ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 270
гр. Перник/28.03.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесет и осми
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 183 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 96 вр. с чл. 96, ал. 5 от ГПК.
Образувано е
по частна жалба с вх. № 534/19.03.2019 г., подадена от И.П.П.-Ц. срещу
Определение от 19.02.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. №
154/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, с което на основание чл. 96,
ал. 2 от ГПК предоставената на жалбоподателката с Определение № 192/22.03.2018
г. по в.ч.гр.д. № 171/2018 г. по описа на ОС – гр. Перник, правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство по цитираното гр.д. № 154/2017 г.
е прекратена.
В частната жалба се излагат съображения
за неправилност на процесното определение. Твърди се, че жалбоподателката живее
трайно извън България, а именно в ***, ***, поради
което обективно няма възможност да организира защитата си по делото. Акцентира
се и върху обстоятелството, че същата е социално слаба като единствените доходи
на семейството й са от обезщетения за безработица на съпруга й. В тази връзка
се посочва, че жалбоподателката няма финансовата възможност да си наеме
адвокат. Допълва се, че отказът на АК – гр. Перник да й осигури адвокат е
необоснован, неправилен и несправедлив и доколкото мотивите на колегия са
възпроизведени в обжалвания съдебен акт, то на практика се цели лишаването й от
достъп до правосъдие.
Пернишкият окръжен съд,
Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите в жалбата и
материалите по делото и след като съобразно задължителните разяснения, дадени
в Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на
ВКС провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл. 275,
ал. 1, изр. 1 ГПК и съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК отговаря на изискванията по чл.
260, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от
ГПК. Към жалбата не е приложен препис за насрещната страна, защото
производството по предоставяне на правна помощ е едностранно такова, нито
квитанция за внесена държавна такса, доколкото жалбоподателката е освободена от
заплащането на държавни такси в производството с определение от 09.02.2018 г.
по гр.д. № 154/2017 г. по описа на РС – гр. Брезник.
Разгледана по същество, частната жалба е
основателна, предвид следните съображения:
Производството
по гр. д. № 154/2017 г. по описа на РС – гр. Брезник е образувано по искова
молба на И.П.-Ц., с ЕГН: **********, която е с обичайно местопребиваване на
територията на Република *** – гр. ***. В същата се съдържа искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване
от държавни такси като към исковата молба е приложена и декларация за
материално и гражданско състояние. По това искане РС – гр. Брезник е постановил
отказ, който е бил отменен с Определение № 192/22.03.2018 г. по в.ч.гр.д. №
171/2018 г. по описа на ОС – гр. Перник като на ищцата е предоставена правна
помощ под формата на процесуално представителство от адвокат.
Предвид
допуснатата от въззивния съд правна помощ първоинстанционният съд е отправил
писмо до АК – гр. Перник, въз основа на което за процесуален представител на
ищцата е била определена адв. Д.Х.. Последната обаче в последствие се е
отказала от поетата правна помощ с аргумент – разминаване в линията на защита.
В тази връзка за процесуален представител на ищцата е бил назначен адв. Х.У..
Последният също е поискал да бъде заменен, поради служебна ангажираност и
предстоящо пътуване извън страната.
След
като районният съд е отправил трето искане до АК гр. Перник за определяне на
адвокат за осъществяване на правна помощ, адвокатският съвет на колегията е
провел извънредно заседание, на което единодушно е приел решение от 17.01.2019
г. Съгласно последното на председателя на РС – гр. Брезник е изпратено писмо с
уведомление, че същият следва да се обърне към Националното бюро за правна
помощ (НБПП), тъй като всички, вписани като служебни защитници, адвокати към АК
гр. Перник, са отказали да се ангажират със защитата на ищцата поради
невъзможност да удовлетворят изискванията й след проучване на делото.
В
тази връзка районният съд е поискал от НБПП да определи адвокат за процесуален
представител на И.П.-Ц.. С писмо изх. № 19-120-166/04.02.2019 г. председателят
на НБПП е отказал да осигури адвокатска помощ на ищцата по делото, като е
изложил доводи, че в конкретния случай не е налице хипотеза на задължителна
защита, нито нужда на страната от адвокатска защита, доколкото същата имала
изградена защитна стратегия, която не се влияе от становището на професионални
адвокати.
Предвид
полученото писмо районният съд е прекратил предоставената правна помощ на
основание чл. 96, ал. 2 ГПК, като до голяма степен е възприел доводите на
председателя на НБПП, и в тази връзка е достигнал до извод, че не е налице
необходимостта от адвокатска защита като задължителна предпоставка за
предоставяне на правна помощ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 96 от ГПК урежда условията за прекратяване на вече предоставена правна
помощ, а именно – при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена или
при смъртта на физическото лице, на което е предоставена. Съгласно цитирания
текст, а и трайната съдебна практика, за да се приеме, че е налице първата
хипотеза следва спрямо правоимащото лице да са настъпили такива обстоятелства,
които да не са били налице към момента на предоставяне на правната помощ. В
материалите по делото обаче липсват данни, които да обосноват извод за
наличието на някоя от посочените в чл. 96 ГПК предпоставки, следователно липсва
и основание, което да обуслови прекратяването на вече предоставената правна
помощ.
В тази връзка настоящият
съдебен състав не възприема мотивите на районния съд в обжалваното определение,
доколкото нито отказът на двама от определените защитници да представляват
ищцата, нито становищата на АК гр. Перник и на НБПП съставляват основания за
прекратяване на предоставена правна помощ. Относно приложението на разпоредбата
на чл. 26, ал. 4 ЗПрП въззивният съд счита, че същата е относима в настоящия
случай. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че уредената в същата възможност
в изключителни случаи да бъде определен адвокат от друг съдебен район следва да
се тълкува разширително и с оглед целта на ЗПрП. По тези съображения въззивният
съд счита, че цитираният законов текст следва да намери приложение не само
когато в съответната колегия няма адвокат с определена специализация, а когато от
съответната колегия не може да се осигури адвокатска защита въобще – какъвто е
настоящият случай предвид решението на АС при АК Перник. В тази връзка следва
да се отбележи и че самата цел института на правната помощ е да осигури
ефективен достъп на гражданите до правосъдие и адекватна защита на правата им,
когато са поставени в едно уязвимо социално и икономическо положение. По тези
съображения затрудненията в дейността по предоставяне на правна помощ не могат
да обосноват цялостен отказ от осигуряване на адвокатска защита, доколкото това
в последна сметка би накърнило и правото на справедлив съдебен процес.
На следващо място
въззивният съд намира за нужно да отбележи, че споделя доводите на съдебния
състав, изложени в Определение № 192/22.03.2018 г. по в.ч.гр.д. № 171/2018 г.
по описа на ОС – гр. Перник. В тази връзка следва да се има предвид, че
съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПрП системата за правна помощ включително под
формата на процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПрП, обхваща и
случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват
това. Наличието на първите две предпоставки е надлежно установено по делото и
следва недвусмислено от ангажираните в тази насока доказателства, като към
настоящия момент липсват данни за промяна в релевантните обстоятелства. По
отношение на последната материална предпоставка настоящият съдебен състав
споделя доводите, застъпени в практика на Европейския съд по правата на човека (напр.
делото Ц.Ц. срещу България (II), Р. срещу България и др.), където като критерии
за преценка на понятието необходимост от защита с оглед интересите на правосъдието
са изведени сложността на делото и необходимите съдопроизводствени действия. В
тази връзка следва да се отбележи, че предвид специфичния предмет на спора и многократните
указания за отстраняване на нередовности, както и с оглед невъзможността на ищцата
да изпълни тези указания може да се направи еднозначен извод, че в настоящия
случай е налице определена степен на сложност на делото. Последното
обстоятелство от своя страна налага извършването на процесуални действия,
изискващи правна квалификация, каквато жалбоподателката не притежава, поради
което ползата от правна помощ е очевидна (в този смисъл Определение №
349/15.10.2008 г. по ч.гр.д. № 1/2008 г. на ВКС, Определение №334/14.05.2012г.
по ч.гр.д. № 518/2011г., на ВКС и др.).
На последно място въззивният
съд намира, че в настоящия случай не са налице и основанията по чл. 24, т. 1
или т. 2 от ЗПрП. Посоченият извод следва от обстоятелството, че се касае за
спор с вещно правни и облигационно правни елементи, като от книжата по делото
на този етап от развитие на производството не може да се направи категоричен
извод за очевидна неоснователност или недопустимост на заявените претенции.
С
оглед гореизложеното и доколкото преценката на условията за предоставяне на
правна помощ под формата на процесуално представителство е изцяло в
компетентността на съда (арг. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 21, т. 3 ЗПрП), то е недопустимо
същата да бъде ревизирана от НБПП. Нещо повече липсата на съдействие в
настоящия случай съставлява и нарушение от страна на съответните длъжностни
лица на разпореждане на съдебен орган по см. на чл. 405, ал. 1 ЗСВ.
В
тази връзка след като не може да се осигури квалифицирана адвокатска помощ по
делото, адвокатският съвет има правомощие да определи адвокат от друг
съдебен район (арг. чл. 26, ал. 4 ЗПрП), поради което до АС при АК Перник
отново следва да бъде изпратено искане за определяне на адвокат за
осъществяване на предоставената правна помощ.
По
тези съображения обжалваното определение, с което правната помощ на И.Ц. е
прекратена, следва да бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
от 19.02.2019 г. по гр.д. № 154/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник,
с което е прекратена предоставената на И.П.П.-Ц. правна помощ под формата на
процесуално представителство.
ВРЪЩА
делото на Районен съд – гр. Брезник за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.