласно чл. 99, ал. 4 ГПК за действието на прехвърлянето по отношение на третите лица, каквито се
явяват правоприемниците
и кредиторите на цедента и цесионера. В този смисъл – решение № 50/26.06.2020
г. по т.д. № 489/2019 г. на ВКС, Първо ТО, в което се приема, че от съществено значение в разрешаване на конкуренцията
между множество правоприемници и кредитори на страните по цесията, ще е
съобщаването на цесията от цедента на длъжника, от който момент титуляр на
вземането по отношение на третите лица е цесионерът. Така
последващият договор за цесия, сключен преди цедентът да е съобщил на длъжника за предходното цедиране, ще е действителен, но правните му последици ще се
породят от момента на съобщаване на цесията на длъжника. При това положение
титуляр на вземането ще е онзи цесионер, за който цедентът е уведомил длъжника най-напред, като за
претърпените от това вреди останалите цесионери биха
могли да ангажират договорната отговорност на цедента.
В настоящия случай длъжникът по цедираното
вземане „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен от цедента
„К.Г.“ ЕООД, чрез надлежно упълномощения негов представител адв.
К.Т., за договора за цесия от 23.10.2014 г. с цесионера
„И.“ ЕООД на 28.10.2014 г., а за договора за цесия от 21.10.2014 г. с цесионера „П.М.“ ЕООД - на
27.12.2018 г. Следователно са настъпили правните последици на първо съобщеното прехвърляне
в полза на „И.“ ЕООД и от 28.10.2014 г. именно това дружество е титуляр на процесното
вземане както по отношение на длъжника, така и по отношение на останалите
цесионери („П.М.“ ЕООД) и други трети лица („Г.Г.Г.Е.“ ЕООД).
С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 489,44 лв.,
от които 74,44 лв. за заплатена държавна такса, 15 лв. за държавна такса по
в.ч.т.д. № 847/2020 г. на ВОС, образувано по частна жалба срещу прекратително
определение по настоящото делото, и 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства заплащането на което са представени по делото – договор за правна
защита и съдействие от 26.02.2021 г., съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е заплатено изцяло в брой (л. 157). Тези разноски следва да
бъдат възложени в тежест на всички ответници.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 5 на Тълкувателно решение № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. Такива разноски са сторени от ищеца по ч.гр.д. № 12633/2019
г. на ВРС, като същите се изчерпват със заплатена държавна такса от 40 лв. и не включват разноските по образуваното изп.
дело № 1649/2019 г. във връзка с налагането на допуснатата обезпечителна мярка.
Дължимата сума следва да бъде възложена само в тежест на ответниците
„П.М.“ ЕООД и „К.Г.“ ЕООД, тъй като искът срещу третия ответник „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не е бил предмет на обезпечителния процес.
С оглед изхода на
делото, разноски на ответниците не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „И.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** партер – вътрешен двор, срещу „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, „П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, че „И.” ЕООД е титуляр на вземане в размер на сумата
от 1861,12 лв. (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и дванадесет
стотинки), придобито по силата на договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, което вземане е за заплатена без основание стойност на коригирана електроенергия за
периода от 19.03.2011 г. до 14.09.2011 г. по издадена фактура №
**********/20.09.2011 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД и за което е издаден
изпълнителен лист в полза на „К.Г.” ЕООД по гр.д. № 10007/2014 г. по описа на
Районен съд – Варна, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, „П.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, да заплатят
на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** партер –
вътрешен двор, сумата от 489,44 лв. (четиристотин осемдесет и
девет лева и четиридесет и четири стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, и
„П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплатят
на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** партер –
вътрешен двор, сумата от 40 лв. (четиридесет лева) за сторените
разноски по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 12633/2019 г. по описа на
Районен съд-Варна, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: