Решение по дело №3206/2019 на Административен съд - Пловдив

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 460

гр. ****, 18.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ****, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар Стефка Костадинова, като разгледа докладва­но­то адм.д. № 3206 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.****, ул.“Пролет“ № 2, ет.2, представлявано от управителя К.С.М.а, чрез адв. А., със адрес *** против Решение № 2153-15-260 от 26.09.2019 г. издадено от Директора на ТП НОИ –**** /в хипотезата на заместване, за което са представени доказателства – л.9 и 10/, с което е оставена без уважение жалбата на „С.“ ЕООД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-00604367 от 08.08.2019 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – ****, с което е разпоредено дружеството да внесе по сметка на ТП на НОИ – ****, сумата от общо 764,00 лева, от която 596,55 лева главница и 167,45 лева лихва на основание чл. 110, ал. 3 от КСО по ревизионен акт за начет №РА-5-15-00596698/24.07.2019 г.

В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Според жалбоподателя от ревизионния акт за начет и представения към него анализ не става ясно формираната надвзета сума към пенсията на осигуреното лице, както и че не е конкретизирано нарушението на осигурителя. Твърди се, че не е посочено правното основание и не е пояснен анулиращия ефект на новото УП – 2 № 887/13.06.2019г. спрямо подадения УП – 2 № 505/29.10.2008г., въз основа на който осигуреното лице е пенсионирано. Изложено е, че от страна на осигурителя е налице добросъвестност, обусловена от продължителния период на бездействие на администрацията на ТП на НОИ гр.**** – повече от 10 години. Твърди се, че длъжностното лице което е приело документите за пенсиониране на М. М. през 2003 г. е имало задължението да знае какъв е максималният осигурителен доход за страната и съответно да върне с указания за поправка тези документи. Според жалбоподателя вината за надвзетата пенсия е на ТП на НОИ ****, тъй като е приело документи, които не се базират на верни данни. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание адв.А. поддържа жалбата, като прави и алтернативно искане за намаляване размера на претендираната за довнасяне сума, представляваща надвнесена част от осигурителната вноска за 2008г. По делото са представени писмени бележки.

Ответникът по оспорването Директора на ТП на НОИ ****, чрез юриск. В., оспорва жалбата. В постъпила по делото молба, моли съда да потвърди оспореното Решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата срещу оспорваното Решение № 2153-15-260 от 26.09.2019 г. издадено от Директора на ТП НОИ –**** е подадена чрез органа в срока по чл.118, ал.1 от КСО от лице с право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

  По делото няма спор, че с Разпореждане № **********/27.02.2009 г. (лист 30) на Ръководител "Пенсионно осигуряване" на М. Г. М., ЕГН********** на основание чл. 68, ал.1-3 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.10.2008 г.

Не се спори в производството, че жалбоподателя е издал образец УП-2 № 505 от 29.10.2008 г., с което удостоверил осигурителния доход на лицето М. Г. М. за периода 01.05.2001г. – 30.09.2008г.

         С писмо изх.№ 2128-15-725#6 от 21.05.2019г. (лист 64) на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ **** до отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – **** е направено предложение за извършване на проверка в осигурител, относно удостоверение УП-2 № 505/29.10.2008г. издадено от „С.“ ЕООД за периода 01.01.2003г. – 31.12.2003г. В писмото е посочено, че вписания доход е над максималния за същата година.

Въз основа на Заповед № ЗР-5-15-00571755/29.05.2019 г. (лист 60) на Директора на ТП на НОИ - **** е извършена проверка на осигурителя "С." ЕООД, ЕИК **** по повод достоверността на осигурителния доход за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003г., отразен в удостоверение образец УП-2 № 505/29.10.2008 г. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № КП-5-15-00584395/24.06.2019 г. (лист 49), като е посочено, при издаване на образец УП-2 № 505 от 29.10.2008 г. в частта за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. не отговаря на данните по разплащателни ведомости за заплати и не е спазен чл. 6 от КСО. В КП е посочено още, че в процеса на проверката осигурителя издал ново удостоверение образец УП-2 № 887/13.06.2019 г. за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г., с отразен доход по месеци, с данни съответстващи на разплащателните ведомости за заплати.

На база на новоиздадения документ образец УП-2 с изх. № 887/13.06.2019 г. е издадено Разпореждане № **********, протокол № N01170 от 30.04.2019г. (лист 35-38) на Ръководител "Пенсионно осигуряване", с което на основание чл.99, ал.1, т.2, буква "д" от КСО е изменено Разпореждане № **********/27.02.2009 г., както и всички последващи по отношение размера на зачетения осигурителен доход и формирания индивидуален коефициент и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Г. М. на основание чл. 68, ал.1-3 от КСО от 01.10.2008 г.

Със 3аповед № ЗР-5-15-00595211/18.07.2019 г. (лист 28) на Директора на ТП на НОИ - ****, на основание чл.107 от КСО на инспектор по осигуряването е възложено извършването на частична ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на "С." ЕООД с ЕИК **** за ревизионния период от 01.01.2009г. – 31.01.2019г. В резултат на ревизията е съставен Ревизионен акт за начет № РА-5-15-00596698 от 24.07.2019 г. (лист 18) за причинени щети на ДОО в размер на 1706,43 лв., от които главница 1069,02 лв. и лихва 637,41 лв., към който са приложени анализ (лист 19) и справка за неправомерно изплатена пенсия (лист 20-22). Срещу ревизионния акт за начет е подадено възражение с вх.№1012-15-273 от 30.07.2019г. (лист 16), в резултат на което контролен орган на ТП на НОИ – **** е издал Мотивирано заключение № 1012-15-273#1 от 07.08.2019г. (лист 15), с което са отменено частично задълженията на осигурителя по ревизионен акт за начет № РА-5-15-00596698/24.07.2019 г.

На основание чл.100, ал.З от КСО е издадено разпореждане № РЖ-5-15-00604367/08.08.2019 г. (лист 13) на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ -****, с което е разпоредено да се внесе сумата по ревизионен акт за начет № РА-5-15-00596698/24.07.2019 г. (непогасена по давност част от задължението) в общ размер на 764,00 лв., от които главница - 596,55 лв. и лихва - 167,45 лв. Видно от приложената на лист 14 по делото обратна разписка, разпореждането е връчено на 14.08.2019г. На 26.08.2019 г. в ТП на НОИ **** е подадена жалба с вх.№ 1012-15-273#2 (лист 11) срещу разпореждането.

С оспореното в настоящото производство решение е отхвърлена жалбата на управителя на „С.“ ЕООД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-00604367 от 08.08.2019 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – ****, с което е разпоредено дружеството да внесе по сметка на ТП на НОИ – ****, сумата от общо 764,00 лева, от която 596,55 лева главница и 167,45 лева лихва на основание чл. 110, ал. 3 от КСО по ревизионен акт за начет №РА-5-15-00596698/24.07.2019 г.

По делото са приложени още: Заповед № 1016-40-594/23.04.2019г. на Управителя на НОИ; Удостоверение за осигурителен доход образец УП-2 с изх. № 505 от 29.10.2008 г. на М. Г. М., ЕГН **********, издадено от "С." ЕООД с ЕИК **** (лист 31-32); Удостоверение за осигурителен доход образец УП-2 с изх. 887 от 13.06.2019 г. на М. Г. М., ЕГН **********, издадено от "С." ЕООД (лист 33-34); Нотариално заверено пълномощно от 24.06.2019г. (лист 27);  справка за неоснователно получени суми за осигурителни плащания (лист 39-48); Декларация от 13.06.2019г. от С. Т.; Задължителни преписания № ЗД – 1-15-00584404/24.06.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ **** (лист54); Справка за неправилно изплатена пенсия № ********** от 09.07.2019 г. (лист 29) на Началник отдел " Пенсии " при ТП на НОИ - ****, в която е посочено, че за периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2019 г. вкл. на М. Г. М. с ЕГН ********** неправилно изплатената сума е в размер на 1701,95 лв., в т.ч. главница в размер на 1069,02 лв. и 632,93 лв. лихва начислена към 09.07.2019г.; Справка от правноинформационната система Апис регистър към 28.05.2019г. (лист 61-62); Предварителен анализ при извършване на проверка на осигурителя от 29.05.2019г.(лист 63); Заповед №9363/20.09.2019г.(лист 10); Справка от регистър на осигурените лица на НОИ за периода 01.01.2003г. – 31.12.2003г. (лист 55); Справка на старши инспектор по осигуряването М.Тодорова към 03.06.2019г. (лсит 56); Разчетно – платежна ведомост за месец март 2003г. на „С.“ ЕООД (лист 57)

В съдебно заседание на 10.12.2019г. по искане на процесуалния представител на жалбоподателя е допуснат и разпитан свидетеля С. Т. - счетоводител на „С.“ ЕООД на трудов договор, която заявява, че тя е подавала документи за пенсиониране на лицето М. М.. Заявява, че когато подавала документите 2008 г., не е имало никакви проблеми, същите били приети и била отпусната пенсия за прослужено време и старост. Свидетелката твърди, че и в следващите години не е имало никакви проблеми от страна на НОИ по отношение на пенсията на г-н М., като редовно е подавано УП-3 всяка година за увеличаване на пенсията.

От правна страна съдът намира следното:       

Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В чл. 110, ал. 3 КСО е предвидено, че за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/, издава разпореждания.

Процесното Решение № 2153-15-260 от 26.09.2019 г., издадено от Директора на ТП НОИ –**** е издадено от компетентен орган съгл. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО и Заповед № 1016-40-594/23.04.2019г. на Управителя на НОИ, като с него по същество е потвърдено разпореждането № РЖ-5-15-00604367 от 08.08.2019 г. на ръководител на контрола по разходите по ДОО – компетентен съгл. чл.110, ал. 3 от КСО.

На следващо място, решението е изготвено в законоустановената писмена форма, при съблюдаване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените доколкото ревизионният акт за начет е издаден от надлежно овластен контролен орган на НОИ съобразно изискването на чл.110, ал.1 от КСО, при съблюдаване на изискването по чл.110, ал.2 от същия кодекс за предоставяне на възможност на отговорното лице да направи възражение в 7-дневен срок, по което контролният орган се е произнесъл с мотивирано заключение.

Поради изложеното съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът счита следното:

Както бе посочено по-горе, съгласно чл.110, ал.1, т.1 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО представлява по същността си вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Елементите от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 110 от КСО включват вреда, изразяваща се в намаляване на средствата по фондовете на ДОО или пропусната полза същите да се увеличат, противоправно поведение на физическо или юридическо лице и причинна връзка между първата и втората предпоставка.

В процесния случай при издаването на образец УП-2 № 505/29.10.2008 г. осигурителят "С." ЕООД, ЕИК **** е посочил неправилни данни, относно дохода за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г., тъй като е вписан доход над максималния такъв за 2003 г. За периода 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г. е вписан осигурителен доход 12 980 лв. Съгласно чл.6, ал.2, т.1 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност, като със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година. Съгласно чл. чл.8, т.5 от Закона за бюджета на ДОО за 2003 г. максималният осигурителен доход за 2003 г. е определен на 1000,00 лв.

Тук е мястото да се посочи, че образец УП-2 № 505/29.10.2008 г. на "С." ЕООД е удостоверителен документ, издаден от работодателя - осигурител, на основание чл. 5, ал. 7 от КСО, във връзка с чл.40, ал.3 от НПОС. Нещо повече, по силата на закона осигурителят е страна по осигурителното правоотношение с НОИ за лицето М. М. и осигурителят е длъжен да изпълнява задълженията си по чл. 5, ал. 4 и ал.6 от КСО. На основание чл.5, ал.7 от КСО (в приложимата редакция към момента на издаване на УП-2 през 2008г.), във връзка с чл.40, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителят следва да издаде документ по утвърден образец, установяващ осигурителния стаж и доход на осигуряващо се при него лице. В случая в образец УП-2 № 505/29.10.2008 г. жалбоподателят е отразил в графата доход за определяне размера на пенсията, доход над максималния такъв за 2003 г., който факт жалбоподателят не отрича. Така съставеното УП-2 от осигурителя и представено пред пенсионния орган е послужило за преценка на пенсионните права на лицето М. Г. М. и безспорно въз основа на него, на лицето е отпусната и изплащана пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така са извършени неправомерно осигурителни разходи и е нанесена щета на ДОО. Тази щета е в резултат на издаването на документа с неправилно удостоверения осигурителен доход, ето защо е налице пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаването на процесния удостоверителен документ от осигурителя "С." ЕООД. Нанесената реална щета на бюджета на ДОО е определена по основание и размер по реда на чл. 110. ал. 1. т. 1 от КСО с ревизионен акт за начет, като задълженията на осигурителя по него са частично отменени с Мотивирано заключение № 1012-15-273#1 от 07.08.2019г. на контролен орган на ТП на НОИ – ****.

Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че не е пояснен анулиращия ефект на новото УП – 2 № 887/13.06.2019г. спрямо подадения УП – 2 № 505/29.10.2008г., следва да се отбележи, че със самото подаване от осигурителя на новото УП-2 и посочване на период, който съвпада с период посочен в УП – 2 № 505/29.10.2008г. подаден от същия осигурител, означава, че самият осигурител признава за неправилно удостоверяването на осигурителния доход на лицето М. Г. М. и така новото УП-2 има анулиращ ефект спрямо УП – 2 № 505/29.10.2008г., но само за осигурителния доход на лицето за периода посочен в новото УП-2, а именно от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че длъжностното лице което е приело документите за пенсиониране на М. М. през 2003 г. е имало задължението да знае какъв е максималният осигурителен доход за страната и съответно да върне с указания за поправка тези документи. Напротив, предвид удостоверителния характер на документа и като редовен от външна страна за длъжностното лице съществува задължение да го зачете. Но дори да се приеме, че длъжностното лице не е изпълнило нормативно определените си задължения да провери верността на УП, то би било налице съпричиняване на вредата, което е извън обхвата на конкретното административно производство.

Съгласно чл.40, ал.2 и ал.З от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителния доход се установява с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на разплащателните ведомости и други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следователно юридическите факти, с които законът свързва възникване на имуществена отговорност на осигурителя, са били налице към момента на издаване на съставяне на ревизионния акт за начет и към издаването на Разпореждане № РЖ-5-15-00604367 от 08.08.2019 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – ****, потвърдено с оспореното решение.

Неоснователно е и възражението за добросъвестност от страна на осигурителя. Тук е мястото да се посочи, че фактическият състав на отговорността на осигуреното лице по чл. 114 КСО се различава от този по чл. 110 от КСО. Съгласно чл. 114 КСО, за да се търси възстановяване на неправомерно получените суми от ДОО, осигуреното лице следва да е действало недобросъвестно. В настоящия случай до неоснователното плащане на пенсия се е стигнало по вина на осигурителя, който грешно в образец УП-2 е посочил доход над максималния такъв за съответната година.

         В заключение съдът счита, че алтернативното искане на процесуалния представител на жалбоподателя за намаляване размера на претендираната за довнасяне сума, представляваща надвнесена част от осигурителната вноска за 2008г. е неоснователно, тъй като не касае настоящия правен спор, тъй като съдът няма правомощие да намали размера на претендираната за довнасяне сума, като извърши прихващане на надвнесени суми по ДОО.

При проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 АПК съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на административнопроизводствените правила съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Поради това жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл. 78,  ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от НЗПП жалбодателят следва да бъде осъден за разноски, които съдът определи в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение, с оглед това, че делото не съставлява фактическа и правна сложност.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление:гр.****, ул.“Пролет“ № 2, ет.2, представлявано от управителя К.С.М.а, чрез адв. А., със адрес *** против Решение № 2153-15-260 от 26.09.2019 г. издадено от Директора на ТП НОИ –****, с което е оставена без уважение жалбата на „С.“ ЕООД срещу Разпореждане № РЖ-5-15-00604367 от 08.08.2019 г. издадено от Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ при ТП на НОИ – ****.

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр.****, ул.“Пролет“ № 2, ет.2, представлявано от управителя К.С.М.а,  да заплати на ТП на НОИ сумата от 100 лв. /сто/ лева разноски по делото, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: