Решение по дело №338/2023 на Административен съд - Ямбол

 

 

Производството е образувано по жалба на Д. А. Д. от [населено място], област Ямбол, против мълчаливия отказ на Началника на РУ при ОД на МВР – Сливен за произнасяне по Заявление вх. № ******-**** от 11.10.2023 г. за издаване на заповед по реда на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на мълчаливия отказ. В жалбата се излагат твърдения, че оспорващият е собственик на лек автомобил „М. .. *** ... и М."“, черен на цвят, с рег. № ... **.., за който при извършена на 31.05.2023 г. проверка от служители на РУ – Сливен е установено, че е обявен за издирване в НШИС с идентификатор на чужда страна Италия. В тази връзка още същият ден, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗМВР е съставен протокол за доброволното предаване на МПС. След извършена от жалбоподателя справка по образуваната преписка рег. № 1670р-14056/31.05.2023 г. по описа на РУ – Сливен той констатирал, че в законоустановения в чл. 84, ал. 8 от ЗМВР 60 - дневен срок няма данни за подаден надлежен формуляр от компетентен орган на държавата Италия, съдържащ изрично искане за връщане на МПС на италианските власти, поради което на 11.10.2023 г. подал заявление до Началника на РУ – Сливен и поискал на основание чл. 84, ал. 9 от същия закон да бъде издадена заповед за връщане на доброволно предаденото от оспорващия МПС. Счита се, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК поради непроизнасянето на компетентния административен орган в регламентирания в чл. 57, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок, изтекъл според твърденията в жалбата на 25.10.2023 г. Счита се, че уведомлението от Бюро СИРЕНЕ – Италия относно желанието на собственика на автомобила P.F. да си върне собствеността не може да се приравни на подаден надлежно формуляр, обективиращ изрично искане от компетентните италиански власти за връщане на доброволно предадения от оспорващия лек автомобил. Прави се позоваване на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, като се твърди, че в конкретния случай не е налице и нито едно от правоизключващите обстоятелства по чл. 84, ал. 11 от ЗМВР. В заключение се сочи, че мълчаливият отказ за връщане на иззетия по реда на чл. 84 от ЗМВР автомобил е процесуално и материално незаконосъобразен и в противоречие с целта на закона, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, но се представлява от надлежно оправомощен процесуален представител – адвокат Ж. А. от АК - Ямбол, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна на мълчаливия отказ. В допълнение сочи, че с оглед приобщената по делото преписка и съдържащите се в нея материали във връзка с издирването на процесния автомобил, липсват доказателства, установяващи, че държавата го е обявила за издирване и е предоставила необходимия формуляр в предвидения в закона 60-дневен срок с искане автомобилът да бъде върнат на държавата Италия, което само по себе си представлява основание за връщане на автомобила на лицето, от което е отнет. В подкрепа на тази своя теза сочи наличието на многобройна съдебна практика, включително и Решение № 189 от 04.06.2019 г. по адм. д. № 211/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, потвърдено от ВАС, постановени след настъпилите законодателни промени в разпоредбата на чл. 84 от ЗМВР. Заявява се и претенция за присъждане в полза на оспорващия на сторените от него разноски в производството съобразно представен списък.

Ответната страна – Началника на РУ – Сливен към ОД на МВР, [населено място], редовно призована, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото Становище рег. № 167000-418/19.01.2024 г. от Началника на РУ – Сливен жалбата против мълчаливия отказ се оспорва изцяло, излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се застъпва тезата за нейната неоснователност и се иска отхвърлянето . Не се претендират разноски, но се прави възражение за прекомерност по симсъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на спорния акт, въз основа на които съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Договор за покупко - продажба на МПС от 08.09.2014 г. „Д.А.“ OOД, със седалище и адрес на управление: [населено място], община „Тунджа“, област Ямбол, представлявано от управителя Д. А. Д. от [населено място], придобило собствеността върху лек автомобил, марка: „М.М.“, модел: „*** ЦДИ МАТИК“, с рег. № [рег. номер], рама № WDC*******A******, двигател № **************, цвят: черен, със застрахователна стойност от 14 900 лева, като според вписаното в договора цената е заплатена изцяло в брй, а владението на автомобила е предадено от продавачите на купувача в деня на подписвaне на договора.

В съдържащото се в административната преписка Свидетелство за регистрация на МПС Част I като собственик на автомобила е випсано „Д.А.“ OOД, а според наличната в преписката Справка за промяна в регистрацията на МПС първоначалната регистрация на МПС е с дата 28.02.2008 г., а в графа „Собственици на МПС“ са отбелязани както „Д.А.“ OOД, така и жалбоподателят Д. А. Д.. Видно от двата документа, не е налице различие в идентификационните данни за МПС, включително и в номерата на рамата и на двигателя. Последващият регистрационен номер на закупеното МПС след пререгистрацията му в [населено място] е [рег. номер].

На 01.06.2023 г. от И. Х. Д. е изготвена Докладна записка № УРИ 1670р-14056, адресирана до Началника на РУ - Сливен, с която е предложено извършването на проверка по описания в докладната здаписка случай за установено МПС, обявено за издирване по НШИС, и докладване на материалите в срок. В докладната записка се сочи, че на 31.05.2023 г. при проверка от служители на РУ - Сливен в [населено място] на лек автомобил М.М.320 ЦДИ е установено, че той е обявен за издирване в НШИС с идентификатор на чужда страна Италия. Водач и собственик на автомобила е Д. А. Д. от [населено място]. Посочено е също и обстоятелството за доброволното предаване на автомобила по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР, както и че същият е оставен на съхранение в охраняем паркинг на Сектор ПП при О. М. – Сливен, както и че от Д. Д. е снето писмено сведение, а за случая е изготвен формуляр за установено МПС, издирвано по линия на НШИС, изпратен по ел. поща до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ .

Така описаните в докладната записка обстоятелства се установяват от съдържащите се в приобщената по делото административна преписка, включително и от представения с Писмо рег. № 167000-418 от 19.01.2023 г. по описа на РУ - Сливен Формуляр 38 за обмен на информация с Бюро СИРЕНЕ при установяване на съвпадение за вещ, издирвана с цел изземване или използване като веществено доказателство в рамките на наказателно производство. Действително, на 31.05.2023 г. е съставен и подписан Протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР, от чието съдържание се установява, че Д. А. Д. от [населено място] доброволно е предал намиращата се у него вещ - лек автомобил, марка: „М.М.“, модел: „*** ЦДИ М.”, с рег. номер [рег. номер], като посочил, че го е закупил през 2014 г. от лицето Е. П. от [населено място]; към момента на покупката МПС е било със софийски регистрационни номера, а впоследствие било пререгистрирано в [населено място]. От наличната в административната преписка Справка ШИС (копие) МПС се установява, че за лек автомобил „М.М.“ с рама № WDC*******A****** е подаден сигнал от държавата Италия с Шенген идентификатор IT ******....... ****** (дата на създаване и актуализаци 28.06.2019 г. и дата на валидност 28.06.2029 г.), с който соченото МПС е обявено за издирване с посочване на причина за това, че вещта е открадната, незаконно присвоена, изгубена. От приложените в преписката писма от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС) се установява още, че във връзка с получен от РУ - Сливен Формуляр 38 на 01.06.2023 г. Отдел „С.“ - ДМОС е информирал Бюро С. - Италия за изземането на автомобила в България, както и че ако в срок до 60 дни не постъпи искане за връщане на вещта от компетентните италиански власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е приета или иззета, освен ако не е необходима за целите на наказателно производство съгласно българския Наказателно-процесуален кодекс. В отговор в Отдел „С.“ - ДМОС е получено съобщение от Бюро С. - Италия, с което е дадена инфорцаия, чe съгласно националните им бази данни горепосоченият автомобил е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление – обсебване; собственик на МПС към момента на престъплението е италианският граждаднин P.F.; престъплението е извършено в периода месец юни – месец юли 2014 г. в L. T. (Catanzaro) от сервиза, в който автомобилът е оставен за ремонт, и на 19.07.2014 г. е заявена кражбата му пред италианските полицейски власти, за което е съставен Полицейски доклад № ....************; заявител на престъплението е P.F., който е и настоящият собственик на автомобила; компетентни италиански полицейски власти са C. L. T. - C.. Бюро С. - Италия допълва, че информацията за изземването на автомобила е предоставена на компетентния полицейски орган, който е ангажиран със задачата да се свърже със законния собственик на процесното МПС. В допълнение на първото по ред писмо ДМОС при МВР уведомило Началника на РУ - Сливен, че в Отдел „СИРЕНЕ“ - ДМОС е получено съобщение от Бюро СИРЕНЕ - Италия, в което се дава информация, че собственикът на автомобила P.F. желае да си върне собствеността.

На 11.10.2023 г. оспорващият Д. Д. подал Заявление рег. № ******-****, с което отправил искане до Началника на РУ МВР [населено място] да разпореди връщането на доброволно предадения от него на 31.05.2023 г. лек автомобил „М.М. *** ЦДИ М.“ с рег. номер [рег. номер], тъй като към момента на подаване на заявлението е изтекъл законоустановеният 60 - дневен срок по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. По заявлението липсва произнасяне от страна на компетентния орган, поради което на 23.11.2023 г. Д. А. Д. подал жалба вх. № 2651 по описа на ЯАС, с която се иска отмяната на постановения мълчалив отказ във връзка със Заявление рег. № ******-****/11.10.2023 г.

 

Въз основа на така установените по делото факти съдът намира от правна страна следното:

Производството по изземване на вещите, посочени в чл. 100 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14.06.1985 г., е уредено в чл. 84 от ЗМВР. Действително, Република България не е ратифицирала Конвенцията, но съгласно Решение на Съвета от 29.06.2010 г. относно прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген във връзка с Шенгенската информационна система (ШИС) в Република България и в Румъния от 15.10.2010 г. започват да се прилагат достиженията на правото от Шенген във връзка с ШИС, които са посочени в Приложение I. В ШИС се въвеждат данни за издирвани вещи с цел конфискация или да послужат като доказателство в съдебен процес. Регламентираните действия в националната правна уредба са израз на поетите ангажименти за международно сътрудничество при предприемане на мерки по издирване на вещите, за които е въведен сигнал, изземването и предаването им на правоимащото лице. По-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала, което създава основанието вещта да се предаде включително на лицето, от което е била незаконно отнета (в този смисъл Определение № 567/27.06.2017 г. по гр. дело № 4637/2016 г. на ВКС на РБ).

Съгласно чл. 100 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, в ШИС се въвеждат сигнали за откраднати/присвоени или изгубени МПС, за да бъдат иззети, задържани и върнати на истинския собственик след откриване на същите в друга държава - членка, или по искане на съответния компетентен орган, когато автомобилът е нужен като доказателство по конкретното дело в друга държава - членка. Във втората хипотеза държавата, в която е намерена вещта, трябва да съгласува и изпълни мерките по сигнала, съобразно изявленията на компетентните органи на държавата, въвела сигнала в ШИС - Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1528 на Комисията от 31 август 2017 година за замяна на приложението към Решение за изпълнение 2013/115/ЕС относно наръчника за С. и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (нотифицирано номер С(2017) 5893.

В този контекст следва да се посочи, че административното производство по оспорване на актовете по чл. 84 от ЗМВР няма за предмет решаване на спор за собственост върху вещта, съответно - извън обсега на преценка от съда е въпросът на кого принадлежи правото на собственост, в т. ч. и добросъвестното  придобиване. В съдебната теория и практика е наложено безпротиворечивото становище, че спорове за материални права (вещни права на собственост) се разглеждат и разрешават между страните по правилата на исковия граждански процес, чрез предявяването на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, респ. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол). Според разписаното в ал. 2 лицето, в което се намира издирваната по ал. 1 вещ, се поканва да я предаде доброволно, като за доброволното предаване на вещта се съставя протокол, който се подписва от лицето, предало откритата вещ; копие от протокола се предоставя на съответното лице. По силата на ал. 6 на чл. 84 ЗМВР, (обявена за противоконституционна с Решение № 4 на КС на РБ относно изречение първо - ДВ, бр. 26 от 2017 г., изм., бр. 97 от 2017 г.), след съставяне на протокола по ал. 2 или 3 той се представя незабавно, но не по-късно от 24 часа, за утвърждаване от ръководителя на териториално звено на ГДГП, гранично полицейско управление, база гранично - полицейски кораби или районно управление на областна дирекция на МВР, в което се съхранява вещта; за предаването или изземването се уведомява държавата - членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, като уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС и/или в Интерпол, се извършва от компетентна специализирана структура на МВР (ал. 7). Съгласно ал. 8 на чл. 84 от ЗМВР, ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, постъпи искане за връщане, вещта се връща на посоченото в искането лице в 7 - дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6. Според ал. 9, че ако в срок до 60 дни от държавата членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, в 7 - дневен срок със заповед на съответния ръководител по ал. 6, като за връщането по ал. 8 и 9 се съставя протокол (ал. 10).

Съобразно цитираната нормативна уредба компетентен да се произнесе предвид разписаното в чл. 84, ал. 9, вр. чл. 6 от ЗМВР правило е началникът на съответното районно управление на ОД на МВР, в настоящия случай това е Началникът на РУ - Сливен, до когото е депозирано и заявление за връщане на доброволно предаденото МПС.

Чл. 84, ал. 11 от ЗМВР въвежда изключение досежно приложението на алинеи 8 и 9 – те не се прилагат, когато вещта е предмет или средство за извършване на престъпление на територията на Република България; вещта е доказателство, обект на обезпечителни мерки или предаването  може да затрудни наказателно производство, образувано в Република България; притежаването на вещта е забранено от законите на Република България. В тези случаи според регламентацията на ал. 12 вещта се предава по реда на НПК за целите на наказателното производство.

Безспорно в случая жалбоподателят е лице, доброволно предало вещ на РУ - Сливен, за която има подаден сигнал в ШИС от компетентните власти на държавата Италия. За предаването на вещта е съставен Протокол за доброволно предаване от 31.05.2023 г. В този смисъл безспорно жалбоподателят се явява заинтересовано от връщането на вещта лице при наличието на хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, а именно - ако в 60 - дневен срок от държавата - членка, въвела сигнала, не постъпи искане за връщането . Законодателят в чл. 84, ал. 9 от ЗМВР не държи сметка дали лицето, от което тази вещ е била приета или иззета, е неин собственик съгласно гражданското законодателство - правнорелевантният факт е дали това е лице, в което вещта се е намирала преди това и от което е била иззета/приета от органите на полицията.

Разписаният в разпоредбата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР 60 - дневен срок започва да тече от датата на уведомяване на държавата - членка за изземването/предаването на вещта, тъй като от този момент тази държава е наясно, че вещта е открита и че има право в 60 - дневен срок да поиска нейното връщане. В случая според данните по делото държавата - членка, подала сигнала, е уведомена за приемането на вещта на 01.06.2023 г. и от тази дата е започнал да тече 60 - дневен срок, в рамките на който въвелата сигнала държава е могла да поиска връщане на вещта. Този срок е изтекъл на 31.07.2023 г.

От доказателствата по делото се установява, че в случая държавата - членка, въвела сигнала в ШИС, още преди 31.07.2023 г. е направила искане за връщане на вещта, като е изпратила писма до Бюро „СИРЕНЕ“ при ДМОС към МВР, в които е посочила, че процесният автомобил е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление – обсебване, в периода месец юни – месец юли 2014 г. в L. T. (C.), заявено на 19.07.2014 г. пред италианските полицейски власти от собственика и към настоящия момент P.F., (за което е съставен Полицейски доклад № ....************), както и че собственикът желае да си върне собствеността. Посочените писма на италианските власти следва да се тълкуват като нарочно искане за връщане на вещта, направено по надлежния ред от страна на държавата Италия в рамките на 60 - дневния срок, като в този случай следва да се приложи правилото на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР - вещта да се върне на посоченото в искането лице (в този смисъл са Решение № 3525 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 118/2022 г.; Решение № 6265 от 28.10.2022 г. по адм. д. № 5431/2022 г. на Административен съд – София; Решение № 5113 от 22.07.2019 г. по адм. д. № 8524/2017 г. на Административен съд – София; Решение № 1081 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11933/2020 г. и други).

В случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 84, ал. 11 от ЗМВР, при които ал. 8 и ал. 9 не се прилагат, тъй като по отношение на вещта няма образувано досъдебно производство, същата не е предмет или средство за извършване на престъпление, и не е обект на наложена обезпечителна мярка. При наличие на хипотезата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР, се изключва приложението на хипотезата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР, на която се позовава жалбоподателят. Ето защо не е възникнало право за оспорващия като лице, от което вещта е била приета като доброволно предадена, да поиска нейното връщане. Именно това е поискал жалбоподателят с подаденото от него заявление от 11.10.2023 г., мълчаливият отказ по което се обжалва. Искането е било адресирано до компетентния орган по силата на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР – Началникът на РУ - Сливен. Срокът за произнасянето му е указан в чл. 57, ал. 1 от АПК – 14 дни от датата на започване на производството, т. е. от 11.10.2023 г., следователно в случая органът е следвало да се произнесе по молбата в срок до 25.10.2023 г., но не го е сторил, поради което действително е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Според чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т. е. срокът за оспорване на мълчаливия отказ в случая изтича на 25.11.2023 г. Настоящата жалба е подадена на 23.11.2023 г., в рамките на срока за обжалване на мълчаливия отказ, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Оспореният мълчалив отказ с оглед посоченото до тук е издаден от надлежно оправомощен административен орган, в кръга на неговата материална компетентност по аргумент от чл. 84, ал. 8, вр. ал. 6 от ЗМВР. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, нито твърдяното от жалбоподателя несъответствие на мълчаливия отказ с разпоредбите на приложимия материален закон и с неговата цел. При това положение налага се извод за законосъобразност на мълчаливия отказ на Началника на РУ - Сливен вещта да бъде върната на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора неоснователно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващия искане за присъждане на разноски по производството, а поради липса на заявена претенция от ответната страна разноски по делото в нейна полза не следва да се присъждат.

 

Водим от горното, ЯАС, първи административен състав

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. Д. от [населено място], област Ямбол против мълчаливия отказ на Началника на РУ при ОД на МВР – Сливен по Заявление вх. № ******-**** от 11.10.2023 г. за издаване на заповед по реда на чл. 84, ал. 9 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.