Р Е Ш Е Н И Е

            гр. София, 13.05.2020 г.

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VI – 9 състав,

в публично заседание на дванадесети февруари

две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д.  № 2397 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

      

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ. 625 И СЛ. ТЗ.

Кредиторът „Г.С.КГ“ — в ликвидация, с адрес ********89347 Бубесхайм, Германия, вписано в Търговския регистър под номер HRA *****, на Районен съд Меминген, представлявано от ликвидатора адв.Х.Ш., чрез Адвокатско дружество „Г. и Д.“, представлявано от адв. Г.Г., със съдебен адрес.***, партер, с молба от 28.07.2017 г. и с молба—уточнение от 18.09.2017 г. твърди, че има качеството на кредитор на „П.В.К.БГ” ЕООД — в ликвидация, ЕИК *******. „Г.С.КГ’ — в ликвидация е също и едноличен собственик на капитала на „П.В.К.БГ“ ЕООД — в ликвидация. В началото за яснота вметва, че през 2014 г. „Г.С.ГМБХ & КО КГ“ променя правно—организационната си форма на командитно дружество, от който момент започва да се нарича „Г.С.КГ”. Доколкото в различните документи дружеството фигурира и с двете си наименования, прави уточнението, че става въпрос за едно и също юридическо лице. С Решение № 679 от 23.04.2015 г., постановено по т. д. № 7889/2014 г. по описа на СГС, TO, VI—14  с-в, по искане на „К.Щ.—У.М.ГМБХ” в качеството му на кредитор на „Г.С.КГ“ в ликвидация, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК е прекратено дружеството „П.В.К.БГ’ ЕООД. С Акт за назначаване на ликвидатор № 20150701113053/01.07.2015 г., Акт за назначаване на ликвидатор № 20150701113053—2/20.05.2016 г. и Акт за назначаване на ликвидатор № 20150701113053—2/28.09.2016  г. е взето решение за назначаване на ликвидатор на дружеството М.Н.Ц.и е определен срок за приключване на ликвидацията 01.07.2016 г., впоследствие изменен на 01.10.2016 г. и на 01.04.2017 г. В рамките на производството по ликвидация, назначеният от Агенция по вписванията ликвидатор М.Н.Ц.е сключила договор, обективиран в Нотариален акт за покупко—продажба на недвижим имот, ограничени вещни права, съоръжения и движими вещи, представляващи в съвкупността си изградената в имота малка фотоволтаична централа № 137, том II, per. № 3579, дело № 167/2016 г. от 08.08.2016 г. на нотариус Ц.А., с район на действие Добрички районен съд, № 084 в регистъра на НК. С въпросния договор е продаден единственият и основен актив на дружеството, чрез който то е извършвало своята търговска дейност, а именно фотоволтаична електроцентрала, находяща се в село Котленци, община Добричка, ведно с поземления имот с площ 93.997 декара, в който се намира електроцентралата, на купувача „С.Ф." ЕООД, ЕИК********, за общата продажна цена от 5 220 000 лева.

„Г.С.КГ“ — в ликвидация е кредитор на ответника „П.В.К.БГ” ЕООД — в ликвидация. Той е произвел и доставил стоки на ответното дружество на обща стойност 8 292 967.79 евро, за което е издал и връчил Фактура № 50626/14.09.2012 г. на стойност 3 236 134.04 евро, Фактура № 50627/14.09.2012 г. на стойност 1 377 096.04 евро, Фактура № 50711/27.06.2013 г. на стойност 1 1 1 1 737.71 евро и Фактура № 50714/27.06.2013 г. на стойност 2 568 000 евро. Дружеството е заплатило и сумата от 1 127 000 евро, погасявайки задължения на „П.В.К.“ БГ ЕООД по сключено споразумение от 19.04.2012 г. Допълнително е заплатил задължения на „П.В.К.” БГ ЕООД — в ликвидация на обща стойност 109 216.39 евро към „Б." ЕООД ЕИК*********, „О.А." ООД ЕИК********1, „Е.-П.Мрежи” АД, ЕИК ********, и „Е.П.БГ” ЕООД, ЕИК********, съгласно  фактури, издадени от изброените дружества, които са приложени към исковата молба. В изпълнение на задълженията си за заплащане и възстановяване на горепосочените суми, от „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация на молителя са били заплатени суми в размер на 701 151.87 евро. Незаплатеният остатък се равнява на сумата от 8 828 032.31 евро, с левова равностойност 17 266 130.43 лева.

Освен кредитор на длъжника, „Г.С.КГ“ — в ликвидация е и едноличен собственик на капитала му. Доколкото както дружественият и ликвидационният дял на „Г.С.КГ“ — в ликвидация от „П.В.К.БГ“ ЕООД — в ликвидация, така и вземанията му в качеството му на коедитор на дружеството, са били запорирани в полза на „К.Щ.- У.М.“ ГмбХ по изпълнително дело № 20148200400256 по описа на ЧСИ Т.Л., per. № 820 в КЧСИ, след като е осребрил имуществото на дружеството, ликвидаторът е изплатил цялата останала сума в размер на 6 343 957 41 лв. по банковата сметка на ЧСИ Т.Л., per. № 820, видно и от разпределение от 28.03.2017 г. по посоченото изпълнително дело. Доколкото в отчета и баланса, депозирани в Търговския регистър, ликвидаторът е посочил, че не е останало имущество, което да бъде разпределено в полза на едноличния собственик на капитала, тази сума е преведена на ЧСИ като вземане на молителя, в качеството му на кредитор на дружеството. Размерът на преведената сума, обаче, не отговаря и е много по—нисък от размера на вземанията на „Г.С.КГ“ - в ликвидация, а именно 8 828 032.31 евро /17 266 130.43 лв./.

След разпределянето на сумите и изтичането на срока за ликвидация, ликвидаторът е подал до Агенция по вписванията искане за заличаване на „П.В.К.БГ“ ЕООД - в ликвидация, на което обаче е постановен отказ, обжалван и потвърден с влязло в сила решение на САС. Гореизложените обстоятелства се доказват и от предоставения в ТР от страна на ликвидатора първоначален баланс и отчет по чл. 270 от ТЗ от 01.07.2015 г., от които е видно, че за 2015 г. задълженията на дружеството са в размер на 16 335 000 лв. В крайния баланс от 04.03.2017 г., приложен към искането за заличаване, е посочено, че за 2016 г. задълженията на дружеството са в размер на 16 259 000 лв., а за 2017 г. то няма задължения. На ЧСИ Т.Л. са преведени 6 343 957.41 лв. Сумата, представляваща разликата между посочените в отчетите задължения и преведената на ЧСИ сума е именно вземанията на молителя, които се претендират в настоящото производство, а именно сумата от 9 912 000 лв. /девет милиона деветстотин и дванадесет хиляди лева/. В уточненията, направени от ликвидатора пред Агенция по вписванията в изпълнение на дадените му указания, също е посочено, че на кредитора „Г.С.ГМБХ & КО КГ“ е начислена сума в размер на 16 255 747.71 лв., от които е платена 6 343 957.41 лв. и е налице остатък в размер на разликата от 9 911 790.30 лв. Твърденията се доказват и от приложения към настоящата молба и изготвен баланс от счетоводството на длъжника към 10.07.2017 г., където изрично е посочено, че „П.В.К.БГ“ ЕООД — в ликвидация има задължения в размер на 9 912 000 лв. Това представлява извлечение от търговските книги по смисъла на чл. 145 от ТЗ и чл. 182 от ТЗ. Доколкото ликвидаторът изрично е заявил и декларирал пред Агенция по вписванията, че задълженията към всички кредитори на дружеството са изплатени, то посочената сума представлява именно вземанията на „Г.С.КГ' — в ликвидация. За наличие на задължения на дружеството към молителя свидетелстват и три съдебни решения, постановени по повод на жалбата на ликвидатора срещу отказа на Агенция по вписванията за вписване на исканото от него заличаване. В решение на СГС по т. д. № 1421 /2017 г., TO VI—18 с—в, са дадени указания за представяне на доказателства за удовлетворяване на кредиторите и в частност на „Г.С.КГ“- в ликвидация. С решение № 1163 от 16.06.2017 г. по т. д. № 1930/2017 г. по описа на СГС, TO, VI — 16 с-в, е оставена без уважение жалбата на ликвидатора срещу постановен отказ № 20170427162451-3/04.05.2017 г. на Агенция по вписванията по заявление А4 вх. № 20170427162451. Това решение е потвърдено с решение на САС по т. д. № 3319 от 07.10.2017 г., където в мотивите е посочено, че не са представени доказателства за изплащане на задълженията към всички кредитори. В чл. 272 ал. 2 от ТЗ е предвидено, че ако някое от задълженията към кредитор е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора. От мотивите на съдебните инстанции е видно, че няма как вземането на „Г.С.КГ' - в ликвидация да е спорно, тъй като то съществува като задължение в търговските книги и счетоводството на длъжника от 2012 г. и е отразено във всички негови отчети. Нещо повече, ликвидаторът няма правомощия в рамките на охранителното производство да преценява дали вземането е основателно или не, такова правомощие има синдикът в производството по несъстоятелност. Доколкото ликвидаторът, видно от гореописаната фактическа обстановка, се опитва да заличи дружеството, въпреки че не са налице основанията за това, а не подава искане за откриване на производство по несъстоятелност, то те в качеството на кредитор се възползват от възможността, дадена им в чл. 608 от ТЗ, и правият това искане до съда.

Длъжникът в продължение на дълъг период от време е спрял плащанията към кредитора си. Видно от всички документи, подадени от самия ликвидатор, няма никакви други кредитори, освен молителят „Г. С.“ КГ - в ликвидация. Въпреки това, ликвидаторът повече от три месеца прави всичко възможно, за да заличи дружеството, видно от заявленията му в ТР, отказите и обжалването на отказите и тяхното потвърждаване съответно от СГС и САС. В тази хипотеза, единствената възможност за „Г. С.“ КГ - в ликвидация е да инициира производство по несъстоятелност. Доколкото няма никакви плащания към него, то е налице неизпълнение на задължение по търговска сделка, търговецът в лицето на длъжника е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, като същият не е в състояние да изпълни изискуемите си задължения по търговска сделка. За да е налице тази хипотеза на закона, съгласно константната съдебна практика е необходимо да се касае за търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ, задължението на длъжника да е изискуемо и да има паричен характер, както и сделката да е действителна и да не е развалена по реда на чл. 87 от ЗЗД /в този смисъл Решение № 711 от 16.11.2006 г. на ВКС по т.д.№ 430/2006 г., ТК/. В настоящия случай по отношение на длъжника „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация, ЕИК *******, са налице кумулативно всички необходими предпоставки за обявяването му в несъстоятелност.

От гледна точка на кредитора „Г.С.КГ“ — в ликвидация, длъжникът „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация, ЕИК *******, е изпаднал в състояние на неплатежоспособност с начална дата 08.08.2016 г. -датата на продажба на фотоволтаичния парк, като в резултат на това е окончателно спряно изплащането на задълженията към него или неговите кредитори. Налице са и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на „П.В.К.БГ” ЕООД — в ликвидация, а именно: „ П.В.К.БГ’ ЕООД — в ликвидация е еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано в ТР с ЕИК ********. По правно организационната си форма длъжникът има качеството "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, и спрямо него е допустимо откриване на производство по несъстоятелност — аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ; „П.В.К.БГ” ЕООД — в ликвидация има изискуеми парични задължения към „Г.С.КГ' — в ликвидация, произтичащи от търговска сделка —доставка на ответното дружество на обща стойност 8 292 967.79 евро, за което е издал и връчил Фактура № 50626/14.09.2012 г. на стойност 3 236 134.04 евро, Фактура № 50627/14,09.2012 г. на стойност 1 377 096.04 евро, Фактура № 5071 1/27.06.2013 г. на стойност 1 111 737.71 евро и Фактура № 50714/27.06.2013 г. на стойност 2 568 000 евро, както и заем в размер на 1 127  000 евро, погасявайки задължения на „П.В.К.БГ‘ ЕООД по сключено споразумение от 19.04.2012 г.; финансовите затруднения, изпитвани от„П.В.К.БГ' ЕООД в ликвидация, са трайни, тъй като дружеството не обслужва задълженията си и няма активи, тъй като те са били продадени от ликвидатора и дружеството може да бъде оздравено единствено в производство по несъстоятелност.

Молителят иска откриване на производство по несътоятелност не само на основание неплатежособност, но и на основание свръхзадълженост. Дружеството (в ликвидация) е имало един голям актив, който има висока стойност като съвкупност от земя и вещи, както и такъв актив, който ежемесечно е получавал приход в резултат на действащ договор с „Енерго про“ за производство на енергия. Тук следва да уточни, че търговската дейност на „П.В.К.БГ’ ЕООД — в ликвидация се изчерпва единствено с производството на електрическа енергия, която е била изкупувана от „Енерго— про“, поради което без да разполага с електроцентралата, дружеството на практика не може да извършва каквато и да било дейност. Ето защо продажбата на този актив се явява от ключово значение за възможността на дружеството да изпълнява каквито и да било свои задължения. Получените суми по този договор са спомогнали да се изплатят множество задължения, реално към всички кредитори, с изключение на тези към едноличния собственик на капитала „Г.С.КГ” - в ликвидация. От момента на продажба на този голям актив — 08.08.2016 г. дружеството е изпаднало в състояние и на неплатежоспособност и на свръхзадълженост. До продажбата, дружеството - длъжник е било жизнеспособно, изплащало е задълженията си и ги е намалило. Реално са изплатени всички дългове с изключение на тези към молителя. След продажбата на фотоволгаичната централа на много по ниска цена от пазарната от една страна кредиторите са загубили възможност да получат по— високо удовлетворение, а от друга страна до този момент ежемесечно са се получавали плащания от „Енерго— про“, които е можело да се използват за погасяване на задълженията. Това се доказва от факта, че всякакви задължения за две години са изплатени, а същевременно на ЧСИ Т.Л. са наредени почти един милион повече от продажната цена. Производството по несъстоятелност предвижда възможност за оздравяване на дружеството, което молителят иска да постигне, за да може да получи по-голямо удовлетворение на своите вземания.

С оглед на така изложените обстоятелства, моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, по силата на което да констатира, че длъжникът е неплатежоспособен и съответно свръхзадлжен, и да открие производство по несъстоятелност, да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността на „П.В.К.БГ” ЕООД — в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора М.Ц., с начална дата на неплатежоспособността 08.08.2016г., с всички произтичащи от това законови последици, а именно назначаване на синдик, налагане на общ запор и възбрана и определяне на първа дата на събранието на кредиторите. Прилага писмени доказателства по опис.

 

С молба от 18.09.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 03.08.2017г., с което е оставена без движение молбата за откриване на производство по несъстоятелност, кредиторът „Г.С.КГ“ — в ликвидация, уточнява, че задълженията в размер на 8 292 967.79 евро са формирани въз основа на извършени молителя доставки на материали и изпълнено изграждане на фотоволтаична инсталация съгласно сключен между „Г.С.КГ” — в ликвидация и „П.В.К.БГ’ ЕООД — в ликвидация Договор за И., доставка и строителство от 20.04.2012 г., по силата на който „Г.С.КГ” — в ликвидация се е задължило да изготви и изпълни проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, да достави необходимото оборудване, материали и техника, да подготви терена за изграждането й, да инсталира и калибрира материалите и фотоволтаичното обородуване и системи и всички други системи и материали, необходими за функционирането на електроцентралата, да извърши цялостното изграждане и монтаж, организиране на подписването ненужната документация, разрешителни и лицензи, които са необходими за въвеждането на електроцентралата в експлоатация и да осигури извършването на тестване и свързване на електроцентралата с мрежата с цел стартиране на доставката на електрическа енергия от м. юли 2012 г. Всички задължения на молителя са изпълнени, като фотоволтаичната електроцентрала е започнала да функционира през 2012 г. Съгласно т. 2.2. във вр. с т. 5 от Договора от 20.04.2012 г., ответното дружество се е задължило да заплати сумата от 8 293 110 евро, дължими при получаване на изадената от Г.С.КГ — в ликвидация фактура (т. 7.1.1 от договора) което задължение не е било своевременно изпълнено.   

С молбата се уточнява стойността на задълженията по всяка от фактурите, съответно стойността на материалите. Твърди се, че в издадените от „Г.С.КГ" — в ликвидация фактури изрично е посочено, че плащането по тях следва да се извърши в срок от 5 дни.

Заявено е, че в изпълнение на задълженията си към молителя, от страна на длъжника са постъпили следните плащания: 14 980 евро на дата 30.12.2013 г.; 24 000 евро на дата 29.07.2014 г.; 60 300 евро на дата 31.07.2014 г.; 601 871.87 евро, с която сума „П.В.К.БГ” ЕООД е погасило задължения на „Г.С.КГ' — в ликвидация към трети лица. Допълнително се сочи, че всички вземания на „Г.С.КГ' — в ликвидация от „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация са били запорирани, поради което ликвидаторът на длъжника е превел всички суми, налични по банковите му сметки, по изпълнителното дело, водено пред ЧСИ Т.Л., в изпълнение на задължения на молителя. Тези суми са били в общ размер на 6 343 957.41 лева, равняващи се на 3 243 613.92 евро. По изпълнителното дело, водено при ЧСИ Т.Л., не са извършвани никакви други плащания, извън описаното. С гореизброените суми са погасени вземания на „Г.С.КГ' — в ликвидация към „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация както следва: сумите, с които молителят е заплатил задължения на „„П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация към трети лица, са погасени изцяло; от дължимите суми по гореизброените фактури е приспаднат по гореизброените фактури както следва: По Фактура № 50626/14.09.2012 г.на.обща стойност 3 236 134, 04 евро — сумата е погасена изцяло; По Фактура № 50627/14.09.2012г. на стойност 1 377 096, 04 евро — погасена сума в размер на 599 415, 36 евро, неплатен остатък в размер на 777 680, 68 евро; По фактура № 50711/27.06.2013 г. на стойност 1 111 737,71 евро – сумата е дължима изцяло; По Фактура N 50714/27.06.2013г. на стойност 2 568 000 евро — сумата е дължима изцяло;

Уточнява се, че от сумата в размер на 8 292 967.79 евро е формирана в този размер преди направените погасявания по изпълнителното дело, като към настоящия момент от нея се дължат 4 457 418.39 евро.

По отношение на сумата в размер на 1 127 000 евро, твърди, че съгласно Договор за прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на „П.В.К.БГ ООД от 18.04.201 2 г. (чл. 1), Окончателен договор за прехвърляне на дялове от 19.04.2012 г. (чл. 2.2.) и Приложение 2 към него — Цесия на задължения, „С.**В." АД и Й.Ц.М. прехвърлят всички притежавани от тях дялове от капитала на „П.В.К.БГ' ООД на „Г.С.ГмбХ & КО КГ“ (понастоящем „Г.С.КГ' — в ликвидация) за сумата от 1 031 600 евро, както и своите вземания към „П.В.К.БГ ООД за сумата от 95 400 евро. Общата дължима от „Г.С.ГмбХ КО КГ' е възлизала на 1 127 000 евро. По данни от счетоводните записвания цялата сума е дължима в пълен размер и към настоящия момент.

Уточнява се, че се иска откриване на производството поради свръхзадълженост и евентуално — поради неплатежоспособност.

 

Длъжникът „П.В.К.БГ* ЕООД — в ликвидация, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ликвидатора М.Ц., чрез адв. С.С., със съдебен адрес:***, с писмен отговор от 27.10.2017 г. счита, че дадените от настоящия съдебен състав указания с Разпореждане/03.08.2017 г. за оставяне на исковата молба без движение не са били изпълнени от молителя в цялост. При условие, че съдът не уважи доводите относно необходимостта от връщане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, се оспорва същата. Молителят твърди, че основната част от вземанията му са възникнали на договорно основание. Това договорно основание според него е Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. Четирите релевирани в исковата молба фактури са издадени за доставки и СМР са извършени в изпълнение на посочения договор. Оспорва се като невярно твърдението, че между „П.В.К.БГ“ ЕООД и молителя  е сключван Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. Този договор за пръв път е представен от ищеца с изпратеното от него писмо, получено в отговор на поканата по чл. 267 от ТЗ, отправена от ликвидатора. Такъв договор не се съдържа в документацията на „П.В.К.БГ“ ЕООД. Същият е създаден post factum (антидатирано) и с единствената цел да бъдат предявени вземания на ищеца в ликвидационното производство на „П.В.К.БГ ЕООД. Посоченият договор е изцяло симулативен и поради това нищожен. Той не представлява годно доказателство за установяване на какъвто и да е дълг и на каквато и да било облигационна връзка между ищеца и ответника, поради което не следва да бъде кредитиран от страна на съда. Косвените доказателства за симулативност и антидатиране на Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. са следните: Обичайна практика при сключването на договори на значителна стойност, включващи голям обем СМР, е конкретното индивидуализиране и остойностяване на предвидените СМР чрез количествено стойностна сметка, представляваща приложение към договора. Именно тази количествено—стойностна сметка стои в основата на конкретното дефиниране на дължимата от изпълнителя престация, от една страна, и на ценообразуването по договора, от друга. Текстът на процесния договор е “в съгласие” с тази установена и обичайна практика, като в чл. 5.2., изр. четвърто изрично се визира “бюджет" и "количествено стойностна сметка" които според текста на договора, стоят в основата на ценообразуването. В допълнение, чл. 2.1. от договора визира "ценова структура" въз основа на която се дефинира конкретният предмет на договора и съответно, се преценява, дали поисканите от възложителя допълнителни СМР попадат в този предмет или подлежат на допълнително договаряне и заплащане. В противоречие с тази “фасада” на процесния договор обаче, към същия нито е описана, нито е приложена съответна количествено стойностна сметка. В чл. 9.1. от процесния договор е предвидено, че “Работата се изпълнява в съответствие с проекта за изпълнение, който формира приложение № 1 към договора". Същото е посочено и в чл. 3.3.4. от договора. Подобно приложение обаче договорът не съдържа, а и такова не е приложено към исковата молба. В случай че договорът е съществувал към датата на съставяне на фактурите, за които се твърди, че са издадени въз основа на него, логичен е въпросът защо в нито една от тях не е посочено това обстоятелство, каквато е обичайната практика в оборота — фактурата да индивидуализира договора, въз основа на който е издадена. По делото не е представен нито един приемо предавателен протокол, доказващ извършването на доставка на оборудване, извършването на СМР или завършване и приемане на свършената работа, независимо, че съгласно разпоредбите на договора и обичайната практика в оборота такива следва да бъдат съставяни и подписвани. Нещо повече, ликвидаторът на „П.В.К.БГ ЕООД многократно е изисквал от ищцовото дружество да бъдат предоставени съответни приемо предавателни протоколи и Актове (образци по чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство) за твърдяните от ищеца доставки и СМР, но такива и досега не са представени на ликвидатора. Процесиите фактури не са подписани нито от издателя, нито от получателя, като същевременно липсват данни същите да представляват електронни документи. Единствената индиция за наличието облигационни отношение между страните е фактът на осчетоводяване на определени вземания на ищеца при ответника. Именно този факт е послужил като основание на назначения от съда ликвидатор да отправи писмена покана за предявяване на вземанията до ищеца (на основание чл. 267 ТЗ). Осчетоводяването обаче представлява единствено индиция, но не и сигурно доказателство за съществуването на вземания, защото на осчетоводяване подлежат и симулативните договори. Отделно от горното, при положение, че в процесния период ищецът е бил едноличен собственик на „П.В.К.БГ ЕООД, а последното е било представлявано от законния представител на ищецаХ.Г. и от неограничено отговорния съдружник в ищцовото дружество Е.Р., е очевидно, че разграничението между правосубектността на ищеца и тази на ответника е била само формална, защото волята и на двете дружества е била формирана от едни и същи физически лица, които са имали пълната власт да манипулират счетоводните записи и при двете страни в процеса. В този смисъл, от осчетоводяването на вземания на ищеца при ответника не могат да бъдат направени сигурни изводи за действителното съществуване на тези вземания. В допълнение на гореизложеното, сравнението между представения в търговския регистър от избрания на 12.04.2012 г. управител на ответното дружество Е.Р. спесимен и подписът за посоченото лице в Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012г. по очевиден начин показва, че двата подписа съществено се различават. Подписът “на Е.Р.” под договора е едноелементен, а този под спесимена — двуелементен. Нещо повече, първият елемент на подписа съдържа повече елементи от втория. Именно този първи елемент на подписа обаче липсва в положения “от Е.Р.” под договора. Изводът е, че Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012г. не е подписан от Е.Р., а от неизвестно лице, което няма представителна власт да задължава „П.В.К.БГ ЕООД. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 193 от ГПК заявява, че се оспорва автентичността на подписа на Е.Х.В.Р., положен под Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ от 20.04.2012 г. като моли да откриете съответно производство за оспорване на посочения документ и да признаете същия за неистински с нарочно определение или с решението си по спора.

При условията на евентуалност спрямо главната му правна теза за нищожност по чл. 26 от ЗЗД на Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. - поради симулативност, антидатиране, липса на съгласие относно предмета на престацията на изпълнителя — ищец и противоречие с добрите нрави, както и за неподписването му от Е.Р., твърди, че посоченият договор е относително нищожен и поради това — непротивопоставим на ответника „П.В.К.БГ“ ЕООД, тъй като не е подписан нито от законния представител на дружеството, нито от надлежно упълномощено за целта лице.

Представените от ищеца три броя фактури също не доказват съществуването на твърдените договорни отношения. Приложените към исковата молба фактура № 50627/14.09.2012 г. на стойност 1 377 096.04 евро и фактура № 50711/27.06.2013 г. на стойност 1 111 737.71 евро са по— скоро списък на определени артикули и доколкото не е приложен нито един приемо предавателен протокол е невъзможно да се установи наличието на действителна доставка. Отделно от това, посочените фактури не материализират никакви изявления на страните, тъй като не са подписани. Възраженията му по отношение на ф— ра № 507 14/27.06.2013 г. за изграждане на фотоволтаична инсталация на открито с мощност 4 878.10 kWp на стойност 2 568 000 евро" са подробно изложени в Раздел I, т. 2 на настоящия отговор, във връзка с нередовността на исковата молба. Същите са изцяло относими и по въпроса за недоказаносгта на твърдените от ищеца притезания и съответно, за неоснователността на молбата по чл. 625 от ТЗ. Установяването на конкретно извършени СМР се осъществява чрез съответни двустранно подписани протоколи, а не чрез “хвърчащи” и неподписани “фактури”, обобщаващи стотици конкретни позиции СМР за 2 568 000 евро до бланкетния израз “изграждане на фотоволтаична инсталация ". Твърдените по -горе факти за симулативност и андитадиране на Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. и неизвършването на СМР, твърдени от ищеца чрез ф ра № 50714/27.06.2013 г. за “изграждане на фотоволтаична инсталация на открито с мощност 4 878.10 kWp на стойност 2 568 000 евро” се установяват и от приложения към настоящия отговор Договор за възлагане на услуга/08.04.2013 г., сключен между „П.В.К.БГ ЕООД като възложител, и „Д.П.“ ООД, като изпълнител. Предметът на този договор (чл. 1) частично съвпада с работи, които според представения с исковата молба Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г., следва да бъдат извършени от ищеца. Че работите, предмет на Договор за възлагане на услуга/08.04.20 Зг. с изпълнител ,Д.П.“ ООД попадат в припожного поле на Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. е видно от преамбюла на втория договор (чл. 1 —дефиницията на “Работи” и “Строителство”), както и от чл. 2.1. на същия. Логично възниква въпросът, защо през 2013 г. „П.В.К.БГ“ ЕООД е сключило договор за изпълнението на СМР и услуги, попадащи в предмета на твърдения от ищеца Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. и защо ищецът е фактурирал на ответника работи и услуги, които са предмет на договор на „П.В.К.БГ“ ЕООД с трето лице. Но Договор за възлагане на услуга/08.04.2013 г. с изпълнител ,Д.П.“ ООД не е единственият договор, който „П.В.К.БГ ЕООД е сключило с изпълнител, различен от ищцовото дружество. „П.В.К.БГ ЕООД е страна по общо четири договора с изпълнител “Т и Д И.ЕООД— Варна, ЕИК********с предмет — “Изграждане на присъединяването на фотоволтаична централа 4900 kW в землището на с. Котленци, община Генерал Тошево към мрежата на E0H България. Тези договори са подписани от предишния управител на „П.В.К.БГ ЕООД Ивайло Тасков и са изпълнявани както в периода преди ищцовото дружество да стане едноличен собственик на капитала на „П.В.К.БГ* ЕООД, така и в периода след това. За разлика от Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г., представен от ищеца, четирите договора с изпълнител "Т и Д И.”ЕООД съдържат като приложения съответни количествено— стойностни сметки, дефиниращи предмета, обема и цените на договорените доставки и СМР. Представеният от ищеца Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. частично дублира предмета на този с "Т и Д И.”ЕООД като причината за това дублиране може да бъде обяснена единствено с факта че Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20 04 2012 г е антидатиран и сключен" без подписалите то ливд да са били наясно какви СМР вече са били договорени и извършени от “Т и Д И.”ЕООД преди 20.04.201 2 г. Видно от писмените доказателства, които прилага към настоящия отговор, четирите договора с изпълнител “Т и Д И.”ЮОД са били реално изпълнявани, като страните по тях редовно и текущо са съставяли и подписвали съответните актове по ЗУТ и наредбите по прилагането му. Тези актове са подписвани в периода от 15.05.201 2 г. (когато е подписан Акт за уточняване и съгласуване на строителния терен с одобрения инвестиционен проект и даване на основен репер на строежа) до 20.06.2012 г. Видно от титулите на горепосочените Актове, във всички тях като “строител” е посочен “Т и Д И.”ЕООД, чийто представител (техническият ръководител инж. Б.Н.) е подписал съответните изисквани от ЗУТ и наредбите по прилагането му Актове. На фона на горните писмени доказателства логично възниква въпросът защо ищцовото дружество, не е представило нито един двустранно подписан документ, който да установява извършени от него СМР или доставки, които се твърди да са предмет на релевирания с исковата молба Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. Излиза, че ищецът е “строил”, “доставял” и “монтирал”, но някак си без да се афишира и без да съставя каквато и да било двустранно подписана документация за дейността си, разчитайки, че осчетоводяването на тези “окултни” доставки и СМР от изцяло контролираното от него „П.В.К.БГ ЕООД ще бъде достатъчно, за да заместа пълната липса на съответна първична счетоводна документация, приемо— предавателни протоколи и Актове по ЗУТ и наредбите по прилагането му. Крайният извод от изложеното в настоящия Раздел II е, че твърдените от ищеца негови вземания спрямо „П.В.К.БГ“ ЕООД са изцяло недоказани, защото: Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г., на който ищецът основава вземанията е неавтентичен (защото не е подписан от управителя на „П.В.К.БГ“ ЕООД Е.Р.), съответно (при условията на евентуалност) е симулативен, антидатиран или относително недействителен (поради факта, че към датата на договора Е.Р. все още не е вписан в Търговския регистър управител на „П.В.К.БГ“ ЕООД). Липсват каквито и да било доказателства за реално извършени от ищеца СМР и доставки, които се твърди да са престирани в изпълнение на Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ /20.04.2012 г. има обвързващ характер за „П.В.К.БГ“ ЕООД и е породил твърдените от ищеца парични задължения, релевира насрещни права на „П.В.К.БГ ЕООД спрямо ищеца; Право на намаляване на възнаграждението по чл. 5 от договора на основание чл. 265 от ЗЗД. СМР по изгражданенето на фотоволтаичната централа на „П.В.К.БГ ЕООД са извършени със съществени недостатъци.

Твърди се още, че в изпълнение на Споразумение за издължаване на забавени и изискуеми плащания от страна на Г.С.ГмбХ и КО КГ, сключено с нотариални заверки на подписите от 24.04.2013 г., „П.В.К.БГ ЕООД е заплатило на тримата кредитори по посоченото споразумение общо 601 871, 87 евро с левова равностойност 1 177 159.05 лв. Датите на извършените от „П.В.К.БГ ЕООД, формиращи горната глобална сума, са посочени в приложената към настоящия отговор Справка за изплатените суми по споразумението от 24.04.2013 г. Според вътрешните отношения между страните по настоящето дело, плащането на сумата от страна на „П.В.К.БГ ЕООД формира реГ.но вземане, по което длъжник е ищцовото дружество. Този насрещен дълг на ищеца е изрично признат от него в документите, чрез които той е предявил вземанията си в ликвидационното производство на „П.В.К.БГ“ ЕООД В приложената към писмото за предявяване на вземанията справка изрично е посочено, че „П.В.К.БГ ЕООД е платило сумата от 1 177 159.05лв. Във връзка с горното ликвидаторът на „П.В.К.БГ ЕООД е инициирал отправянето на условно възражение за прихващане спрямо ищцовото дружество (чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗЗД), което, след връчването му на ищеца, ще релевира по настоящето дело.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. има обвързващ характер за „П.В.К.БГ ЕООД и е породил твърдяните от ищеца парични задължения, релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички твърдени от ищеца вземания, което обосновава по следния начин. Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ/20.04.2012 г. предвижда приложимост на немското материално право. Съгласно чл. 195 от Гражданския кодекс на Федерална република Германия (BGB), общата погасителна давност е тригодишна. Същата е изтекла от датите на релевираните от ищеца четири фактури и далеч преди образуването на настоящето исково дело.

Релевират се и възражения срещу съществуването на твърдяното от ищеца вземане от 1 127 000 евро.

На стр. 2 (абзац 5) от исковата молба се твърди, че ищецът е имал вземания спрямо „П.В.К.БГ ЕООД в размер на 109 216.39 евро, произтичащи от плащането на задължения на ответника към трети лица. Актуалността на това вземане не се поддържа от ищеца в уточняващата му молба от 18.09.2017 г., но същевременно се твърди, че чрез признатите в исковата и в уточняващата молба две плащания, извършени от „П.В.К.БГ ЕООД сумите, с които молителят е заплатил задължения на „П.В.К.БГ" ЕООД са погасени изцяло. Следователно, макар да не твърди, че посоченото вземане от 109 216.39 евро съществува понастоящем, ищецът поддържа, че то е съществувало в предходен момент, поради което извършените от „П.В.К.БГ ЕООД са “прихванати” (по смисъла на чл. 76 от ЗЗД) и върху това “вземане”. Твърди, че посоченото “вземане” на ищеца от 109 216.39 евро никога не е възниквало, поради което извършените от „П.В.К.БГ“ ЕООД плащания не могат да бъдат “прихващани” за неговото погасяване. Всички фактури към „Б.“ ЕООД са неотносими, тъй като са издадени към дружество, различно от „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация. Голословно остава твърдението, че ищецът е платил задължения на ответното дружество, предвид липсата на каквото и да било доказателство, както за плащане, така и за наличието на дълг.

Видно от приложената към исковата молба фактура № **********/14.09.2012 г., издадена от „О.А.“ ООД, сумата от 12 800 евро е фактурирана за “данъчно—счетоводни услуги , касаещи „П.В.К.БГ ЕООД. Получател на услугите по посочената фактура обаче е ищцовото дружество, а не „П.В.К.БГ ЕООД. Следователно, сумата по фактурата е задължение единствено и само на ищеца и е абсолютно противоправно и необосновано вменяване на подобен дълг на доверителя му. „П.В.К.БГ ЕООД е получател само по останалите две фактури, издадени от О.А. ООД, но ищецът отново не е индивидуализирал твърдените от него плащания по тези фактури и не е доказал, че е извършил същите. Представените фактури, издадени от „Е.П.М.“ АД Варна и „Е.П.БГ ЕООД установяват отношения между посочените дружества и „П.В.К.БГ ЕООД но не и връзка с ищеца, нито пък са доказателства за твърдението, че погасяването на посочените суми е извършено от него. Отново липсва доказателство в потвърждение на твърденията на ищеца. В заключение, твърдените от ищеца вземания в размер на 109 216.39 евро, произтичащи от плащането на задължения на ответника към трети лица, никога не са съществували.

Ответното дружество твърди, че молителят изобщо няма изискуеми парични вземания спрямо „П.В.К.БГ“ ЕООД поради което въпросът за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответното дружество не може да бъде поставян - молителят не разполага с активна материалноправна легитимация за това. В допълнение, самият ищец (сто. 6 от исковата молба) двукратно и изрично признава факта, че „П.В.К.БГ ЕООД е удовлетворило в рамките на ликвидационното производство всичките си кредитори. Ищецът обаче твърди (неоснователно), че също има качеството на кредитор и че е останал неудовлетворен. Следва да се има предвид и фактът, че в процесния случай „П.В.К.БГ“ ЕООД е било обявено в т. нар. принудителна ликвидация, до което състояние се е стигнало вследствие на неправомерното поведение на едноличния му собственик (по ирония, явяващ се и ищец по настоящото дело), който не е изпълнил изискуеми задължения към свои кредитори, за които са издадени съответните осъдителни решения и за събирането на които са предприети изпълнителни действия в България.

Абсолютно неоснователно се явява искането за откриване на производство по несъстоятелност на търговец, за който вече е приключила процедура по ликвидация. След като е извършено осребряване в рамките на ликвидацията, „П.В.К.БГ ЕООД вече не разполага с активи, същото не осъществява търговска дейност, тъй като тя е прекратена, т.е. няма действащо предприятие. Несъстоятелно е твърдението, че от датата на продажбата е настъпило спиране на плащанията, откъдето да се изгради извод, че от този момент дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. Продажбата на недвижимия имот, собственост на дружеството, е фаза от ликвидационното производство и е едно от задълженията на ликвидатора. Прилага писмени доказателства по опис.

 

С молба от 04.12.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 01.11.2017 г с което е оставена без движение молбата за откриване на производство по несъстоятелност, кредиторът „Г.С.КГ'- ликвидация чрез адв. Р.И., доуточнява във връзка с молба  вх. №119223/18.09.2017 г., харектера и основанието на вземането в резмер на 1 127 000 евро на „Г.С.ГмбХ & КО КГ" („Г.С.КГ —в ликвидация) към „П.В.К.БГ' ЕООД, поддържа първоначално заявеното с исковата молба. Излага аргументи във връзка с твърденията и възраженията на ответника, заявени в писмения му отговор.

 

Длъжникът „П.В.К.БГ* ЕООД — в ликвидация, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ликвидатора М.Ц., чрез адв. С.С., със съдебен адрес:***, е изралил становище по молбата на молителя 04.12.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 01.11.2017г.  Оспорва заявеното от молителя. Подържа и доразвива аргументите си, заявени с писмения си отговор.

 

С молба от 22.01.2018 г., подадена във връзка с Разпореждане от 05.01.2018 г., с което е оставена без движение молбата за откриване на производство по несъстоятелност, кредиторът „Г.С.в ликвидация, чрез адв. Р.И., на първо място, заявява, че изцяло поддържа изложените твърдения относно размера и основанията на дължимите от „П.В.К.БГ' ЕООД /л./ към „Г.С.КГ /л./ парични суми, заявени с молбата по чл. 630 от ТЗ, както и с подадените в последствие уточняващи молби от 18.09.2017 г. и от 04.12.2017 г., както и направените доказателствени искания. По повод на конкретно поставения въпрос относно правния характер на вземането на „Г.С.КГ' /л./ към „П.В.К.БГ ЕООД /л./. в размер на 1 127 000 евро, излага съображения като поддържа направеното с молба от 04.12.2017 г. доказателствено искане.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Представена и приета в производството е Фактура № 50626/14.09.2012 г. на обща стойност 3 236 134.04 евро — извършена доставка на: Модули Фотоволтаик, Тип DM230 —М1 56 —60, 3 864 броя, с единична цена 152.26 евро, на обща стойност 588 332.64 евро - Модули Фотоволтаик, Тип DM235 —Ml 56 —60,17 020 броя, с единична цена 1 55.57 евро, на обща стойност 2 647 801.40 евро;

Приета в производството  е Фактура № 50627/14.09.2012 г. на стойност 1 377 096.04 евро —извършена доставка на: IPE —носеща част, поцинкована, 3.700 мм дължина, 3 633 броя, с единична цена 136 евро, на обща стойност 494 088 евро; Ламаринени джобове, поцинковани, за 140 1РЕ, 25⁹, 3 633 броя, с единична цена 32 евро, на обща стойност 116 256 евро; Наклонен ригел, поцинкован, U125x45x3 — 2.585 мм, 3 633 броя, с единична цена 80 евро, на обща стойност 290 640 евро; Диагонали, поцинковани, U40x3; 1.300 мм, 3 633 броя, с единична цена 26 евро, на обща стойност 94 458 евро; Сигма профил, поцинкован, С85х45х65 — 6.738 мм, 6 084 броя, с единична цена 53.91 евро, на обща стойност 327 988.44 евро; Сигма профил, поцинкован, С85х45х65 — 10.100 мм, 112 броя, с единична цена 80.80 евро, на обща стойност 9 049.60 евро,- Челен съединител, поцинкован, 4 056 броя, с единична цена 11.00 евро, на обща стойност 44 616.00 евро.

Представена и приета в производството е Фактура № 50711/27.06.2013 г. на стойност 1111 737.71 евро — извършена доставка на: Соларен кабел 6 кв. мм, 177 815 м., с единична цена 0.92 евро, на обща стойност 163 589.80 евро; МС4 щепсели, 2 084 броя, с единична цена 6.55 евро, на обща стойност 13 650.20 евро; МС4 букса, 2 084 броя, с единична цена 8.28 евро, на обща стойност 17 255.52 евро; Инверторна станция Freesun 1000 НЕК, 5 бр., с единична цена 151 400 евро, на обща стойност 757 000 евро,- Генераторна клемна кутия, 50 броя, с единична цена 2 120.00 евро, на обща стоност 106 000.00 евро; Свиващ се маркуч, 111 бл., с единична, цена 7.18 евро, на обща стойност 796.98 евро; Кабел NAYYO —[ 1x95 кв. мм, 5 886 м, с единична цена 1.07 евро, на обща стойност 6 298.02 евро; Кабел H07VK25 50 м, с единична цена 2.50 евро, на обща стойност 125.00 евро; Кабелна обувка 25 кв. мм, 100 броя, с единична цена 11.03 евро, на обща стойност 103.00 евро; Кабелна обувка 95 кв. мм, 228 броя, с единична цена 3.42 евро, на обща стойност 779.76 евро; Свиващ се маркуч червен/син 35/13, 24 броя, с единична цена 8.30 евро, на обща стойност 199.30 евро; Кабел NYY —J 3x2,5,1197 м, с единична цена 1.10,, на обща стойност 1 316,70 евро; Дълбочинна заземителна станция, 20 броя, с единична цена 8,28 евро, на обща стойност 165,50 евро;  Заземяваща жила 16 кв., 9 113 м., с единична цена 0,82 евро, на обща стойност 7 472,66 евро; Клема с лапа, 388 броя, с единична цена 0.96 евро. на обща стойност 372.48 евро; Кабел H07VK16, 242 м, с единична 1,54 евро, на обща стойност 371, 71 евро; Кабелна обувка 16 кв. мм/М 10. 484 броя. с единична цена 0.41 евро. на обща стойност 198 44 евро; Разклонителна клема кръст. 388 броя, с единична цена 13.28 евро. на обща стойност 5 1 52.64 евро; Denso —лента, 8 броя, с единична цена 6.74 евро, на обща стойност 53.92 евро; LWL—кабел, 684 м, с единична цена 0.68 евро, на обща стойност 465.1 2 евро; LWL—АР кожух, 50 броя, с единична цена 53.08 евро, на обща стойност 2 654.00 евро; LWL- разпределяща платка, 50 броя, с единична цена 6.86 евро, на обща стойност 343.00 евро; LNA/L—спояваща касета, 100 броя, с единична цена 2.95 евро, на обща стойност 295.00 евро; LWL —Pigtail комплект, 400 броя, с единична цена 3.08 евро, на обща стойност 1 232.00 евро; Тръбопровод D75,1 790 м, с единична цена 0.96 евро, на обща стойност 1718.40 евро; Магистрала за данни КАТ.7,1 808 м„ с единична цена 1.14 евро, на обща стойност 2 061.1 2 евро; Защитни фолиеви ленти, 1 670 м, с единична цена 0.05 евро, на обща стойност 83.50 евро; АС крайни муфи, 10 комплекта, с единична цена 274.80 евро, на обща стойност 2 748.00 евро; Кабел NA2XS(F) 1х 1 50 кв. мм, 2 176 м, с единична цена 8.84 евро, на обща стойност 19 235.84 евро.

Представена и приета в производството  Фактура № 50714/27.06.2013 г. на стойност 2 568 000 евро — изграждане на фотоволтаична инсталация на открито с мощност 4 878.10 kWp.

 

Във връзка с разпореждане на Съда изх. № 8845/08.03.2018г., в производството от Министерство на вътрешните работи,  след извършени справка  в автоматизираните информационни фондове на МВР дирекция „Миграция“ е предоставена информация, съдържаща дании за следните ругистрирани пътувания за периода от 01.01.2008 г. до 15.03.2018 г. за лицето Е.Х.В.РУПРЕХТ/Е.Н. W.R./, род. *** г., гражданство Германия, а менно: влизане в РБ на ГКПП СТДИКЕ Лисичково – на 28.12.2012г. в 10,14 часа и на 14.07.2014г. в 10.13 часа; В справката се съдържа изрична забележка, според която след 01.01.2007 г. за лицата граждани на ЕС и членовете на техните семейства влизане и излизане през ГКПП на Република България не е задължителна, както и че регистрацията при автоматизираните информационни системи на МВР за влизания и излизания през ГКПП може да непълни.

 

Приет като доказателство в процеса е Протокол №1/18.04.2016г., с доставчик С.**В.-АД и получател „П.В.К.БГ„ЕООД (в ликвидация) на стойност 14342.36 лв. и посочено основание „Обещетение по договор за временен път“, количество – 1000.

 

Представено е ТРИСТРАННО СПОРАЗУМЕНИЕ от 24.08.2016г. към Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 340 от 20.06.2013 г. между: „Е.П.Продажби“ АД, ЕИК ********;  „П.В.К.БГ„ ЕООД (в ликвидация) и „С.Ф.,, ЕООД, видно от което, страните, вземайки предвид, че „Е.П.Продажби“ АД и „П.В.К.БГ“ ЕООД са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия №340 от 20.06.2013 г. („Договора“) за покупко-продажба на произведената електрическа енергия от фотоволтаична електрическа централа ФвЕЦ „Котленци" с обща инсталирана мощност от 4900KW, находяща се в ПИ 010052, с. Котленци, община Добричка, област Добрич; че с Нотариален акт №137, том II, рег.№ 3579, дело № 167/2016 г., вх.рег.№ 7327 от 08.08.2016 г., вписан в СВп - Добрич с акт № 56, том XVI, дело № 2994/2016 г. „П.В.К.БГ“ ЕООД (в ликвидация) прехвърля на „С.Ф.“ ЕООД собствеността върху „МАЛКА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА С ФОТОВОЛТАИЧНИ МОДУЛИ“ (фотоволтаична електрическа централа ФвЕЦ „Котленци") с обща инсталирана мощност от 4 900KW, находяща се в ПИ 010052, с. Котленци, община Добричка, област Добрич; както и че П.В.К.БГ“ ЕООД (в ликвидация) и „С.Ф.“ ЕООД са постигнали съгласие „С.Ф.“ ЕООД да замести „П.В.К.БГ“ ЕООД като страна по Договора, страните по тристранното споразумение са  .се съгласили, че считано от датата на прехвърляне на собствеността върху ФЕЦ„Котленци", а именно 08.08.2016 г. „С.Ф.“ ЕООД замества „П.В.К.БГ“ ЕООД като страна по Договора. Приели са също така, че „С.Ф.“ ЕООД и „Е.П.Продажби“ АД ще подпишат ново Приложение №3, неразделна част от настоящото Тристранно споразумение. Съгласили са се, че всички други клаузи на Договора извън предмета на настоящото Тристранно спор, остават непроменени и запазват действието си. Тристранно споразумение е влизло в сила, считано от дата на подписването му от  упълномощени представители на Страните.

       Видно от ТРИСТРАННО СПОРАЗУМЕНИЕ от 01.09.2016г. към Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на Е.П.Мрежи АД № ПД-Д13-219-04.10.2013г./документ № А1- ПД-Д13-219-2013-Д16-2-10.08.2016 год., между Е.П.МРЕЖИ АД, П.В.К.БГ ЕООД – Производител  и С.Ф. ЕООД, „Е.П.Мрежи“  и ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ са сключили Договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа № ПД-Д13-219-04.10.201Зг. за фотоволтаична електрическа централа, с мощност 4900 kW и изградена в ПИ № 010052, EKATTE 39061 в землището на с. Котленци, общ. Добрич, обл. Добрич, местност .Дълбокия трап” с Разрешения за ползване с №№СТ-05-826/13.07.2012г. и СТ-05- 1028/20.08.2012г.; отчитайки, че съгласно Нотариален акт № 137, том II, рег.№ 3579, дело №167/2016г., собствеността в едно с всички права, сервитути, свързани с фотоволтаичната електрическа централа в ПИ № 010052, ЕКАТТЕ 39061 в землището на с. Котленци, общ. Добрич обл. Добрич, местност „Дълбокия трап”, е на С.Ф. ЕООД, чиито обект е предмет на Договора; както и че ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ се е съгласил и С.Ф. ЕООД е приел да замести ПРОИЗВОДИТЕЛЯ като страна по Договора, са приели, че Считано от датата на сключване на настоящото тристранно споразумение С.Ф. ЕООД ще замести ПРОИЗВОДИТЕЛЯ като страна по Договора,  за което заместване Е.П.Мрежи е изразил своето съгласие. Страните са се съгласии още Е.П.Мрежи ще извърши отчитане на средствата за търговско измерване в 00:00 ч. на 08.08.2016г. ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ се е задължил да заплати всички свои задължения в срок до 5 (пет) работни дни от датата на издаване на фактурата, произтичащи от Договора за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на Е.П.Мрежи. Съгласно постигнатото споразумение - всички други клаузи на Договора остават непроменени.

Прието като доказателство е Споразумение от 14.09.2016 г., сключено между  „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация и „Б.“ ЕООД, по силата на което, страните вземайки предвид, че с нотариален акт от 08.08.2016г. „П.В.К.БГ" ЕООД - е ликвидация е продало на „С.Ф." ЕООД, активите си, представляващи изградената в с. Котленци, общ. Добричка, електроцентрала с фотоволтаични модули; че „Б." ЕООД е осъщесрвявало поддръжка и охрана на електоцентралата по договори, сключени с „П.В.К.БГ" ЕООД - в ликвидация, както и че след прехвърляне на собствеността и предаване владението на имота, предмет на сключения договор за покупко-продажба, поддръжката и охраната на електроцентралата са задължение на новия собственик и нито „П.В.К.БГ" ЕООД - в ликвидация, нито „Б." ЕООД имат каквито и да било задължения към него, свързани с поддръжка и охрана на централата, страните са постигнали решение  да прекратят действието на сключените помежду си договори, уреждали задълженията за  поддръжка и охрана на електроцентрала с фотоволтаични модули, находяща се в с. Котленци, общ.Добричка, считано от 15.09.2016 г. С подписване на конкретното споразумение страните са декларирали, че „П.В.К.БГ" ГООД – в ликвидация е излатило всички свои задължения към „Б." ООД и отношенията между страните са изцяло и окончателно уредени.

Видно от Споразумение от 27.09.2016г. между „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация и „Е.П.БГ" ЕООД, страните вземайки предвид, че с нотариален акт от 08.08.2016 г.„П.В.К.БГ" ЕООД - в ликвидация е продало на „С.Ф." ЕООД активите си, представляващи изградената в с. Котленци, общ. Добричка, електроцентрала с фотоволтаични модули; че Е.П.БГ" ЕООД е предоставяло услуга „компенсиране на реактивна електроенергия, отдавана към мрежата на ЕРП" по договор от 15.11.2013г., сключен с „П.В.К.БГ" ЕООД - в ликвидация; както и че Съгл. Договор/13.09.2016 г., сключен между „Е.П.БГ" ЕООД и „С.Ф." ЕООД поставените в електроцентралата компенсиращи устройства за измерване на реактивната енергия, отдавана към мрежата на ЕРП стават собственост на „С.Ф." ЕООД считано от 27.09.2016 г., страните са постигнали съгласие да прекратят действието на сключения помежду си договор от 15.11.2013 г., считано от 27.09.2016 г. С подписване на споразумението страните са декларирали, че „П.В.К.БГ" ГООД – в ликвидация е излатило всички свои задължения към „Е.П.БГ" ЕООД и отношенията между страните са изцяло и окончателно уредени.

 

В хода на съдебното производство е представено Уведомление по чл. 78 ДОПК, както и доказатества за правосубектността на търговеца.

Според Удостоверение изх. № на НАП, ТД – София 220201700139570/ 03.05.2017г., издадено на основание чл.87, ал.6 от ДОПК, към посочената дата „П.В.К.“ БГ /ЕООД/ няма публични задължение. В производството е представена Справка по лице от Служба вписвания – гр. Добрич, включваща данни за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на ответника № 128649 за периода 01.01.1992г. – 15.08.2016 г.

 

Приобщени към доказатествения материал по делото са: 14 бр. фактури, издадени от .„Б. ЕООД; 4 бр. фактури, издадени от „О.А." ООД; 1 бр. фактура, издадена от „Е.П.Мрежи” АД; 1 бр. фактура, издадена от „Е.П.БГ ЕООД; Разпределение от 28.03.2017 г. по изпълнително дело №- 20143200400256 по описа на ЧСИ Т.Л., per. № 820 в КЧСИ; Счетоводен баланс - начален при ликвидация на „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация към 01.07.2015 г.; Отчет на ликвидатора на „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация; Пояснителни бележки на ликвидатора на „П.Б.К.БГ ЕООД - в ликвидация; Отчет за приходите и разходите на „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация към 03.04.2017 г.; Отчет за паричните потоци по прекия метод на „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация към 03.04.2017 г.; Счетоводен баланс - краен ликвидационен на „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация към 03.04.2017 г.;Декларация на ликвидатора „П.В.К.БГ ЕООД - в ликвидация; Справка за платени суми на кредитори за периода 01.07.2015 г. - 01.04.2017 г. Уточнение към отчета на „П.В.К.БГ" ЕООД - в ликвидация; Счетоводен баланс към 10.07.2017 г.; Покана от ликвидатора на „П.В.К.БГ" ЕООД до „Г. С." КГ, придружена с превод на български език; Молба за предявяване на вземанията на „Г. С." КГ, с приложения; Преводи на фактури на български език;  Решение № 679 от 23.04.2015 г., по т. д. 7889/2014 г. по описа на Софийски градски съд, T0-VI-14 с-в; Решение на СГС пот. д. № 1421/2017 г.,ТО VI-16с-в; Решение № 1163 от 16.06.2017 г. по т. д. 1930/2017 г. по описа на СГС,TO, VI -16 с-в; Решение на Софийски апелативен съд по т. д. № 3319 от 07.10.2017 г.

 

       В изпълнение на определение на основание чл. 192 ГПК в производството е представен заверен препис от Приемо - предавателен протокол от дата 29.08.2012 г. с който „Б.” ЕООД в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор, е предал на възложителя „П.В.К.БГ” ЕООД, описаните в протокола документи за строеж: „Малка фотоволтаична централа с фотоволтаични модули с мощност 4,9 MW”, с местонахождение извън границата на урбанизираната територия, в ПИ 010052, с.Котленци, Община Добричка.

 

В изпълнение на определение от 10.10.2018 г. по търг. д. № 2397/2017г. на СГС, на основание чл. 192 от ГПК  от страна на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ, в производството са представени:  Разрешение за ползване № СТ-05- 826/13.07.2012г. на зам.-началника на ДНСК; Протокол (обр. 16) за установяване на годността за ползване на строежа от 28.06.2012г.; Разрешение за строеж № 03/29.12.2011г. на областния управител на област Добрич; Разрешение за ползване № СТ-05-1028/20.08.2012г. на зам,- началника на ДНСК; Протокол (обр. 16) за установяване на годността за ползване на строежа от 08.08.2012г. и Разрешение за строеж № 26/12.04.2011г. на главния архитект на община Добрич.

 

В изпълнение на определение от 10.10.2018 г. по търг. д. № 2397/2017г. на СГС, на основание чл. 192 от ГПК от страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, на съда е представена информация спроед която - при справка в поддържаната от Застрахователя информационна система бе установено, че между „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и „П.В.К.БГ“ ЕООД, в качеството му на Застрахован, са сключени застрахователни договори за застраховки „Индустриален пожар“ (имуществена застраховка) и „Финансови загуби при прекъсване на производството“. Между Застрахователя и „П.В.К.БГ“ ЕООД не е сключван застрахователен договор за застраховка „Професионална отговорност“.

 

На 28.04.2011 г. между „Е.ОН Б.М.“ АД, от една страна и „П.В.К.БГ“ ООД, ЕИК ******* наричана за краткост ПРОИЗВОДИТЕЛ, от друга страна_, на основание Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, Наредба №6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (ПППЕЕПРЕМ) и Наредба за регулиране цените на електрическата енергия и във връзка с Искане за сключване на договор с вх.№ 574084/05.04.2011г., е сключен ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ОБЕКТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОИЗВОДИТЕЛ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ №3162-2009-П-Д11-150-28.04.2011; Съгласно условията по конкретния договор, Е.ОН Б.М. АД се задължава да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ, а ПРОИЗВОДИТЕЛЯТ се задължава да плати цена за присъединяване. Електрическата централа, собственост на ПРОИЗВОДИТЕЛЯ която следва да бъде присъединена към електроразпределителната мрежа е „Малка електроцентрала с фотоволтаични модули” със заявена мощност: 4900 kW и ще се изгради в ПИ № 010052, ЕКАТТЕ 39D61 в землището нз с. Котленци, общ. Добрич, обл. Добрич, местност „Дълбокия трап” съгласно Нотариален акт №166, том II, per.№3846, дело №246/201 Ог. и Разрешение за строеж №26/12.04.2011г. от Община Добрич.

 

Приет като доказателство в процеса е ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА от 21.06.2012г., сключен между Г.С.ГМбх&Ко КГ, в качеството му на Доверител и „Б.“ ЕООД, като Довереник. По смисъл на чл.1, раздел Предмет на договора доверителят възлага на довереника да извръши следните дейности: Във връзка с реализирането на инвестиционен проект „Фотоволтаична електроцентрала'’ с мощност 4.9 MW в землището па с.Котленци, общ.Добричка - ДОВЕРИТЕЛЯТ да осигури подизпълнители, да сьдейства при сключването на договори между тях и възложителя ..П.В.К.БГ" ЕООД, както да следи и контролира гяхного точно и пълно изпълнение.; ДОВЕРЕНИКЪТ се залължава да извършва плащанията свързани с изпълнението предмета на съответните договори по т.1.1 от името на Възложителя П.В.К.БГ ЕООД, от предоставените му от доверителя средства, преведени му по банкова сметка; ***ставя отчет, а неизразходваната сума – се възстановява на Доверителя. Доверителят се задължава да заплати на довереника възнаграждение в размер на 7500 евро (чл.2).

 

В производството е представена нотариално заверена, с Апостил и превод на български език,  Декларация за извършени правни действия и потвръждаване по смисъла на чл. 42 от ЗЗД, изходяща от лицето Ернест Херман Волфган Рупрехт, немки гражданин като представляващ към 2012г. „П.В.К.БГ“ ЕООД.

 

По делото е допусната, изслушана и приета СОЕ. Според експертното заключение СПС на процесната фотоволтаичната централа, представлява съвкупност от СПС на отделните съставни части на ФЕЦ, които в случая може да се систематизират, като видове разходни пера за: фотоволтаични модули/панели; стоманени конструкции, върху коиго се поставят фотоволтаичните панели; инверторни трансформаторни станции; ГРУ и КРУ системи ниско напрежение; заземителна инсталация; система за комуникация и мониторинг, видеонаблюдение и др.; ограден поземлен имот, в който е реализирано строителството и вътрешни пътища; KЛ 20 KV за връзка па ФЕЦ с енергийната система в ТП 267 гр. Добрич; проучване, проектиране и надзор на проекта; инвеститорски контрол и надзор на строежа; административни разходи; такси присъединяване и др. Видно от експертното заключение - в практиката е утвърдено ценообразуване на база „евро на ват пик”, при изграждането на фотоволтаични централи. Според експертизата: 1. Цената на процесната ФЕЦ. изчислена на база „евро на ват пик” е 1700 евро за 1 kWp, на база Договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ от 20.04.2012г.  съгласно визирана на стр.125 от делото цена 8 293 110 евро; 2. Цената на процесната ФЕЦ, изчислена на база „евро на ват пик” е: 1700 евро за 1 kWp, съгласно приложените към исковата молба фактури на обща стойност 8 292 967, 79 евро, за които Дружеството „Г.С.КГ” в ликвидация, твърди че е доставил и връчил описаните в същите стоки на ответното дружество „П.В.К.БГ” ЕООД в ликвидация. На Въпроса относно цената, изчислена на база „евро на ват пик” на процесната фотоволтаична централа, по следните разходни пера: доставка фотоволтаични панели, свързване с електропреносната система, баланс на системата (всичко останало), труд, свързван с изграждането на централата, експертизата е отбелязала че ценообразуването на определен комплексен обект е индивидуален акт, който зависи от цепите на съставните части. В съответствие с посоченото и в отговор на конкретния въпрос, вещото лице е посочило, че цената, изчислена на база „евро на ват пик” на процесната фотоволтаична централа, по разходни пера за фотоволтаични панеи по фактури е 0,663 евро на 1 ват пик инсталирана мощност или цена в евра по фактура 3 236 134, 04. Към делото за фотоволтаичните панели е приложена само 1 фактура, от чието оформление (начин на наименование на артикула - модули фотоволтаик тип, количество, единична цена и обща цена) не става ясно какво е включено в съдържанието на наименованието - модули фотоволтаик (само производство, или има и други включени разходи като: транспорт и доставка, труд, монтаж, настройка, функционални проби както и коствените разходи за проекти, контрол, данъци, такси, разрешения и др.) В тази цена не е включена цената на металната конструкция, върху която са монтирани тези напели, както и ел връзки между тях. Относно цената, изчислена на база „евро на ват пик’ на процесната фотоволтаична централа, по разходни пера - свързване с електропреносната система, екпертизата е анализирала приложените към делото и сключени на 30.03.2012 г. в гр. Барна, от „П.В.К.БГ ' ООД като възложител и „Т и Д И.” ЕООД като изпълнител 4 броя договора, какго следва: N: 2012008 за изпълнение на реконструкция на килия омсомолец в п/ст „Нона" за обща стойност без ДДС 42 250,70 лв., N: 2012009 за изграждане - преоборудване на ТП 267 за обща стойност без ДДС 135 622,12 лв.; № 2012010 за изпълнение на изграждане на присъединението на ФВЦ 4900 KW — кабелна линия 185 мм2 между ГРУ до ТП 267 за обща стойност без ДДС 515 354,62 лв. и N: 2012011 за изпълнение на изграждане на (не се чете) за обща стойност без ДДС 170 930 лв. Договорите за присъединението на процесната ФЕЦ в землището на с. Котленци към мрежата на „ЕОН Б.М.” са обвързани съгласно изискванията на договор за присъединяване N: 3162-2009-П-ДИ-50/28.04.2011 г., който не е приложен към делото. При така изложените аргументи, изчисленията за цената, на база „евро на ват пик” на процесната фотоволтаична централа, по разходни пера - свързване с електропреносната система са както следва : показатели - Общо по договори на „П.В.К.БГ“ ООД като възложител и „Девел Проджект“, като изпълнител по договор за присъединяване № 3162-2009-П-Д11-50/28.04.2011г., „при евро на ват пик“ 0,09, сумарна общо цена по договора – 441 837 евро; реконструкция на килия Комсомолец в п/ст Попа -  „при евро на ват пик“ 0, 004, сумарна общо цена по договора 21 602,44 евро; преоборудване на ТП 267, „при евро на ват пик“ 0,014, сумарна общо цена по договора – 69 342, 49 евро; кабелна линия 185 м2 от ГРУ до ТП 267, „при евро на ват пик“ 0,054, сумарна общо цена по договора – 263 496,63 евро; не се чете, „при евро на ват пик“ 0,018, сумарна общо цена по договора – 87 395, 12 евро.В допълнение – от експертът е посочено, че изградените съоръжения за присъединяване от „П.В.К.” ЕООД следва да се прехвърлят възмездно в собственост на разпределителното предприятие на база на взаимно признати разходи. На Bещото лице не се предоставени данни за размер на взаимно признати между страните разходи за присъединяване, както и информация дали е осъществено такова възмездно прехвърляне на собственост но реда на чл. 60 ал. (7) от НПППЕЕПРЕМ.

Относно цената, на база „евро на ват пик" на процесната фотоволтаична централа, по разходните пера: баланс на системата (всичко останало), труд, свързван с изграждането на централата, в заключението е отбелязано, че  няма в делото приложени документи, които да се анализират. В допълнение, експертът отбелязва, че отчитайки от една страна наличие: на 13.07.2012г. на Разрешение за ползване № СТ-05-826 и на 20.08.2012г. Разрешение за ползване № СТ-06-1028 за двата етапа на процесната ФЕЦ, издадени от МРРБ, дирекция НСК, и от друга страна приложената на стр. 96 към делото фактура № 50714 / 27.062013г. на стойност 2 568 000 евро и визирани: доставка – май-септември 2012г.; наименование на артикула – изграждане на PV инсталация на открито“ и единици 4878,10 KWp – според експерта не става ясно за какво се отнася и какво включва (като натурален показател и видове дейност и количества) наименованието   изграждане на PV инсталация на открито“. Според експертното мнение - за фотоволтаична централа, идентична по инсталирана мощност с процесната ФЕЦ към 31.12.2012г., като СПС, изведена чрез сравнителен анализ, може да се определи стойност от 6 342 580 евро или в левова равностояност – 12 405 008 лв. Това становище на вещото лице се базира на факта, че за процесната ФЕЦ има издадено Разрешение за ползване и определена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници визирана в размер на 237,05 лв./MWh. Поради липса на изходна информация за състоянието на процесната ФЕЦ към 31.12.2012 г. и коректен отговор на въпроса - защо не е работила, процедура по търсене на идетична ФЕЦ с така неопределената процесна ФЕЦ е не правена. За фотоволтаична централа, идентична по инсталирана мощност в KWP с процесната, към 31.12.2013г. СПС, изведена чрез сравнителен анализ условно може да се определи на стойност от 4 486 945 евро или в левова равностойност – 8 775 702 лв. На въпроса - може ли цената, по която процесната фотоволтаична централа се твърди да е изградена от молителя (цената по договор за И.ова дейност, доставка и строителство до ключ / 20.04.2012 г. и приложените към исковата молба фактури) да бъде определена като „справедлива пазарна цена” и ако не — с колко като глобална сума и като процент, същата се различава от СПС – експертизата е посочила, че не може да отговори еднозначно,  поради оскъдна изходна информация по отношение детайлизиране на видовете СМР, визирани в приложена фактура ********** от 27.06.2013г. за изграждане па PV инсталация на открито; за наличие, или липса на възмездно прехвърляне на собственост по реда на чл.60, ал. 7 от НПППЕЕПРЕМ от „ПИ ВИ Котлепци” ЕООД в собственост на разпределителното предприятие и размер на взаимпо признати разходи за същото; както и поради разминаване в съдържанието на документите, приложени към делото индивидуализиращи строежа технически и финансово, както следва: Фактурите издадени през 2012 г. не включват всички необходими СМР за завършена на процесната ФЕЦ като цяло или частично на етап, съобразно описаните етапи, а има издадени от МРРБ, ДНСК документи констатиращи годността на обекта - Разрешение за ползване с N: СТ-05-826 от 13.07.2012 г. за 1 ви етап с обща мощност 1000 KW, включващ ГРУ. Инвертор 1, Трансформатор 1 и фотоволтаични модули, свързани към Инвертор 1 и КЛ 20 KV от ГРУ в Г1И 010052 с. Котленци до ТП 267 в УПИ XI, кв.68, гр. Добрич, и N: СТ-06-1028 от 20.08.2012 г. за ІІ ри етап с обща мощност 3900 KW, включващ от Инвсртор 2 до Инвертор 5 и от Трансформатор 2 до Трансформатор 5 и фотоволтаични модули, свързани с тях. За информация и сравнение при обстоятелството, експертизата и посочила следните цифри: 8 292 968 евро-  цена на ФЕЦ по издадените фактури на Г.С.КТ(л)  през 2012г. и 2013г. или 1700 евро/ KWp; 6 342 580 евро – СПС към 31.12.2012г. за идентнична ФЕЦ, изчислена чрез използване на сравнителен подход за инвестиционни разходи на 1 KWp по Решение на ДЕВР 18/28.06.2012г. ( или 1300 евро/ KWp;); 4 486 945 евро - СПС към 31.12.2013г. за идентнична ФЕЦ, изчислена чрез използване на сравнителен подход за инвестиционни разходи на 1 KWp по Решение на ДЕВР 28/29.08.2012г. (или 900 евро/ KWp;).

 

За изследване финансово-икономическото състояние на ответника, в производството е допусната, изслушана и приета СИЕ. Видно от изчислените коефщиентни съотношения на финансовите показатели съгласно Балансите на "П.В.К.БГ” ЕООД /л/ към 31.12.2017 г, към 31.12.2016 г, към 31.12.2015 г, към 31.12.2014 г, към 31.12.2013 г и към 31.12.2012 г. резултатите са:  При установен норматив във връзка с ликвидността  - 0, 33  за анализиранияте периоди: Коефициент за обща ликвидност: 0,0000; 0,3908; 0,0264; 0,0092; 0,7088; 1,0234;   Коефициент За бърза ликвидност: 0,0000; 0,3908; 0,0264; 0,0092; 0,7088; 1,0234; Коефициент за незабавна ликвидност: 0,0000; 0,3365; 0,0103; 0,0036; 0,2720; 0,0000;  Коефициент за абсолютна ликвидност: 0,0000; 0,3365; 0,0103; 0,0036; 0,2720; 0,0000; Финансовата автономност е отрицателна велична, като за контретните периода установените коефициенти са: - 1,0000; - 0, 6092; -0,0255; -0,0090; -0,0006; Отрицателна величина е и реципрочния на автономността – коефициент на задлъжнялост, които с оглед изчисленията, дадени от експерта по периоди е следния: -1,0000; - 1, 6415; - 39,1418; -111,419; - 1674,667;  Отрицателни са и показателите за собствен капитал, които за процесните периоди са следните: -1; - 9905; - 443; - 423; -155; -6; Във връзка с установяване (по счетоводни данни на ответника) структурата на краткосрочните задължения на „П.В.К.БГ" ЕООД в периода 2012 г. – 2016 г.,  при изрично посочване и каква част от краткосрочните задължения са такива към молителя, както  в отговор на въпросите: от коя дата е първата фактура, която формира първия приход в имуществената сфера на ответника; в случай, че дружеството „Пи Ви Котленц^ Бг” ЕООД е нямало собствени приходи от дейността си, с какви средства е реализиран строежът на фотоволтаичната електроцентрала; както и дали за периода от началото на месец април 2012 г до 30.06.2013 г има издадени разходни фактури от доставчици на стоки и услуги, които са различни от молителя, и ако е имало такива - да бъдат посочени, като фактури с номера и дати и доставчици и суми и да бъде отговорено от кого са платени те, по искане на двете страни в процеса е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза.

В изпълнение на поставените й задачи и след запознаване с приложените към делото документи и доказателствен материал, както и с предоставените от ликвидатора на „П.В.К.БГ” ЕООД в ликвидация оборотна ведомост на „П.В.К.БГ” ЕООД за 2012 г, аналитични регистри на счетоводни сметки на доставчици, на разплащателна сметка в лева за 2013 г, на сметки за отчетени приходи, протоколи за прихващане между „П.В.К.БГ” ЕООД и „Е.П.П.” АД 2 броя, с приложени фактури, издадени от „Е.П.П.” АД, 3 броя издадени фактури от „П.В.К.БГ” ЕООД на „Е.П.П.” АД и първа страница от Договор за изкупуване на електрическа енергия от 20.06.2013 г. и други,  вещото лице е направило следните констатации.

Съгласно Баланса на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към 31.12.2013 г, общият размер на задълженията възлиза на 17 270 х.лв. от тях - Дългосрочни задължения - 17 009 х.лв, от които задължения към свързани предприятия -17 009 х.лв, в т. ч. към Г.С.ГмбХ - 17 009 х.лв; Задължението на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към „Г.С.КГ” в ликвидация към 01.01.2013 г е било в размер на 16 219 635,19 лв. Към 31.12.2013 г не са били отчетени счетоводно отразените задължения на „П.В.К.БГ” ЕООД към „Г.С.КГ” като краткосрочни, а са посочени като дългосрочни задължения.; Краткосрочни задължения - 261 х.лв, от тях - задължения към доставчици в размер на 260 х.лв. и данъчни задължения в размер на 1 х.лв;

Съгласно Баланса на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към 31.12.2014 г, общият размер на задълженията, изцяло посочени като краткосрочни задължения възлиза на 16 557 х.лв; От тях задължения към свързани предприятия в размер на 16 518 х.лв,  в т. ч. към Г.С.ГмбХ – в размер на 16 285 х.лв.  отчетени, както следва: По сметка - 405 Доставчици по доставки със свързани лица ", подсметка Г.С.ГмбХ- дост. Парк, сума в лева - 16054539.89; По сметка - 429 Други разчети със съдружници "; подсметка  Г.С.ГмбХ- пл. Доставки, сума в лева - 44423.12;  По сметка 499  499 "Други кредитори ", подсметка Г.С.ГмбХ- пл. Доставки, сума в лева - 186164.35; Задължението на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към „Г.С.КГ” в ликвидация към 01.01.2014 г е било в размер на 16 219 635,19 лв. През 2014 г са извършени плащания в размер на 165 101,55 лв., в резултат на което салдото по с/ка 405 към 31.12.2014г. е било в размер на 16 054 539, 89лв.

Съгласно Баланса на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към 31.12.2015 г, общият размер на задълженията, изцяло посочени като краткосрочни задължения възлиза на 16 355 х.лв. От тях задължения към свързани предприятия 16 312 х.лв, в т. ч. към Г.С.ГмбХ - 16 285 х.лв, отчетени, както следва: По сметка - 405 Доставчици по доставки със свързани лица ", подсметка Г.С.ГмбХ- дост. Парк, сума в лева - 16054539.89; По сметка - 429 Други разчети със съдружници "; подсметка  Г.С.ГмбХ- пл. Доставки, сума в лева - 44423.12;  По сметка 499  Други кредитори ", подсметка Г.С.ГмбХ- пл. Доставки, сума в лева - 186164.35; Данъчни задължения         - 23 х.лв. През 2015 г не се констатирани извършени плащания от дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към „Г.С.КГ” в ликвидация.

Съгласно Баланса на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към 31.12.2016 г.  и при установени сметоводни операции, общият размер на задълженията, изцяло посочени като краткосрочни задължения възлиза на 16 259 х.лв, задължения към свързани предприятия       16 259 х.лв в т. ч. към Г.С.ГмбХ - 16 256 х.лв.

Съгласно Баланса на дружеството „П.В.К.БГ" ЕООД и оборотната ведомост к ъм 31.12.2017 г. дружеството има задължение само в размер на 1 хил.лв. Според предоставената Оборотна ведомост към 31.12.2017 г размерът на начисленият данък печалба възлиза на 1 205,08 лв. През 2017 г. с извършеният превод към ЧСИ в размер на - 6 343 957,41 лв. е закрито частично задължението към „Г.С.КГ”в ликвидация, а оставащата разлика в размер на 9 911 790,30 лв. е взета операция по отписване на задължението поради изтекла давност. Така отписаното задължение в размер на 9 911 790,30 лв. е отразено като извънреден приход и съответно отразено във финансовия резултат на дружеството. Във връзка с горното в баланса на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД не фигурира задължение към молителя в процеса „Г.С.КГ” в ликвидация.

В резултат на извършената проверка, експертът е констатирал, че първите три фактури, издадени от „П.В.К.БГ” ЕООД на „Е.П.П.” АД, които формират първият приход на дружеството „П.В.К.Бг” ЕООД от продадената енергия, произведена от фотоволтаичната електрическа централа ФЕЦ „Котленци” са от 31.07.2013 г. и са на стойност 139 569,07 лв. Установено е също така, че между „Е.П.П.” АД, „Е.П.М.” АД и „П.В.К.БГ” ЕООД са подписани два протокола за прихващане на взаимни задължения от 07.08.2013 и от 08.08.2013г., като след извършеното прихващане, останалата сума, дължима от „Е.П.П.” АД на „П.В.К.БГ” ЕООД е постъпила по разплащателната сметка на „П.В.К.БГ” ЕООД в „Ю.И Е.Д..Б.” АД на 26.08.2013 г. в размер на 129 514,91 лв. Мещото лице е установило също така, че съгласно предоставената Оборотна ведомост за 2012 г., първите отчетени разходи по с/ка 207/2 „Разходи за придобиване на ДМА”, т.е. изграждане на фотоволтаичната централа са през 2012 г . са в   размер на 9 805 567,59 лв.

Според експерта, за първи път е осчетоводено задължение на дружеството „П.В.К.БГ“ ЕООД към „Г.С.КГ“ през 2012 г. в размер на 9 848 966,23 лв., в това число по сметки – 401/2 Доставчици, в размер на 9004994.30лв.; 429/2 „Други разчети - 826272.57лв.; 499/3 Други кредитори - 17699.36лв. Дружеството „Г.С.КГ” е издало първите фактури на „П.В.К.БГ ЕООД през 2012 г. на стойност 9 022 693,79 лв. (осчетоводени по с/ки 401-за 9 004994,30 лв и с/ка 499 - за 17 699,36 лв).

Направен от експерта е и подробен анализ на Осчетоводеното задължение при дружеството „П.В.К.БГ“ ЕООД към „Г.С.КГ" по с''ка 429 „Други разчети” за сумата от 826 272,57 лв. е във връзка с извършени директни плащания от „Г.С.КГ” към контрагенти на дружеството „П.В.К.БГ“ ЕООД по издадени фактури през 2012 г.

За изясняване на въпросите относно спазване в пълнота счетоводния принцип на документална обоснованост по отношение на процесните 4 бр. фактури за доставки на стоки и СМР при липсата на допълнителна първична счетоводна документация (приемо-предавателни протоколи, актове за установяване количества, извършении СМР и др.), респективно – за редовността на воденото счетоводство на ответника в периода 2012 – 2016г., в производство е допуснатата допълнителна ССчЕ, чието заключението е оспорено и във връзка с което експертизата е разширена в тройна.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, а в съответствие с измененията и допълненията на разпоредата, приети с ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г. - и от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В хипотезатата на свръзадълженост – молбата за откриване на производство може да бъде депозирана и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът ( чл. 742, ал.2 от ТЗ).

Неплатежоспособността е общо основание за откриване на производство по несътоятелност. То се прилага спрямо всеки, който има търговско качество. Легална дефиниция за неплатежоспособността се съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ:

Свръхзадължеността от друга страна е специално основание за откриване на ПН. Специалността му произтича от ограничената му приложимост – то е приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества (дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно дружество с акции). Легалната дефиниция в чл. 742, ал. 1 ТЗ предвижда, че едно дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Под имущество се разбират активите, които включват всички парично оценими права на дружеството.

От легалните дефиниции на двете понятия е видно, че те са с различно правно и икономическо съдържание. От тази разлика произтича и възможността един търговец да е неплатежоспособен, без да е свръхзадължен и обратното. В първия случай краткотрайните материални активи на търговеца са недостатъчни, за да осигурят надлежно изпълнение на изискуемите му парични задължения, визирани в чл. 608 ТЗ, и това го прави неплатежоспособен, тъй като не разполага с бързоликвиден ресурс, който да използва за погасяване на задълженията си. В същото време обаче търговецът може да има достатъчно други активи, чийто общ размер надвишава този на паричните му задължения и поради това да не е свръхзадължен. При втория случай структурата на активите на търговеца е такава, че той към конкретен момент разполага с достатъчно бързоликвидни активи, за да посрещне изискуемите си парични задължения по смисъла на чл. 608 ТЗ и поради това не е неплатежоспособен. Общият размер на всичките му парични задължения обаче, включително и нетърговските и неизискуемите, може да надвишава размера на всичките му активи, което го прави свръхзадължен. Следователно, става въпрос за две самостоятелни основания, които могат да съществуват отделно едно от друго и не се намират непременно във връзка на обусловеност.

По своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.

Свръхзадължеността, аналогично на неплатежоспособността, е обективно икономическо състояние, но за разлика от същата е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си / не само изискуемите / задължения с наличното си / не само краткотрайни активи / имущество. Състоянието на свръхзадълженост, като самостоятелно спрямо неплатежоспособността основание за откриване на производство по несъстоятелност цели да изпревари / освен когато съвпадне с него / неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца. То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността на активите му. Затова от значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост, макар и не само, е показателят „собствен капитал”, участващ в коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост.Стойностите на същите следва да се съобразят, както и промяната им в рамките на целия изследван период, в аспект на обосноваването или отричането на възможността за изпадане в неплатежоспособност в бъдещ момент, тъй като зависимостта от привлечения, за сметка на собствения капитал, би могло да се окаже обременително и рисково за търговеца именно в дългосрочен план.(Решение № 152/ 13.07.2018г.ВКС,ТК, І ТО, т.д.№ 2205/2017 год.). Тъй като от значение е обективното, реално икономическо състояние на търговеца, при съпоставянето на активи, спрямо парични задължения, аналогично на разрешението в реш.№ 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС, следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с реалната им, пазарна / а не балансова / стойност, когато е въведен довод или обективно са налице доказателства за различие на същата от счетоводното й отразяване. (Решение № 71 по т.д.№ 4254/2013 г. на І т.о. на ВКС). Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост.

       В настоящото производство съдът  е сезиран с молба за откриване производството по несъстоятелност на „П.В.К.БГ’ ЕООД. Иска се обявяне свръхзадължеността, а при условията на евентуалност неплатежоспособността на ответника, при заявена от молителя начална дата – 08.08.2016 г.

       Както бе посочено, откриването на производството по несъстоятелност, изискива кумулативно наличие на всички предпоставки, включени в сложния фактически състав на чл. 625, вр. 742, съответно – чл. 608 от ТЗ;

       В този смисъл и при анализ на събрания по делото доказатествен материал, съдът намира следното:

В производството няма спор, а и  с оглед данните, касаещи провосубектността на ответника, е видно, че същият е търговско дружество с правноорганизационна форма – еднолично дружество с ограничена огвоворност, с предмет на дейност - организация, проектиране, строеж и експлоатация на слънчеви електроцентрали и проекти за алтернативна енергия от възобновяеми енергийни източници, консултантски услуги в областта на алтернативните енергии; дружеството също така ще извършва всички сделки и операции, които са спомагателни или допълващи към посочените или се считат за благоприятни за безпрепятственото функциониране на дружеството или за осъществяване на различни проекти; дружеството може да развива дейностите, включени в предмета му на дейност, пряко или чрез други дружества със сходен предмет на дейност. Търговецът е със седелище и адрес на управление:***. С. ********, с управител -Х.Х. Г., към момента с оглед открита процедура по ликвидация се представлява от ликвидатора - М.Н.Ц..

Основният въпрос по същество при откриване на производство по несъстоятелност е установяване на основанията (свръхзадълженост и/или неплатежоспособност) за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, като проблемът за качеството кредитор на молителя по чл. 625 ТЗ е определящ и е въпрос, относим към неговата активна легитимация.

В тежест на молителят-кредитор е да докаже съществуването на задължение по сделка, която е сключена между него и ответника – търговеца-длъжник, т.е. задължението по сделката трябва да е възникнало между молителя и ответника. Доказателствената тежест за установяване на материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е разпределена между участниците в производството. Ответникът-търговец може да се брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по сделката, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на вземането по давност към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията по чл. 103–105  ЗЗД и други.

За да е активно легитимиран по смисъла на чл. 625 от ТЗ молителят следва да е носител на изискуемо парично вземане към ответното дружество по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а именно парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, което е задължителна предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност. За да се прецени активната легитимация на молителят съдът следва да изследва вземането (в този смисъл решение № 277/20.07.2007 г. по т.д. № 1053/2006 г., ІІ ТО на ВКС). Анализът преполага съблюдаване на нормативно установените критерии, определящи търговски характер на сделката между молителя и ответника.За характеризиране на сделката като търговска приложим е чл. 286 от ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ. Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, законодателят разграничава два критерия, които определят търговския характер на една сделка – обективен и субективен. Според обективния критерий, въведен с текста на чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ – сделките, изброени в ал. 1 на чл. 1 ТЗ имат търговски характер, независимо от качеството на лицата, които ги извършват; Субективният критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ), предполага, че сделка, сключена от търговец и свързана с упражняваното от него занятие, има търговски характер. При разглеждане на въпроса относим към понятието субективен критерий, следва да се направи отграничение от някои понятия, които са сходни, но не винаги се покриват с “търговска сделка”.  Така например, в процесуален аскпект - разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК (отм.) употребяваше понятието “търговско дело”, за което липсваше легална дефиниция. По тази причина често в практиката на ВКС е използвана “търговска сделка” като основа за отговор на въпроса, дали е налице търговско дело. Именно и само в тази връзка практиката по този въпрос беше противоречива, като в крайна сметка се наложи мнението, че “търговско дело” е понятие с по-широк обхват, отколкото “търговска сделка”. Новият ГПК си служи с понятието “търговски спор”, което също се основава на “търговска сделка”. В случаите, в които търговски спор е породен от търговска сделка в размер над 25 000 лв, то той ще бъде предмет на особено исково производство.  От материалноправна гледна точка, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Както бе посочено, в правната литература, тази разпоредба дефинира т. нар. “субективен критерий” за определяне на дадена сделка като търговска. Значението е безспорно – от него зависи дали за сделката ще се прилага специалният режим, установен в търговските закони. За да се определи обхватът на разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ, следва да се имат предвид следните кумулативно поставени от закона характеристики. На първо място, сделката трябва да е извършена от търговец. На следващо място, тази сделка трябва да е свързана с упражняваното от търговеца занятие. Занятието изисква извършването на тези сделки да е трайно, системно, а не еднократно или случайно, и да са насочени към получаване на доход. В теорията и практиката няма съмнение, че определени сделки, макар и извършени от търговеца, нямат търговски характер. Така например - не е търговска сделка и договорът за прехвърляне на дружествени дялове чрез продажба, дарение, спогодба и др., а представлява правна възможност за участие в друго дружество чрез придобиване на членствени права в него. Не са търговски и сделките, свързани с търговската дейност въобще, или по повод учредяване на дружеството, набирането на капитал, управлението, представителството на търговеца и промените в него, защото тези сделки са свързани с функционирането на търговското дружество, и не се сключват по занятие от търговец.

 

Съобразявайки изложеното и с оглед заявеното от страна на молителя, съдът намира следното:

В молбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, молителят заявява, че има изискуемо парично вземане и че кредитор на ответното дружество на три самостоятелни правни основания, а именно:

ü  Твърди се наличие на вземане, формирано въз основа на извършени молителя доставки на материали и изпълнено изграждане на фотоволтаична инсталация съгласно сключен между „Г.С.КГ” — в ликвидация и „П.В.К.БГ’ ЕООД — в ликвидация, Договор за И., доставка и строителство от 20.04.2012 г., по силата на който „Г.С.КГ” — в ликвидация се е задължило да изготви и изпълни проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала, да достави необходимото оборудване, материали и техника, да подготви терена за изграждането й, да инсталира и калибрира материалите и фотоволтаичното обородуване и системи и всички други системи и материали, необходими за функционирането на електроцентралата, да извърши цялостното изграждане и монтаж, организиране на подписването ненужната документация, разрешителни и лицензи, които са необходими за въвеждането на електроцентралата в експлоатация и да осигури извършването на тестване и свързване на електроцентралата с мрежата с цел стартиране на доставката на електрическа енергия от м. юли 2012 г. Всички задължения на молителя били изпълнени, като фотоволтаичната електроцентрала е започнала да функционира през 2012 г. заявено е също така, че съгласно т. 2.2. във вр. с т. 5 от Договора от 20.04.2012 г., ответното дружество се е задължило да заплати на изпълнителя сумата от 8 293 110 евро, дължими при получаване на изадената от Г.С.КГ — в ликвидация фактура (т. 7.1.1 от договора). Относно дължимостта на сумите, молителят прилага фактури с №№ 50626/14.09.2012 г. на.обща стойност 3 236 134, 04 евро; 50627/14.09.2012г. на стойност 1 377 096, 04 евро;  50711/27.06.2013 г. на стойност 1 111 737,71 евро  50714/27.06.2013г. на стойност 2 568 000 евро; С уточнителна молба, кредиторът е конкретизирал, че сумата в общ размер на 8 292 967.79 евро е редицирана с оглед направени от длъжника погашения в ход на индивидуално принудително изпълнаение, като към настоящия момент от нея се дължат 4 457 418.39 евро.

ü  Твърди се също  наличие и на вземане в общ размер на 109 216.39 евро, представляваща заплатени от страна на  молителят задължения на „П.В.К.БГ' ЕООД — в ликвидация към трети лица, а именно: по издадени фактури от „Б." ЕООД ЕИК*********, „О.А." ООД ЕИК********1, „Е.-П.Мрежи” АД, ЕИК ********, и „Е.П.БГ” ЕООД, ЕИК********;

ü  Твърди се и съществуващо вземане в общ размер на 1 127 000 евро, произтичащо от погасени от страна на молителя задължения „П.В.К.“ БГ ЕООД по сключено споразумение от 19.04.2012 г.

 

Доколкото, въпреки нееднократните указанията на съда, основанието, на което се твърди, че молителят „Г.С.КГ“ — в ликвидация е кредитор по търговска сделка за вземането в размер на 1 127 000 евро, е останало неуточнено,  съдът с нарочно свое определение е постановил, че  няма да събира доказателства и да се произнася по отношение на него като основание за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост.

 

Съществуването, а при евентуалното му наличие – обвързаност с търговска сделка между страните не се установява по повод вземането, заявено  в размер на 109 216.39 евро. 

Видно изготвената и приета по делото  ССчЕ -  осчетоводеното задьлжение при дружеството „П.В.К.БГ“ ЕООД към „Г.С.КГ" по с-ка 429 „Други разчети” за сумата от 826 272,57 лв. е във връзка с извършени директни плащания от „Г.С.КГ” към контрагенти на дружеството „П.В.К.БГ“ ЕООД по издадени фактури през 2012 г - към „Т и Д И.” ЕООД - 669 х.лв, към Елпром Варна - 24 х.лв, към „Л.К.” - 40 х.лв, „Б.” - 47 х.лв, „Гс Ге Ха" ЕООД - 43 х.лв и „С.**В.” - 5 х.лв. Според експертното заключение - от предоставената от ликвидатора на ответника аналитична Оборотна ведомост за 2012 г, общият размер на осчетоводените, като задължение за плащане суми по контрагенти без начисленото задължение към „Г.С.КГ” през 2012 г. е в размер на 836 151, 78 лв.  Издадени са били от „Т и Д И.“ ЕООД на „П.В.К.БГ” ЕООД фактури, както следва: № 856/09.04.2012. за 195 583 лв., № 859/18.04.2012 г. за 236 495.05лв, и № 963/06.06.2012г. за 235 453 лв. Извършени са били валутни преводи от Г.С.ГмБх директно към „Т и Д И.“ /100 000 евро на 03.04.2012г, 120 918 евро на 17.04.2012 г. и 120 385.28 евро на 31.05.2012г..Издадени са били от „Ес Ге Ха“ ЕООД на „П.В.К.БГ” ЕООД две фактури по Договор за изграждане на временен път за обслужване на ел.централа между „П.В.К.БГ“ ЕОООД и „Ес Ге Ха“ ЕООД от 02.05.2012 г, както следва: № **********/10.05.2012 г. за 20 578.47лв и № **********/21.05.2012г. за 22 205.14лв. Извършени са били валутни преводи от Г.С.ГмБх директно на „Ес Ге Ха“ ЕООД/10653.06 евро на 07.05.2012 г. и 1 1353.31 евро на 30.05.2012 г. В анализа си вещото лице е посочило, че осчетоводеното задължение при дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД към „Г.С.КГ” по с/ка 429 „Други разчети” за сумата от 826 272,57 лв е във връзка с извършени директни плащания от „Г.С.КГ” към контрагенти на дружеството „П.В.К.БГ” ЕООД по издадени фактури през 2012 г - към „Т и Д И.“ ЕООД - 669 х.лв, към Елпром Варна - 24 х.лв, към „Л.К.” - 40 х.лв, „Б.” - 47 х.лв, „Ес Ге Ха” ЕООД - 43 х.лв и „С.**В.” - 5 х.лв. Съгласно предоставен Аналитичен регистър за сметка 401 „Доставчици” за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013 г, е констатирано, че за периода 01.01.2013 г до 30.06.2013 г, счетоводно отразените задължения на „П.В.К.БГ” ЕООД през същия е само към счетоводната къща обслужваща дружеството. През 2013 г. е изготвена Справка за разплащанията по Споразумение от 24.04.2013 г, в която е изготвена Схема за погасяване на задължения на „П.В.К.БГ” ЕООД към „С.**В.” АД в размер на 677 259,85 лв, към „Г.Ф.К.” ЕООД в размер на 123 217,29 лв и към „Т и Д И.” ЕООД в размер на 376 681,91 лв през периода от издаване на първата фактура за приход на „П.В.К.БГ” ЕООД – от 31.07.2013г. до 31.05.2015 г на 25 броя плащания към всяко от трите дружества. След първата постъпила сума от „Е.П.П.” АД по разплащателната сметка на „П.В.К.БГ” ЕООД в „Ю.И Е.Д..Б.” АД на 26.08.2013 г в размер на129 514,91 лв. са били наредени и първите плащания на 02.09.2013 г към НАП за дължимо ДДС в размер на 3 281,35 лв и плащане към „О.А.” ООД на сумата 4791,26 лв, след което са били направени и плащания към „Т и Д И.” ЕООД, „Г.Ф.К.” ЕООД и „С.**В.” АД по цитираното по-горе споразумение и Схема за погасяване на задължения на „П.В.К.БГ” ЕООД към тези дружества.

При обощението си изложеното по – горе, счетоводното отразяване  на „П.В.К.БГ ’ ЕООД към „Г.С.КГ" по с-ка 429 „Други разчети” е посочено задължение за сумата от 826 272,57 лв., с основание - извършени директни плащания от „Г.С.КГ” към контрагенти на ответника по издадени фактури през 2012 г., както следва: към „Т и Д И.” ЕООД - 669 х.лв, към Елпром Варна - 24 х.лв, към „Л.К.” - 40 х.лв, „Б.” - 47 х.лв, „Г.Г. Х." ЕООД - 43 х.лв и „С.**В.” - 5 х.лв.

Както от анализа на експертизата, а така също и от писмените доказателства по делото, не се установява не само като счетоводно отразяване, но и възникване на задължение от ответника към молителя по това перо, заявено като вземания, заплатени последния с получател ответното дружество във връзка с издадени към последния фактури от следните доставчици – а именно: дружествата „Б." ЕООД ЕИК*********, „О.А." ООД ЕИК********1, „Е.-П.Мрежи” АД, ЕИК ********, и „Е.П.БГ” ЕООД, ЕИК********.

Същевременно в изявленията, обективирани в уточнителната молба от 18.09.2017 г., молителят сам отрича съществуването на това свое ликвидно и изискуемо вземане в размер на  109 216.39 евро, макар през призмата на изявления за извършени от страна „П.В.К.БГ“ ЕООД погашения чрез пълното им заплащане.  

Не на последното място, следва да бъде отбелязано, че дори да се приеме, че процесното вземане в заявения размер е възникнало и съществува към датата на депозиране на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, с оглед разпределението на доказатествената тежест в процеса, молителят  не ангажира доказатества, установяващи, както неговата обвързаност и дължимост от страна на ответника, така и основанието от което произтича същото, последното като предпоставка необходима за преценка дали това основание има характер на търговска сделка и легитимира молителя като кредитор с правото по чл. 625 от ТЗ.

 

Що се отнася до вземането в размер на 4 457 418.39 евро, конкретизирано след уточненията на молителя а с молба му от 18.09.2017 г., съдът намира следното:

Претенцията е обоснована от наличието на облигационна връзка между страните, имаща характер на договор за изработка. За възлагане и изпълнение на работата, както и  дължимото се на изпълнителя възнаграждение, молителят представя преписи от Договор за И., доставка и строителство от 20.04.2012 г.  и Фактури С №№ 50626/14.09.2012 г.; 50627/14.09.2012г. ;  50711/27.06.2013 г. и  50714/27.06.2013г.

       Ответникът е оспорил Договор за И., доставка и строителство от 20.04.2012 г.  и е открита процедура по оспорване. По изрично искане на ответника молителят е бил задължен да представи документа в оригинал. Поради неизпълнение указанията на Съда за представяне на оригинала е настъпила процесуалната последица, въведена в текста чл. 183, ал.1, изр. 2 от ГПК, като същият е изключен от доказателствения материал по делото ( в този смисъл е изричното определение в Протокола от СЗ от 10.10.2018 г.). Поради това и не следва да се обсъжда допусната, изслушана и приета комплексна (графическа и техническа) експертиза, която е била изготвена преди изтичане на  указания срок и постановяване акта,  с който съдът е изключил от доказателствения материал по делото представения документ от стр. 139 до стр. 155 от делото, включително и преводът, който е направен на този документ, представляващ Договор за инжинерингова дейност, доставка и строителство до ключ с дата 20.04.2012г.

 

По същността си договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Същият е неформален и писмената му форма не е основание за неговата действителност. При липсата на формален договор за изработка, за установяване на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение са необходими достатъчно безспорни доказателства за възлагане и изпълнение на работата;  Поръчващият дължи на изпълнителя възнаграждение, което обичайно се е дължало за извършените работи към момента на изпълнението. Основното задължение на възложителя по договор за изработка става изискуемо с приемането на извършената работа.

 Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение – чл. 258 от ЗЗД.  Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 от ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. Съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора – чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД. От задължението си по договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие или непреодолима сила) – чл. 267 от ЗЗД във вр. с чл. 81 ЗЗД и чл. 306 от ТЗ; чл. 269 от ЗЗД; стопанска непоносимост по см. на чл. 307 ТЗ или в случай на отказ от договора по чл. 260, ал. 1 от ЗЗД.  Изпълнителят може да се претендира възнаграждение, само ако работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 от ЗЗД, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 от ЗЗД; и в случаите на негодност на материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е предупредил съобр. чл. 260 ЗЗД  -  чл. 267, ал. 2 от ЗЗД.   По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 от ЗЗД; 2. да приеме изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.

       Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Отговор на въпросът - „Кога възникват правата на възложителя по договор за изработка при констатирани недостатъци на изработеното и в кой момент следва да бъдат упражнени“, е даден в Решение №202/27.02.2015 по дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II Т.О. и по смисъла на което разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД).  Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение. По отношение съдържанието на понятието „приемане на възложената работата“  правната доктрина и съдебна практика са единни, сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно: преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване (мълчаливо или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Отговор и на правния въпрос за допустимосттта на приемането на изпълненото и чрез конклудентни действия е дадено с Решение  № 250 / 11.01.2011 год. по т.д.№ 535 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС и реш. № 48 / 31.03.2011 год. по т.д.№ 822 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС, съобразно които, същото съставлява упражняването от възложителя на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му в съответствие с технологичното му предназначение.

Относно начина на доказване на извършената от изпълнителя работа и доказателствените средства, с които може да се установи възникването на задължение на възложителя по  чл. 266, ал. 1 ЗЗД, респективно да се докаже възлагането, изпълнението на възложената работа и нейното приемане – практиката е единна, а именно, че тяхното установяване може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.

Както е посочено по-горе двустранно подписани от страните в процеса приемо-предавателени протоколи за конкретно извършени видове работи, съответно - подписани протоколи за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност от страна на молителя, не се ангажират.  Същевременно, анализът на представените и приети по делото доказателства във връзка с процеса на изграждане на процесната електроцентрала  сочи наличие на договори за СМР, както и актове – образци по чл. 7, ал.3 от Наредба 03/31.07.2003 г. с изпълнител различен от молителя. 

 Съществуването на заявеното с исковата молба задължение, неговия размер и дължимост  молителят обоснова и с издадените Фактури с №№ 50626/14.09.2012 г.; 50627/14.09.2012г.;  50711/27.06.2013 г. и  50714/27.06.2013г. Относно доказателствената тежест на фактурата е налице константна практика на ВКС, включително и такава по реда на чл.290 от ГПК - Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 114/26.07.2013 г., Решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., като във всички тях е прието, че първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите документи по делото. В настоящия случай обаче редовността на счетоводството, водено от ответника не може да бъде установена поради непредставяне на аналитични ведомости, първични счетоводни документи, съпътстващи документи за периода 2012 г. - 2013 г., в който са издадени процесните фактури.

Предмет на изледване обаче е и въпросът относно спазване в пълнота счетоводния принцип на документална обоснованост по отношение на процесните 4бр. фактури за доставки на стоки и СМР. В тази връзка в производството са допуснати, изслушани и приети едининична и тройна ССчЕ.

Във връзка с изследвания въпрос, единни и категорични в анализа си са всички вещи лица относно не спазения в пълнота принцип на документалната обоснованост при счетоводното отразяване на фактура № 50714/27.06.2013 г, издадена от „Г.С.КГ" към „П.В.К.БГ“ ЕООД на стойност 2 565 000,00 евро със записано основание: "изграждане PVцентрала върху открита площ 4 8 78,10 kWp".  В този смисъл е посочено, че към същата е приложен само - протокол ВОП № ********** от 27.06.2013 г., представляващ превалутираната стойност на фактура № 507174/27.06.2013 г. издадена от „Г.С.КГ" към „П.В.К.БГ" ЕООД и начисленото ДДС на обща стойност 6 027 085,73 лв (без ДДС 5 022 571.44лв) без други документи, удостоверяващи вида, количеството, единична стойност и обща стойност на описаната като основание услуга във фактурата. Установено е и несътответствие в данните по протокол ВОП с №********** от 27.06.2013 г. и процесната фактура с № 50714/27.06.2013 г., състоящо се в това, че по фактурата получател на стоките е ответникът - “П.В.К.БГ” ЕООД, а в протокола - ответникът е доставчик. За разлика от единичната, според анализа, направен в заключението на мнозинството, несъответствие в посочването на ответника „П.В.К.БГ” ЕООД в протокол ВОП с № ********** от 27.06.2013 г. като доставчик, а същия по фактурата е получател на стоките е обосновало извод за не спазен принцип на документална обоснованост и при осчетоводяване на фактура № 50711/27.06.2013 г.

По отношение фактури с №№ 50626 и № 50627, и двете от 14.09.2012 г., единичната и тройната експертиза (последната макар и под условие) са приели наличие на документална обоснованост за осчетоводяването им. Доколкото изводите на експертите в тази посока са базирани конкретно на потвърждения за получени стоки от управителя на ответното дружество, същите обаче неподписани от страната от която се твърди, че изхождат и при липсата на други документи относими към фактите и с обвързващ ответника характер, за съда  същите се явяват документи без доказателствена стойност и в тази връзка  дават основание за отказ от кредитиране на заключенията по отношение изводите на експертите, изведени именно във връзка със съобразяването им.

В продължение на изложеното е и невъзможността за извод в посока възникването и съществуването на задължения, базирани единствено на процесните фактури. Мотивите в тази посока следват от съпоставителния анализ във връзка с периода (датите) на изготвяне на конкретните счетоводни документи и издадените, в съответствие с нормативната уредба актове (в частност - разрешения за ползване с дати 13.07.2012 г. и 20.08.2012 г., удостоверяващи степента на завършеност на обекта (последните явно предхождащи първите).  Дори и при споделяне доводите, заявени в ОСЗ от експерта, изготвил единичната експертиза - досежно вероятно съществуваща възможност за последващо издаване, съответно – осчетоводяване на конкретните фактури, самата липса на категоричност, данни и доказателства, относно причините обосновали предприемане и извършване на действия в тази посока, препяства основателността във връзка с кредитиране им.     

За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че в хипотеза на надлежно и редовно осчетоводяване от страна на възложителя, процесните фактури не биха могли да бъдат достатъчно доказателство по отношение процесното задължение. Това е така, тъй като по същността си, фактурата е частен свидетелствуващ документ, безспорно относим към установяване на данъчното задължение. По отношение задължението възникването, съществуването и дължимостта на същото, обаче, са необходими достатъчно релевантни доказателства, както за възлагане на работата, така и за изпълнение/приемане на същата и съответното й остойностяване. Изолирани, без първични редовни документи и/или такива, установяващи възложена и извършена работа наистина за сметка на възложител (в този см. - съставени отчети, приемо-предавателни протоколи, други изходящи от ответника документи.), фактурите не представляват годно доказателство за вземане, отразено в тях.

Предвид горното и при липсата на релевантни доказателства, удостоверяващи възлагане, извършване, приемане на извършена услуга/и, нейното уточняване по вид, време, стойност,  не може да се направи извод за възникването, съществуването и размер на процесното задължение.

Поради това настоящият състав на съда намира за недоказано твърдението на молителя, че е легитимиран да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като има изискуеми парични вземания по отношение на ответното дружество по търговска сделка, което е достатъчно основание за отхвърляне на молбата, като обсъждането на останалите елементи от фактическия състав за откриване на производство по несъстоятелност на база на обсъдените по-горе доказателства, се явява безпредметно.

Изложеното се отнася, както до главното основание за свръхзадълженост, така и до евентуално поддържаното основание - за неплатежоспособсност.

 

       При този изход на делото, с оглед липсата на доказателства, изготвени и депозиране пред Съда списъци по реда на чл.80 от ГПК, както и искане от ответника за присъждане, разноските направени в производство следва да останат в тежест на страните по начина, по които са били направени.

 

       Водим от горното и на основание чл.631 ТЗ, СЪДЪТ

 

 

  

Р Е Ш И : 

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Г. С.“ КГ - в ликвидация, с адрес ********8*****Бубесхайм, Германия, вписано в Търговския регистър под номер HRA *****, на Районен съд Меминген, представлявано от ликвидатора адв.Х.Ш., с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ  за обявяване свръхзадължеността на „П.В.К.БГ“ ЕООД — в ликвидация, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ликвидатора М.Ц., чрез адв. С.С., със съдебен адрес:*** в условията на евентуалност – на неплатежоспособността на дружеството; за откриване производство по несъстоятелност на търговеца на „П.В.К.БГ“ ЕООД — в ликвидация, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ликвидатора М.Ц., чрез адв. С.С., със съдебен адрес:***.; да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността на „П.В.К.БГ” ЕООД — в ликвидация, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора М.Ц., с начална дата на неплатежоспособността 08.08.2016г., с всички произтичащи от това законови последици, а именно назначаване на синдик, налагане на общ запор и възбрана и определяне на първа дата на събранието на кредиторите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от датата на от връчването му на страните.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: