Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1350
град Пловдив, 23.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 585 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на Б.К.Г., с ЕГН **********, против Решение №
2153-15-24/03.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане №
0104236 от 05.04.1999 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ -
Пловдив.
В открито съдебно
заседание – жалбоподателят Г. лично и с адв. З. поддържа жалбата, представят се писмени бележки,
претендират се разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В.,
изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски, представя писмени
бележки.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна и частично
недопустима, по следните съображения:
Няма спор между страните, че Б.Г.
получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, отпусната с Разпореждане
№ 0104236 от 05.04.1999 г. /л.16/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ Пловдив, като същата в годините е била преизчислявана и
осъвременявана.
С разпореждане №15192091005/01.07.2019
г. /л.114/ на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание §7б, ал.2 и §7в
от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално
осигуряване е преизчислена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.07.2019 г.
Г. е оспорил разпореждане
№15192091005/01.07.2019 г. като решаващият орган се е произнесъл с Решение
№2153-15-297/13.11.2019 г. /л.137/,
което е било обжалвано от Б.Г. по реда на чл. 118 от КСО пред Административен
съд Пловдив, по административно дело №3732/2019 г. като в хода на административното
дело №3732/2019 г. Г. е подал и допълнително "Уточнение" / на 16.12.2019г./
и изрично е заявил, че с жалбата се търси прогласяване нищожността на Разпореждане
№ 0104236 от 05.04.1999г. на Ръководителя на Отдел "Пенсии".
Съдът е преценил, че спорът не му е
подведомствен, тъй като съгласно чл.117, ал.1, т.2 б."а" от КСО е
налице правна уредба по задължително административно обжалване на актовете на
пенсионния орган за отпускане на пенсии, като при доводи само за нищожност това
не е ограничено със срок за оспорване.
С Определение №2529 от 17.12.2019 г.
по административно дело №3732/2019 г.
Административен съд Пловдив е изпратил жалбата на Г., с която е искал прогласяване на нищожността на разпореждане №
0104236 от 05.04.1999г. на Ръководител отдел "Пенсии" на Ръководителя
на ТП на НОИ-Пловдив, за произнасяне по подведомственост.
Ръководителят на ТП на НОИ-Пловдив с
оспореното в настоящото производство Решение № 2153-15-24/03.02.2020 г. е оставил
без уважение искането на за прогласяване на нищожност на разпореждане № 0104236
от 05.04.1999 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив.
Основното съображение за нищожност на
административния акт, е твърдяното от Б.Г. несъответствие между заявения вид на
исканата от лицето пенсия в документите за пенсиониране и издаденото разпореждане
за отпускане на пенсия, като се сочи, че неправилно пенсията е отпусната по
чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, вместо по чл.6, ал.1 от ЗП /отм./.
При проверка законосъобразността на административния акт и на основанията посочени
в чл.146 от АПК съдът проверява дали е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправни разпоредби и да
съответства на целта на закона.
За да е нищожен един акт, той трябва да
е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, още от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен.
С Разпореждане №0104236/05.04.1999 г. на
Ръководителят на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ-Пловдив на Б.К.Г. е била
отпусната лична изслужено време и старост (сега лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст), считано от 23.01.1999 г. по условията на чл. 2, ал. 1, буква
„а" от отменения Закон за пенсиите (ЗП), в сила до 31.12.1999 г. във
връзка с подадено от него заявление вх. №30121/01.02.1999 г. /л.10/
Този акт не е оспорван от Г. нито по административен, нито по съдебен
ред и това обстоятелство не се отрича от жалбоподателя, или Разпореждане № 0104236 от 05.04.1999 г. на
Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ
Пловдив е стабилен
административен акт.
В заявлението за пенсия с вх.№30121 от
01.02.1999г., което е служебно подадено от последния осигурител на Б. Г., е вписан на ръка вид на исканата пенсията за
„ИВС“, а в Закона за пенсиите /отм./ не съществува вид пенсия за стаж и възраст
- за кадрова военна служба.
По делото се разпита свидетеля М.Л.Г.,
като неговите показания макар и обективни не водят до изводи обосноваващи
нищожност на Разпореждане № 0104236 от 05.04.1999 г. на Ръководителя на
"ПО" при ТП на НОИ Пловдив.
Представените по делото /л.209 и сл./
доказателства от ВМА Болница за продължително лечение и рехабилитация Хисаря не
водят до изводи обосноваващи нищожност на Разпореждане № 0104236 от 05.04.1999
г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Пловдив.
Според разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват,
спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт,
или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при това положение,
че всяко едно разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – гр. Пловдив, с което се отпускат, изменят, осъвременяват, спират,
възобновяват, прекратяват или възстановяват пенсиите и добавките към тях, е
индивидуален административен акт, който разрешава конкретен административноправен
въпрос. Този акт има като правна последица възникването на конкретни права и
задължения за страните по административното правоотношение.
КСО не сочи, кога един административен акт
влиза в сила. Поради това и по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С оглед правилата в този текст, следва
да се приеме, че когато разпореждането не е обжалвано по административен и
съдебен ред, с изтичането на предвидения в закона срок за обжалване същото
влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато е изчерпана възможността за
обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане, означава
изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на органите на
НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно преклудирането
на правомощието на административния орган да въздейства върху разрешения по
вече приключилото производство въпрос осигурява формалната законна сила на
индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането за
отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателност и непререшимост
на разрешения с него материалноправен проблем така,
както е установено в акта.
Именно защото се посяга на стабилитета на
индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил отделно
императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се
измени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО. Регламентацията се
съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитативно изброява предпоставките,
даващи възможност да се образува производство по изменение на влязло в сила
разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване,
прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно отпусната
пенсия – чл. 99, ал. 1, т. 1, от КСО. Оспорващият не обоснова наличие и на тази
хипотеза.
В кориците на административно дело №3732/2019 г. /л.142/ се
намира жалбата – вх.№ 1012-15-358 от 16.10.2019 г. адресирана до Директора на ТП на НОИ Пловдив…
против „Основанието за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
– чл.117, ал.2 от КСО“ .
По тази жалба се произнесъл с Решение №
2153-15-297 от 13.11.2020 г. Директора на ТП на НОИ-Пловдив, като в мотивната част се сочи, че е неоснователна претенцията на Г.
за промяна в основанието на отпусната с Разпореждане
№ 0104236 от 05.04.1999г. на Ръководителя на Отдел "Пенсии" лична
пенсия, тъй като същото не е оспорено от него
и е стабилен административен акт.
След като е подал
допълнително "Уточнение" / на 16.12.2019г./ и изрично е
заявил, че с жалбата се търси прогласяване нищожността на Разпореждане №
0104236 от 05.04.1999г. на Ръководителя на Отдел "Пенсии" в хода на
административното дело №3732/2019 г., настоящия състав намира, че е недопустима
за разглеждане частта от жалбата – вх.№ 1012-15-62 от 20.02.2020 г. срещу
Решение № 2153-15-24 от 03.02.2020 г.на Директора на ТП на НОИ Пловдив /предмет
на настоящото производство/, с която е заявено искане да бъде задължен ответника да издаде разпореждане
по отношение на лицето с определено съдържание, а именно да бъде посочено основание за отпускане на лична
пенсия на жалбоподателя Б.Г. - чл.6 от
ЗП /отм./ сега чл.69 от КСО.
По изложените съображения жалбата с
искането за прогласяване нищожността на разпореждане №0104236/05.04.1999 г. на
Ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ Пловдив, като
неоснователна следва да се отхвърли, ведно с присъждане на разноски в полза на
ответника за юрисконсултско възнаграждение.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска
защита следва да се присъди сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Решение №
2153-15-24/03.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставено без уважение искането за прогласяване на нищожност на Разпореждане №
0104236 от 05.04.1999 г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ -
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата – вх.№
1012-15-62 от 20.02.2020 г. срещу Решение № 2153-15-24 от 03.02.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта, с която е заявено искане да бъде задължен ответника да издаде
разпореждане по отношение на лицето с определено съдържание, а именно да бъде
посочено основание за отпускане на лична пенсия на жалбоподателя Б.Г. - чл.6 от
ЗП /отм./ сега чл.69 от КСО, КАТО
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Б.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ Пловдив, разноските по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/