Р Е Ш Е Н И Е
№ 3591/28.7.2012г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
двадесет и девети юни през две
хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.КРЪСТЕВА
при секретаря А.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 18383
по описа за 2011г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца Я.В.Б. ЕГН ********** срещу *искове с правно основание чл.128 от КТ/уточнени с
молба от 23.01.2012г. и в с.з. проведено на 16.03.2012г./, за заплащане сума в общ размер от 3 000лв., представляваща сбор от
неизплатено трудово възнаграждение, както следва: 1000.00
лв. месечно трудово възнаграждение за месец Август
Ищцата
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: по силата на
сключен между страните трудов договор ищцата е заемала длъжността „организатор
офис”. Със Заповед № 37/09.05.2011г. ТПО е било прекратено от работодателя, на
основание чл.325, ал.1 от КТ. През релевирания период/август, септември,
октомври 2010г./ ищцата е полагала труд в ответното дружество, но не й е било
заплатено полагащото и се трудово възнаграждение в общ размер от 3000лв. Ето
защо моли за постановяване на положително решение по предявените от нея
осъдителни искове. Настоява за присъждане на сторени разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца изразява становище за
постановяване на решение, с което да се уважи исковата претенция.
Ответникът „*, редовно уведомен в срока за отговор по
чл.131 от ГПК е депозирал такъв, с който
изразява становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че за
посочените от ищцата в исковата молба месеци, същата не е упражнявала трудова
дейност, а е представила болнични за раждане и отглеждане на дете, съгласно
които е получавала обезщетения от НОИ. Твърди, че Заповед № 15А/28.05.2011г., с
която на осн.чл.118, ал.3 от КТ е увеличено основното ТВ на ищеца от 380лв. на
1000лв. е невалидна, поради факта, че не е издавана и не е подписвана от
управителя на ответното дружество. Ищецът с помощта на счетоводството, без
знанието и одобрението на управителя на отв.др-во е повишил възнаграждението си
с цел получаване на по-добро обезщетение за майчинство. Прилагат се от
ответника с отговора писмени доказателства.
С представен отговор на 30.03.2012г. във връзка с
направените уточнения на исковата претенция с молба от 23.01.2012г. и в с.з.
проведено на 16.03.2012г., ответникът „*, чрез адв.А.Д. също е изразил
становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. С посочения
отговор ответникът е оспорил твърдението на ищцата, че месечното й
възнаграждение за периода август-октомври
2010г е било в размер на 1 000лв. Оспорил е представената от ищцата
Заповед № 15А/28.05.2010г., досежно положения в нея подпис на работодателя, с
твърдение, че същия е неавтентичен и е поискал в тази връзка откриване на
производство по реда на чл.193 от ГПК, както и задължаване на ищцата да
представи оригинала на посочената заповед.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника изразява становище за постановяване на решение, с което да се
отхвърлят исковите претенции.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от трудов договор № 4 от 30.07.2009г. ищцата е заемала длъжността „организатор
офис”, при условията на 8 часово работно
време и основно месечно трудово възнаграждение от 380лв.
Със Заповед №
37/09.05.2011г. ТПО на ищцата е било прекратено от работодателя, на основание
чл.325, ал.1 от КТ.
Видно и от вписаното в представеното към исковата
молба заверено копие от трудова книжка на ищцата е, че трудовото й
правоотношение е било прекратено на 09.05.2011г., като е отразено, че месечното
й основно ТВ възлиза на 1 000лв.
Видно от
Заповед № 15А/28.05.2011г., на осн.чл.118, ал.3 от КТ основното ТВ на ищеца е било увеличено от
380лв. на 1000лв.
От заключението на проведената по делото
Съдебно-счетоводна експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Д.П.
се установява, че по разплащателните ведомости за м.08.2010г.. БТВ е
1006,01лв., а нетната сума за получаване
795,87лв.; за м.09.2010г.. БТВ е 1006,01лв., а нетната сума за
получаване 795,86лв.; за м.10.2010г. БТВ
е 1005,99лв., а нетната сума за получаване
795,87лв.
Разпитано в с.з. вещото лице сочи, че срещу всяка
една нетна сума за получаване е записано „приходен ордер”, което означава, че
трябва да е извършено плащане точно с ПКО. Има и положени подписи, но те за
трите процесни месеца са различни. При изготвяне на експертизата вещото лице
уточнява, че не са му били представени от ответната страна ПКО, удостоверяващи
извършено плащане на трудовите възнаграждение за процесните месеца.
Във връзка с оспорването на положения от работодателя
подпис върху Заповед № 15А/28.05.2011г., по силата на която основното ТВ на
ищеца е било увеличено от 380лв. на 1000лв.
по делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза. Видно от
заключението по същата е, че подписа, положен под „работодател” не е положен от
лицето *.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за
осъждане на ответника - работодател да заплати дължимо трудово възнаграждение
за престиран от работника труд за м.08.2010г., м.09.2010г., м.10.2010г. в
размер на по 1 000 лева на месец поставят
в тежест на работника да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е бил в трудово правоотношение с ответника за посочения период от
време, че е полагал труд, както и че размерът на дължимото трудово
възнаграждение е в претендирания размер.
В случай на оспорване на иска, в тежест на работодателя е да установи,
че е изпълнил задължението си по трудовия договор и по закон и е заплатил на
работника дължимото трудово възнаграждение. От приложените по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че страните са били в трудово
правоотношение, по което ищецът е полагал труд като „организатор офис”,
вследствие на което му се дължи договореното трудово възнаграждение.
Съгласно заключението на вещото лице Д.П., което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено и на това основание го поставя в
основата на правните си изводи се установява, че съобразно реално отработените
дни и дните на ползван платен годишен отпуск, на ищеца се следват като дължими
и незаплатени трудови възнаграждения в размер на нетното му трудово
възнаграждение /след приспадане на дължимите лични осигуровки и ДОД/ сумите от:
795,87 лева за м.08.2010г., в размер на 795,86 лева за м.09.2010г., в размер на
795,85 лева за м.10.2010г. За горницата
над тези суми в общия им размер до претендирания такъв с исковата молба размер
от 3 000лв., исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По делото не бяха събрани доказателства за заплащане на посочените суми
за трудово възнаграждение от ответника, като в тази насока съдът се доверява
на заявеното от вещото лице в с.з.
становище, съгласно което независимо от отразеното в разплащателните ведомости
срещу нетните суми за получаването им от ищеца, в случая ПКО, удостоверяващи
извършено плащане на трудовите възнаграждение за процесните месеца не са били
представени от ответната страна. При изложеното съдът намира предявените искове
с правно основание чл.128, т.2 от КТ за основателни. Ирелеванто се явява
обстоятелството, че Заповед № 15А/28.05.2011г., с която ТВ на ищцата е
увеличено от 380лв. на 100лв., не е подписана от представляващия по закон
управител на ответното дружество *, след като видно и от представените в
заверен вид разчетно-платежни ведомости от ответника с отговора му от
30.03.2012г., отразена като брутна заплата в същите на ищцата за месеците юни и
юли 2010г. е сумата от по 1006лв. При изложеното и в съответствие с
разпоредбата на чл.301 от ТЗ следва да се приеме, че търговецът е потвърдил
действията, извършени от негово име при издаване на Заповед № 15А/28.05.2011г.,
на които не се е противопоставил след узнаването.
Сумата на главното задължение за
незаплатени трудови възнаграждения – 1 550,99 лева следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 18.11.2011г. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора следва да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, като съгласно
представените доказателства за техния размер 300лв./за адвокатско
възнаграждение/, дължимите такива възлизат на 238,75лв.
Отправено е искане и от ответната страна за присъждане на разноски, но
независимо от изхода на спора, такива не следва да се присъждат съразмерно на
отхвърлената част от иска, предвид липсата на представен списък по реда на
чл.80 ГПК.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от
предявените искове в размер на общо 150 лева, както и 100,00 лева
представляваща депозит за вещо лице предварително платен от бюджета на съда.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „* ДА ЗАПЛАТИ на с Я.В.Б. ЕГН **********,*** сумата от 2 387,58лв./две хиляди триста осемдесет и седем лева и петдесет и
осем стотинки/, представляваща съвкупен размер на дължимите нетни трудови
възнаграждения на ищеца за м.08.2010г., м.09.2010г., м.10.2010г. на основание чл.128, т.2 от КТ, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 18.11.2011г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.128, т.2 от КТ за разликата над 2 387,58 лева до пълният
претендиран размер от 612,42 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „* ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.Б. ЕГН **********,*** сумата от 238,75лв./двеста тридесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „* ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВСС сумата от 150,00лв./сто и петдесет лева/, представляваща дължима държавна
такса по сметка на Варненски районен съд сумата от 100,00лв./сто лева/ - съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „* за
присъждане на сторените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: