№ 4999
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110204866 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от М. М. Т. срещу
Електронен фиш Серия К № 6452900, издаден от СДВР и с който на
жалбоподателя е наложена за административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен
фиш е незаконосъобразен и неправилен и че с него е нарушен материалният и
процесуалният закон, предвид което фишът следва да бъде отменен. Твърди
се, че при издаването на акта не са спазени императивните правила на чл. 189,
ал. 4 и сл. от ЗДвП, визиращи, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето в отсъствие на контролен орган и нарушител, и следва
да съдържа описание на нарушението. Поддържа се, че нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Твърди
се, че използването на такова средство изключвало отсъствието на контролен
орган на мястото на извършване на нарушението, което се подкрепяло и от
разпоредбата на параг. 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП. Фишът бил издаден въз
1
основа на снимков материал, но без приложена справка за собственост.
Общоизвестно било, че в гр. ***, бул. *** до № *** с посока на движение от
бул. *** към бул. *** нямало монтирано устройство за видеозаснемане и не
било обозначено със знак, че има видеоконтрол на правилата за движение.
Оспорва се, че уредът отчел нарушението, е от одобрен тип и е вписан в
регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване на
скорост, както и че е годен и минал проверка.
В хода на процеса в депозирана молба от жалбоподателя са изложени
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – нормите на чл.
39, ал. 4 и чл. 85а от ЗАНН, като се твърди, че правилата на ЗАНН имат
приоритет пред разпоредбите по ЗДвП.
В представени писмени бележки от въззиваемата страна –
административнонаказващия орган, са изложени съображения относно
неоснователността на подадената жалба, като от съда се иска да потвърди
атакувания електронен фиш и да се присъди в полза на СДВР юрисконсултско
възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при издаването
на електронния фиш са били спазени стриктно разпоредбите на закона, по
делото било успешно установено виновното извършване на процесното
нарушение и правилно е определена наложената санкция. Поддържа се, че
след законодателните изменение в параг. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП за работата на
мобилните системи за видеоконтрол е ирелевантно присъствието на
контролен орган, който само позиционира устройството.
В открито съдебно заседание нито жалбоподателят, нито въззиваемата
страна, редовно призовани, са се явили, респ. са били представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 07.10.2022 г. М. М. Т. била собственик на лек автомобил с марка
„***“, модел „***“ с рег. № ***.
На 07.10.2022 г. около 20,17 часа, неустановено по делото лице
управлявало горепосочения лек автомобил в гр. ***, по бул. *** № ***, с
посока на движение от бул. *** към бул. ***, като се движил със скорост от 72
км/ч (или 69 км/ч при отчетен толеранс от 3 км/ч). В посочения пътен участък
2
в населено място не бил поставен пътен знак „В26“, с който да се въвежда
максимално разрешена скорост на движение, различна от регламентираната по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от 50 км/ч. Това обстоятелство било установено и заснето
с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „CORDON M2” № MD
1197. Системата за видеоконтрол е вписана под № B-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
След като нарушението на скоростта било заснето с мобилната система
за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш на 14.10.2022 г., с
който на М. М. Т. било наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишаване
на разрешената максимална скорост на движение в населено място с 19 км/ч,
след приспаднат толеранс от 3 %. На 24.02.2024 г. фишът бил връчен на
жалбоподателя.
Към датата на извършване на нарушението (07.10.2022 г.) мобилна
система „CORDON M2” № MD 1197 била преминала последваща периодична
техническа проверка на 15.03.2022 г., при заложена годност за експлоатация
до 15.03.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: приложен снимков материал към Електронен фиш Серия К №
6452900; справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил с
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/
15.03.2022 от Български институт по метрология; справка от от Български
институт по метрология; решение за одобрение на типа на уреда за измерване;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
МD1197 с дата на използване 07.10.2022 г.; писмо от Столична община, ведно
с проект на организацията на движението в района на бул. *** № ***;
извадката на л. 15 от делото; разписка за връчване от 24.02.2024 г. на л. 25 от
делото.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
3
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съдът кредитира
изцяло приложения към процесния електронен фиш снимков материал като
годно доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост. Нещо повече, по категоричен начин се установява, че посочените
снимки са изготвени именно при функциониране на процесното
автоматизирано средство и при процесното заснемане на описаното в
обжалвания електронен фиш административно нарушение, осъществено с
процесния автомобил на закрепените в обжалвания фиш дата и час.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD 1197, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Нарушението е установено по несъмнен начин, като от
приложения по преписката протокол за използване на автоматизирано
техническо средство и система се установява, че същият отговаря на
изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с посочени
датата, мястото, контролираният пътен участък и видът на използваното
мобилно автоматизираното техническо средство или система. От протокол от
проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че процесният уред за
видеоконтрол е преминал периодичен технически преглед на 15.03.2022 г.,
като от протокола за използване се установява, че същият е годен за
експлоатация до 15.03.2023 г., а от справката от Българския институт по
метрология - че уредът е с валидност от 10 години. Предвид събраната
доказателствена маса и липсата на доказателства в противен смисъл, съдът
приема, че към момента на констатиране на процесното нарушение уредът за
заснемане е бил разположен именно в участъка на заснетото нарушение и е
бил технически изправен. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя за негодност на уреда и липсата изобщо на
4
такъв на място.
От постъпилата информация от Столична община се установява, че
процесният пътен участък не е бил регулиран с допълнително поставен пътен
знак „В26“, поради което максималната скорост на движение в населено място
за процесното МПС съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е 50 км/ч.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Безспорно се установява, че ограничението в процесния участък от
пътя е било 50 км/ч съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е
имало поставени допълнителни пътни знаци „В26“. В електронния фиш са
приспаднати в полза на нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка
при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол),
като е посочена скорост на движение от 69 км/ч, което е със 19 км/ч повече от
позволената в този участък на пътя от 50 км/ч. Правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. М. Т., доколкото от
приложената справка от СДВР е видно, че именно тя е собственик на
автомобила и се явява административнонаказателно отговорно лице по
смисъла на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Предвид неподаването на
декларация от жалбоподателя в ОПП-СДВР в 14-дневен срок от връчване на
електронния фиш, последният правилно не е бил анулиран, доколкото не е
посочено лицето, което действително е управлявало същия. С оглед на това,
отговорност за извършеното нарушение съобразно императивната разпоредба
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП следва да понесе именно
собственикът на автомобила – в случая жалбоподателят. Съдът счита за
неоснователно възражение, че фишът бил издаден при липсва на справка за
собственост. В закона не е поставено изискване като задължително
приложение към акта да се прилага и подобна справка, но за да наложи
санкцията на легитимираното лице органът следва да извърши подобна
справка.
5
С оглед на това и предвид доказаността за управлението на процесния
лек автомобил със скорост от 69 км/ч при ограничение на скоростта в населено
място от 50 км/ч, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП. Деянието е съставомерно и от субективна страна, като е осъществено
от нарушителя при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е
съзнавал, че максимално позволената скорост на движение в този участък от
пътя е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е целял извършване на
нарушението и управление на автомобила със скорост от 69 км/ч.
Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон при издаване на атакувания електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Всички горепосочени реквизити са описани в
процесния електронен фиш, включително мястото и времето на извършване
на нарушението, посоката на движение на заснетия автомобил и самото
противоправно поведение, които като признаци съставляват описание на
нарушението (в какво се е изразило то). В този смисъл постигната е
достатъчна индивидуализация на нарушението, за да може извършителят да е
запознат с параметрите на санкционираното поведение и да упражни в пълен
обем защитата си срещу наложената санкция.
С измененията в ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г. са въведени промени в
законодателната уредба, касаеща процедурата за издаване на електронни
фишове с оглед съобразяване със задължителните указания на Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП е посочено, че „„Автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
6
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. С оглед промените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. В този
смисъл е и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63
от ДР на ЗДвП. В случая е въведена и изрична процедура за използване на
мобилната система за видеоконтрол, както и заснемането на нарушението с
нея, регламентирана с приетата на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП – Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в която не е
въздигнато задължение за обозначаване или сигнализиране за поставянето на
уреда.
Видно от вписаното в протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система, функционирането на мобилната
видеосистема е било при стационарно положение и при липсата на каквото и
да е намеса от страна на контролния орган, който единствено е поставил
началото на действие на системата в работен режим. По изложените
съображения, съдът счита, че в процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство съгласно разпоредбите на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. на министъра на
вътрешните работи. Както се посочи по-горе, с измененията на ЗДвП с ДВ, бр.
19 от 2015 г. изрично е регламентирано в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. параграф 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП, че електронен фиш се издава и при констатиране на
нарушението с мобилна система за видеоконтрол. Съдът счита, че след
промените в ЗДвП от 2015 г. е допустимо съставянето на електронен фиш при
констатиране на нарушението с мобилно автоматизирано техническо средство
(в този смисъл Решение 8085 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 6627/2016 г. по
описа на АССГ, XVII-ти касационен състав; Решение № 6987 от 10.11.2016 г.
по адм. дело № 5100/2016 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав и
др.). В този смисъл, неоснователни и основаващи се на тълкуване в разрез с
законодателния замисъл в горецитираните разпоредби са възраженията в
жалбата относно невъзможността за издаване и санкциониране на процесното
нарушение чрез издаване на електронен фиш.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП при превишаване
на разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 км/ч
(какъвто е настоящият случай – превишаване на скоростта на движение с 19
км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 50,00
лева. С оглед на това, обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част, като административното наказание е правилно индивидуализирано в
законоустановения му размер.
Тук следва да се посочи, че съдът не констатира разрез в проведената
административнонаказателна процедура с разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и чл.
85а от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4, вр. ал. 2 от ЗАНН не въвежда
ограничение за глобите, налагани с електронен фиш. Единствените
ограничения по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за издаване на електронен фиш са
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане
на контролни точки. В настоящия случай за констатираното нарушение
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда единствено и само
фиксиран размер глоба от 50,00 лева. Съгласно използваната в разпоредбата
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН формулировка „могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2“ е юридически непрецизна, доколкото в
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН липсва правило, че налагани глоби под
определен размер принципно не подлежат на обжалване. Подобно правило до
обявяването му за противоконституционно с Решение на Конституционен съд
№ 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало в разпоредите на чл. 59,
ал. 3 от ЗАНН и чл. 189, ал. 13 от ЗДвП. Необжалваемостта на фишовете по чл.
39, ал. 2 от ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба, а от волята на
наказания субект, който приема както извършеното нарушение, така и размера
на наложеното административно наказание, и от волята на контролния орган,
на който разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предоставя възможност да
наложи глоба с фиш, но не и задължение да го стори. Затова и
необжалваемостта по посочената разпоредба следва се разбира в контекста на
съгласието на нарушителя с извършеното от него нарушение, а не с размера на
глобата.
В мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, с който
едновременно са въведени както института на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, е посочено, че недостатък на
8
съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност
при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране
на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен случай и
размера глобата е до 50 лева; че тази нормативна уредба не отговаря на
обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП; и че
целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това
контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било
възможно до този момент. От мотивите се извлича законодателят замисъл в
нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за предоставяне на възможност контролните
органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с
електронен фиш), дори размера на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с
каквото правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата обаче по
никакъв начин не ограничава възможността електронен фиш да се издава и
когато се налагат глоби по-малки или равни на 50 лева. Съгласно актуалната
редакция на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП „За неуредените в този закон случаи по
съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се
прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и
наказания“. Под фишове по смисъла на същата разпоредба следва да се има
предвид именно „електронните фишове“, което е видно от систематичното
място на посочената алинея – в чл. 189 от ЗДвП, който урежда електронните
фишове, за разлика от чл. 186 от ЗДвП, който урежда обикновените фишове.
Уредбата в чл. 189, ал. 14 от ЗДВП в актуалната си редакция е по-нов закон от
разпоредбите на ЗАНН, уреждащ същия кръг обществени отношения, поради
което следва да се приеме, че мълчаливо я дерогира, а оттам и правилата на
ЗДвП са специални спрямо тези на ЗАНН. Това че чл. 39, ал. 2, вр. ал. 4 от
ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен
фиш, следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва
хипотезите на маловажен случай, без да препраща към друга норма и друг
закон, поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем отделно легално определение
за маловажно нарушение в параграф 6, т. 32 от ДР.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че настоящата хипотеза не се характеризира с маловажност на
9
нарушението. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят
не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици, свързани с настъпване на смърт,
увреждане здравето и имуществото на останалите участници в движението по
пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява
приложението на чл. 28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на въззиваемата страна се дължат разноски като страната претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 6452900, издаден от
СДВР и с който на М. М. Т., ЕГН **********, е наложена за административно
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
лева.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. „Антим I“ №
5, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сумата в размер на 80,00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното съдебно производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
10
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11