РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Царево, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20232180200280 по описа за 2023 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Бляк Сий М“ ЕООД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление, № 719762-F720586 от
21.08.2023 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което
на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност на „Бляк Сий М“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева,
за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда
то да бъде отменено. Твърди се, че в случая е приложима нормата на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Моли за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт.
1
Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда
наказателното постановление да бъде потвърдено. Явява се актосъставителя.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се
актосъставителя и водения от страна на жалбоподателя свидетел.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2023 г. актосъставителя, съвместно с колегите- служители на
ТД на НАП, извършили проверка на заведение стопанисвано от
жалбоподателя. Служителите извършили контролна покупка и от получения
фискален бон установили, че в същия не се съдържат част от задължителните
реквизити. Констатираното било отбелязано в протокол за извършена
проверка, а по късно бил съставен акт за установяване на административно
нарушение F720586 от 10.08.2023 год. в който приетото а нарушение било
описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил представен лично
на представител на жалбоподателя и приет срещу подпис. Наказващият орган,
въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано по същия
както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на
МФ и санкционирано на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък
върху добавената стойност.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви
и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
2
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В разгледания казус, от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното
нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към административно
наказателна отговорност. Впрочем, жалбоподателя в жалбата си и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, не оспорва фактическите
констатации по акта и извършеното нарушение, но твърди, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Съда намира това възражение за основателно.
Съдът намира, че констатираното деяние макар и да осъществява
признаците на административно нарушение, представлява маловажен случай
като наказващият орган неправилно и в нарушение на закона, не е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не
налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. С предупреждението наказващият орган
прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21.. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
3
12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. ОСНК, докладчик съдията Б.
И., преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. В настоящия случай съдът намира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, което е
основание за отмяната на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая съдът
намира, че наказващият орган не се е произнесъл в Наказателното
постановление относно наличието или липсата на предпоставки за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се
налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно
наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност
и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, но самата
преценка е в компетенцията на административно наказващият орган.
Съдът приема, че в конкретния случай е налице маловажен случай на
административно нарушение и административно наказващият орган е
следвало да съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не издава НП.
Съгласно § 1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът счита, че
констатираното в настоящия случай нарушение извършено от жалбоподателя,
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В подкрепа на този
извод на съда са фактите по делото- налице е бил касов апарат в проверявания
обект, издавани са били касови бележки, не е налице неотразяване на
приходи, не са ощетени и клиентите на търговския обект- касовия апарат е
4
бил свързан с везната в обекта и клиента е имал възможност да види теглото,
единичната цена и вс. друго свързано с неговата покупка. Не без значение е и
факта, че няма данни на дружеството- жалбоподател да са налагани други
административни наказания.
При това положение, за съда се налага извода, че е налице по-ниска
обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род.
Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение
на материалния закон, допуснато от административно- наказващия орган.
Приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е в правомощията и на
съдебната инстанция, както по фактите, така и по правото. Така е в
цитираното по-горе Тълкувателно решение на ВКС, както и в множество
решения на Европейския съд по правата на човека.
Предвид на това съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, административно- наказващият орган е допуснал нарушение
на Закона, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление, № 719762-F720586 от
21.08.2023 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП , с което
на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената
стойност на „Бляк Сий М“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева,
за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5