РЕШЕНИЕ
гр.София, 28.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14002 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищците Б.К.С. и С.Б.С., и двамата от с.Струмяни, твърдят,
че ответника „П.“ ЕООД, правоприемник на „ГБЗ-Т.“ ЕООД е техен длъжник. Ищците
не са удовлетворили вземанията си по воденото от тях срещу длъжника
изпълнително производство. От извършените по изпълнителното дело справки ищците
установили, че на 30.12.2012г. дружеството длъжник е продало на ответника Б.Г.Т.
два недвижими имота в гр.София – апартамент и гараж, подробно описани в
исковата молба. Ищците считат, че с извършените сделки техния длъжник ги е
увредил. Твърдят, че купувача на двата имота е родственик на продавача и е знаел, че с действията си уврежда
кредиторите на продавача. Предявяват иск по чл.135 от ЗЗД за признаване
недействителността на сключените две сделки от 30.05.2012г. по отношение на
тях. Претендират и разноските по делото.
Ответникът Б.Г.Т. оспорва предявения иск. Прави
възражение за изтекла давност по отношение на предявения иск, като твърди, че
сключил с продавача предварителен договор за покупко-продажба на двата
имота през 2003г. и впоследствие
допълнително споразумение от 10.12.2008г. Извършил е в имотите СМР преди
сключването на окончателния договор за продажба. Посочва, че е закупил имота
много преди възникване на задълженията на другия ответник към ищците. Оспорва твърдението,
че е в близки отношения с втория ответник, както и твърдението, че е знаел за
задълженията на другия ответник към ищците. Посочва, че знанието на купувача
следва да се преценява към момента на сключване на предварителния договор. Моли
съда да отхвърли исковете.
Ответникът „П.“ ЕООД, чрез назначения от съда особен
представител, оспорва иска. Намира го за недопустим по отношение на това
дружество, като счита, че то следва да се представлява от ликвидатор. Оспорва
иска по основателност, като посочва, че към момента на сключване на сделката
ищците не са имали качеството на кредитори, тъй като предварителния договор е
сключен през 2003г. когато задължението към ищците не е било възникнало. Отделно
от това, посочва, че към настоящия момент изпълнителното производство е
прекратено, давността е изтекла и ищците нямат качеството на кредитора. Оспорва
да е налице реално увреждащо действие по отношение на кредитора. Посочва, че
длъжника е имал и друго имущество, от което кредиторите могат да се
удовлетворят. Оспорва твърдението за знание за увреждане у „ГБЗ-Т.“ ООД, като
твърди, че съдебния изпълнител не е уведомил надлежно длъжника за предприетите
принудителни изпълнителни действия. Оспорва твърдението, че другия ответник Б.Т.
е знаел, че сделката е увреждаща. Моли съда да отхвърли иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното:
С присъда № 58/10.03.2009г. по НОХД № 250/2007г. на ОС
Благоевград, изм. с Решение № 368/3.12.2009г. по ВНОХД № 439/2009г. на Софийски
апелативен съд, влязла в сила на 30.03.2010г., Е.П.М.от гр.Петрич, е признат за
виновен в това, че на 2.09.2006г. при управление на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица, между
които и К.Б.С., и средна телесна повреда на едно лице, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода. Е.М.е осъден да заплати на родителите на
починалия К.С., а именно Б.К.С. и М.М.С.по 70 000лв.
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумите от 2.09.2006г. до окончателното изплащане.
На
29.07.2011г. Б.С. и М.С.са предявили срещу „ГБЗ- Т.“*** и ЗАДС „Б.В.И.Г.“ АД искове
за заплащане на обезщетение в размер на по 70 000лв. за всеки от ищците, като
по отношение на първия ответник се претендира и законната лихва върху търсеното
обезщетение от 2.09.2006г. Сумата се претендира от „ГБЗ- Т.“ ЕООД в качеството
му на работодател на виновния водач Е.П.М., а от З.
„Б.В.И.г.“ в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача
Е.П.М.,
управлявал МПС, собственост на „ГБЗ- Т.“ ЕООД. Искът срещу
застрахователното дружество е предявен в условията на евентуалност. В исковата
молба ищците са посочили, че след влизане в сила на присъдата са се снабдили с
изпълнителен лист срещу Е.П.М., но плащане не е последвало, като в съдебно
заседание са уточнили , че изпълнително дело не са образували срещу него. Видно
е, че на 5.05.2010г., т.е. преди завеждане на делото, ищците са предявили молба до
застрахователното дружество, придружена с издадения по присъдата изпълнителен
лист, за заплащане на обезщетение по присъдените им от съда суми, но плащане не
е последвало. С Решение № 25/2.03.2012г. по гр.д.№ 330/2011г. на ОС Благоевград
„ГБЗ-
Т.“ ЕООД е осъден да заплати на Б.С. и на М.С., на основание чл.49 от ЗЗД по
70 000лв. на всеки от тях обезщетения за неимуществени вреди, причинени от
загубата на техния син К.С., при условията на евентуалност с прекия причинител
на увреждането, ведно със законната лихва от 2.09.2006г. до окончателното
изплащане.
По искане на ищците първоинстанционният
съд, след постановяване на решението, с Определение от 11.04.2012г. е допуснал
обезпечение на предявения срещу ответника „ГБЗ- Т.“ ЕООД иск, като е наложил
запор върху 23 бр. МПС, собственост на този ответник, до размера на исковата
сума от 140 000лв. ведно с лихвата за забава от 2.09.2006г. Запорът е
наложен на 12.04.2012г. от ЧСИ М.В., р-н на действие ОС Благоевград по изп.дело №88/2012г. Обезпечителната заповед е връчена на управителя
на „ГБЗ- Т.“ ЕООД , Г.Б.Т., чрез негов пълномощник, от ЧСИ В.на 20.04.2012г. С определение
№ 2263/24.10.2012г. по ч.гр.д.№ 3233/12г. на АС София частната жалба на „ГБЗ- Т.“
ЕООД срещу определението, с което е
допуснато обезпечение е оставена без уважение.
С молба от 27.06.2012г. ответникът „ГБЗ-
Т.“ ЕООД е уведомил първоинстанционния съд, че
застрахователят З. „Б.В.И.г.“ ще заплати на наследниците на К.С. определеното
от съда обезщетение в размер на по 70 000лв. за всеки наследник и е поискал от съда да отмени допуснатата
обезпечителна мярка запор върху МПС, както и да обезсили обезпечителната
заповед, поради отпадане на обезпечителната нужда. С определение от
19.07.2012г. съдът е оставил молбата за отмяна на допуснатото обезпечение без
уважение, тъй като не са били представени доказателства за извършено от
застрахователя плащане.
На 28.11.2012г. З. „Б.В.И.г.“ е заплатил
на Б.С. и М.С.по 70 000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Междувременно, с въззивна
жалба от 18.04.2012г. „ГБЗ- Т.“ ЕООД е обжалвал решението на ОС Благоевград,
постановено по гр.д.№ 330/2011г. по образуваното пред САС въззивно
производство по в.гр.д.№ 4217/12г. „ГБЗ- Т.“ ЕООД е поискал
отмяна на допуснатото обезпечение. Пред съда са представени доказателства за
извършеното от застрахователя плащане. С определение на САС от 17.01.2013г.
допуснатото обезпечение е частично отменено с изключение на наложения запор
върху два товарни автомобила и един влекач, като съдът се е позовал на настъпилото в хода на съдебния
процес плащане от застрахователя. С определение № 342/9.05.2013г. по ч.т.д.№
1964/13г. ВКС, ІІ т.о. е потвърдил определението на САС. С решение №
625/29.03.2013г. САС е отменил решението на ОС Благоевград от 2.03.2012г. в частта, в която „ГБЗ- Т.“ ЕООД е осъден да
заплати на Б.К.С. и М.М.С.по 70 000лв. обезщетение на основание
чл.49 от ЗЗД, както и присъдената лихва върху това обезщетение за периода 29.11.2012г.
до окончателното плащане. Съдът е приел, че „ГБЗ- Т.“ ЕООД дължи на
Б.К.С. и М.М.С.законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени вреди за периода 2.09.2006г. - 28.11.2012г.
По жалбата на „ГБЗ- Т.“ ЕООД, ВКС с
определение №2/ 3.01.2014г. по д.№ 4993/13г. не е допуснал касационно обжалване
на въззивното решение № 625/29.03.2013г. и на
3.01.2014г. то е влязло в сила.
На 7.02.2014г. Б.К.С. и М.М.С.са се снабдили с изпълнителен лист срещу „ГБЗ-
Т.“ ЕООД за присъдените им по гр.д.№ 330/2011г. на ОС Благоевград суми.
На 20.02.2014г. в Търговския регистър е
вписана промяна по партидата на „ГБЗ- Т.“ ЕООД. Собственикът на дружеството Г.Б.Т.
е продал всичките си дялове от дружеството на
Д.К.Д.с договор от 14.02.2014г. Променено е името на дружеството от
„ГБЗ- Т.“ ЕООД на „П.“ ЕООД, променено е седалището и адреса му на управление ***.
С молба от 4.03.2014г. ищците са
поискали от ЧСИ М.В.да образува изпълнително дело срещу „ГБЗ- Т.“ ЕООД и да
предприеме изпълнителни действия по принудително събиране на сумите по изпълнителния
лист. В хода на проверката по образуваното изп.дело №
43/14г. на ЧСИ В.досежно длъжника и неговото
имущество се установява смяната на собствеността, на името, седалището и на
адреса му на управление. Досежно имуществото на
длъжника се установява, че на 09.05.2003г. „ГБЗ- Т.“ ЕООД е закупил процесния
апартамент №17 в гр.София, ж.к.Дианабад“, на бул.“Никола Габровски“ ведно с
таванско помещение, а на 12.06.2003г. е закупил два съседни УПИ в гр.Петрич, с
обща площ от около 4 дка ведно с построени в тях склад и гараж. С констативен
нотариален акт за собственост № 79 т.ІІ рег.№ 5651 дело № 250/12г. на Нотариус Ш.,
район на действие РС Петрич, „ГБЗ- Т.“ ЕООД е признат за собственик на
основание покупко-продажба на УПИ с площ от 5,828 дка ведно с построените в
него четири сгради / в този УПИ се включва закупения през 2003г. УПИ/. С
нотариален акт №45 т.ІІ рег.№ 5013 дело № 216/12г. на Нотариус Ш. „ГБЗ- Т.“
ЕООД е признат за собственик по давностно владение на
две сгради, построени в същия УПИ, описан в предходния нотариален акт. Закупеният през 2003г. апартамент с гараж в
гр.София „ГБЗ- Т.“ ЕООД е продал на ответника Б.Т. на 30.05.2012г. Останалите
имоти в гр.Петрич - УПИ с площ от 5,828 дка, ведно с построените в него сгради,
„ГБЗ- Т.“ ЕООД е апортирал в капитала на учредено на
22.08.2013г. в гр.Петрич ново АД с наименование „С.“ АД. Оценката на апортната вноска е 539 760лв. Капиталът му е
540 000лв. Седалището и адреса му на управление ***.
По изпълнителното дело се установява, че
„П.“ ЕООД има публични задължения в размер на 8 306,24лв. за данъци и
лихви, по справка на НАП. Всички банкови сметки на дружеството, длъжник по
изпълнението, са закрити, като датата на закриване на последните сметки е
12.02.2014г.
Взискателите
Б.С. и М.С., с молба от 2.06.2014г. са поискали ЧСИ В.да извърши опис на запорираните по изп.дело №
88/2012г. МПС. ЧСИ е изпратила покана за доброволно изпълнение на „П.“ ЕООД.
Съобщението до управителя Д.Д.се е върнало в цялост с
отбелязване от призовкаря на 23.06.2014г., че на
адреса в гр.София, ж.к.“******няма
такава фирма, и по данни на съседи Д.Д.е продал и
имота има нови собственици. С молба от 14.05.2018г. Б.С. е уведомил ЧСИ, че взискателя М.С.е починала на 20.03.2018г. и е оставила за наследници
съпруга си Б.С., както и сина си С.Б.С.. Поискал е конституиране на наследника С.С., както и събиране на информация за собствените на
длъжника МПС и имоти. От удостоверение от 26.03.2019г. на СДВР се установява,
че „П.“ ЕООД е собственик на трите МПС, запорирани по
изп.дело № 88/12г. на ЧСИ М.В.. Липсва информация
къде се намират тези МПС. С молба от 13.11.2019г. взискателя
С. е уведомил ЧСИ, че има информация, че управителя на дружеството длъжник е
починал и е поискал от съдебния изпълнителен да извърши справка за неговите
наследници. ЧСИ не е извършила справка, не са предприети изпълнителни действия.
Видно от приложеното изп.дело
№ 88/12г. на ЧСИ М.В., образувано във връзка с изпълнение на обезпечителната
заповед, става ясно, че запорът върху автомобилите е наложен на 18.04.2012г., с
изключение за три автомобила. Видно от протокол от 29.05.2012г. на ЧСИ В.,
съдебният изпълнител е насрочила опис на МПС, но не го е осъществила, тъй като
не е открила представител на длъжника, нито е открила МПС. След частично
отменения от САС запор върху МПС, на 18.07.2013г. ЧСИ е вдигнала запора върху освободените
МПС. Други действия по това дело не са извършвани.
Срещу виновния водач Е.М., кредиторите Б.С. и М.С.не са водили изпълнително дело. Срещу
същия има заведени изпълнителни дела от други кредитори.
От представените по делото удостоверения
се установява, че :
-
М.С.е починала на 20.03.2017г. и е
оставила за наследници Б.К.С., преживял съпруг, и С.Б.С., син.
-
Д.К.Д.е починал на 26.01.2016г. Имал е
последен регистриран постоянен адрес ***. Наследниците му са се отказали от
оставеното от него наследство.
-
Б.Г.Т. е единствен син на Г.Б.Т.. Б.Т. има
постоянен адрес ***. Настоящият му адрес до 9.09.2003г. е в гр.Петрич, до
1.04.2013г. – в гр.София, ж.к.“******, до момента – гр.София, ул.“******.
Ответникът „П.“ ЕООД , чийто собственик
и управител Д.Д.е починал преди 7 г., не е прекратено
и заличено от ТР, няма назначен ликвидатор /въпреки разпореждането на съда до
АВ/. По делото се представлява от особен представител. Все още не е поставено
тълкувателно решение по образуваното т.д.№1/2020г. на ВКС, ТК по поставения
въпрос: „ По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност
при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и
бездействие на наследниците му“.
Ответникът Б.Т. представя предварителен
договор от 13.12.2003г., сключен между „ГБЗ- Т.“ ЕООД, в качеството му на
продавач, и Б.Г.Т., в качеството му на продавач, съгласно който продавачът се е
задължил да продаде на купувача процесния апартамент
№17 в гр.София, ж.к.“Дианабад“ , ул.“******и гараж №1, находящ
се в същия квартал, на ул.“******. В договора е вписано, че владението върху
имотите се предава при подписване на договора, че имотите се предават на
шпакловка и замазка, като купувачът ще ги преведе в годен за ползване вид и за
своя сметка ще извърши поправка на некачествено извършените СМР. Уговорено е,
че страните ще сключат окончателен договор, когато имотите, предмет на договора
бъдат преведени в годен за ползване вид, но не по-късно от 13.12.2008г. Уговорена
е продажна цена в размер на 60 000лв. за двата имота, платима по банков
път или в брой до 10.12.2008г. С допълнително споразумение към предварителния
договор, на 10.12.2008г. страните са уговорили, че срокът за сключване на
окончателен договор е продължен до 30.06.2012г.
В подкрепа на твърдението на ответника Б.Т.,
че той е договорил с другия ответник продажбата на апартамента и гаража много
преди да настъпи ПТП, респ. липсва умисъл у ответниците
за увреда на кредиторите, по делото са представени: финансовия
счетоводен баланс на „ГБЗ- Т.“ ЕООД за
2012г., видно от който дружеството е разполагало с активи и парични средства;
оферта и протокол за установяване и приемане на извършени СМР с възложител Б.Т.
и изпълнител Съюза на професионалните
бояджии, съгласно които към 28.05.2007г. на обекта на ул.“******, ап.17 е
извършено шпакловане и боядисване на стените до завършен вид, наред и с други
довършителни работи, подробно описани.
И трите частни документа са оспорени от
ищците, като по реда на чл.193 от ГПК съдът извърши проверка на тяхната
истинност. Съгласно заключенията на вещото лице по двете съдебни графологични експертизи, които съдът прие, подписите за продавач и за купувач в предварителния
договор за покупко-продажба на имот от 13.12.2003г. и допълнителното
споразумение от 10.12.2008г. са изпълнени съответно от Г.Б.Т. и от Б.Г.Т.,
подписа на възложител в Протокола за установяване и приемане на извършени СМР е
изпълнен от Б.Г.Т..
По искане на ответника Т. съдът събра
гласни доказателства.
Св.Г.Б.Т., баща на ответника Б.Т.,
установява, че фирма „ГБЗ- Т.“ е закупила апартамента. Тогава свидетелят имал
инвестиционни намерения , купувал и автомобили, теглил кредити от банката.
Решил да се освободи от този имот и го дал на сина си, за да го стимулира да
върши нещо. Сключили договор с уговорка синът му да го завърши в нормален вид за живеене. Синът му бил
студент по това време, IT
специалист,
работел още като студент и получавал възнаграждение. Още от 2003г., след като
свидетелят прехвърлил имота на сина си, му дал ключа и синът му започнал да го
ремонтира, наел строител /св.Д.Д./, който извършил
шпакловане, боядисване, поставил теракот, фаянс,
всичко, което е необходимо. Ремонтът
продължил около 3-4 години, като първата година, през 2003г., синът му живял на
общежитие, а през 2004г. се нанесъл в жилището. Отначало живял в една част от
жилището, тъй като цялото не било пригодено. Независимо, че живял в жилището,
не си сменил адресната регистрация, едва наскоро я е сменил. Посочва, че синът
му плащал цената на апартамента на вноски, удължили срока на предварителния
договор, за да има достатъчно време да плати. Вноските синът му плащал по
банков път, на каса в ЦКБ, по сметката на фирмата. Не пазел документите за
преводите, защото продал фирмата и предал на новия собственик всички стари
документи. Всъщност синът му намерил апартамента, от свой съученик разбрал че
там се продават апартаменти. Спомня си, че през 2012г. бил в командировка, жена
му позвъняла уплашена, казала че пристигнала призовка и че ще описват
камионите, за да ги продават. Когато се върнал, свидетелят тръгнал да търси
защита. Знаел към него момент за настъпилото ПТП, но не знаел, че искат от
фирмата му да покрие всички разходи. Наетите от него адвокати преговаряли със
застрахователя и той заплатил главниците, а защо не е заплатил лихвите
свидетелят не знае. Запорът бил вдигнал от автомобилите, като останал за три
камиона, които да покрият лихвите. След това свидетелят продал фирмата си на
друг човек. Свидетелят посочва, че синът му разбрал за запорираните
автомобили, но баща му избягвал да го занимава с проблемите си. Не е говорил
със сина си за наложения запор върху автомобилите, синът му не е живял в Петрич
от 2003г. , идвал е само на гости.
Св.Д.И.Д.се занимава с ремонтни дейности
и познава ответника Б.Т., тъй като през 2003г. правил цялостен ремонт на
жилището му на ул.“Никола Габровски“. Първоначално Б.Т. обзавел една стая, в
която заживял, а по-късно свидетелят сглобявал мебели за другите стаи. Парите
за услугата му плащал Б.Т.. Спомня си, че имало дефекти в строителството и имало
течове, които рефлектирали върху направената от него шпакловка. Б.Т. извикал
други майстори да ги поправят.
Във връзка със съобщеното от св.Т., че
ответникът Б.Т. е заплащал вноските по жилището на касата на ЦКБ по банковата
сметка на дружеството продавач „ГБЗ- Т.“ ЕООД , по искане на ищците, съдът
изиска информация от ЦКБ АД. От постъпилия отговор на банката се установява, че
„ГБЗ- Т.“ ЕООД в периода 2003 - 2014г. е имало пет сметки в ЦКБ, като в периода
15.12.2003г. – 31.12.2012г. по тези сметки няма постъпили суми с вносител Б. Г.Т..
В отговор на този информация, ответникът
Б.Т. представя 9 бр. ПКО за платени суми от него по предварителен договор от 13.12.2003г. в полза на ЕООД „ГБЗ –Т.“,
издадени: на 18.11.2004г. за сумата 1000лв., на 15.12.2005г. за сумата 5500лв.,
на 19.10.2006г. за сумата 4500лв., на 15.11.2007г. за сумата 4500лв., на
17.11.2008г. за сумата 8500лв. , на 3.12.2009г. за сумата 9000лв., на 21.10.2010г.
за сумата 8500лв., на 6.12.2011г. за сумата 9500лв. и на 14.06.2012г. за сумата
9000лв.
От правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 135 от ЗЗД кредиторът може
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
От това следва, че за да бъде уважен
искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД, следва да са осъществени кумулативно следните
елементи на сложния фактически състав: 1.Ищецът да е кредитор на единия
ответник - длъжник; 2.Вземането му да е възникнало преди атакуваната с иска
сделка; 3.Да е налице увреждане на кредитора, с което обективно да се намалява
имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора; 4.
Да е налице знание за увреждането от страна на длъжника; 5. Ако сделката е
възмездна – лицето, с което длъжникът е договарял, също трябва да е знаело за
увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е низходящ на длъжника.
Ищците са кредитори на първия ответник „П.“
ЕООД, който към момента на възникване на задължението е бил с наименование
„ГБЗ- Т.“ ЕООД. Качеството им на кредитори е установено с влязло в сила Решение №
25/2.03.2012г. по гр.д.№ 330/2011г. на ОС Благоевград. Възражението
на ответника „ГБЗ-
Т.“ ЕООД , че ищците
са престанали да бъдат кредитори, тъй като вземането им е погасено по давност,
е неоснователно. Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е
отречено с влязло в сила решение /така напр. в решение по гр.д. № 754 по описа
за 2009г., ВКС, ІVг.о./. Такова решение в случая
няма. Съдът по Павловия иск не може да установява дали вземането е погасено по
давност. По този въпрос е постановена задължителна съдебна практика на ВКС –
така в решение по гр.д.№ 1028 по описа на ВКС за 2010 г. , ІV г.о. и цитираната
в него друга практика. Възражението на ответника „П.“ ЕООД, че ищците са били
напълно удовлетворени от застрахователя, подписали са споразумение и не следва
да имат повече претенции към него, е неоснователно. Ищците са кредитори на този
ответник по силата на влязло в сила съдебно решение.
Вземането на ищците от ответника, тогава с
наименование „ГБЗ- Т.“ ЕООД, е възникнало с настъпване на
увреждащото действие на 2.09.2006г., когато при изпълнение на възложена от „ГБЗ-
Т.“ ЕООД работа, водачът Е.М.виновно е причинил ПТП, в резултат на което е
починал сина на ищците. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с
факта на извършването на деликта, без да е необходимо
да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение /арг.
чл.84 ал.3 от ЗЗД/. Отговорността на „ГБЗ- Т.“ ЕООД като работодател е
обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите, водачът М.. За действителността на вземането не е
необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила
съдебно решение. Поради това ирелевантно е
обстоятелството, че вземането на ищците по отношение на ответника „ГБЗ- Т.“
ЕООД е установено по размер на 3.01.2014г., когато е влязло в сила Решение №
25/2.03.2012г. по гр.д.№ 330/2011г. на ОС Благоевград. Атакуваната сделка за
покупко-продажба на процесните апартамент и гараж е
сключена на 30.05.2012г. Следователно вземането на ищците е настъпило преди атакуваната
с иска сделка.
Ответниците
твърдят, че атакуваната сделка е резултат от сключен между тях на 13.12.2003г. предварителен
договор за покупко-продажба на
апартамента и гаража. Към 2003г. вземането на ищците от „ГБЗ- Т.“ ЕООД не е
съществувало, поради което при сключване на окончателния договор на
30.05.2012г. длъжникът не е имал намерение да уврежда кредиторите си, а е
изпълнил поето преди възникване на задължението към тях свое задължение да
прехвърли собствеността върху имотите. Съдът не възприема това твърдение за
доказано по следните съображения:
За да установи по реда на чл.154 ал.1 от ГПК твърденията си, ответникът Б.Т. представя: предварителен договор от 13.12.2003г.
и анекс към него от 10.12.2008г., протокол за извършени СМР от 28.05.2007г.,
разписки за извършени вноски по предварителния договор. Ангажирани са и гласни
доказателства, които да потвърдят изпълнението на предварителния договор и
осъществявано от ответника Т. владение върху имотите. Ищците оспорват писмените
документи.
Изброените писмени доказателства
представляват частни документи по см. на чл.180 от ГПК, за които се установи
чрез СГЕ, че са подписани от лицата, които са ги издали. Нито един от тези
частни документи няма достоверна дата по см. на чл.181 от ГПК – същите не са
заверени, съдържанието им не е възпроизведено в официален документ, не е
настъпил друг факт, който да установява по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне на документа. Напротив , настъпили са факти, официално удостоверени,
които опровергават съдържанието на частните документи. Същите са се развили в
следната хронологична последователност:
-
През 2003г. „ГБЗ- Т.“ ЕООД,
представляван от собственика Г.Т. е закупил процесните
апартамент и гараж в гр.София, както и два УПИ в гр.Петрич.
-
На 2.09.2006г. настъпва ПТП, в резултат
на което К.С., син на ищците е починал.
-
С присъда, влязла в сила на
30.03.2010г., Е.П.М.от гр.Петрич, работник при „ГБЗ- Т.“ ЕООД , е признат за
виновен за причиненото ПТП и е осъден да заплати на ищците по 70 000лв.
ведно с лихвата от 2.09.2006г. обезщетение за причинените им вреди.
-
На 29.07.2011г. ищците са предявили
срещу „ГБЗ- Т.“ ЕООД и срещу застрахователя на гражданската отговорност на
увреждащия автомобил З. „Б.В.И.г.“ искове за заплащане на обезщетение, при
условията на евентуалност, като първи предпочетен ответник е „ГБЗ- Т.“ ЕООД.
-
На 2.03.2012г. с решение първоинстанционният съд осъжда „ГБЗ- Т.“ ЕООД да заплати на
ищците по 70 000лв. обезщетение за вреди ведно със законната лихва от
2.09.2006г.
-
На 11.04.2012г. първоинстанционният
съд е допуснал обезпечение на исковете, като е наложил запор върху 23 бр. МПС,
собственост на „ГБЗ- Т.“ ЕООД. Обезпечителната заповед е връчена на собственика
на „ГБЗ- Т.“ ЕООД на 20.04.2012г.
-
На 30.05.2012г. „ГБЗ- Т.“ ЕООД, представлявано
от собственика Г.Т., е продало на ответника Б.Т., син на Г.Т., апартамента и
гаража в гр.София.
-
На 28.11.2012г. застрахователят З. „Б.В.И.г.“
е заплатил на ищците по 70 000лв. обезщетение за вреди.
-
На 20.12.2012г. „ГБЗ- Т.“ ЕООД се е
снабдил с констативни нотариални актове за собственост на имотите в гр.Петрич
/закупени през 2003г./.
-
На 17.01.2013г. апелативният съд е
отменил запора върху 20 от запорираните 23бр. МПС,
като отмяната е потвърдена от ВКС с определение на 9.05.2013г.
-
На 29.03.2013г. апелативният съд по
същество е постановил решение, с което е осъдил „ГБЗ- Т.“ ЕООД да заплати на
ищците законната лихва върху платеното от застрахователя обезщетение, считано
от 2.09.2006г. до окончателното изплащане.
-
На 19.07.2013г. Г.Т. , като едноличен
собственик на капитала на „ГБЗ- Т.“ ЕООД взема решение да апортира
в капитала на новоучредено /от него/ търговско дружество имотите в гр.Петрич
/за които се е снабдил с констативни нотариални актове/.
-
На 30.01.2014г. решението, с което „ГБЗ-
Т.“ ЕООД е осъден да заплати законната лихва върху главницата от
140 000лв. за времето от 2.09.2006г. до окончателното изплащане, е влязло
в сила.
-
На 7.02.2014г. ищците са се снабдили с
изпълнителен лист срещу „ГБЗ- Т.“ ЕООД.
-
На 12.02.2014г. са закрити всички
банкови сметки на „ГБЗ- Т.“ ЕООД.
-
На 14.02.2014г. Г.Т. е продал всички
свои дялове от капитала на „ГБЗ- Т.“ ЕООД на Д.К.Д.. Промяната е вписана в
Търговския регистър на 20.02.2014г. , сменено е името и седалището на
дружеството.
-
На 4.03.2014г. въз основа на издадения
им на 7.02.2014г. изпълнителен лист, ищците са поискали образуване на
изпълнително дело срещу „ГБЗ- Т.“ ЕООД. Новият адрес на управление на длъжника
, вече с името „П.“ ЕООД, се намира в апартамент, който е продаден от неговия
нов собственик Д.Д.. Освободените от запор МПС са
продадени /не е изяснено кога/, запорираните 3бр. МПС
не е установено къде се намират, а дружеството с ново име „П.“ ЕООД е със
задължение към държавата в размер на 8306лв.
Изброените факти установяват поведение
на собственика на „ГБЗ- Т.“ ЕООД, а сега „П.“ ЕООД явно насочено към увреждане
на кредиторите му. След като съдът е наложил запор върху всички негови МПС,
собственикът на „ГБЗ- Т.“ ЕООД се е
разпоредил със собствените на дружеството недвижимите имоти, закрил е сметките
му, без да погаси публичните му задължения, и е продал дяловете на дружеството
на лице, което не е продължило търговската дейност.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Г.Т., който като баща на ответника Б.Т. и като бивш собственик на
ответника „П.“ ЕООД е заинтересован от изхода на делото. Неговите показания
следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК , а именно с оглед на всички други
данни по делото. Показанията му, че е продал апартамента и гаража на сина си,
ответника Б.Т. още през 2003г., че му е предал владението при сключване на
предварителния договор, че Б.Т. заплащал уговорената цена на вноски по сметката
на дружеството, които отделял от заплатата си като студент, че започнал ремонт
на апартамента през 2004г. и заживял в него през същата година, не се подкрепят
от другите данни по делото. Предварителният договор и анекса към него са
подписани от Б.Т. и от Г.Т., но липсва достоверна дата, поради което съдът
приема че са съставени за целите на настоящото производство. Показанията на св.Г.Т.,
че синът му плащал вноските от цената на апартамента в банката, по сметката на
дружеството се опровергават от писмото на ЦКБ, в което се посочва, че Б.Т. не е
правил вноски по сметките на дружеството в банката. Представените след
постъпване на писмото на ЦКБ вносни бележки /частни свидетелстващи документи/ не
установяват действително плащане – при разпита на св.Г.Т. същият изрично заяви,
че не пази документи за извършеното от сина му плащане на цената на имотите,
тъй като документацията на дружеството предал на новия собственик Д.Д.. Фактът, че в ГФО на дружеството за 2012г. е отразена
продажбата на апартамента и гаража за сумата 60 000лв. не означава, че продажбата
е извършена де факто през 2003г., нито, че е платена посочената сума или кога е
платена, или от кого е платена. Показанията на св.Г.Т. са и житейски нелогични.
Каквото и възнаграждение като работещ студент в гр.София през 2003г. и 2004г. да
е получавал сина му, той не би могъл с получените средства да отремонтира основно апартамента, вкл. да закупи и постави уреди
за отопление и фаянс, да обзаведе едната стая, за да го направи годен за
живеене, и да заплаща вноски по цената на жилището. Показанията на св. Д.Д.не установяват, че Б.Т. е бил собственик на имотите през
2003г. и че той е плащал със собствени средства за извършените ремонтни
дейности и обзавеждане в апартамента. Анализът
на фактите, установени с официални документи по делото, изключва достоверността
на представените частни документи, както и добросъвестността и истинността на
показанията на св.Г.Т.. Не се установи актуваната сделка да е извършена в
изпълнение на поето облигационно задължение за длъжника преди възникване на
задължението му към кредиторите. Напротив, този анализ установява, че с продажба на процесните апартамент и гараж на 30.05.2012г. длъжникът „П.“
ЕООД е увредил своите кредитори. Възможно и житейски логично е св.Г.Т. да е
закупил апартамента и гаража чрез търговското си дружество за своя син, който
през 2003г. е бил студент І курс в гр.София, с намерение в бъдеще да му
прехвърли собствеността. Независимо от вътрешните му нагласи и планове, крайният
резултат е постигнал намаляване на патримониума на
длъжника и е довел до затрудняване кредиторите му да се удовлетворят от
имуществото му.
Не се установи сделката да е възмездна.
Отразеното в нот.акт № 149 т.І рег.№ 3151 дело №
87/12г. на Нотариус Д., че цената на имотите общо в размер на 60 000лв.
продавачът е получил от купувача напълно по сметка преди подписването на този
нотариален акт не се установи от събраните писмени доказателства /виж писмото
на ЦКБ АД/. С атакуваната сделка длъжникът е намалил имуществото си. Но дори и
да се приеме, че сделката е била възмездна, то сделката затруднява
удовлетворяване на кредиторите. За последните не е безразлично дали ще насочат
изпълнението върху имоти в гр.София или върху сумата от 60 000лв., която
не е налична нито в брой, нито по банковите сметки на дружеството длъжник,
които всъщност са закрити. В подкрепа на този извод е и възприетата практика на
ВКС, напр. в цитираното вече Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV
г.о. - увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника.
Налице е и следващото условие за
уважаване на предявения Павлов иск –
знанието у длъжника за увреждане на кредиторите. Фактът, че длъжникът е
юридическо лице не е пречка за съществуване на знание. Важно е този, който
представлява търговското дружество, да знае за увреждането /в подкрепа на това
разбиране виж и Решение № 120 от 02.02.2000 г. по гр.
д. № 704/1999 г. на ВКС, V г. о./. Към момента на сключване на атакуваната
сделка „ГБЗ- Т.“ ЕООД чрез своя собственик Г.Т. е знаел, че е длъжник на ищците
и че с тази сделка той ги уврежда. Твърдението, че той е мислел , че
застрахователят е заплатил всичко дължимо и че той няма задължения към ищците,
се опровергава от събраните доказателства - атакуваната сделката е осъществена
на 30.05.2012г., преди застрахователят да заплати главницата от присъденото
обезщетение на ищците на 28.11.2012г. Всъщност, както вече беше посочено,
анализът на установените по делото факти сочи, че атакуваната сделка, наред с последващите действия по апортиране
на останалото недвижимо имущество, по продажбата на всички автомобили, които не
са запорирани, и закриването на всички банкови
сметки, е насочена именно към лишаване на длъжника от имущество преди
кредиторите да могат да предприемат срещу него принудително изпълнение.
Знанието на ответника Б.Т., че сделката
е увреждаща за кредиторите не се изисква в случай, че сделката е безвъзмездна.
Съдът приема, че тя е безвъзмездна, тъй като не се установи плащане от Б.Т. по
банкова сметка ***. Но дори и да се приеме, че сделката е възмездна, то
знанието при ответника Б.Т. се предполага като син на Г.Т.. Презумпцията по
чл.135 ал.2 от ЗЗД не е опровергана. Самият св.Г.Т. заяви че синът му е знаел
за запорираните автомобили, т.е. разбрал е за
воденото срещу баща му/ дружеството му дело.
Възражението за изтекла давност по
отношение на предявения иск е неоснователно. Няма спор в съдебната практика, че
искът по чл.135 от ЗЗД се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно
чл.110 от ЗЗД. Давността тече от датата на увреждащата сделка /така в решение №
7/26.01.2012г. по гр.д.№ 456/2011г. на ІІІ г.о., ВКС/. Атакуваната сделка е
сключена на 30.05.2012г. Искът за прогласяване нищожността й по отношение на
кредиторите е предявен от последните на 26.05.2017г., когато исковата молба е
изпратена до съда по пощата. Твърдението, че увреждаща сделка е тази по
твърдения предварителен договор от 13.12.2003г. не намира основание в закона.
Принципно, с предварителния договор не се прехвърля собственост. Намаляването
на патримониума на длъжника уврежда кредитора, а това
настъпва с вещно прехвърлителното действие на
атакуваната сделка, не по-рано. Отделно,
съдът прие, че предварителен договор и анекс към него не са сключвани, поради
което това възражение е ирелевантно.
Възражението, че длъжникът разполага и с
друго имущество, извън разпореденото с атакуваната
сделка, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Длъжникът
отговаря с цялото си имущество и няма възможност за избор срещу кое от
притежаваните от него имущества да се насочи принудително изпълнение. В случая
се установи, че длъжникът не разполага с имущество.
Възражението, че ответникът „П.“ ЕООД няма
надлежно представителство и че реално изпълнението не може да се насочи срещу
имотите, е също неоснователно. Искът по чл.135 от ЗЗД няма вещно правно
действие, т.е. при уважаването му имотите няма да излязат от патримониума на Б.Т. и да се върнат в партимониума
на „П.“ ЕООД. Ищците получават възможността да насочат принудително изпълнение
за удовлетворяване на вземането си по изпълнителния лист срещу „ГБЗ- Т.“ ЕООД към
това имущество. Затова няма значение дали дружеството продавач съществува, дали
има назначен ликвидатор и дали срещу него може да се започне принудително
изпълнение. Изпълнението може да се осъществи чрез изнасянето на имотите на
публична продан и удовлетворение от сумите, получени от проданта им. Изпълнение
по отношение на имуществото може и да не се осъществи, ако длъжникът
удовлетвори кредитора по друг способ – напр. чрез плащане на задължението. В
този случай изпълнение въз основа на съдебното решение по иска по чл.135 от ЗЗД
няма да се осъществи и имуществото ще остане в собственост и владение на ответника
Б.Т..
Искът е основателен и доказан и следва
да се уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски. Съгласно представения списък
по чл.80 от ГПК ищците са направили разноски за 494лв. Тези разноски следва
напълно да бъдат възстановени от ответниците.
Процесуалният представител на ищците претендира
адвокатски хонорар при условията на чл.38 от ЗАдв. Искането
е основателно. То не се оспорва от ответниците. Събрани
са доказателства за липсата на финансова възможност у ищците да заплатят
държавната такса и депозита за особен представител. Тази финансова затрудненост
обуславя и предпоставките на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Съобразно цената на иска 108 460,90лв., на адв.Ю.
се следва адвокатски хонорар в размер на 3699,22лв., съобразно чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения, в редакция,
действала към момента на упълномощаването.
Ищците са били освободени от заплащането
на държавната такса в размер на 1084,61лв. За сметка на бюджета е и част от
платеното на особения представител на ответника „П.“ ЕООД адвокатско
възнаграждение в размер на 3399лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците следва да ги заплатят в полза на съда, общо в
размер на 4 483,61лв.
С оглед основателността на предявения
иск, ответниците нямат право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Б.К.С., ЕГН **********
и С.Б.С., ЕГН **********, и двамата от с.Струмяни, ул.“******, със съдебен
адрес:***, по предявения иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, сключения
между „ГБЗ - Т.“ ЕООД, ЕИК ******/сега „П.“ ЕООД/, в качеството му на продавач,
и Б.Г.Т., ЕГН **********, в качеството му на купувач, договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 30.05.2012г. с нотариален акт №
149 т.І рег.№ 3151 дело № 87/2012г. на Нотариус А. *** действие Софийски
районен съд, рег.№ 404 на НК, вписан в Службата по вписвания, с вх.рег. №21421
от 30.05.2012г., Акт № 115 т.XLVIII,
дело № 9979/2012г., имотна партида: 218794, 218796, по силата на който „ГБЗ- Т.“,
представлявано от управителя Г.Б.Т., ЕГН **********, продава на Б.Г.Т.: 1/ Апартамент
№17, находящ се в гр.София, район Изгрев, ж.к.“Дианабад“,
ул.“******, стара сграда В, на пети етаж, с площ 83,25 кв.м., ведно с таванско
помещение №20 с площ от 6 кв.м. и 3,548 % и.ч. от общите части на сградата и
съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
описан като УПИ VІ в кв.24 по плана на гр.София, м.Дианабад, целия състоящ се
от 833 кв.м., при граници на имота: УПИ ІІ, УПИ ІІІ – общински ; и от двете
страни улица, и 2/ Гараж №1, находящ се в гр.София,
район Изгрев, ж.к.“Дианабад“, ул.“******, срещу жилищна сграда В, на кота +0.00м., със застроена площ 15,50 кв.м., при съседи: изток-вътрешна
улица, запад-вътрешен двор, север - гараж 2, юг-вътрешна улица, заедно с 0,60% ид.ч. от общите части на сграда и от правото на строеж
върху мястото , цялото с площ от 2567 кв.м., описано като УПИ ІІ в кв.24 по
плана на гр.София, м. Дианабад, при граници на имота: улица, УПИ І-295, УПИ V-1960,
УПИ ІІІ - общински, УПИ VІ.
ОСЪЖДА
Б.Г.Т., ЕГН ********** и „П.“ ЕООД, ЕИК ******да заплатят на Б.К.С., ЕГН **********
и С.Б.С., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 494лв.,
представляваща разноски по делото .
ОСЪЖДА
Б.Г.Т., ЕГН ********** и „П.“ ЕООД, ЕИК ******да заплатят на адв. Г.М.Ю.,***, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 3699,22лв.
ОСЪЖДА
Б.Г.Т., ЕГН ********** и „П.“ ЕООД, ЕИК ******да заплатят по сметката на
Софийски градски съд , на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса и
разноски в размер на 4 483,61лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: