Р Е Ш Е Н И Е
№3717/6.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на седми юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19109 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от Д.И.И., ЕГН: **********, В.И.И., ЕГН: **********, И.И.И., ЕГН: **********, и тримата с
адрес за призоваване: *, срещу
„*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***,
с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на всеки
от ищците сумите от по 100000.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат
от смъртта на наследодателя им И. В. И., ЕГН: **********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2016 год.
до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба се излага, че ищците са наследници
по закон на И.И., починал на 11.11.2016 г. Към
момента на смъртта, наследодателя и ответното дружество съществува трудово правоотношение, по силата
на което първият заема длъжността „ел. техник“. По отношение на последното обстоятелство е налице и постановление на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, влязло в сила. Злополуката, причинила смъртта на
наследодателя на ищците е настъпила
на 11.11.2016 г. в цех на „*“ АД, като при работа на мостов кран И.И. паднал
и починал. В резултат на загубата,
ищците претърпели интензивни болки и страдания, поради лишаването им от грижите, които починалият е полагал, помощта, съветите, съдействието и житейската му подкрепа.
Твърди се, че връзката на И.
със съпруга и децата му е била силна, ежедневна, и ползотворна.
Ответникът -„*“ АД, депозира писмен отговор, срока по чл. 131 ГПК, в който
излага съображения за недопустимост и неоснователност
на иска. Оспорва наличие на трудово правоотношение между починалия и ответното
дружество. Оспорва факта на настъпване
на трудовата злополука, като се позовава на Разпореждане №
5104-03-157/02.08.2019 г. на ТП на НОИ – Варна, с което се приема, че
инцидентът не съставлява трудова злополука. Посочва, че при настъпване на инцидента,
И. е на неизползваемата през този период площадка, в качеството си на
посетител. При настъпване на злополуката, същият е употребил алкохол – взетите
след инцидента проби сочат на съдържание на алкохол в кръвта от 2.5 промила. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
към исковата молба удостоверение, Д.И.И., В.И.И. и И.И.И., са законни наследници
на И. В. И.,***, починал на 11.11.2016 г.
С Постановление от
24.01.2017 на Директора на Дирекция «Инспекция по труда», е обявено
за съществуващо, считано от 11.11.2016 г., трудовото правоотношение между «*» АД и И.
В. И..
Постановлението е влязло в законна сила, видно от представените Решение № 242/ 09.02.2018 г. по адм. д. №
2052/ 2017 на Адм.С – Варна
и Решение № 1973/ 12.02.2019 г. па адм. д. № 4156/ 2018 г. на ВАС.
Съгласно Разпореждане № 5104 – 03 – 157/ 02.08.2019 год., издадено от старши инспектор при Националния осигурителен
институт, злополуката, станала
с И. В. И., на 11.11.2016 год., при осигурителя «*»
АД, не е приета за трудова. В мотивите на административния акт е посочено,
че при извършената проверка не са
установени данни внезапното увреждане на здравето на И., причинило и смъртта
му, да е въвр връзка и по повод извършваната
работа, която да е в интерес на работодателя.
Разпореждането
е влязло в законна сила.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, посредством
разпита на свидетелите В. С. К.и Ж. С. М..
В показанията си свидетелката К.излага,
че е съсед на семейство И.. Бракът между Д. и И.е продължил около 30 години.
Свидетелката споделя, че отношенията в семейството били добри, живеели с двете
си деца, всички работили. Описва починалия като работлив, усмихнат и добродушен
човек, имащ отлични отношения с децата си. При съобщаването за смъртта, съпругата
му е припаднала, състоянието и наложило намесата на медици от „Бърза помощ“.
Смъртта на И.И. се е отразила негативно върху съпругата и двете му деца. Д. и
към настоящия момент е на успокоителни хапчета, винаги е тъжна.
В показанията си свид. М.излага, че
познава Д. и И.от около три години и половина. Описва И.като добър съпруг и
баща, кротък човек, с добро отношение към децата си, полагащ грижи за
семейството си. Съпругата и децата му са преживели тежко загубата му, и към
настоящия момент тъгуват много.
Гореизложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1,
вр. с ал. 3 КТ.
Съгласно чл. 200,
ал. 1-4 КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност
50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов
работник или служител има
вина за настъпването. Работодателят
отговаря и когато трудовата злополука е причинена
от непреодолима сила при или по повод изпълнението на
възложената работа или на каквато
и да е работа, извършена и без нареждане,
но в интерес на работодателя, както и по време на почивка в предприятието. В тези случаи работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда, в т.ч. неимуществена
и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, както и евентуално получените от пострадалия
застрахователни плащания.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна, безвиновна. Основание за ангажиране на отговорността на
работодателя на посоченото основание е наличие на трудово правоотношение с пострадалото
лице, като предмет на репатриране
са всички действително претърпени имуществени и неимуществените
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от
30.10.1975 г.). Извън обхвата на съдебната проверка остават въпросите, свързани с вината за настъпване на вредата, тъй като
в този случай задължението
за обезвреда възниква
независимо от това дали работодателя негов служител или съконтрагент, е виновен за увреждането.
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да установи наличието
на твърдяното трудово
правоотношение с ответника към
момента на злополуката; настъпването
на последната при или по повод изпълнението
на трудовите задължения на ищеца;наличието на влязъл в сила акт на НОИ относно трудовия характер на злополуката;
настъпването на твърдяните имуществени и неимуществени вреди
(по вид, размер и характер); причинната връзка между вредите и инцидента; размера на исковете и изпадането в забава на ответника.
На първо
място, от представените писмени доказателства
(постановление от Инспекция по труда, съдебни решения
на Адм.С – Варна и ВАС),
установят наличие на трудово правоотношение между страните към датата
на настъпване на процесното произшествие,
респ. и смъртта на
наследодателя на ищците – 11.11.2016 г.
Настъпването на злополука с работник и служител,
в т. ч. време, място,
условия и механизъм на същата,
се установяват посредством с влязло
в сила разпореждане на НОИ по реда на чл. 60 КСО (в този смисъл са
и Определение № 36/ 14.01.2020 г. на ВКС по гр.д.
№3040/ 2019 г., ІІІ г. о.; Определение № 951/ 15.12.2015г. по т.д. №1072/ 2015
г. на ВКС, І т. о.; Решение по гр. дело № 204/ 2009 г. на ВКС; Решение № 31/ 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/ 2009г., ІV ГО; Решение № 410/ 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/ 2009
г. на ВКС , ІІІ г. о. и много други). Установяването на тази предпоставка не може да се извърши по съдебен ред,
тъй като е предвидено специалено административно производство за целта, което не може да бъде игнорирано.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ е определен в чл. 57 и сл. от КСО и е детайлизирана в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (Д. В.
бр.6/2000 г.). В същите е предвидено, че длъжностното
лице по чл. 60, ал.1 КСО издава разпорежане
за приемане или неприемане
на злополуката за трудова
по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО представлява
индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова
злополука. От друга страна, същото представлява официален удостоверителен документ за установените
в него факти, и в частност
за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя.
Влязло в законна сила разпореждане на НОИ по реда на чл. 60 КСО, вр.
чл. 55 и сл. от КСО съставлява достатъчно доказателство за факта, участниците,
времето, мястото, условията и механизма на трудовата
злополука, както и за това че тя съставлява
именно „трудова“ по смисъла
на чл. 55 КСО. Провеждането на предвидената в чл. 57 и сл. КСО процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя по см. на чл. 200 КТ. Липсата на разпореждане
по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не е процесуална, но е
абсолютна материалноправна пречка
за установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.
В настоящата хипотеза, произнасянето на длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО с разпорежане
за неприемане на злополуката
за трудова, съставлява пречка да се приеме, че инцидентът,
при който е починал наследодателя на ищците съставлява „трудова“ злополука, по см. на чл.
55 КСО, а от това и за ангажиране
отговорността на ответника
– работодател.
Липсата на влязъл в сила административен акт по чл. 60 КСОотносно
наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал.1 КТ, поради липса
елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.
По изложените съображения,
се налага извод за неоснователност
на предявените искове, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, неоснователна
е и акцесорната претенция
за присъждане на обезщетение
за забава, в размер на законната лихва, считано от датата
на увреждането – 11.11.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 100000.00 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат
на трудова злополука в производствен цех в промишлената
зона на гр. Д., от 11.11.2016 г., причинила смъртта на наследодателя и И. В. И., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.11.2016 год. до окончателното изплащане
на задълженията, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 100000.00 (сто хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат
на трудова злополука в производствен
цех в промишлената зона на гр. Д., от 11.11.2016 г., причинила смъртта на наследодателя му И. В. И., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2016 год. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „*“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *** иск за заплащане на сумата от 100000.00 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат
на трудова злополука в производствен цех в промишлената
зона на гр. Д., от 11.11.2016 г., причинила смъртта на наследодателя и И. В. И., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.11.2016 год. до окончателното изплащане
на задълженията, на
основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: