Р Е Ш Е Н И Е № 205
гр.Пловдив, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи търговски състав,
в открито заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Анна
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в. търговско дело № 139 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 294 от ГПК.
С решение №
75 от 06.07.2017 година, постановено по т. дело № 216/2016 година по описа
на Окръжен съд – П., по иска, предявен от К.В.Б. - постоянен синдик на ЕТ „ Т“, в несъстоятелност, ЕИК***, против „***“
ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК ***, и ЕТ „Т“, в несъстоятелност, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите в производството
по несъстоятелност на ЕТ „Т“ /н./, следните сделки в частта относно притежаваните
от В.М.Т., ЕГН **********, 1/2 ид. части от имотите – техен предмет:
-сделката, изповядана с нотариален акт № ***, н.д. №
1858/2013 год. по описа на Нотариус *** от 24.10.2013 год., с която В.М.Т.,
заедно със съпругата си Е.Г.Т.прехвърлят на ответника „****“ ЕООД следните недвижими имоти: 1.****по плана на
гр. ****, обл. П., състоящ се от 84 кв.м, ведно с построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м. и 168 кв.м. разгъната
застроена площ, при съседи на имота **** и от две страни улица; 2./ 1/2 ид.ч. от ****по плана на гр. ****, обл. П., за
който имот се отрежда ****в ****по плана на гр. В., състоящ се целия от 515
кв.м, като имота участва в парцела с 500 кв.м., при неуредени регулационни
сметки, ведно с 1/2 ид.ч. от изградените в парцела сгради - масивна двуетажна
жилищна сграда, цялата със застроена площ от 70кв.м. и 140 кв.м. разгъната
застроена площ и паянтова сграда, цялата със застроена площ от 17 кв. м. , при съседи на имота: ***, като са същия имот се отрежда и ***в ****по плана на гр. В.,
състоящ се от 390 кв. м., като имота участва в парцела с 384 кв.м. ведно с 1/2 ид.ч. от изградените в парцела сгради:
паянтова сграда и навес общо със застроена площ от 60 кв.м. , при граници и
съседи на имота: ***.
- сделката, изповядана с нотариален акт ***, н.д. №
1862/2013 год. по описа на Нотариус ***, вписан в СВ П. с акт **год., по силата
на която ответникът В.М.Т., заедно със съпругата си Е.Г.Т.прехвърлят на
ответника „****“ ЕООД следния недвижим
имот***по плана на гр. ***, обл. П., с площ от 1080 кв.м., при съседи на имота: ***и улица***и от три страни
улици,
-сделката, изповядана с нотариален акт ***год. по
описа на Нотариус ***, вписан в СВ П. с акт ***год., по силата на която В.М.Т., заедно със съпругата си Е.Г.Т.прехвърлят
на ответника „***“ ЕООД следните недвижими имоти: 1./ ***по плана на гр. ***,
състоящ се от 400 кв. м., незастроен, при граници и съседи на имота: ***и улица; и
2./ УПИ ***по плана на гр. ***, състоящ се от 520 кв.м. незастроен, при съседи
на имота: УПИ ** -общ., УПИ **и улица.
Осъдени са „***“
ЕООД /н./ и ЕТ „ Т“ /н./ да заплатят следващата се държавна такса
общо в размер на 142,68 лв., или по 71,34 лв. всеки един от тях.
Срещу така постановеното решение са подадени две
въззивни жалби от ответниците в първоинстанционното производство ЕТ „Т“ /н./ и
„М.– А..“ ЕООД / н./.
ЕТ „Т“ е обжалвал решението изцяло, като първото му
оплакване е за неговата недопустимост поради предявяването на иска по чл. 647
от ТЗ извън преклузивния едногодишен срок по чл. 649 ал. 1 от ТЗ. На второ
място се поддържа нередовност на исковата молба, тъй като се атакували сделките,
имащи за предмет имущество – съпружеска имуществена общност, до размера на 1/2
ид. част от имотите – предмет на тези сделки, без прехвърлителят да е
притежавал такива права. Решението според жалбоподателя било недопустимо и
поради това, че в исковото производство не била привлечена като ответник Е.Г.Т.–
съпруга на В.Т.. Твърди се и неоснователност на исковете, тъй като имуществото, предмет на процесните сделки, не
било част от предприятието на едноличния
търговец, поради което извършването на сделките не накърнявало масата на
несъстоятелността. Освен това според жалбоподателя със сделките имуществото било придобито от „**“
ООД – дружество с открито производство по несъстоятелност. Предявяването на
иска накърнявало интересите на кредиторите на това дружество, тъй като водело
до преодоляване на наложени от тях възбрани върху процесните имоти, било злоупотреба с права, като в същото време обслужвало интересите на
основния кредитор на ЕТ „Т“, а именно „Р.Б.“ ЕАД. Искът накърнявал и интересите на ЕТ „Т.-Е.Т., за
който едноличен търговец също имало открито производство по несъстоятелност.
При тези оплаквания е поискано обезсилване на първоинстанционното решение като
недопустимо, евентуално неговата отмяна като неправилно и отхвърляне на
предявения иск.
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е
подадена и от ответника „М.– А..“ ЕООД /н./.
В тази въззивна жалба са изложени оплаквания за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на мотиви за редовността на исковата молба, конституирането на страните и по
направеното възражение за недопустимост на иска. Поддържа се, че е недопустимо
предявяването на иска само по отношение на единия прехвърлител, при положение,
че прехвърлителите са двама съпрузи и имотите
- предмет на процесните сделки са им принадлежали в режим на съпружеска
имуществена общност. Според жалбоподателя по тази причина двамата съпрузи са необходими другари в
процеса и е недопустимо да бъдат завеждани от синдика два самостоятелни иска по
чл. 647 от ТЗ срещу тях поотделно в качеството им на
еднолични търговци с открито производство по несъстоятелност. По отношение на
приобретателя по сделките – ответника „М-А“ ООД становището на жалбоподателя е,
че искът по чл. 647 от ТЗ е недопустим,
тъй като и това търговско дружество е с открито производство по
несъстоятелност, поради което по отношение на него е приложима забраната на чл.
637 ал. 6 от ТЗ за образуване на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника. Твърди се, че
придобитите с процесните сделки недвижими имоти от „М-А“ ООД са принадлежали на дружеството към момента на
откриване на производството по несъстоятелност, върху тях е наложена възбрана
към този момент и те принадлежат на масата на несъстоятелността, респ. следва
да служат за удовлетворяване на кредиторите на това дружество. Освен това се
поддържа, че сделките не са сключени от прехвърлителите в качеството им на
търговци, а на съпрузи за имущество, придобито от тях извън осъществяваната
търговска дейност. Не било доказано намаляване на имуществото на длъжника,
доколкото имало уговорена цена и не било установено тази цена да не е платена
от приобретателя „М-А“ ООД. Не всяка продажба водела до намаляване на
имуществото на длъжника. Неправилно съдът не възприел и довода на ответниците,
че за синдика липсва правен интерес от предявяването на иска, тъй като в
производството по несъстоятелност на „М-А“ ООД вече е започнало изпълнение
върху имуществото и кредиторите имали право да се удовлетворят от него. Нямало
основание да се прави разграничение между имотите, предмет на процесните
сделки, върху които се извършва индивидуално принудително изпълнение и тези, от
които следвало да се удовлетворят всички кредитори на дружеството в
производството по несъстоятелност, които също имали своите обезпечения –
наложени възбрани върху недвижимите имоти. Това според жалбоподателя
означавало, че всички кредитори на „М-А“ ООД, които имали наложена възбрана в
своя полза, следвало да бъдат включени в разпределението на сумите, получени от
продажбата на възбранените имоти, в производството по несъстоятелност на ЕТ „Т“. Доколкото двамата съпрузи били
задължителни другари, непредявяването на иска по чл. 647 от ТЗ по отношение на
единия от тях – **в преклузивния срок по чл. 649 от ТЗ означавало, че срокът е изтекъл и по
отношение на ответника В.Т.като едноличен търговец. Искането е да се обезсили
първоинстанционното решение като недопустимо, евентуално да се отмени като
неправилно и да се отхвърли иска.
Срещу въззивните жалби са подадени писмени отговори
от ищеца в първоинстанционното производство – К.Б. в качеството му на синдик
на ЕТ „Т“ . В писмените отговори се изразява становище за
неоснователност на въззивните жалби.
Страните не са направили доказателствени искания
пред въззивната инстанция.
Първоначално по въззивните жалби е образувано в.т.
дело № 590/2017 година по описа на Пловдивския апелативен съд. С решение № 9 от
08.01.2018 година ПАС, като е приел, че става дума за съвместна процесуална
легитимация, е обезсилил изцяло
първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал делото на ОС – П. за
новото му разглеждане с участието на съпругата Е.Г.Т.като необходим другар в
процеса наред с В.М.Т..
ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на
ПАС с определение по чл. 288 от ГПК № 639 от 13.11.2018 година, постановено по
т. дело № 1165/2018 година на второ търговско отделение по въпроса: „Следва ли
съпругът на едноличния търговец в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл.
647 ал. 1 от ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 614 ал. 2 от ТЗ и разрешението,
което ВКС дава в ТР 5/2014 година на ОСГТК относно приложението на чл. 135 от ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО?“.
С решение №
35 от 07.03.2019 година, постановено по цитираното дело, ВКС е отменил въззивно
решение № 9/08.01.2018 година на АС – П.по в.т. дело № 590/2017 година за обезсилване
на решението на ОС – П. и е върнал делото на АС – П.за извършване на
последващите процесуални действия и за произнасяне по същество на въззивната
жалба относно правилността на първоинстанционното решение.
Настоящото производство е образувано след връщане на
делото от ВКС за ново разглеждане. В това производство съгласно разпоредбата на
чл. 294 ал. 1 от ГПК са задължителни указанията на ВКС по прилагането и
тълкуването на закона.
В отменителното решение на ВКС изрично е прието,
че в производства като настоящото,
образувано по отменителен иск по чл. 647 ал. 1 от ТЗ, основан на лични задължения на единия от
съпрузите като едноличен търговец, не може да става дума за задължително другарство
на двамата съпрузи по смисъла на чл. 216 ал. 2 от ГПК, доколкото не е налице спорно правоотношение, основано на бездяловата
съпружеска общност,предполагащо решението по отменителния иск да бъде еднакво
спрямо двамата съпрузи. ВКС е посочил,че в случая искът, предявен срещу единия
от двамата съпруги, е допустим, не е необходимо предявяването му съвместно и
срещу двамата, както и че за отменителните искове по чл. 647 от ТЗ са приложими задължителните указания,
дадени в мотивите по т. 1 от ТР 5/2013 година на ОСГТК относно приложението на
чл. 135 от ЗЗД за удовлетворяване на кредитор при личен дълг на единия от
съпрузите след разпореждане от тяхна страна с имот в режим на СИО. С цитираното
тълкувателно решение е прието, че ако
съпругът – едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската си
дейност, другият съпруг не отговаря солидарно. За тези задължения съпругът -
длъжник отговаря с цялото имущество, включено в търговското предприятие и с 1/2 ид.
част от имуществото, притежавано в съпружеска общност, на основание чл.614, ал.2 ТЗ. Следователно, ако дългът е
личен на единия съпруг, разпоредителната
сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява
за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за 1/2
идеална част от имота. В тази хипотеза и с оглед мотивите на ВКС,
обсъдени по-горе искът по чл. 647 ал. 1 от ТЗ също се предявява за 1/2 ид. част
от имотите - СИО, предмет на разпоредителните сделки.
Съобразявайки обстоятелството, че указанията на ВКС
по тълкуването и прилагането на закона, подробно обсъдени по-горе, са
задължителна за настоящата инстанция, с решението си съдът ще обсъди и ще се
произнесе по останалите въведени с въззивните жалби доводи, касаещи
допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, извън тези за
задължителното необходимо другарство на двамата съпрузи и недопустимостта да се
иска прогласяване на относителна недействителност на сделките само по отношение
на 1/2 ид. част от недвижимите имоти,
притежавани в режим на бездялова съпружеска имуществена общност.
Неоснователно във въззивната жалба на ЕТ „ Т“ се
поддържа, че искът по чл. 647 ал. 1 е предявен извън преклузивния срок по чл.
649 ал. 1 от ТЗ. Според тази разпоредба
искът следва да бъде предявен в едногодишен срок от откриване на
производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал.
2 от ТЗ.
От справката в ТР и представените писмени
доказателства по делото е видно, че решението по чл. 632 ал. 2 от ТЗ № 166 от
04.12.2015 година, постановено по т. дело № 48/2014 година на Окръжен съд – П.,
с което е възобновено производството по несъстоятелност на ЕТ „Т“, е обявено в
ТР на 07.12.2015 година. Искът по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е предявен
в едногодишния преклузивен срок – на 05.12.2016 година.
По същество съдът намира, че първоинстанционното
решение, с което е уважен иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Искът е предявен от К.В.Б. в качеството му на синдик
на ЕТ „Т“ срещу ответниците „М.– А.“
ЕООД и ЕТ „Т“. Обстоятелствата, на които
се основава иска, изложени в исковата молба, са следните: Твърди се, че с трите
процесни сделки, подробно описани в исковата молба, две от които са сключени на
24.10.2013 година и едната на 01.11.2013 година, ответникът В.Т.заедно със
съпругата си Е.Г.Т.са прехвърлили на ответника
„М.– А..“ ЕООД недвижими имоти. Твърди се, че към момента на сделките
управител и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е М-А– дъщеря на В.Т.,
т.е. ставало дума за сделки между свързани лица по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на
ТЗ, извършени в срока по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ, които увреждат кредиторите. Поради това се иска
прогласяване на относителната недействителност на процесните сделки по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „Т“.
След оставяне на исковата молба без движение от
въззивната инстанция, ищецът е конкретизирал, че увреждащият характер на
сделките се изразява в това, че със сключването им длъжникът е намалил своето
недвижимо имущество, което е довело до
невъзможност за кредиторите в несъстоятелността да се удовлетворят от него,
като се е позовал и на съдебната практика на ВКС по този въпрос.
Преди да пристъпи по същество към обсъждане на
предпоставките за уважаване на предявения иск, съдът ще изложи мотиви във
връзка с представеното в съдебно заседание на 12.06.2019 година съдебно
решение № 1021 от 04.06.2019 година,
постановено по т. дело № 2479/2014 година на
СГС. С това решение, постановено на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ, е
прекратено производството по несъстоятелност на „М.- А.9.“ЕООД и е постановено
заличаването на дружеството, поради това, че в едногодишния срок по чл. 632 ал.
2 от ТЗ не е поискано възобновяване на спряното производство по
несъстоятелност. Видно от справката в ТР решението на СГС е обявено на датата
на постановяването му – 04.06.2019 година. Към датата на устните състезания по
настоящото дело – 12.06.2019 година, както и към датата на постановяване на
настоящото решение, в Търговския регистър не е вписано заличаването на „***“
ЕООД. Поради това и с оглед разпоредбата на
чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ за всички трети
лица, включително за съда, ответникът по делото „****“ ЕООД /н./ не е заличен и
няма пречка производството да продължи с негово участие. Решението
по чл. 632 ал. 4 от ТЗ подлежи на
обжалване съгласно чл. 633 ал. 1 от ТЗ, като
в ТЗ не е предвидено незабавното му изпълнение. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че следва да постанови решението с участието в процеса на „****“ ЕООД
/н./, респ. с упълномощения от синдика на дружеството процесуален представител.
При евентуално заличаване на това търговско дружество преди влизане в сила на
решението, следва да бъде съобразено разрешението, дадено в т. 10 от ТР 1/2017
от 03.12.2018 година на ОСТК. Според него
недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в
производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и
заличаване на длъжника от търговския регистър, когато длъжникът е търговец –
юридическо лице, стават собственост на държавата или на общините, по аналогия
на чл. 11 ЗН, освен ако в закон не е предвидено друго. Доколкото става дума за
правоприемство, ако то настъпи преди влизане в сила на решението, съдът ще следва да предприеме необходимите процесуални
действия по отношение на съответните
общини, на територията на които се намират процесните недвижими имоти.
Преди да пристъпи към произнасяне по въпроса за
основателността на предявения иск, съдът следва да разгледа и останалите
доводи, свързани с неговата недопустимост, които са изложени във въззивните
жалби / извън тези които са решени по
задължителен за настоящата инстанция начин с отменителното решение на ВКС/.
Неоснователен е доводът за недопустимост на
предявения иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ на основание чл. 637 ал. 6 от ТЗ.
Тази разпоредба предвижда, че след образуване на производството по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени или търговски дела срещу длъжника, освен в
посочените в т.1-3 случаи. Безспорно е, че настоящото производство е образувано
след откриване на производствата по несъстоятелност на ответника „****“ ЕООД
/н./. Исковата молба е от 05.12.2016 година, а производството по
несъстоятелност на „М.– А..“ ЕООД е открито преди това – с решение от 12.01.2015 година по т. дело № 2479/2014
година на СГС, обявено в ТР на 13.01.2015 година. Въпреки това обаче императивната забрана, установена в чл. 637, ал. 6 ТЗ е неприложима. Тя се прилага само за вземания, предмет на
имуществени граждански или търговски дела, които могат да се предявят в
производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ.
Делата с предмет конститутивни искове, установителни искове за собственост, за
прогласяване нищожност на договори и други, имащи за предмет права, които не могат да бъдат предявени пред синдика
в производството по несъстоятелност и съответно защитени пред съда по
несъстоятелността, не попадат в приложното поле на забраната, установена за
парични вземания / определение № 285 от 8 юни 2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1072/2016 г. на II т.о./. Съдържащата се в ТЗ уредба на отменителните искове, изброени в чл. 649
ал. 1 от ТЗ, включително исковете по чл. 647, е изрична, насочена е към
попълване масата на несъстоятелността, а не към установяване на конкретно парично
вземане, поради което за нея забраната на чл. 637 ал. 6 от ТЗ е неприложима.
Доводите, свързани с това, че евентуалното уважаване
на предявения иск би облагодетелствало кредиторите на прехвърлителя по сделките ЕТ „Т“ в
несъстоятелност, за сметка на
кредиторите на приобретателя „М.– А..“ ЕООД, също в несъстоятелност, са без значение, те нямат отношение нито към
допустимостта, нито към основателността на предявения иск по чл. 647 ал. 1 т. 6
от ТЗ.
Останалите доводи касаят основателността на
предявения иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
Доводите, че имотите, предмет на процесните сделки
са принадлежали на физическото лице В.Т.в режим на СИО със съпругата му, а не
на едноличния търговец и нямат отношение към осъществяваната от него търговска
дейност, поради което не принадлежат към масата на несъстоятелност на едноличния
търговец, са неоснователни. Физическото лице и едноличният търговец не са два
различни правни субекта. Признаването на
търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност,
дава му възможност да бъде страна по
правоотношения в областта на търговското право, без обаче да става дума за нов
правен субект. Едноличният търговец
като носител едновременно и на търговски,
и на граждански права и задължения, отговаря с едно и също свое имущество за
задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската му дейност, както и за всякакви други
задължения, породени от частния му живот.
В чл. 614 ал. 2 от ТЗ е посочено и изрично, че в имуществото на длъжника
– едноличен търговец, се включва и една втора част от вещите, правата върху
вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.
По делото са представени три нотариални акта, с
които са сключени процесните сделки. Всички те са покупко-продажби на недвижими
имоти. Прехвърлители по сделките и по
трите нотариални акта са В.М.Т.в качеството му на физическо лице и неговата
съпруга Е.Г.Т., като всички имоти са
притежавани от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Приобретател и по
трите сделки е „М-А*“ ЕООД/н./. Видно от справката в Търговския регистър по партидата на
приобретателя едноличен собственик на капитала на това дружество е М.В. Т.. М.Т.е била и управител на дружеството до 04.05.2014
година, когато за управител е вписан В.М.Т.. Обстоятелството, че В.М.Т.и М-Аса
баща и дъщеря, е безспорно между страните.
Част от процесните сделки – тези по нотариален акт **дело № 1858/2013 год. по
описа на Нотариус *** и нотариален акт **н.д.
№ 1862/2013 год. по описа на Нотариус *** са сключени на 24.10.2013 година.
Сделките, сключени с нотариален акт ***год.
по описа на Нотариус ***, са от 01.11.2013 година.
При тези данни следва да се направи извод за наличие
на първите две предпоставки за уважаване на иска по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
Безспорно е, че сделките са сключени
между свързани лица по смисъла на § 1 т.
1 от ДР на ТЗ, доколкото прехвърлителят е баща на управителя и едноличен
собственик на капитала на „****“ ЕООД /н./. Налице е и втората
предпоставка, а именно сключването на
сделките е станало в двугодишен срок
преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност на ЕТ „Т“. Сделките са сключени на 24.10.2013 година и на 01.11.2013 година, а молбата по чл. 625
от ТЗ е подадена на 02.04.2014 година.
Последната предпоставка, свързана с основателността
на предявения иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от
ТЗ е сделките да увреждат кредиторите. Съдът, съобразявайки направените
уточнения на обстоятелствената част на исковата молба пред настоящата инстанция
намира, че тази предпоставка също е налице. Увреждащият характер на процесните
сделки се изразява в това, че с тяхното сключване прехвърлителят се е лишил от
част от своето недвижимо имущество, като по този начин е осуетил или поне
затруднил възможността за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност.
Сключването на сделките е довело до лишаване на масата по несъстоятелност от
недвижими имоти, върху които може лесно да бъде насочено изпълнение, могат да
бъдат осребрени и да служат да удовлетворяване на кредиторите. Не така стоят
нещата с паричните средства, представляващи насрещната престация по сделките, получена от едноличния търговец. В съдебната практика е
възприето разбирането, че всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява
възможността за удовлетворение на кредитора и в този смисъл е увреждащо. /
Решение № 93/28.07.2017 година по дело № 638/2016 година на ВКС, ІІ т.о./.
Увреждащият характер на разпоредителните
сделки с притежаваното от длъжника
недвижимо имущество поради осуетяване или затрудняване на правата на
кредиторите да се удовлетворят от него е възприет от съдебната практика не само по
исковете по чл. 135 от ЗЗД, но и за
нуждите на производството по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ / решение № 56 от
01.08.2018 година на ВКС по т. дело № 1538/2017 година на първо т.о./.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ е основателен. Първоинстанционното
решение, с което този иск е уважен, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Двамата жалбоподатели следва да бъдат осъдени да
заплатят държавни такси за въззивното обжалване на основание чл. 649 ал. 6 от ТЗ в размер на по 71,34 лева, доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 294 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 649 ал. 6 от ТЗ следва
да бъде присъдена и държавната такса за производството по делото пред ВКС в
тежест на осъдената страна, в случая на „М.
– А.9.“ ЕООД /н./. Нейният общ размер е 101,34 лева / 30 лева държавна
такса по чл. 18 ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и 71,34 лева ДТ по чл. 18 ал. 2 от същата тарифа/.
По изложените съображения Пловдивският апелативен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от
06.07.2017 година, постановено по т. дело № 216/2016 година по описа на Окръжен
съд – П..
ОСЪЖДА „***“ ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт от
масата на несъстоятелността държавна такса за производството пред Апелативен съд – П. в размер на 71,34 лева и държавна такса за
производството пред ВКС в размер на 101,34 лева.
ОСЪЖДА Едноличен търговец В.М.Т., ЕГН **********, с фирма ЕТ „Т"/ в несъстоятелност/, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
от масата на несъстоятелността държавна такса за производството пред Апелативен съд – П. в размер на 71,34 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.