О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./22.06.2009
г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на 19.06.2009 година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.Т.
Като разгледа докладваното т.д. 137/2009г. по описа на ВОС, намира следното:
Подадена е искова молба от “Шоп холдингс лимитед” –
Кипър, представлявано от Ханан Ливнех, чрез процесуални представители против
“Леджънд” ООД – гр. Варна и против “Пътища и мостове” ЕООД – гр. Варна.
Образуваното първоначално производство /т.д. №
150/2008 г./ е прекратено с Определение № 665/30.04.2008 г., поради
недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД и
обусловената от това недопустимост и на съединения иск с правно основание чл.
431 ал.2 от ГПК /отм/.
След отменително определение на ВАпС по възз. гр.д. №
341/2008 г. делото е върнато със задъжителни указания отново за обездвижване на
исковата молба и изправяне нередовности по същата. Образувано е настоящото т.д.
№ 137/2009 г. по описа на ВОС.
На ищеца са дадени стриктни указания, покриващи
задължителните такива на въззивната инстанция. Същите не са отстранени, наведен
е нов иск по чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД и чл. 431 ал.2 от ЗЗД, който също е бил нередовен и за пореден път са дадени указания за отстраняване
нередовности.
След постъпила молба вх. № 20722/17.06.2009 г., ВОС
намира, че е сезиран със следните искове, предявени в условията на обективно
евентуално съединяване по отношение исковете по чл. 26 ал.2 от ЗЗД и чл. 134
вр. чл. 26 ал.2 от ЗЗД, и в условията на обективно кумулативно съединяване на
всеки от тези искове с иск по чл. 431 ал.2 от ГПК /отм/.
Ищецът “Шоп холдингс лимитед” ООД предявява следните
искове спрямо “Леджънд” ООД и “Пътища и мостове” ЕООД:
1.
Против “Леджънд”
ООД и “Пътища и мостове” ЕООД: иск с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД
предл.2 от ЗЗД за обявяване за нищожен сключеният между ответниците договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 8/27.04.2007 г. т.ІІ ,
вх. Рег. № 2455 дело 164/2007 г. на нотариус Тодор Велев и с правно основание
чл. 431 ал.2 от ГПК /отм/ за отмяна на този нотариален акт.
2.
В случай, че
съдът не уважи горепредявените искове, в условията на евентуалност искове
против “Пътища и мостове” ЕООД /при привличане като съищец на “Леджънд” ООД”
макар да не е посочено изрично в молба вх. № 20722/17.06.2009 г., но следващо
от естеството на иска/ по чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на цитирания в предходния абзац договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 8/27.04.2007 г. и по чл.
431 ал.2 от ГПК /отм/ за отмяна на нотариалния акт.
Според ищецът касателно искът по чл. 26 ал.2 предл.2
от ЗЗД правният интерес се обуславя от обстоятелството, че “Шоп холдингс
лимитед” Кипър към датата на депозиране на молба вх. № 20722/17.06.2009 г. е
изключен съдружник от “Леджънд” ООД и същият има право на ликвидационен дял, а
като съдружник е вложил значителни средства за закупуване на процесния имот,
който е продаден от първият ответник на втория при липса на съгласие, тъй като
лицето Юлиян Гендов не е бил надлежно избран за управител и не е могъл да се
разпорежда с имуществото на дружеството, отделно нямало свикано редовно общо
събрание и взето решение за продажба на имота по съответния ред.
ВОС счита, че този иск е недопустим за разглеждане.
Ищецът завежда искът като съдружник в “Леджънд” ООД /какъвто е към момента на
депозиране на исковата молба/. Твърдяното и претендирано от ищеца имуществено
право, предмет на спора, легитимира единствено двамата ответника като такива с
правен интерес от воденето му. Качеството на ищеца на “съдружник” не е сред
обстоятелствата, допускащи предявяване на чуждо право. Твърденията за нищожност
на сделката, извършена от дружеството-продавач, не обосновава извод за
самостоятелни права и правен интерес на ищеца. Твърдяния такъв с уточняващата
молба – право на ликвидационен дял, не е съществувал нито към момента на
предявяване на иска, нито съществува към 17.06.2009 г. /”Леджънд” ООД не се
твърди да е в ликвидация/.
Недопустим, поради липса на правен интерес е и
предявеният в условията на евентуалност сурогационен иск по чл. 134 от ЗЗД.
По твърдения на самия ищец, “Шоп холдингс лимитед”
ООД е трето лице на договора, чиято недействителност претендира да се обяви. За
предявяване на иска по чл. 134 от ЗЗД следва да наведе /по допустимостта/
твърдения за качеството му на кредитор на длъжника “Леджънд” ООД и да обуслови
правния си интерес от водене на иска, а последният е налице, когато длъжникът
бездействува при събиране на свое вземане или не защитава правата си адекватно
и кредиторът не може да се удовлетвори от имуществото му.
В случая ищецът сочи, че е кредитор, тъй като е
предоставил в заем на съищеца по този иск “Леджънд” ООД сума в размер на
30 000 евро /по представеното банково извлечение, л. 13 по делото/. Твърди
също така, че претенцията да се обяви нищожност на договора за покупко-продажба
не представлява право, чието упражняване зависи от чисто личната преценка на
длъжника, поради което и има право да претендира да се прогласи недействителност.
Правният интерес обуславя с факта, че към настоящия момент е изключен съдружник
при съищеца и връщането на имота в патримониума на последния, ще доведе до
увеличение на ликвидационния му дял.
Съдът счита, че така заявените обстоятелства не
обуславят правен интерес от търсената защита по следните съображения: липсва съответствие
и корелация между твърдените застрашени права на кредитор от бездействието на
длъжника – правото да се удовлетвори като кредитор с предоставени на
длъжника средства в размер на 30 000 евро и целената правна защита
– да върне имота в патримониума на дружеството длъжник, но не за да гарантира
връщането на валутата, а за да се увеличи размера на ликвидационния му дял.
Отделно както съдът и по-горе посочи, “Шоп холдингс лимитед” Кипър твърди, че е
изключен съдружник от “Леджънд” ООД. Съобразно заявеното, имуществените права
на изключения съдружник евентуално се уреждат по реда на чл. 125 ал.3 от ТЗ,
където е определен както момента, така и базата, на която ще бъде изчислен дружественият дял на изключения
съдружник.
Правен интерес от водене на сурогационен иск от ищеца
в качеството му на процесуален субституент на “Леджънд” ООД за защита права на
дружеството, а оттам и обезпечаване неговата правна възможност да получи
по-голям ликвидационен дял, би съществувал за съдружник в дружество, обявено в
ликвидация. Нито в исковата молба, нито в последващите по отстраняване
нередовности, ищецът не навежда такива твърдения, поради което и съдът счита,
че не доказва правен интерес от водене на непряк иск по чл. 134 от ЗЗД.
Поради становището за недопустимост на горните
искове, следва и обусловената от тях недопустимост на съединения иск с правно
основание чл. 431 ал.2 от ГПК /отм/, доколкото същият е несамостоятелен по
отношение на тези, свързани със спора за действителността на извършената
покупко-продажба на недвижимия имот.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 137/2009 г. по описа на
ВОС, поради недопустимост на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВАпС в седмодневен срок от съобщаването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: