РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Бургас, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна Бодурова
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205843 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. ГР. Ж., ЕГН: **********, адрес : гр.
Бургас, ж.к. „*”, ******, против наказателно постановление № */13.12.2021г., издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр.
София, с което на жалбоподателя за нарушение по 90, ал. 2 от Закона за здравето, на
основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето е наложено наказание глоба в размер на 300
лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв. *в от АК-Бургас, който поддържа подадената жалба. Посочва, че липсва виновно
поведение от страна на жалбоподателката.
За Административно - наказващият орган в последното открито съдебно заседание се
явява юрк. *, който моли за потвърждаване на постановлението.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 28.03.2021 г. пациентът Г. С. по повод на кашлица, висока температура и
отпадналост потърсил медицинска помощ във ФСМП - Поморие. Прегледан е от дежурния
лекар д-р X. А. и бил насочен към ОПЛ с диагноза: ,,0bs Bronchopneumonia“.
На 28.03.2021 г. чрез системата на тел. 112 ЕЕН в РКЦ - Бургас в 19:16 ч. е постъпило
обаждане за Г. С., 48 год. Повод на повикване - „Заболяване“. Резултат от посещението на
СМП: „Подателят се е отказал от помощта. Ще потърси ОПЛ“.
1
На 29.03.2021 г. чрез системата на тел. 112 ЕЕН в РКЦ - Бургас в 08:04 ч. е постъпило
обаждане за Г. С.. Повикването е записано в картон за регистрация на повиквания в ЦСМП -
Бургас под №* от дежурния в РКЦ. Повод на повикване - „Заболяване“. Характер на
повикването: „ВЗ Относителна спешност - нестабилен пациент“. Други бележки: „С
двустранна пневмония, с антигенен тест, отпадналост, затр. дишане“. Екип на ЦСМП с
медицински фелдшер (м.ф.) Д.Т. Ж. посещава адреса. „Старт - 08:44 пристигане на място -
08:49 отпътуване - 09:06".
Във „Фиш за спешна медицинска помощ“ № на мисията */29.03.2021 г., м.ф. Ж. е
отразила: Име - Г. К. С., 48 год. „Час на тръгване за адреса“ - 08:44; „Час на пристигане на
адреса“ - 08:49; „Час на тръгване от адреса“ - 09:09. Когато екипът бил на адреса, заедно с
пациента бил и неговият брат- св. Д. К..
Същият ден- 29.03.2021 г., чрез системата на тел. 112 - ЕЕН в РКЦ - Бургас в 12:34 ч.
постъпило второ обаждане за Г. К. С., 48 год., с оплаквания. Повикването било записано в
картон за регистрация на повиквания в ЦСМП - Бургас под №* от дежурен в РКЦ, Повод на
повикване - „Заболяване“. Характер на повикването: „СЗ Минимална спешност - стабилен
спешен пациент“. Посочени бил Старт 16:40 и пристигане на място 16:53 отпътуване - 16:57.
Екип: м.ф. Д. Ж., шофьор - Д.Д.. Когато екипът пристигнал на адреса, се появил брата на
пациента- св. С., който заявил, че няма нужда от спешна помощ и че най-вероятно неговата
снаха (съпругата на пациента) се е обадила на 112. След това екипът си тръгнал, като фиш за
спешна медицинска помощ не бил попълнен.
След преглед на документацията, св. М. Ст. Н.- началник отдел в ИАМН, преценила, че
Ж. е нарушила разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от ЗЗдр, като на 29.03.2021 г. при посещението в
16:53 часа не е отразила отказ на пациента от предложената медицинска помощ, за което
съставила АУАН № */15.10.2021 г.
На 13.12.2021 г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено
съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства. Следва да се отбележи, че всички свидетелски показания са
еднопосочни и непротиворечиви, поради което не се налага излагането на подробни
съображения за тяхното кредитиране. Единствено по отношение на изложеното от
актосъставителя следва да се посочи, че голяма част от нейните показания представляват по-
скоро правни оценки и мнения, които не ангажират съда. Също така, противоречието между
показанията на св. Д. и св. Д. С., откъде последният е пристигнал при второто посещение на
екипа около 16:53 часа, е несъществено.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр.
София, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Съставът намира, че вмененото във вина нарушение е
достатъчно ясно описано. Посочено е, че при посещение на адрес след повикване в ЦСМП-
Бургас, не е бил документиран отказ на пациент от медицинска помощ, както е изискването
на чл. 90, ал. 2 от ЗЗдр.
Независимо от горното, съдът намира, че жалбоподателката не е извършила
твърдяното нарушение.
Както бе посочено, с постановлението на жалбоподателя е наложено наказание за
това, че не е документирала отказ на пациент от медицинска помощ, както е изискването на
чл. 90, ал. 2 от ЗЗдр. Съгласно ал. 1 пък пациентът, съответно негов родител, настойник или
попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6 или лицето по чл. 162, ал. 3,
2
може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на
започнатата медицинска дейност.
От доказателствата по делото стана ясно, че при процесното посещение на 29.03.2021
г., в 16:53 часа, екипът, в който е бил жалбоподателката изобщо не е успял да осъществи
контакт с пациента, за когото е регистрирано повикването- Г. С.. Това е станало, защото
неговият брат Д. С. е заявил, че няма нужда от спешна медицинска помощ. По този начин
обективно не е имало как на първо място самият пациент, за когото е бил подаден сигналът,
лично да впише някакъв отказ. На следващо място, не е имало и как жалбоподателката да
отрази по някакъв начин отказ на Г. С., тъй като такъв не е обективиран пред нея от него
или от някое друго лице, посочено в чл. 90, ал. 1 от ЗЗдр. На практика, своеобразен отказ от
предложената помощ е направен от брата на пациента, който обаче не попада сред
посочените в закона лица. Неговите действия всъщност са поставили екипа в невъзможност
да осъществи функциите си, поради което единственото възможно действия от тяхна страна
е да си тръгнат, особено с оглед тежката епидемична обстановка в страната към този
момент.
С оглед на изложеното следва изводът, че вмененото нарушение не е осъществено от
обективна страна, тъй като всъщност изобщо не е имало отказ от медицинска помощ от
пациента или от някое от лицата по чл. 90, ал. 1 от ЗЗдр, поради което и за
жалбоподателката не е възникнало задължение по чл. 90, ал. 2 от закона. По отношение на
заявеното от актосъставителката, че трябвало да се отрази, ако пациентът не е намерен на
адреса, следва да се посочи, че разпоредбите, предписващи административни задължения,
скрепени с административни санкции, не могат да се тълкуват разширително. Законът
вменява задължение за документиране на отказ от медицинска помощ, но не и на каквито и
да е други обстоятелства, които са се осъществили при посещението.
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление, като материално
незаконосъобразно, следва да бъде отменено, тъй като от страна на жалбоподателката
липсва извършено нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 32), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. По делото изрично бе заявено, че не се прави възражение за прекомерност, а съгласно чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата, поради което претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено
изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр. София да заплати сторените в настоящото
производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */13.12.2021г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр. София, с което на Д.
ГР. Ж., ЕГН: **********, адрес : гр. Бургас, ж.к. „*”, ******, за нарушение по 90, ал. 2 от
Закона за здравето, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено наказание
глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр. София да
заплати на Д. ГР. Ж., ЕГН: **********, адрес : гр. Бургас, ж.к. „*”, ******, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4