Р Е Ш Е Н И Е №.382
гр. ВРАЦА, 13.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публично заседание на десети септември две хиляди
и десета година в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове:
Пенка Петрова
Мл. съдия: Елена Донкова
при участието на секретар: В.Н.
като разгледа докладваното от мл.съдия Донкова
въззивно гражданско дело N`327 по описа за 2010 год.
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК /отм/.
С решение № 247 от 08.04.2010 г., постановено по гражданско дело № 1585 по
описа за 2010 г. на Районен съд - гр.Враца, V-ти граждански състав е признал за
установено по отношение на В.Г.В. ***, че И.Д.И. и К.Д.И. ***, са собственици
на 1/2 ид.ч. от мазе и 1/2 ид.ч. от тоалетна, находящи се в двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 12259.1019.230.1 в дв.пл.№ 2519, св.149 по плана на
гр.Враца - ПИ с идентификатор 12259.1019.230 по КККР на гр.Враца, като е осъдил
В.Г.В. *** да предадат владението върху така описаните имоти. Със същото
решение първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от И.Д.И.
и К.Д.И. *** против В.Г.В. ***, Е.К.П. ***, иск за признаване за установено по
отношение на ответниците правото на собственост при равни права на ищците на 82
кв.м. от дв.пл.№ 2519, кв.149 по плана на гр.Враца с идентификатор
12259.1019.230 по КККР на гр.Враца, заедно с първи жилищен етаж на жилищна
сграда, застроен на 64 кв.м., заедно със стълбищна клетка, водеща от улицата до
първи етаж и тавана, тавански етаж с таван и тераса, 1/2 ид.ч. от мазе и 1/2
ид.ч. от тоалетна, находящи се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1019.230.1 в ПИ с идентификатор 12259.1019.230 по КККР на
гр.Враца, при съседи: от две страни улици, Д. И. А. и дв.пл.№ 2516 държавен,
както и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат
владението върху по-гореописания недвижим имот. В тежест на ищците са присъдени
и направените пред първоинстанционния съд разноски.
Недоволни от решението на РС - гр.Враца са останали И.Д.И.
и К.Д.И. ***, които са го обжалвали в частта му, в която районния съд е
отхвърлил като неоснователен иска по чл.108 ЗС, както и в частта, в която са
осъдени да заплатят направените по делото разноски. В жалбата се навеждат съображения
за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. Навеждат се доводи, че
районния съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства, като по
този начин съдебния акт е постановен в нарушение на материалния закон. С
жалбата се иска постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено в
обжалваните му части като незаконосъобразно, като вместо него да се постанови
друго, с което да се уважи изцяло предявения осъдителен иск. Прави се искане за
присъждане на направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът по жалбата Община гр.Враца е подала отговор, в
който са изложени аргументи, че въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна и необоснована, а постановеното от РС - гр.Враца
решение, да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Другите двама ответници по жалбата - В.Г.В. и Е.К.П., не
са подали отговор и не са изразили становище.
В съдебно заседание, възивниците - редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв.Д. В., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна Община Враца - се представлява от
адвокат М. Д..
Въззиваемата Е.К.П. - редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата В.В. се явява лично.
Пред въззивната инстанция са събрани допълнителни писмени
доказателства.
Врачанският окръжен съд, след като съобрази
основателността на оплакванията изложени в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
от надлежни страни в процеса, в законоустановения срок и срещу съдебен акт от
категорията на обжалваемите.
Видно от депозираната пред районния съд искова молба е,
че ищците - въззивници са предявили иск с правно основание чл.108 ЗС, с който
искат да бъде признато за установено по отношение на М. И. Б. от гр.В., Е.К.П. ***,
правото на собственост при равни права върху процесния недвижим имот - 82 кв.м. от дв.пл.№ 2519, кв.149 по плана на
гр.Враца заедно с първи жилищен етаж на жилищна сграда застроен на 64 кв.м.,
заедно със стълбищна клетка, водеща от улицата до първи етаж и тавана,
тоалетна, тавански етаж с таван и тераса, находящи се в същото дворно място,
при съседи: от две страни улици, Д. И. А.и дв.пл.№ 2516 държавен, както и да
бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху по-гореописания имот.
В хода на процеса пред първоинстанционния съд е починала
ответницата М. Б., б.ж. на гр.В., на чието място съда е конституирал законната
й наследница В.Г.В..
От приложеният по делото нотариален акт № 398 от
26.09.1925 г. се установява, че процесния недвижим имот - дворно място от 82
кв.м., представляващо имот пл.№ 2519 в кв.149 по плана на гр.Враца, ведно с
построената в него двуетажна сграда, е бил собственост на .Н. П. Б., б.ж. на
гр.В. /стр.38 от гр.д.№ 1107/1995 г. по описа на ВрРС/. След неговата смърт по
силата на наследствено правоприемство имотът е преминал в патримониума на преживялата
му съпруга З. Т. Б.
От протокол за обявяване на саморъчно завещание от 1969
г. /л.40 от гр.д.№ 1170/1995 г. по описа на ВрРС/ се установява, че З. Б. е
завещала имота на сестра си Е. Т. Д.. Приживе последната е извършила
разпоредителни действия с част от имота, като с нотариален акт № 177, т.ІІ,
дело № 909/1971 г. е продала на М. Г. Е. и Д. И. А. целия таван със стаята, 1/2
ид.ч. от мазето на цялата къща, 1/2 ид.ч. от стълбището, водещо за улицата,
входа до първия етаж и мазето, цялото стълбище от първия етаж до тавана, 1/2
ид.ч. от клозета на първия етаж и терасата, като всички части се намират в
масивната жилищна сграда, застроена на 64 кв.м. в парцел пл.№ 2519 в кв.149 по
плана на гр.Враца, с площ от 82 кв.м.
Видно от протокол за обявяване на саморъчно завещание от
08.06.1982 г. /л.42 от гр.д.№ 1170/95 г. по описа на ВрРС/ със саморъчно завещание
от 07 май 1982 г. Е. Т. Д. е завещала на племенницата си М. И. Б. /първоначална
ответница в първоинстанционното производство/ цялото си движимо и недвижимо
имущество, в т.ч. и магазин, находящ се на ул."Т." - гр.В.. От своя страна, с нотариален акт № 32, том ІІ,
дело № 533/85 г. М. Г. Е. и Д. И. А. са дарили на Е. В. И. /праводателка на
въззивниците/ придобития от тях с договор за продажба, обективиран в нотариален
акт № 177, т.ІІ, н.д.№ 909/1971 г. недвижим имот, представляващ целия тавански
етаж с тавана, 1/2 ид.ч. от мазето на цялата къща, 1/2 ид.ч. от клозета на
първия етаж и терасата, намиращи се в процесната сграда.
С договор за покупко-продажба от 04.06.1984 г., на
основание ПМС № 60/14.05.1975 г., М. И. Б. е продала на ОбНС - гр.Враца дворно място от 82 кв.м. и масивен
магазин, застроен на 47,77 кв.м. за сумата от 4 526,54 лева.
Със Заповед № 718/15.07.1985 г. на Председателя на ОбНС
гр.Враца, на основание чл.97, чл.94, ал.3 ЗТСУ и чл.264 ППЗТСУ е наредено да се
открие производство по отчуждаване на имоти в гр.Враца, между които и процесния
имот пл.№ 2519, за изграждане на улица на търговията. В Заповед №
764/23.07.1985 г. е отразено, че на основание чл.95, вр.чл.98 ЗТСУ, във връзка
с "Реконструкция, адаптация и реставрация на
ул."Търговска"" са отчуждени дворното място и сградата /без
магазина, който вече е бил държавна собственост/, на които като собственици са записани
Е. В. И.и Т.Ц. И., първата - на таванския етаж, а втория - на етажа над
магазина, и общи на двамата - дворното място с площ от 82 кв.м., стълбищна
клетка, тоалетна, тераса, мазе. С цитираната заповед е определено собствениците
да бъдат обезщетени с жилища.
С влизане в сила на Закона за възстановяване
собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета - ЗВСНМРСА
/обн.,ДВ, бр.105 от 19.12.1991 г./ М. Б. е заявила реституционни претенции по
отношение на продадения от нея имот. Със заповед № 1634 от 25.11.1992 г. на
Кмета на Община Враца Акта за държавна собственост, с който е актуван за
държавен имота на М. Б., представляващ магазинно помещение и припадащата се
идеална част от застроеното дворно място, е отписан от актовите книги, а по
силата на влязло в законна сила решение постановено по гр.д.№ 4473/93 г. по
описа на ВрРС /л.44 от гр.д.№ 1107/95 г. по описа на ВрРС/ и на 82 кв.м.
незастроено дворно място от пл.№ 2519 в кв.149 по плана на гр.Враца.
Реституционни претенции по отношение на идеални части от
процесната сграда са предявени и от Е. В. И. Видно от писмо №
АБ-94-Е-6/07.05.1992 г., Кмета на Община Враца е отказал да възстанови
собствеността й върху имота, тъй като мероприятието, за което е отчужден имота
е реализирано и при извършената реконструкция на сградата собствения й тавански
етаж е преобразуван и реално не съществува. Този отказ е бил обжалван и с
влязло в сила решение № 104 от 23.07.1993 г. по адм.д.№ 1289/92 г. по описа на
ВрОС отчуждаването на недвижимия имот собственост на Е. В. И.е отменено. Въз
основа на така постановеното решение и обстоятелството, че по отношение на
първи жилищен етаж собственост на Т. И. не е била проведена реституционна
процедура и същият е останал в собственост на Община Враца, Е. И. е предявила
срещу Община Враца иск за делба. С влезли в законна сила решения от 06.12.1994
г. и 24.02.1995 г. по гр.д.№ 1863/94 г. по описа на ВрРС е допусната делба и в
дял на Е. И. са поставени дв.пл.2519 в кв.149, ведно със стълбищна клетка,
водеща от улицата до първи етаж, мазе, тоалетна и първия жилищен етаж на
сградата намираща се в парцела, застроена на площ от 64 кв.м. срещу съответното
парично уравнение на дела на Община Враца.
С нотариален акт № 164, т.ІІІ, н.д.№ 919/95 г. Е. В. И. е
продала на И.Д.И. и К.Д.И. /въззивници в настоящето производство/, при равни
права 82 кв.м. от дв.пл.№ 2519, кв.149 по плана на гр.Враца, заедно с първи
жилищен етаж на жилищна сграда от 64 кв.м., заедно със стълбищна клетка, водеща
от улицата до първи етаж и тавана, тавански етаж с таван и тераса, мазе и
тоалетна, находящи се в същото дворно място, при съседи: от две страни улици, Д.
И. А. и дв.пл.№ 2516 държавен.
От заключението на допуснатата и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното
незастроено дворно място от дв.пл.№ 2519 в кв.149 по плана на гр.Враца /ПИ с идентификатор
12259.1019.230 по КККР на гр.Враца/ е с площ от 82 кв.м. Построената в него
сграда с идентификатор 12259.1019.230.1 е с площ от 64 кв.м. В заключението е
отразено, че преди отчуждаване на процесния имот, сградата построена в
гореописаното дворно място се е състояла от мазе под част от нея около 50
кв.м.; стълбищна клетка от мазетата до таванския жилищен етаж; магазин в
партерния етаж, без връзка със стълбищната клетка; първи жилищен етаж и
тавански етаж. След отчуждаването за "Реконструкция, адаптация и
реставрация", при преустройство е премахнат таванския жилищен етаж, а
стълбищната клетка е преустроена като е пробит отвор в стената между магазина и
нея и е изградено стълбище от пода на магазина до стълбищната клетка и чрез
съществуващото стълбище е създадена пряка връзка между магазина и бившия първи
жилищен етаж като са обединени в един търговски обект
"Кафе-аператив". В заключението е отразено още, че таванският жилищен
етаж е премахнат, а стълбищната клетка е преустроена и чрез нея няма достъп от
външния вход на сградата от към ул."Кетхудова" до бившия първи
жилищен етаж. Вещото лице уточнява, че са премахнати разделителните зидове на помещенията на първи етаж от сградата, като е
запазена само тоалетната с предверие към нея. Съществуващите преди това три
жилищни помещения и антрето към тях са превърнати в салон.
В хода на първоинстанционното производство по делото са
приложени скица на поземлен имот 12259.1019.230 със стар идентификатор 2519,
кв.149 и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1019.230.1.1,
разположена в посочения по-горе поземлен
имот.
В хода на процеса е оспорен НА № 32, т.ІІ по дело №
533/86 г. по описа на ВРС, по силата на който Е. В. И. се легитимира като
собственик на основание дарение от М. Г. Е. и Д. И. А. на части от процесния
имот. С оглед предходното е открито производство по реда на чл.154 ГПК /отм./.
Видно от приложеното по делото решение № 159 от 14.09.2009 г. на ВКС, І-во ГО
производството по делото за прогласяване на нищожност на горепосочения
нотариален акт е прекратено.
В хода на въззивното производство е представено
удостоверение № 2096/01.09.2010 г. издадено от Община Враца, от което се
установява, че строителството на жилищният блок, в който е следвало да бъде
обезщетена с жилище праводателката на въззивниците, е отпаднала.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се уважи иск с
правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и доказани и трите
предпоставки визирани в тази разпоредба, а именно: ищецът да е собственик на
имота описан в исковата молба, имота да се владее или държи от ответника и
владението или държането на последния да се осъществява без правно основание за
това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като
наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на
следващата, докато се установи наличието на всичките.
Както правилно е констатирал районния съд в мотивите си
към атакувания съдебен акт, в конкретния случай въззивниците се легитимират
като собственици на процесния имот на основание договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 164, т.ІІІ, нот.дело № 919/95 г., по силата на
който на 11.05.1995 г. Е. В. И. им е продала при равни права имот, а именно 82
кв.м. от дв.пл.№ 2519, кв.149 по плана на гр.Враца заедно с първи жилищен етаж
на жилищната сграда застроен на 64 кв.м., заедно със стълбищна клетка водеща от
улицата до първия етаж и тавана, мазе, тоалетна, тавански етаж с таван и
тераса, находящи се в същото дворно място, при съседи на дворището: от две
страни улица, Д. И.А. и дв.пл.№ 2516 държавен. Праводателката на въззивниците
се легитимира като собственик на така описания имот, на основание влязло в
законна сила решение по гр.д.№ 1863/1994 г. по описа на ВрРС, с което е
извършена делба на процесния имот между нея и Община Враца. Настоящият съдебен
състав намира, че съдебната делба и договора за покупко-продажба извършен във
връзка с нея, са действителни, не страдат от пороци и в този смисъл са
постигнали целения транслативен вещноправен ефект, което налага и извода за основателност
на предявения ревандикационен иск.
Основното съображение на първонстанционният съд да
отхвърли предявения ревандикационен иск е, че извършената по гр.д.№ 1863/94 г.
по описа на ВрРС делба е нищожна поради нарушение на чл.75, ал.2 ЗН, тъй като според
районния съд в делбения процес, в качеството си на съделител е следвало да
участва и наследодателката на В.В. – М. Б., а от там и сключения договор за
покупко-продажба от 11.05.1995 г. не е породил своето прехвърлително действие.
Така изложената от ВрРС теза не се споделя от настоящата
въззивна инстанция, по следните съображения:
Продаденият от М. Б. с договор за покупко-продажба от 04.06.1984 г., на основание
ПМС № 60/14.05.1975 г. на ОбНС -
гр.Враца магазин в процесната сграда, е реституиран на същата по силата на ЗВСВНМРСА (обн., ДВ, бр.105 от 19.12.1991 г.) и е деактуван със заповед № 1634/25.11.1992
г. на Кмета на Община Враца. След това, по силата на влязло в законна сила
решение постановено по гр.д.№ 4473/93 г. по описа на ВрРС /л.44 от гр.д.№
1107/95 г. по описа на ВрРС/ Община Враца е осъдена да отстъпи собствеността и
да предаде владението на М. Б. и на 82 кв.м. незастроено дворно място от пл.№
2519 в кв.149 по плана на гр.Враца. Съдебният състав намира, че собствеността на М. Б./заместена в процеса от законната й наследница В.В./
не се е трансформирала в съсобственост върху цялата сграда. В конкретният
случай не е налице предпоставката на чл.3 ЗВСВНМРСА според който, ако в имота е
извършено преустройство или от него и други обекти е образуван нов имот, при
невъзможност да се възстанови първоначалното положение без особени затруднения,
собствеността върху имотите се преобразува в съсобственост, като всеки
собственик придобива идеална част от новообразувания имот, която съответства на
цената на неговия имот при влизане на закона в сила. От заключението на
приетата и неоспорена от страните пред първоинстанционния съд СТЕ, се
установява какви преустройства са извършени в процесната сграда след
отчуждаването, както и какво е било първоначалното й положение. При това
положение магазина, собственост на Б. може да бъде възстановен в първоначалното
му положение като отделен обект без значително затруднение - чрез затваряне на
пробития при преустройството отвор между магазина и първи жилищен етаж. Следва
да се има предвид, че исковата молба, с която е бил сезиран първоинстанционният
съд, изрично е отразено, че се иска делба на процесния имот, съсобствен с
Община Враца, но без магазинното помещение.
Ето защо, съдът намира, че между страните по делото не се
спори относно собствеността на въззиваемата В.В. /наследник на М. Б./ върху
находящия се в процесната сграда магазин. От съдържанието на депозираната пред
първоинстанционният съд искова молба следва да се приеме, че ревандикационната
претенция е насочена срещу Община Враца и В.В., тъй като същите са оспорили
правото на собственост на въззиваемите, отдавайки под наем цялата сграда на
третата въззиваема Е.П.. Не се спори и че същите са отдали под наем търговския
обект кафе-аперитив „Николачков двор” на въззиваемата Е.К.П.. В този ред на
мисли, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционния съд неправилно е
отхвърлил предявеният от въззивниците срещу въззиваемата П. ревандикационен
иск, като е приел, че последната не владее имота лично за себе си, а го държи
на основание сключен договор за наем.
Владението или държането при липса на основание е неправомерно
състояние, но неправомерно е владението и при наличието на основание, което не
може да се противопостави на собственика. В конкретният случай, въззиваемата П.
е получила държането на процесния имот по силата на договор за наем, сключен от
несобственик. По тези съображения, исковата претенция следва да бъде уважена и
по отношение на въззиваемата Е.П..
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице и трите
предпоставки за уважаване на иска по чл.108 ЗС, поради което решението на ВрРС
следва да бъде отменено в обжалваната му част.
При този изход на
правния спор и на основание чл.64 ГПК, на въззивниците се следват съдебно
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 392,37
лева.
Водим от горното, Врачанският
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 247 от 08.04.2010 г., постановено по гражданско
дело № 1585 по описа за 2010 г. на Районен съд - гр.Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният И.Д.И. и К.Д.И.
*** против В.Г.В. ***, Е.К.П. *** иск за признаване на установено по отношение
въззиваемите правото на собственост при равни права на въззивниците на 82 кв.м. от дв.пл.№ 2519, кв.149
по плана на гр.Враца с идентификатор 12259.1019.230 по КККР на гр.Враца, заедно
с първи жилищен етаж на жилищна сграда, застроен на 64 кв.м., заедно със
стълбищна клетка, водеща от улицата до първи етаж и тавана, тавански етаж с
таван и тераса, 1/2 ид.ч. от мазе и 1/2 ид.ч. от тоалетна, находящи се в
двуетажна жилищна сграда с идентификатор
12259.1019.230.1 в ПИ с идентификатор 12259.1019.230 по КККР на
гр.Враца, при съседи: от две страни улици, Д. И. А. и дв.пл.№ 2516 държавен,
както и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и предадат
владението върху по-гореописания недвижим имот, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.В., Е.К.П. ***, че И.Д.И. и К.Д.И. *** СА СОБСТВЕНИЦИ при равни права на 82
кв.м. от дв.пл.№ 2519, кв.149 по плана на гр.Враца с идентификатор
12259.1019.230 по КККР на гр.Враца, заедно с първи жилищен етаж на жилищна
сграда, застроен на 64 кв.м., заедно със стълбищна клетка, водеща от улицата до
първи етаж и тавана, тавански етаж с таван и тераса, находящи се в двуетажна
жилищна сграда с идентификатор
12259.1019.230.1 в ПИ с идентификатор 12259.1019.230 по КККР на
гр.Враца, при съседи: от две страни улици, Д. И. А. и дв.пл.№ 2516 държавен,
без магазинното помещение находящо се на партерния етаж и ОСЪЖДА В.Г.В. ***, Е.К.П. *** ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху така
описаните имоти.
ОТМЕНЯ решение № 247 от 08.04.2010 г., постановено по гражданско
дело № 1585 по описа за 2010 г. на Районен съд - гр.Враца, и В ЧАСТТА за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Г.В., Е.К.П. *** за заплатят на И.Д.И. и К.Д.И.
***, направените по делото разноски и пред двете съдебни инстанции в общ размер
на 392,37 /триста деветдесет и два лева и тридесет и седем стотинки/лева.
В останалата му част решението не
е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.