№ 9 / 06.01.2023г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Цвета Пазаитова
като
разгледа докладваното от съдия П. Господинова
к.а.н.дело №935 по описа на
съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Комисия за защита на потребителите – чрез упълномощен представител, срещу
Решение №127 от 05.08.2022г., постановено по АНД №107 по описа за 2022г. на
Районен съд Димитровград. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, и в тази връзка необосновано. Неверни били доводите на
съда относно разпоредбата на чл.52, т.2 от Закона за защита на потребителите, а
именно, че било необходимо изрично уведомяване на търговеца от страна на
клиента. Потребителят бил спазил законоустановения 14-дневен срок и върнал
закупените стоки, без да било необходимо да обяснява причините за отказ от
договора от разстояние, точно каквито били и законовите разпоредби. Неправилни
били изводите, че разпоредбата
на чл.52, ал.1 от ЗЗП изисквала уведомяване, а не предприемане на действия за
уведомяване. Невярно се възприемало, че в случая не било налице безспорно
установено нарушение на разпоредбата на чл.50 от ЗЗП, тъй като правото на отказ
на потребителя от договора от разстояние било възпрепятствано. След като
нарушението било доказано по несъмнен начин, законосъобразно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Иска се отмяна на
обжалвания съдебен акт и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление.
Ответната страна, ЕООД Юнона – К.Г.,
гр.Д., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага
решението на РС Димитровград да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград
е отменил Наказателно постановление №ЗППР-00125/10.01.2022г. на член на
Комисията за защита на потребителите, с което на ЕООД Юнона – К.Г., гр.Д., за
нарушение на чл.50 от Закона за защита на потребителите и на основание на
основание чл.83, ал.1 във вр. с чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.233, ал.2 във вр. с
чл.207 във вр. с чл.50, т.2 от ЗЗП е определено наказание имуществена санкция в
размер на 1000,00 лева. Въззивният съд приел, че съгласно чл.52, ал.1 от ЗЗП,
когато потребителят искал да се откаже от договора от разстояние и от договора
извън търговския обект, следвало да информира търговеца за решението си преди
изтичането на срока по чл.50. В случая такова уведомяване не било налице.
Срокът от 14 дни започнал
да тече от датата на сключване на договора – 30.08.2021г., като изтичал на
13.09.2021г., а в случая попълнената бланка за отказ, ведно с поръчаните стоки,
били изпратени обратно към дружеството жалбоподател на 14.09.2021г. Въззивната
инстанция обсъжда разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗП и счита, че се изисквало
уведомяване на търговеца в 14-дневен срок, а не предприемане на действия за
уведомяване. В
тази връзка не било налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на
чл.50 от ЗЗП. Нарушението не се доказало от обективна страна, а именно -
търговецът да бил възпрепятствал потребителя да упражни правото си на отказ от
договора от разстояние в законоустановения срок, поради което и РС Димитровград отменил обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Така
постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията
на касационната инстанция настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд Димитровград,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, срещу наказателно постановление за
налагане на глоба, което подлежи на съдебен контрол, т. е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред съда
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по отношение
изводите за правото
на потребителя да упражни правото на отказ по чл.52 във вр. с чл.50 от ЗЗП – не
било необходимо изрично уведомяване на търговеца и потребителят бил спазил
установения 14-дневен срок, като върнал стоките, поради което и било установено
вмененото нарушение – търговецът със своите действия възпрепятствал
упражняването на правото на отказ.
По делото не се спори, че ЕООД Юнона – К.Г., е търговец по смисъла на пар.13, т.2 от Допълнителните
разпоредби на ЗЗП, поради което е имал задължението да предлага услуги и стоки,
съобразявайки разпоредбите на Закона за защита на потребителите, както и че
потребителят Е. А.е направила поръчка на 30.08.2021г., изпратена на 31.08.2021г.
и приета на 01.09.2022г. /данни за доставка поръчка №27154 и писмо с прикачени
файлове, от 13.10.2021г., изходящо от жалбоподателя/. Няма спор и че на
пратката е била върната от клиента, като в данните за доставката се сочи, че връщането е от 15.09.2021г. –
„клиентът връща пратката към нас на 15.09. 14–дневният срок е просрочен“, а
видно от приложените към писмото от 13.10.2021г. прикачени файлове има
попълнена Бланка за връщане и разписка от Еконт за приета пратка на
14.09.2021г. същите факти и данни са изложени и във Възражение вх.№Ц-03-7707 от
25.10.2021г., изпратено до КЗП от търговеца.
Съгласно нормата на чл.50, ал.1, т.2 от ЗЗП потребителят има право
да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект,
без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща
каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и
чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от
потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя
– при договор за продажба. В конкретния случай срокът за потребителя е започнал
да тече от момента на приемане на стоката – 01.09.2021г., доколкото се касае за
договор за продажба от разстояние, а не за договор за услуги. Така въззивният
съд неправилно е приел, че срокът за отказ започва да тече от датата на
сключване на договора – 30.08.2021г. /от поръчката/, като изтичал на
13.09.2021г. При правилно определена начална дата на срока за отказа, то същият
изтича в края на деня на 15.09.2021г., а така при безспорния между страните
факт, че има извършено от клиента връщане и предаване на стоките при куриер на
14.09.2021г., то потребителят е упражнил правото в предвидения в закона 14-дневен
срок и това не се отрича от страна на дружеството. Съгласно нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, когато потребителят е
упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява
всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без
неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил
уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. В настоящия
случай, въпреки, че стоката е била върната в предвидения за това срок,
търговецът не е изпълнил задължението си да възстанови стойността на стоката,
заплатена от потребителя. Следва да се има предвид и че за да се упражни
правото на отказ потребителят може да използва стандартия формуляр за
отказ/Приложение №6/ или да заяви недвусмислено по друг начин решението си да
се откаже от договора. В попълнената от потребителя А. бланка за връщане/замяна
действително няма конкретно и изрично изявление относно отказ, но е
недвусмислено заявено, че се търси връщане на сумата и че стоката не е това,
което е очаквано, а и са изложени съображения относно принципното оразмеряване
на продуктите на търговеца. Дори самото връщане на закупената стока и
постъпването и при търговеца – без Приложение №6, също може да се разглежда
като недвусмислено заявяване на решението потребителят да се откаже от
договора. Не следва се кредитират твърденията на дружеството, че отказът им да
възстановят сумата на потребителя се дължи на факта, че върнатата стока е
носена/употребявана, тъй като липсват маркировачни тагове, а един от продуктите
е шал/защитна маска/, който ако е разпечатан/употребяван, не може да бъде
върнат, съгласно чл.57, т.5 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата
на чл.57, т.5 от ЗЗП разпоредбите на чл.50 –
56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние не се прилагат
за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след
доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с
хигиената или защита на здравето. В действително не се твърди стоката да е била
в специална опаковка, със защитни стикери, както и цялостта ѝ да е била нарушена
или относно шал/защитна маска тя да е била разпечатана след доставката им. Съгласно т.47 от Директива 2011/83, по време на срока, в
който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките
и да ги изпробва, като полага необходимата грижа. Според чл.55, ал.4 от ЗЗП потребителят би могъл
да носи отговорност само за намалената стойност на стоките, причинена от
изпробването им, различно от необходимото, за да установи естеството,
характеристиките и доброто им функциониране. В настоящия казус, доколкото се
касае за дрехи, включително шал, то естественият начин на тяхното изпробване е
именно поставянето им на съответното място на тялото. По делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че закупената от потребителя стока
е върната на търговеца амортизирана, с някакви повреди, както и че евентуалните
повреди са настъпили вследствие виновно поведение на купувача, същевременно не
се установява потребителя да е изпробвал вещта по начин, различен от обичайния
за установяване нормалната работа на стоката и съобразно предназначението ѝ.
Липсват данни за повреда на стоката, както и липсват конкретни данни за виновно
поведение на потребителя. Нещо повече - дори да са установени и констатирани
такива от страна на търговеца, то съгласно правилото, визирано в разпоредбата на
чл.55, ал.4 от ЗЗП, същият е бил в правото
си да заплати на потребителя намалена цена на стоката, но не да откаже изобщо
връщане на сумата.
Поради изложеното касационната инстанция счита,
че след като търговецът е отказал да възстанови стойността на върната му стока,
то е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.50 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.207 от ЗЗП – в приложимата
разпоредба, редакция изм. и доп. ДВ бр.13/2020г., предвижда, че на лице, което възпрепятства правото на потребител по
чл.50 да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън
търговския обект, се налага глоба в размер от 500 до 2000 лева или имуществена
санкция в размер от 1000 до 3000 лева за всеки отделен случай. Като
е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено, а наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №127 от
05.08.2022г., постановено по АНД №107 по описа за 2022г. на Районен съд
Димитровград, като вместо него
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №ЗППР-00125/10.01.2022г. на член на Комисията за защита на
потребителите, с което на ЕООД Юнона – К.Г., гр.Д., за нарушение на чл.50 от
Закона за защита на потребителите и на основание на основание чл.83, ал.1 във
вр. с чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.233, ал.2 във вр. с чл.207 във вр. с чл.50, т.2
от ЗЗП е определено наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.