№ 870
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100500899 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ПЛ. ЛЮДМ. Г. срещу Решение № 614/10.03.2022
г., постановено по гр.д.№ 12622 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, ХХІ състав В
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на Етажна собственост с
адм. адрес: *** сумата от 432 лева, представляваща главница по незаплатено задължение за
такси управление и поддръжка, както и вноски по фонд ремонт и обновление, за периода
месец май 2018 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозиране на заявлението в съда – 12.05.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, на осн.
чл.51, ал. 1 ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК; както и е осъден да заплати на Й. сумата от 500
лева, представляваща извършени разноски пред първата инстанция, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на
атакуваната част от решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че „Кантора
Акорд Мезон“ ООД не се явява управител на ЕС, поради което правото на иск не е
упражнен надлежно. Излага се, че с недопускането на гласни доказателства, искани от
въззивника, неоткриване на производство по чл. 193 от ГПК досежно истинността на
1
Протокол на ОС на ЕС и неизискване на оригинал на документ, ВРС е допуска процесуално
нарушение. Релевира се, че независимо от влязлото в сила решение на ОС на ЕС, той не
може да бъде задължен да заплаща суми за управление и поддръжка на общите части, тъй
като отговаря на условията на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Излага се, че неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че е налице фактическа грешка в протокол на ОС. Отправя се
искане до съда за отмяна на решението в установителната му част. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Етажна собственост с адм. адрес: *** в срока по член 263, ал. 1
от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила
на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Етажна собственост с адм. адрес:
*** с правно основание чл. 422 от ГПК против ПЛ. ЛЮДМ. Г. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 480 лева, формирана както
следва: сумата от 280 лева за такса управление и поддръжка, начислена за периода от
м.01.2018 г. до м.04.2021 г. и сумата от 200 лева за вноски за фонд ремонт и обновление,
начислена за периода от м.01.2018 г. до м.04.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по
гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, на осн. чл.51, ал. 1 ЗУЕС, както и е Г. да заплати сумата от
202.50 лева, представляваща извършени разноски в заповедното производство и сумата от
пред първата инстанция и сумата от 292.50 лева разноски за исковото производство, на
основание член 78, ал. 1 и от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника ПЛ. ЛЮДМ. Г., с
който се излагат възражения за недопустимост на предявения иск, а в условията на
евентуалност се посочва, че той е неоснователен. Излагат се възражения, че ОС на ЕС на
посочената в исковата молба дата – 05.05.2017 г. не е провеждано, а в условията на
евентуалност решенията взети от етажните собственици не биха могли да обвържат
ответника за следващите 2018-2020 г. В евентуалност посочва, че макар и проведено на
05.05.2017 г. ОС на ЕС то ответникът не е присъствал на него. Намира, че решенията, които
са взети на това събрание не съответстват на действителните такива, поради което намира
представения с исковата протокол от 05.05.2017 г. за неистински. Намира, че решението в
частта, с което се определя такса за необитаем апартамент, която е равна на такава на
обитаем за нищожна, като излага, че от години не живее в жилището намиращо се в тази
етажна собственост, поради което и не дължи такси.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирани страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
2
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. В рамките на
тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК
за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на сумите по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д №
6677/2021г. на ВРС, ХХІ състав. Ищецът Етажна собственост с адм. адрес: *** е активно
материално и процесуално правно легитимиран да води настоящия иск, като „Кантора
Акорд Мезон“ ООД е нейн надлежен представител, както към момента на депозиране в съда
на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, така и към момента на предявяване
на иска с правно основание чл. 422 от ГПК и разглеждането му пред двете инстанции.
Горното е видно от Протокол от ОС на ЕС от 06.06.2019 г. и от 13.05.2021 г., в които са
обективирани решенията на ЕС за избор на управител, а именно „“Кантора Акорд мезон“
ООД, гр. Варна. Не се твърди, а и не са представени доказателства последните да са
обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което са влезли в сила.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите М. Н. ИВ. /въззивникът е във
фактическо съжителство с майка й/ и В. СТ. К. /без родство и дела със страните/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция и пред
настоящата доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
Безспорно е между страните, че въззивникът е собственик на ***, находящ се в ***,
ет. 4, който се намира в режим на етажна собственост. С решение по т. 2 от дневния ред,
обективирано в Протокол от ОС на ЕС от 05.05.2017 г., ЕС определя, че такси тедължими
към ЕС за управление и поддръжка на общите части са в размер на по 7 лева на апартамент
месечно; вноската за фонд ремонт и обновление по 5 лева месечно; за необитаемите
апартаменти по 7 лева месечно за поддръжка и управление и 5 лева за фонд ремонт и
3
обновление.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят. Изключенията за лицата /собственици, ползватели и обитатели/, във връзка
със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС, т. е. разходите не се
заплащат за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година -ал. 2, а по решение
на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление
и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в
рамките на една календарна година за времето на отсъствие - ал. 3. Тълкуването на нормите
на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на
общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е
длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в
предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните
вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга
от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите
правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за
внасянето на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават
в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т. е.
пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС са
освободени изцяло от всички разходи /разноски и такси/, във връзка с дейности по
управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е
необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части /арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС/, какъвто не е настоящият случай. С
разпоредбата на ал. 2 се урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за
разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете
на техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото
събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за
собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото
събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части.
Независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата
по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по
управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с
императивен характер.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът цени като обективни и
безпотиворечиви, се установява, че ПЛ. ЛЮДМ. Г. не ползва изобщо собствения си
апартамент в процесната ЕС от 2011 г. и към настоящия момент, както и че същият е
негоден за обитаване от тогава поради започнат, но недовършен основен ремонт. Т.е
4
въззивникът не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост по 7 лева месечно за периода от м. май 2018 г. до м. април
2021 г. или общо сумата от 252 лева. За тази сума искът с правно основание чл. 422 от ГПК е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора по главното вземане с правно основание чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, неоснователна се явява и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено, че се дължи заплащане на законна лихва върху главницата от 252
лева, считано от депозиране на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", като
средствата в него се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната
работна заплата за страната, както и от други източници. В Закона не са предвидени
изключения, при които етажните собственици да са освободени от заплащане на тези
вноски. Т.е. независимо, че Г. не ползва притежавания от него апартамент в ЕС, същият
дължи заплащане на определените с решение на ОС вноски за фонд "Ремонт и обновяване",
обективирано в Протокол от 05.05.2017 г., а именно сумата по 5 лева месечно за периода от
м. май 2018 г. до м. април 2021 г. или общо сумата от 180 лева. За тази сума искът с правно
основание чл. 422 от ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по главното вземане с правно основание чл. 50, ал. 1 от
ЗУЕС, основателна се явява и акцесорната претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено, че се дължи заплащане на законна лихва върху главницата от 180
лева, считано от депозиране на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателното й
изплащане.
Останалите възражения на въззивника против решението на ОС на ЕС, обективирано
в Протокол от 05.05.2017 г. са неотносими към предмета на правния спор, доколкото по
отношение на същото не е проведена процедура за обжалване по реда на чл. 40 от ЗУЕС и
горното е влязло в сила.
В отхвърлителната си част Решение № 614/10.03.2022 г., постановено по гр.д. №
12622 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, ХХІ състав е влязло в законна сила.
Като е достигнал до частично различни крайни правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение в частта, с която е приел за установено, че
въззивникът дължи на Етажна собственост с адм. адрес: *** сумата от 252 лева,
представляваща главница по незаплатено задължение за такси управление и поддръжка за
периода месец май 2018 г. – месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от депозиране на заявлението в съда – 12.05.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, ХХІ състав,
на осн. чл.51, ал. 1 от ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК, поради което същото следва да бъде
5
отменено в тази му част, като вместо това въззивният съд следва да постанови ново, с което
отхвърли иска само за това задължение и законната лихва върху него.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение № 614/10.03.2022
г., постановено по гр.д. № 12622 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, ХХІ състав
следва да бъде ревизирано, както и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, ХХІ състав.
В първоинстанционното производство ищецът ЕС е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да му се присъдят съобразно уважената част от иска, поради което ответника
П.Г. следва да бъде осъден да заплати сумата от 131.25 лева, представляваща заплатени
държавна такса – 50 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лева, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие /лист 13/.
Г. е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на
направените по първоинстанционното дело разноски, поради което такива следва да му се
присъдят съобразно отхвърлената част от иска, поради което ЕС следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 190.63 лева, представляваща заплатена такса за съдебно удостоверение – 5
лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лева, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие /лист 97/.
За въззивна инстанция на въззивника П.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно
обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва да му се присъдят
разноски като въззиваемата ЕС следва да бъде осъдена да заплати сумата от 204.17 лева,
представляваща заплатени от него държавна такса – 50 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 300 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 39/.
Въззиваемата ЕС не е отправила искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция, поради което и такива не следва да бъдат
възлагани в тежест на въззивника.
В заповедното производство заявителат ЕС е отправила искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да
й се присъдят съобразно уважената част от исковете, поради което длъжникът П.Г. следва да
бъде осъден да заплати сумата от 84.38 лева, представляваща заплатена държавна такса – 25
лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 200 лева, съобразно представен договор за
правна защита и съдействие /лист 14/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 614/10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 12622 по описа за
2021 г. на Районен съд - Варна, ХХІ състав В ЧАСТТА , с която е прието за установено, че
ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Етажна собственост с адм. адрес:
*** сумата от 252 /двеста петдесет и два/ лева, представляваща главница по незаплатено
6
задължение за такси и управление на общите части за периода месец май 2018 г. – месец
април 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1683/13.05.2021 г., постановена по гр.дело № 6677/2021 г. на ВРС, на осн. чл. 51, ал. 1 от
ЗУЕС, по реда на чл. 422 ГПК и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Етажна собственост с адм. адрес: ***, представлявана от
управителя „Кантора Акорд мезон“ ООД, ЕИК ********* против ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН
**********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 от ГПК В ЧАСТТА за приемане за
установено, че ПЛ. ЛЮДМ. Г. дължи сумата от 252 /двеста петдесет и два/ лева,
представляваща незаплатено задължение за такси и управление и поддържане на общите
части на ЕС по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС за периода месец май 2018 г. – месец април 2021 г.,
ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1683/13.05.2021 г., постановена по гр.дело № 6677/2021 г. на ВРС, ХХІ състав, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614/10.03.2022 г., постановено по гр.д. № 12622 по
описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, ХХІ състав В ЧАСТТА , с която е признато за
установено, че ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Етажна собственост
с адм. адрес: *** сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева, представляваща вноски по фонд
„Ремонт и обновление“ по чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС за периода месец май 2018 г. – месец април
2021 г., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницатаq считано от
депозиране на заявлението в съда – 12.05.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1683/13.05.2021г., постановена по гр.дело № 6677/2021г. на ВРС, ХХІ състав,
на основание чл. 422 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адм. адрес: ***, представлявана от управителя
„Кантора Акорд мезон“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, както следва: сумата от 190.63 /сто и деветдесет лева и шестдесет
и три стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК и сумата от 204.17 /двеста и четири лева и седемнадесет стотинки/ лева –
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от от ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ЛЮДМ. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна
собственост с адм. адрес: ***, представлявана от управителя „Кантора Акорд мезон“ ООД,
ЕИК *********, както следва: сумата от 131.25 /сто тридесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и сумата от 84.38 /осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ - разноски за
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8