Решение по дело №901/2019 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  57                                         15.07.2020 г.                               гр. Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН                                                         ПЪРВИ СЪСТАВ

   

На 25.06.2020 г.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                               Председател: Атанас Динков

 

Секретар: Донка Василева                                      

 

сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр. дело номер № 901 по описа за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Производството е образувано по исковата молба (ИМ) на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,  против Б.А.Ш., с ЕГН **********, в която се сочи, че във връзка с подадено от страна на ЗК „Лев Инс“ АД заявление по реда на чл. 410 от ГПК, било образувано ЧГД № 13216/2019 г. по описа на РС – Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника и ответник по настоящото дело Б.А.Ш., срещу която последният възразил, поради което на основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявяват настоящия иск.

В ИМ се твърди, че на 04.11.2014 г., около 13.45 ч. в гр. Пловдив на ул. „Цар Асен“ № 12, ответникът Б.А.Ш., като водач на лек автомобил „**“, **, реализирал пътно-транспортното произшествие (ПТП), с лек автомобил „**“, модел **, управляван от **.

За настъпилото събитие бил изготвен протокол за ПТП № 1503185 от 04.11.2014 г., в който било отразено, че виновния водач Б.А.Ш. е управлявал процесното МПС, след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта, над допустимата от закона норма.

Твърди се, че към датата на настъпване на произшествието, отговорността на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна полица № 22114000575837, със срок на валидност от 13.02.2014 г. до 12.02.2015 г.

Във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „**“, модел **, застрахован в ЗАД „Булстрад ВИГ“ с Каско полица № **била образувана ликвидационна преписка № 59-05060-00249/14. След изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ ЗАД „Булстрад ВИГ“ отправило регресна покана към ЗК „Лев Инс“ АД /застраховател по полица „ГО“/ за сумата от 170.99 лева. По силата на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и в съответствие с установените като вид и степен щети, в ЗК „Лев Инс“ АД била образувана ликвидационна преписка № **, по която на ЗАД „Булстрад ВИГ“ било изплатено чрез прихващане застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.

Навеждат доводи, че на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ЗК „Лев Инс“ АД придобило право на регрес срещу виновния водач Б.А.Ш., управлявал процесното МПС след употреба на алкохол над допустимата от закона норма до размера на изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД обезщетение в размер на 1**.99 лева, с включени ликвидационни разходи, изплатено по щета № **.

Предвид изложените обстоятелства, молят съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че Б.А.Ш. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 1**.99 лева (сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки), като бъде потвърдена вече издадената заповед за изпълнение и се издаде изпълнителен лист срещу длъжника-ответник.

Претендират законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане, както и направените разноски по водене на делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, който се явява лично в о.с.з и не взема становище по ИМ.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 13216/2019 г. по описа на РС – Пловдив е, че съдът е издал в полза на ЗК „Лев Инс“ АД срещу Б.А.Ш. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 1**.99 лева (сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки), в която е отразено, че вземането представлява регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвидационни разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014 г. на ул. Цар Асен № 12 в гр. Пловдив, между лек автомобил „**“, модел „**“, с ДК № **, управляван от длъжника, след употреба на алкохол и лек автомобил „**“, модел  „**“ с ДК **, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“  сключена с полица № **за лек автомобил „**“, модел „**“, с ДК №  **, със срок на валидност 13.02.2014 г. – 12.02.2015 г., за щета № **, ведно със законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 09.08.2019 г. до окончателното погасяване, както и деловодни разноски в размер на 25 лева (двадесет и пет) лева, платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) лева. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът подал възражение. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

От представения по делото Протокол за ПТП № 1503185 от 04.11.2014 г. съставен от **– мл. автоконтрольор при с-р ПП към ОД на МВР гр. Пловдив се установява, че на същата дата в 13.45 ч. на ул. Цар Асен № 12 в гр. Пловдив е възникнало ПТП между л.а. „** **“, с ДКН **, собственост на **, управляван от Б.А.Ш. и л.а. „**“, модел „**“, с ДКН **, собственост на „Крисани“ ЕООД гр. Ямбол, управляван от **. В графа „алкохол“ на цитирания протокол за водача Ш. и отбелязано - „да“, а за другия водач –„не“.

От заключението на назначената и изслушана по делото съдебна - автотехническа експертиза се установява, че на 04.11.2014 г. около 13.45 часа, лек автомобил „**“ ** с рег.№ **, с водач Б.А.Ш., движейки се на заден ход при излизане от крайпътен имот не пропуска движещия се по път с предимство автомобил „**“, модел „**“, с рег. **, с водач **, при което настъпва процесното ПТП. При настъпилия удар между двата автомобила е деформирана дясна товарна врата на автомобил „** **“. Установено е от органите на МВР, че водачът Ш. е употребил алкохол при процесното ПТП. При настъпилия приплъзващ удар между двете МПС упоменати по-горе, лек автомобил „**“ ** удря със задните си състави автомобил „** **“, с рег.№ ** в областта на дясна товарна врата. Ударът за „** **“ се явява страничен в областта на товарната дясна врата, а за „**“ ** заден. Настъпилите деформации по дясна товарна врата на „** **“ в резултат на осъществения удар между двете МПС са леки - степен 1 и като такива са описани в Опис-претенция № 59-05060-00249/14/05.11.2014 г. на застрахователна компания Булстрад. Съобразно механизма на възникване на процесното ПТП на основание протокола за ПТП от една страна и настъпилите щети установени по автомобил „**“, модел „**" с рег.№ ** от друга, експертизата счита, че има наличие на пряка причинно-следствена връзка между тях. Съдът кредитира заключението на автотехническата експертиза като е компетентно изготвено, обективно, кореспондиращо със събраните по делото доказателства и неоспорено от страните.

Видно от представената по делото застрахователна полица № BG **(л. 5), със срок на валидност от 13.02.2014 г. до 12.02.2015 г., към датата на гореописаното ПТП по отношение на лек автомобил марка „**“, модел **, с рег.№ **, е бил сключен и действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховател ЗК „Лев Инс“ АД.

От събраните по делото писмени доказателства - доклад по щета № **, експертиза по щетата, сравнителна експертиза по щета № **, застрахователна полица № 47041441010000230, Предложение, Опис на претенция № 59-0506+0-00249/14/05.11.2014 г., Опис -заключение по претенция № 59-0506+0-00249/14/05.11.2014 г., Доклад по щета № 470414141450238 (л. 7 – 14) се установява, че нанесените вреди на автомобил марка „**“, модел **, възлизат на сумата от 170.99 лева, а ликвидационните разходи на 10 лева.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че застрахователната премия по полица № **е била изплатена на ЗК „Лев Инс” АД от собственика на автомобила **. ЗК „Лев Инс” АД е заплатило сумата 170.99 лв. по щета № ** по банкова сметка *** „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на 30.03.2015 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

За да бъде ангажирана отговорност на деликвента по регресен иск на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), застрахователят следва да докаже: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорността на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът да е управлявал МПС при процесното ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 5/изплащане на застрахователното обезщетение.

В случая по делото, видно и от изложението на фактическата обстановка, не е спорно настъпването на ПТП – то, отговорността на ответника за него, вредите и тяхната стойност, наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице.

Единственият спорен въпрос е дали ответникът е управлявал автомобила под въздействие на алкохол над допустимата стойност, което да даде основание за ангажиране на регресната му отговорност спрямо застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите. А оттук се поставя въпроса коя е тази допустима стойност.

Настоящият съдебен състав приема, че допустимата норма на алкохолно съдържание се извежда от разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, която в редакцията си към датата на ПТП – то (04.11.2014 г.), така и понастоящем, предвижда административнонаказателна отговорност за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда.

Ищецът, на когото е доказателствената тежест не представи никакви доказателства, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма от 0.5%.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ (отм.); гласи, че застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Следователно в случая не е налице тази предпоставка и предявения иск от застрахователя в настоящото производство се явява неоснователен.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че е запознат със съдебни решения на районни съдилища, в които се приема, че след като се установи, че водачът е бил употребил алкохол, то следва да бъде ангажирана отговорността му по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) независимо, че концентрацията на алкохол е под 0.5 %, позовавайки се на Решение № 64/18.07.2011 г. по т.д. № 715/2010 г., І т.о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав не възприема тази практика по следните съображения: Първо, посоченото съдебно решение на ВКС се отнася до отношения, регулирани от отменените Закон за застраховането (ЗЗ) и Наредбата за задължителното застраховане (НЗЗ) и развитите в решението съображения са по приложението на чл. 81 ЗЗ (отм. 01.01.2006 г.) и чл. 19, т. 2 НЗЗ (отм. 04.12.2004 г.). Именно чл. 81 ЗЗ (отм.) е гласял, че застрахователят не се освобождава от задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност", ако щетите са причинени от лице, управляващо моторното превозно средство при забраната по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, но има право на регресен иск срещу причинителя, а чл. 19, ал. 1, т. 2 НЗЗ (отм.) е гласял, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят може да предяви регресен иск, когато уврежданията на третите лица при настъпило събитие са причинени след употреба от водача на алкохол или на друго упойващо вещество. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДвП (към която е препращал отменения вече ЗЗ), след измененията, ДВ бр. 51 от 2007 г. до 2010 г., е имала следната редакция: "На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества". След 2010 г. (ДВ, бр. 54 от 2010 г.) е била създадена нова алинея 3 на същата норма, като т. 1 от новосъздадената алинея е била със същото съдържание, като горепосоченото, действала и към датата на процесното ПТП – 2014 г., изменена с ДВ, бр. 101 от 2016 г.

В случая обаче е приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), като видно от редакцията на същата, законодателят не спира до израза „след употреба на алкохол“ /т.е. въобще, независимо от концентрацията му в кръвта/, а изрично е предвидил тази употреба на алкохол да е „над допустимата по закон норма“ за да се ангажира регресната отговорност на застрахования, нито пък при формулировката на тази разпоредба се препраща към чл. 5 от ЗДвП, както е процедирал законодателят при формулиране на нормата на чл. 81 от ЗЗ (отм.).

Ето защо, настоящият съдебен състав, приема, че независимо, че към датата на процесното ПТП – 2014 г., нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (изм. понастоящем) е предвиждала обща забрана за управление на МПС под въздействие на алкохол, без да се посочват допустимите норми, то същите се извличат от разпоредбата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (в редакцията от ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 51 от 2007 г., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.)), действала към датата на процесното ПТП през 2014 г., а именно: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително". В чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП в редакцията към този минал момент също е била определена допустимата норма за алкохол – 0.5%. Допълнителен аргумент за този правен извод на съда е анализираният по-горе текст на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), който е приложим в случая и който постановява, че регресното право на застрахователя възниква само, ако застрахованият е управлявал автомобила след употреба на алкохол над допустимата по закон норма (В този смисъл и Решение № 166 от 2.06.2015 г. по възз. гр. д. № 271/2015 г. на ОС – Сливен).

Следователно Решение № 64/18.07.2011 г. по т.д. № 715/2010 г., І т.о. на ВКС, макар и постановено по реда на чл. 290 от ГПК, касае отменени нормативни актове – ЗЗ и НЗЗ и дадените с него разрешения не могат да бъдат прилагани по аналогия и относно отношения, регулирани от КЗ (отм.).

 

С оглед изложеното, тълкувайки разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), във връзка със съответните разпоредби на ЗДвП ( чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в редакциите им към датата на ПТП – то) настоящият съдебен състав намира, че визираната в разпоредбата допустима по закон норма е 0,5 промила. При установена концентрация на алкохол в кръвта под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, като в случая не се ангажираха некакви доказателства за концентрацията на алкохол в кръвта на ответника, поради което не е налице една от кумулативните предпоставки за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо застрахователя.

Ето защо, следва да бъде отхвърлен иска на ЗК „Лев Инс“ АД за признаване за установено, че ответникът Б.А.Ш. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 1**.99 лева (сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща регресна претенция по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвидационни разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014 г. на ул. Цар Асен № 12 в гр. Пловдив, между лек автомобил „**“, модел „**“, с ДК № **, управляван от длъжника, след употреба на алкохол и лек автомобил „**“, модел  „**“ с ДК **, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № **за лек автомобил „ **“, модел „**“, с ДК №  **, със срок на валидност 13.02.2014 г. – 12.02.2015 г., за щета № **, ведно със законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 09.08.2019 г. до окончателното погасяване, за която сума по ч.гр.дело № 13216/2019 г. по описа на РС – Пловдив е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. Черни връх № 51Д, представлявано от ** - изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт С.Л., тел/факс 02/98**740 против Б.А.Ш., с ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено, че ответникът Б.А.Ш. дължи на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 1**.99 лева (сто и осемдесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща регресна претенция по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) за заплатено застрахователно обезщетение за вреди и ликвидационни разноски от ПТП, реализирано на 04.11.2014 г. на ул. Цар Асен № 12 в гр. Пловдив, между лек автомобил „**“, модел „**“, с ДК № **, управляван от длъжника, след употреба на алкохол и лек автомобил „**“, модел  „**“ с ДК **, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № **за лек автомобил „**“, модел „**“, с ДК №  **, със срок на валидност 13.02.2014 г.

12.02.2015 г., за щета № **, ведно със законна лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 09.08.2019 г. до окончателното погасяване, за която сума по ч.гр.дело № 13216/2019 г. по описа на РС – Пловдив е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: